№ 1259
гр. Велико Търново, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110103303 по описа за 2021 година
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Изи Финанс“ ЕООД, гр.София , чрез пълномощник юк Г.
сочи, че на 21.02.2020 г. е сключил с ответника договор за кредит от
разстояние № 286428 при условията на ЗПФУР и чрез платформа на
посочения електронен адрес. Твърди, че договорът се сключва чрез
извършване на поредица от действия, подробно описани в молбата. Изтъква,
че е предоставил на ответника рефинансиращ кредит, поради което с част от
сумата -641,85 лева е погасен предходен кредит по договор №
271674/5.11.2019 г., а остатъка от сумата от 1358,16 лева е преведена на
ответника касово на каса на „Изи Пей“ АД срещу разписка. Излага, че
кредитът е следвало да се погаси на 24 вноски при първа вноска на
22.03.2020 г. и последна на 10.02.2022 г. Сочи, че кредитът е обявен за изцяло
предсрочно изискуем, което е съобщено на длъжника чрез изпратен имейл.
Заявява дължимост на сумата от 2000 лева главница и на сумата от 748 лева
договорна лихва за периода 21.02.2020 г.- 15.07.2021 г. Излага , че е
депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК , по което е образувано ч.гр.д.
№ 2568/21 г. на ВТРС. Заповедта за изпълнение била връчена по реда на
1
чл.47,ал.5 от ГПК, поради което предявява иск за приемане на установено
между страните дължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение.
Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.
Ответникът Й. Л. А. е депозирала отговор на исковата молба, чрез
особения си представител адв.Н. от ВТАК. Оспорва иска, като неоснователен
и недоказан по подробно изложени съображения и моли съда да го отхвърли.
В съдебно заседание поддържа изложеното становище.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
представените по делото писмени доказателства намира за установена
следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д. № 2568/2021 г. на ВТРС е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК в полза на „Изи Финанс“ ЕООД срещу Й. Л. А. за
сумата от 2000 лева главница, дължима по договор за предоставяне на кредит
от разстояние № 286428/21.02.2020 г. ; сумата от 748 лева договорна лихва за
периода 21.02.2020 г.- 15.07.2021 г. и законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението -31.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и
разноски от 76 лева за заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част от претенцията. Като доказателство по делото е
приет договор за предоставяне на кредит № 286428/ 21.02.2020 г. сключен по
реда на ЗПФУР и Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от
„Изи Финанс“ ЕООД. На посочения електронен адрес на ответника на
21.02.2020 г. в 13,25 часа е изпратено уведомление за одобрението и за заем в
размер на 2000 лева с падеж 10.02.2022 г. при обща сума за връщане 2825
лева, или при непредставено обезпечение- 3785 лева. На същата дата в 13,46
часа е изпратен имейл за успешно потвърждаване от страна на ответника на
договор за заем № 286428 за сумата от 2000 лева със срок от 720 дни и обща
сума за връщане от 3785 лева. Кредитополучателят е уведомен , че на касата
на „Изи Пей“ може да получи разликата между новия и изплатения неин стар
заем. На същия електронен адрес на 23.11.2021 г. е изпратено и уведомление
за обявена предсрочна изискуемост поради просрочване на две
последователни месечни вноски. Приета е разписка за извършено плащане от
21.02.2020 г. № 20000004998508 от „Изи Пей“ с наредител „Изи Финанс“ и
получател Й. Л. А. за сумата от 1363,65 лева. От заключението на изготвената
съдебно-техническа експертиза се констатира, че диска с надпис „
2
Аудиозапис“ приобщен по реда на чл. 204 от ГПК като доказателство по
делото при прослушване на аудиофайла не е установено да са извършвани
манипулации и обработки. Записът не е манипулиран. Текстовия еквивалент
на диалога е снет като Приложение № 1 към заключението.Според вещото
лице представените материали, вкл. диска озаглавен„ Подписан договор ОУ“
съдържащ 6 бр. файлове установяват, че са спазени процедурите за
отдалечено кандидатстване за кредит. В не малка част от въвеждането на
данните процеса е роботизиран в сайта Minizaem.bg и не може да се говори за
случайно/ зловредно иницииране на процедурата. В съдебно заседание вещото
лице поддържа заключението си. От заключението на изготвената ССчЕ се
установява, че съгласно сключения договор за заем между „ Изи Финанс“
ЕООД и Й. Л. А. са отпуснати средства в размер на 2000 лева. Към датата на
сключване на договора кредитополучателят има непогасени задължения
произтичащи от предходен договор за кредит със същия кредитор по договор
№ 271674/5.11.2019 г. в размер на 641,85 лева. Счетоводно от отпуснатата
сума е приспаднат остатъка по предходния договор за кредит и в брой на каса
на „Изи пей“ е получена сумата от 1358,15 лева на 23.02.2020 г. Не са
представени документи за извършени плащания от ответника. Дължимата
сума по договора за кредит е в общ размер от 2748 лева, от която 2000 лева
главница и 748 лева договорна лихва за периода 21.02.2020 г.-15.07.2021 г. В
съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида
на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат
последния следваше да установи пълно и главно основанията и размера на
претенциите си, основани на качеството му на кредитор, придобил изискуемо
вземане срещу ответника по силата на описания договор за кредит.
Ответникът следваше да докаже наведените от него правоизключващи,
правоунищожаващи и правопогасяващи възражения. Приобщените по делото
писмени доказателства безспорно установяват наличието на валидни
облигационни правоотношения между страните основани на сключения по
реда на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние договор за
потребителски паричен кредит № 286428/21.02.2020 г. Противно на
3
възраженията на ответника съдът приема за безспорен факта, че ответницата е
кандидатствала за отпускане на кредит чрез ползването на уебсайт на
ищцовото дружество – www.minizaem.bg , като в отговор на запитването и
същата е получила договора за кредит и Общите условия. Изпратен е линк за
потвърждение с sms в същото писмо, а успешното потвърждаване е
документирано с имейл от същата дата. От заключението на съдебно-
техническата експертиза, прието и неоспорено от страните и кредитирано от
съда като компетентно и обосновано се констатира, че приложеният диск
съдържащ аудиофайл на проведения разговор между ответника и служител на
дружеството не е манипулиран. Изготвеното приложение на хартиен носител
установява, че ответницата е била запитана дали потвърждава сключването на
договор за заем от разстояние, на което тя двукратно е отговорила
положително. В разговора се излагат отново параметрите на договора-
предоставяне на сумата от 2000 лева със срок на връщане 720 дни на 24
месечни вноски при сума на връщане при представено обезпечение от 2825
лева , или 3785 лева, ако не се представи обезпечение. Ответницата е
потвърдила в телефонния разговор имената и ЕГН-то си и отново е
потвърдила сключването на договора. При анализ на основните параметри на
договора относно общия размер на кредита, начина на усвояването, ГПР, ЛП
, информацията относно броя, размера и периодичността на месечните
погасителни вноски съдът намира, че същият отговаря на изискванията на
закона. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
кредитирано от съда като компетентно и обосновано по силата на сключения
между страните договор ответницата е получила сумата от 2000 лева
главница, от която след погасяване на предходно нейно задължение към
същия кредитор, за което има постигнато съгласие в процесния договор за
кредит, е получила чиста сума на каса на „Изи Пей“ в размер от 1358,15 лева
на 23.02.2020 г. Според вещото лице в счетоводството на ищеца не са
заведени плащания постъпили за погасяване на задълженията по договора за
кредит. При установените по безспорен начин валидни облигационни
отношения между страните и изправността на ищеца по договора / реалното
предаване на заетата сума/ ответницата не доказа, че не дължи
претендираните суми поради плащането им. При позоваване от страна на
заявителя на настъпила предсрочна изискуемост на кредита ищецът следваше
да докаже настъпването на предпоставките за това преди подаване на
4
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно задължителните
постановки на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС кредиторът има право да
обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем според условията на договора,
когато освен обективния факт на неплащането изпълни задължението си да
уведоми надлежно длъжника относно упражненото си право. В случая макар
кредиторът да е изпратил уведомление за настъпилата предсрочна
изискуемост до електронния адрес на длъжника на 23.11.2021 г. и същото
следва да се счита получено от него, заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено преди това /на 1.09.2021 г./ и в него като дата на
обявяване на предсрочната изискуемост е посочена 4.08.2021 г. Тоест налице
е ненадлежно уведомяване на длъжника. Според мотивите на ТР №
8/2.04.2019 г. по т.д.№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл.
422, ал.1 от ГПК решението на съда трябва да отразява правното положение
между страните по делото към приключване на съдебното дирене, а не към
момента на предявяване на иска съгласно чл. 235,ал.3 от ГПК, независимо от
вида на претенцията по чл. 415,ал.3 от ГПК- установителен, или осъдителен
иск. В т.1 на цитираното ТР се допуска съдът, разглеждащ установителен иск
по договор за кредит, обявен за предсрочно изискуем, ако не са налице
предпоставките за уважаване на иска поради ненадлежното и обявяване преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да уважи иска
относно вноските с настъпил падеж към деня на приключване на съдебното
дирене. В настоящото производство не е налице надлежно обявяване на
предсрочната изискуемост, но иска следва да се уважи, тъй като падежът на
кредита -10.02.2022 г. е настъпил много преди датата на приключване на
съдебното дирене. Следва да се приеме за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2000 лева главница по договор за
предоставяне на кредит № 286428/21.02.2020 г., ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението- 31.08.2021 г. до окончателното
изплащане. Основателна е и предявената акцесорна претенция за договорна
лихва в размер на 748 лева за периода 21.02.2020 г.- 15.07.2021 г.
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноските в
исковото производство за заплатена държавна такса от 55 лева, депозит за
особен представител от 320 лева и депозит за вещи лица в общ размер от 360
лева. Следва да се заплати и юрисконсултско възнаграждение определено от
съда в размер на 100 лева на основание чл.78,ал.8 от ГПК. С решението по
5
установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 76 лева
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 2568/2021 г. на ВТРС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание 422, ал. 1
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 6
ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Й. Л. А. с ЕГН ********** от гр**** дължи на
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София 1408, район "Триадица", ж.к."Иван Вазов", ул.“ Балша“ № 17, ап.1
сумата от 2000 / две хиляди/ лева главница по договор за потребителски
паричен кредит № 286428/21.02.2020 г., ведно със законна лихва от подаване
на заявлението- 31.08.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 748 /
седемстотин четиридесет и осем / лева договорна лихва за периода 21.02.2020
г.- 15.07.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 2568/2021 г. на ВТРС .
ОСЪЖДА Й. Л. А. с ЕГН ********** от гр.**** , да заплати на „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София 1408, район "Триадица", ж.к."Иван Вазов", ул."Балша“ № 17, ап.1
сумата от 835 / осемстотин тридесет и пет/ лева разноски в исковото
производство и сумата от 76 / седемдесет и шест/ лева разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен
срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез
Великотърновски районен съд.
6
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7