Р Е Ш Е Н И Е № 65
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 09.03.2020г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав
Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2. мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа
докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 2 по описа за 2020 год. на
Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 977/
23.10.2019 год., постановено по гр. дело № 3209/ 2018 год. на Шуменски районен
съд е отхвърлен предявеният от ЗП Ш.А.Х. иск с пр. осн. чл. 405,
ал. 1 от КЗ за осъждане на ответното дружество ЗД „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
да му заплати сумата от 10000 лева - главница, представляваща частичен иск от
сумата от 250344 лева, представляваща претендирано и неизплатено
застрахователно обезщетение във връзка с претенция за настъпила застрахователна
щета, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
Недоволен от
така постановеното решение остава ищецът, който депозира въззивна жалба. Счита изводите на първоинстанционния съд за неправилни, а
обжалваното решение за незаконосъобразно и необосновано. Излага, че причината,
довела до унищожаване на реколтата са падналите обилни проливни дъждове, които
от своя страна са предизвикали появата на заболяването „аскохитиоза“. Моли
решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да
бъде уважен предявеният от него иск. Претендира сторените съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован се явява лично заедно с процесуалния си представител адв. Т.,***.
В законоустановения срок е постъпил писмен
отговор от въззиваемата страна ЗД „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, действаща чрез
процесуалния си представител гл. юриск. Х.Х., в който излага, че въззивната
жалба е неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
В съдебно заседание
въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният
съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и
трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд
намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от
Регистрационна карта на земеделския стопанин ищецът е регистриран като
земеделски производител и обработва и
стопанисва земеделски земи.
Не се спори между
страните, а и от представената застрахователна полица №0850180099000398 от
15.05.2018 год. се установява, че ищецът е застраховал при ответното
дружество ЗД „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
засятата от него земеделска култура – нахут на площ 2556.80 дка. Посочено е, че
застрахователят изплаща застрахователно обезщетение при настъпване на следните
застрахователни събития – „градушка, буря, проливен дъжд“ като
застрахователната сума възлиза на общо 306816 лева или по 120 лева/дка.
Уговорено е ищецът да заплати застрахователна премия в размер на 10069, 17
лева, платима разсрочено на 3 вноски.
Неразделна
част от застрахователната полица са утвърдените от ответното дружество Общи
условия на ЗД „Дженерали Застраховане“ АД за застраховане на земеделски
култури. Съгласно раздел IIІ, т. 4 - "Покрити рискове" са буря,
градушка, проливен дъжд, проливен дъжд „плюс“, пожар, осланяване, наводнение,
киша, измръзване и изтегляне, като последните 3 се отнасят само за зимни житни
култури и рапица. Според понятието уредено в раздел III, т. 4.3 "Проливен
дъжд" е
голямо количество валеж, който превишава определени стойности, посочени в
таблица в ОУ като се покриват само преките количествени механични вреди,
причинени от затрупване на растения и реколта с наноси (от почва и/ или
растителни остатъци) или от загиване на
растения, поради изравяне на кореновата им система.
Не е спорно, а и от
приложените по делото разписки за заплатена застрахователна премия се
установява, че ищецът е заплатил дължимата застрахователна премия в срок.
От представените
фактури и стокови разписки се установява, че ищецът е закупил семена на обща
стойност 172200 лева от „Агро Сев Мар“ ООД, с.С..
От приложените
дневници за проведените химични обработки и употребените торове, подобрители на
почвата и биологично активни вещества е видно какви вредители е имало по
масивите на ищеца, засети с нахут и по какъв начин са били третирани за периода
от месец април до месец август на стопанската 2017/2018 год.
Представен е протокол
№244 от 06.08.2018 год., изготвен от ОД „Земеделие“ – Ш., подписан от членовете
на комисията и от ищеца, в който е посочено, че в резултат на непрекъснатите
обилни валежи реколтата на ищеца е провалена на 90%, като част от шушулките са
разпукани и зърната са паднали на земята. Останалите шушулки по растенията са с
почернели и мухлясали зърна. Голяма част от корените на растенията са оголени и
се показват над повърхността на почвата. Посочено е, че продукцията няма
търговски вид и не може да бъде реализирана на пазара.
На база тези
констатации ищецът е подал уведомление с вх. №99В000373/06.08.2018 год. в ЗД
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, по повод на което е образувана преписка по щета
№*********. В уведомлението е посочил, че е настъпило застрахователното събитие
„проливен дъжд“, а щетата се изразява в „кореново и стъблено почерняване и
загниване, преждевременно разпукване, почерняване и покълване и спаружване на
зърното“.
След посещение на
засегнатите масиви на 08.08.2018 год. от представители на застрахователното
дружество е изготвен Констативен протокол от оглед по щета №*********, подписан
от ищеца, в който се съдържат същите констатации. Отбелязано е, че са взети
проби от увредени растения за изследване. Същите са изследвани в Централната
лаборатория по карантина на растенията и след извършения микологичен
лабораторен анализ е установена зараза от Ascochyta rabiei, която причинява
болестта аскохитоза /чернилка/ по нахута.
Въз основа на
събраните данни, с писмо изх. **********/31.08.2018 год. ответното дружество е отказало
на ищеца изплащане на застрахователно обезщетение, с аргумент, че
застрахователното събитие не попада в приложното поле на сключения между
страните договор, тъй като на база иззети проби и извършен анализ от централна
лаборатория по карантина на растенията било установено, че щетите се дължат на
патоген, причиняващ болестта аскохитоза /чернилка/ по нахута.
По делото е
представено писмо изх.№54/24.10.2018 год., изготвено от НИМХ – филиал В., ХМО Ш.,
съдържащо метеорологична информация – сума на валежите по дни и вид на валежа
за землищата на с.Н, с. С и с. Г., област Ш. за периода от 01.07.2018 год. до
31.07.2018 год.
Назначена е съдебно
агротехническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че ЗП Ш.А.Х. е
спазил всички правила за отглеждане на зърненобобовата култура нахут, като
площта е била обработена, посевът е бил многократно третиран с хербициди,
инсектициди и най-вече фунгициди, поради честите и обилни валежи от дъжд, че
щети по реколтата от нахут през лятото на 2018 година е имало и че същите
са причинени от проливния дъжд. Сочи, че
установеното в Констативния протокол
№244 от 06.08.2018 год. изравяне на кореновата система, е настъпило в резултат
на проливните дъждове. В експертизата вещото лице подробно разяснява етологията
на болестта „аскохитоза“ или „чернилка“, като заявява, че болестта се е развила
в масивите от нахут на ищеца непосредствено преди прибиране на реколтата
вследствие обилните валежи, които за периода 01.07.2018 г. - 31.07.2018 г. за
землищата на селата Н. Г. С. (процесните) са били 173.3 л/кв. м., което е 340%
от месечната норма. Сочи, че до този
момент ищецът многократно е третирал посевите срещу чернилката, предвид
влажната обстановка през май, юни и най-вече юли месец. В съдебно заседание
вещото лице заявява, че нахутът е бил в беритбена зрялост, когато са настъпили
обилните валежи. На предявения й снимков материал сочи, че е налице
заболяването „аскохитоза“ по застрахования
нахут като счита, че причинителят на вредата основно е дъждът. Твърди, че е
възможно вследствие на дъждовете да се получи измиване и показване на
кореновата система, дори и на равен терен.
По делото е
назначена и допълнителна тройна съдебно
агротехническа експертиза, по която вещите лица дават заключение, че нахутът,
съгласно агротехническите изисквания се засява на дълбочина от 5 до 7 см.,
че към момента на застраховане
насажденията от нахут са се развивали по начин, който напълно е отговарял на
времевите характеристики за растеж на растението, че оголването на кореновата
система на нахута в стадий на развитие на восъчна зрялост при силни валежи
(пороен дъжд) в наклонени терени и след засушаване реколтата може да достигне
загуба на добив над 90 % и че дълбочината на оголването на кореновата система
над 10 см. влияе пагубно на добива. Все пак вещите лица сочат, че оголването на
кореновата система на нахута в стадий на развитие на восъчна зрялост при силни
валежи (пороен дъжд) в наклонени терени и след засушаване реколтата може да
благоприятства за прибиране на реколтата без загуба, тъй като при беритбена
зрялост дълбочината на оголване на корена не е от значение. При нормално
изправено състояние, характерно за културата при восъчна и жътвена зрялост оголването
на уголемената горна част на корена не би трябвало да даде загуба от добива,
тъй като растението започва да съхне за прибиране. Според експертите не е
установена методика за отстраняване на големи количества почва от горния
хумусен слой на земеделските терени. Вещите лица дават заключение, че доколкото
сумата на валежите за месец Юли 2018 год. е 173,3 мм( л/м2), е било невъзможно
прибиране на реколтата от нахут. Според експертите в нито един от масивите,
находящи се в село Г., обл. Ш. не е възможно да настъпи ерозия на почвата в
такава степен, че да стане забележима кореновата система на нахута, нито е
възможно да настъпи загиване на растения, поради изравяне на кореновата
система. Същият е изводът на вещите лица по отношение на един от парцелите в с.
С. и 2 в село Н.. По отношение на парцел 68504-79-2-6 с площ 132,3 дка в село
Средня експертите отчитат, че е възможно да настъпи ерозия на почвата в такава
степен, че да стане забележима кореновата система на нахута, на площ около 10
дка югоизточно от парцела, но не е възможно да настъпи загиване на растения,
поради изравяне на кореновата система. По отношение на парцел 68504-266-1-1 с
площ 309,3 дка в село С. заключават, че е възможно да настъпи ерозия на почвата
в такава степен, че да стане забележима кореновата система на нахута и е
частично възможно да настъпи загиване на растения, поради изравяне на
кореновата система. Досежно парцел 52132-19-1-3 с площ от 137,3 дка в село
Новосел считат, че е възможно да настъпи ерозия на почвата в такава степен, че
да стане забележима кореновата система на нахута въз основа на големия южен
наклон, което е възможно да е довело до загиване на растения, поради изравяне
на кореновата система. Сочат, че не е възможно да бъде определена най-ранната дата,
на която е настъпило заразяване с патогена Ascohyta rabiei, но ако е било
налице заразяване и почерняване на бобовете считат, че е възможно някои от тях
да се разпукат при редуване или еднократно намокряне от лек дъжд или утринна
роса и бързо изсъхване под въздействието на слънцето. С категоричност заявяват,
че не е възможно едновременно в деветте масива да стане това. В експертизата
излагат, че е възможно вследствие на заразяване с патогена Ascohyta rabiei, да
настъпи спаружване на зърна, напетняване и почерняване на бобове и зърна и като
последица от това - загуба на търговски вид и невъзможност да се реализира
продукцията, но не е възможно едновременно в деветте масива да стане това.
Твърдят, че патогенът може да бъде пренесен по различен начин, но при
оголването на кореновата система растението става уязвимо на болести,
неприятели и суша. Гъбната болест най-бързо се развива при благоприятни условия
- продължителни валежи от дъжд. Заключават, че след като нахутът е достигнал
беритбена зрялост, това означава, че са спазени от страна на земеделския
производител агротехническите правила за засяване и отглеждане на нахут и са
положени нужните и необходими грижи за обработка на посевите.
По делото са събрани
гласни доказателства посредством разпита на свидетелите А.Ш.А. и В.А.В., водени
от ищеца и на свид. Е.Д.Д.и П.В.П., водени от ответното дружество.
От показанията на
свид. Е.Д.Д.и П.В.П. се установява, че двамата работят в ответното дружество и
двамата са агрономи по образование. Сочат, че са изготвили констативния
протокол от 08.08.2018 год. и са взели проби от засегнати растения в различни
блокове на ищеца, които са изпратили за анализ до Централната лаборатория по
растителна защита. Свид. П. излага, че на плика и кутиите, в които са се
съхранявали иззетите растения за анализ не е имало подпис, положен от ищеца.
Двамата свидетелстват, че по част от растенията е имало признаци за настъпване
на някакво заболяване – покафеняване, почерняване на бобовете, разпукване на
шушулките. Сочат, че терените са сравнително равнинни, нямат силни денивелации
и склонове. Твърдят, че не са забелязали ерозия, разкриване и извличане на
почви.
Свид. А.А., син на
ищеца излага, че някои от парцелите са равни терени, а други имат наклон, като
в село Г. един от парцелите има по-голям наклон. Твърди, че не са имали
проблеми с нахута, но 1-2 седмици преди жътва започнали проливни дъждове, които
са попречили на беритбения процес. След като успели да влязат в парцелите
установили черна мана по растенията, загниване по растенията и оголване на
корените. Заявява, че от баща си е разбрал за извършения от представителите на
застрахователя оглед и че са направили снимки. Лично е видял, че са взети проби
от растенията – 2-3 стръка.
В показанията си
свид. Вичев, агроном по образование, твърди, че посевите са били гарнирани
добре и са се развивали добре, докато не са започнали валежите като добавя, че
растението нахут е много чувствително към прекомерната влага. Сочи, че тъй като
е в търговски взаимоотношения с ищеца, често посещава неговите масиви, за да
проследи развитието на посевите. Твърди, че след като са започнали дъждовете е
посетил посевите и същите не са били годни за беритба. Излага, че е наблюдавал
„на хармани“ масово загниване на растенията. След като е направил оглед на
масивите след обилните дъждове е установил, че растенията са налягали, смазани
от дъждовете. Свидетелят сочи, че това налягане е комплексно – от болестта и от
дъжда. Заявява, че дъждът е причината за последвалата болест по посевите, тъй
като преди това растенията били свежи и зелени. Няма спомен дали в площите на
ищеца е имало изронена почва, вследствие обилните валежи и оголване на
кореновата система на растенията.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е осъдителен
иск с пр. осн. чл 405, ал. 1 от КЗ. Възникването на спорното материално право
по чл. 405, ал. 1 КЗ предполага осъществяване в обективната действителност на
следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1) валидно и
действащо застрахователно правоотношение между ищеца и ответника по договор за
застраховане на земеделски култури; 2) настъпване в срока на действие на
застрахователното покритие на застрахователен риск, който е покрит съобразно
договореното между страните; 3) вреда, която се намира в причинно-следствена
връзка със събитието, както и нейният размер; 3) изпълнено от страна на
ищеца-застрахован задължение да уведоми в срок застрахователя за осъществения
застрахователен риск.
В разглеждания случай
между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че между ЗП Ш.А.Х. и ответното дружество ЗД „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е бил сключен договор за застраховане на земеделски култури,
обективиран в застрахователна полица №0850180099000398 от 15.05.2018 год. с
предмет земеделска култура – нахут, засят на площ от 2556,80 дка, със срок на
действие от 00.00 часа на деня, следващ заплащането на застрахователната премия
или на първата вноска от премията при разсрочено плащане до прибиране на
реколтата, във всички случаи не по-късно от 00.00 часа на 20 ноември на
текущата стопанска година и уговорена застрахователна сума в размер на 306816
лева (по 120 лева/дка). Не е спорно, че цитирания застрахователен договор е
валиден (сключен е в изискуемата от закона писмена форма и носи подписите
на двете страни по сделката) и че в срок ищецът е подал уведомление за настъпило
застрахователно събитие, във връзка с което безспорно е образувана преписка по
щета № *********.
От подаденото от
ищеца уведомление с вх. №99В000373/06.08.2018 год. е видно, че последният е
констатирал кореново и стъблено почерняване и загниване, преждевременно
разпукване, почерняване и покълване и спаружване на зърното по застрахованите
земеделски култури, засети в масивите на ищеца. Посочил е, че щетите са настъпили
вследствие настъпило застрахователно събитие – „проливен дъжд“.
В земеделските земи
са направени огледи първоначално от комисия към ОД „Земеделие“ – Ш., чиито
констатации са отразени в протокол №244 от 06.08.2018 год., а впоследствие от
представители на ответното дружество, които са изготвили Констативен протокол
от оглед по щета №*********/ 08.08.2018 год., подписан от ищеца, с констатации,
сходни на тези, отразени в посочения по-горе Протокол № 244/ 06.08.18 год., а
именно: в резултат на продължителни интензивни валежи през втората половина на
месец юли 2018 год. по реколтата на ищеца са настъпили следните щети: 1.
Почерняване на шушулките; 2. Разпукване на единични почернели шушулки и
оронване на единични зърна; 3. Почерняване на зърна и загуба на търговски вид и
качества, необходими за продажбата на тези зърна; 4. Напетнясване и мухлясване
на зърна; 5. Спаружване на единични зърна. Посочено е, че в землището на с. Г.
239 дка са без повреди от дъждовете. Отбелязано е, че са взети проби от увредени
растения.
Следва да се
отбележи, че възражението на ищеца, че не са били вземани растения за анализ от
неговите масиви след падналите обилни валежи, е неоснователно. То не
съответства нито на събраните по делото писмени доказателства – подписан от
ищеца констативен протокол за оглед от 08.08.2018 год., заявка за изпитване от
10.08.2018 год., изготвена от свид. П.П.за растения (нахут) взети от парцели в
с. Г. Ш., писмо от Централна лаборатория по карантина на растенията изх. №
1102/ 24.08.2018 год., нито на гласните доказателства, които
следва да бъдат кредитирани, тъй като същите са непротиворечиви, последователни
и логични и кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал. Освен свид. Д. и П., които са
извършили огледа, за наличието на иззети проби от растения свидетелства и свид.
А.А., син на ищеца, който лично ги е видял.
Не е спорно, че с
писмо с изх. № *********/ 31.08.2018 год. и с писмо с изх. № *********/ 20.09.2018 год. ответното
дружество е отказало изплащане на обезщетение, тъй като съгласно т. 4.3 от ОУ
се покриват само преките количествени механични вреди, причинени от затрупване
на растения и реколта с наноси (от почва и/ или растителни остатъци) или от загиване на растения, поради изравяне
на кореновата им система, каквито поражения не са били констатирани при огледа.
Освен това в резултат на извършен анализ на взетите проби от растения е
установено наличието на патоген - Ascohyta rabiei, който причинява болестта
аскохитоза (чернилка) по нахута, а съгласно т. 7.6 от ОУ застрахователят не
покрива вреди в резултат на физиологични заболявания и смущения в растежа и
развитието на растенията, гъбни, вирусни, микоплазмени, бактериални и други
болести, появили се като следствие от настъпили след паднали проливни дъждове
повишена влажност на въздуха и преовлажняване на почвата, растенията и
реколтата.
Не се спори, че
застрахованото лице е изпълнило задължението си по закона и съгласно т. 31 от
ОУ да уведоми писмено застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
в предвидения в договора срок.
Основният спорен по
делото въпрос е дали падналите в средата на юли месец 2018 год. обилни валежи
могат да бъдат квалифицирани като уредения в т. 4.3 от ОУ покрит риск „проливен
дъжд“ и дали в случая не е налице изключение от покритието съгласно т. 7.6 от
ОУ.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест ищецът при условията на пълно и
главно доказване следваше да докаже, че в срока на действие на застрахователния
договор е настъпил покрит застрахователен риск, а в тежест на ответното
дружество беше да докаже, че е налице изключение от покритието, т.е., че е
налице основание, освобождаващо застрахователя от задължението му да заплати
застрахователно обезщетение, доколкото същият извлича благоприятни последици от
същото.
Настоящият съдебен
състав намира, че в хода на делото ищецът не можа да докаже твърдението си, че
по отношение на застрахованата земеделска култура нахут е настъпил покритият
застрахователен риск „проливен дъжд“. Видно от писмо изх.№54/24.10.2018 год.,
изготвено от НИМХ – филиал В., ХМО Ш., за сочения период (втората половина на
месец юли 2018 год.) е имало дни, в които е валяло много малко количество дъжд,
дни, в които не е имало валежи и дни, в които е имало по-обилни валежи. В нито
един от дните, обаче, не е имало валеж, надвишаващ стойността от 60 л/м²
за 24 часа, за да може да бъде квалифициран като „проливен дъжд“ по
смисъла на раздел III, т. 4.3 от Общите условия.
С оглед свободата на
договаряне – чл.9 ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се
покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема
застрахователна закрила. Общите условия на застрахователя обвързват с клаузите
си застрахования. При несъгласие на застрахования с Общите условия на
съответния застраховател в частта относно клаузите за изключени рискове,
застрахованият няма задължение да приеме тези условия, нито да сключи
застрахователен договор при условия, които не приема. Неприемането на отделни
клаузи от общите условия, трябва да бъде изрично заявено от кандидата за
застраховане, в противен случай той е обвързан от тях, по силата на чл.348,
ал.1 от КЗ. В настоящия случай с подписване на
застрахователната полица ищецът е декларирал, че е запознат с общите условия,
получил е екземпляр от тях, съгласил се е с тях и ги е приел, поради което
въззивният състав приема, че ищецът е обвързан от тях.
Неоснователно
е възражението на ищеца, че позоваването на т. 4.3 от ОУ от страна на ответното
дружество било преклудирано, защото именно в тежест на ищеца, а не на ответника
е да докаже, че застрахователният риск е настъпил. Ако това обстоятелство не
бъде доказано в хода на процеса, то предявеният иск ще се яви неоснователен и
недоказан и ще следва да бъде отхвърлен, какъвто е и настоящият случай.
Само за
пълнота следва да се отбележи, че при съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява, че не обилните валежи от края на месец юли 2018
год. са довели до провалянето на реколтата, а настъпилата вследствие
овлажняването на почвата и растенията болест аскохитоза (чернилка). Дори да се
приеме, че количественият критерий, заложен в т. 4.3 от ОУ е изпълнен, то не е
изпълнена втората част от клаузата, съгласно която застрахователят покрива само
преките количествени механични вреди, причинени от затрупване на растения и
реколта с наноси (от почва и/ или растителни остатъци) или от загиване на растения, поради изравяне
на кореновата им система. Именно наличието на тези „преки количествени
механични вреди, причинени от затрупване на растения и реколта с наноси (от
почва и/ или растителни остатъци) или от
загиване на растения, поради изравяне на кореновата им система“ не бяха
доказани в настоящото производство. Вещото лице по първоначалната съдебно
агротехническа експертиза отговаряйки на въпрос № 2 е достигнало до извод, че е
имало изравяне на кореновата система на растенията във всички масиви.
Настоящият съдебен състав, обаче, намира, че заключението в тази част не следва
да бъде кредитирано, тъй като не съответства на останалия събран по делото
доказателствен материал, който е непротиворечив и последователен. От друга
страна, следва изцяло да бъде кредитирано заключението по тройната съдебно
агротехническа експертиза, тъй като вещите лица са отговорили на поставените им
задачи обективно и компетентно. Категорични са експертите, че нахутът е
достигнал беритбена зрялост, а ищецът е спазил агротехническите правила за
засяване и отглеждане на нахут и е положил необходимите грижи за обработка на
посевите. Заявяват, че при беритбена зрялост дори да се установи оголване на
корена, това обстоятелство не е от значение. Вещите лица подробно са
анализирали парцелите на ищеца и са посочили, че във всички масиви, находящи се
в село Г., един в село С. и 2 в село Н. не е възможно да настъпи ерозия на
почвата в такава степен, че да стане забележима кореновата система на нахута,
нито е възможно да настъпи загиване на растения, поради изравяне на кореновата
система. По отношение на един от парцелите в Средня са посочили, че е възможно
да настъпи ерозия на почвата в такава степен, че да стане забележима кореновата
система на нахута, на площ около 10 дка югоизточно от парцела, но не е възможно
да настъпи загиване на растения, поради изравяне на кореновата система. Единствено
по отношение на 2 парцела – в Н. и в С. експертите са счели, че е възможно да
настъпи загиване на растения, поради изравяне на кореновата система.
По делото безспорно
са събрани многобройни доказателства за наличието на заразяване на масивите с
патогена Ascohyta rabiei – на първо място самият ищец в Уведомление до
застрахователното дружество за настъпилата вреда сочи, че „щетата се изразява в
кореново и стъблено почерняване и загниване, преждевременно разпукване,
почерняване и спаружване на зърното“ – характерни белези на болестта. Такива са
констатациите в протоколите, изготвени от комисия при ОСЗ Ш., ОД „Земеделие“ и
от комисия към застрахователя. В исковата молба ищецът сочи, че през лятото на
2018 год. времето е било изключително дъждовно. От показанията на свид. В. се
установява, че пролетта също е била по-влажна от обикновено. Именно наличието
на влага е предизвикало болестта по процесните посеви. От представения по
делото Дневник за проведените химични обработки и употребените торове,
подобрители на почвата и биологично активни вещества се установява, че във
всички масиви болестта се е проявила още в първата седмица на юли месец
(03.07-07.07), преди обилните валежи, настъпили в средата на месеца, като е
била предшествана от сиво гниене. В началото на юни месец ищецът отново е
вписал в дневниците си наличието на болестта по посевите. Била е третирана с „Ретенго“ в дозировка 50
мл./дка – специализиран препарат за борба с Аскохитоза (чернилка) по
нахута.
Както изясняват
четиримата експерти и трима от свидетелите, агрономи по образование, болестта
възниква при влажно време и продължителни валежи, каквато е била климатичната
обстановка през май, юни и юли месец 2018 год. Заразените растения се
характеризират със спаружени зърна, напетнени и почернели бобове и зърна,
какъвто е и настоящият случай. Свид. В. допълва, че „когато има много дъжд
нахут не може да се отглежда. При влажна година нахута не става“. Безспорно
стопанската 2018 год. е била влажна година и именно тази влага е предизвикала
заболяването по нахута, което от своя страна е компрометирало посевите на
ищеца.
Установеното
заболяване по процесните посеви от нахут всъщност е гъбна болест, която се е
появила като следствие от повишената влажност на въздуха и преовлажняване на
почвата, растенията и реколтата, което съгласно т. 7.6 от ОУ представлява
изключение от покритието.
Предвид всичко
изложено, настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана и следва да се остави без уважение, до какъвто извод
е достигнал и първоинстанционният съд, поради което решението му следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода на
спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат сторените
пред въззивната инстанция разноски, но доколкото липсват доказателства за
направата им и не е представен списък съобразно изискванията на чл. 80 от ГПК,
то такива не следва да се присъждат.
Така
мотивиран Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 977/
23.10.2019 год., постановено по гр. дело № 3209/ 2018 год. на Шуменски районен
съд
Разноски не се присъждат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.