Решение по дело №21300/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260557                                 Година 25.09.2020                           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                         

Пловдивски Районен съд                                                                        ХІІІ граждански състав

На тридесет и първи август                                         две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 21300 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:                 

                        Производството е по иск с правно основание член 55 ал.1, предл. 1 от  ЗЗД.            

            Ищецът Л.Г.М. ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, моли съда да бъде осъден ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: …. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от П...д..., да й заплати сумата от 874,20 лева, платена при начална липса на основание по клауза за такса „ К.. .. д…“, по договор за потребителски кредит № ….. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

            Ищецът твърди, че между нея в качеството й на кредитополучател и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София в качеството на кредитодател, бил подписан договор за потребителски кредит от …. Твърди, че по силата на съглашението, на ищеца била предоставена сумата от 1 500,00 лева. Твърди се, че сключения между страните договор за паричен заем бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В исковата молба се излагат съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.11 ЗПК и за нарушаване на добрите нрави. Счита, че поради недействителността на договора, съответно клаузата за лихва, получената сума над върнатата главница била без правно основание. Моли за уважаване на предявения иск.

           Ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, оспорва предявеният иск като неоснователен. Излага подробни съображения за неоснователност на възражението на ищеца за нищожност на уговорения годишен лихвен процент поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че неоснователно било и възражението на ищцата за недействителност на договора за кредит, поради противоречие със Закона за потребителския кредит. Счита, че не са нарушени разпоредбите на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и оспорва твърденията за недължимост на такса „Кредит у дома“. Възразява, че са налице предпоставките по чл.38 от ЗА за предоставяне на безплатна адвокатска помощ. Моли за отхърляне на предявения иск. Претендира разноски.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Видно от изложеното от страните по делото, същите не спорят, че между тях е бил сключен договор за паричен заем № № …. като заемната сума е била получена. По силата на този договор на ищеца е предоставен потребителски паричен заем в размер на сумата от 1 500,00 лева, за срок от .. седмици, начислена такса оценка на досие 75,00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 29,73%, годишен процент на разходите – 49%,  като са подписани и допълнителните разпоредби към договора. Клиентът е избрал допълнително по кредита услугата „К….д…“, за която е предвидена такса в размер на 874,20 лева, платима разсрочено.

             Представена е от ответникът писмена справка за извършените по договора от длъжника плащания на суми по кредита, възлизаща в размер на 2 654,10 лева.

             Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.

            Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

           Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по  чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

             Първото релевирано в исковата молба основание за недействителност на договора за потребителски кредит е свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49 %, а пък годишната лихва е 29,73 %. Също така не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива. Същевременно веднъж като обща дължима сума извън главницата от 1 500,00 лева е посочена сумата от 2 654,10 лева, включваща такси и лихва, а в последствие е добавена и още една сума от 874,20 лева - друга такса по допълнителна услуга. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

             По отношение на второто релевирано основание за недействителност на договора, свързано с уговорката да се заплаща такса за услугата „К… д…", съдът намира, че е налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща такса за услугата „К.. д…" визирана в договора се нарушава изискването ГПР да не е по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС № 426/14 г.

            Самата норма има забраняващ характер, като предписва, че Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (горепосоченото ПМС №426/14г.).

             Това е начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

            Всичко това е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като тези клаузи са неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение, че ГПР е 49%, на практика той е много по-голям.

            В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС (Решением 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007г., определение № 877 по т.д. № 662/2012г. и др). Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

             Поради накърняването на принципа на "добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, се достигна до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

             Съдът намриа, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

            С оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност съдът намира, че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.

            Ищецът дължи плащане единствено на предоставения заем от 1 500,00 лева, а доколкото се установява, че са платени общо 2 654,10 лева, остават недължимо платени 1 154,10 лева.

            Доколкото ищецът е претендирал сумата от 874,20 лева платена по клауза „К.. д…“ по договора, която е над размера на получения кредит и се явява недължима, като получена при начална липса на основание, тази сума следва да бъде върната на потребителя. Сумата се дължи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 27.12.2019 г., доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция.

                        По отоншение на разноските:

             С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Представени са доказателства за плащане на 50,00 лева държавна такса.

             Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

             Ответната страна е оспорила твърдението на ищеца, че са налице предпоставките на чл.38 от ЗА, да й бъде предоставена безплатна адвокатска помощ.

            Както е прието в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК, Определение№163/13.06.2016 г. на Върховният касационен съд, І Г.О., в з.з. на 09.06.2016 г., в тричленен състав, договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда.

             Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение, като опровергае наличието на поддържаното основание.

             С оглед на горното съдът намира, че следва да определи размера на адвокатското възнаграждение, съобразно чл. 7, ал.2, т.3 НМРАВ, който възлиза на 300,00 лева, който следва да бъде присъден лично на пълномощника.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                       

           ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:…, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от П...д..., да заплати на Л.Г.М. ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, сумата от 874,20(осемстотин седемдесет и четири лева и 20 ст.) лева, недължимо платена при начална липса на основание по клауза за такса „К..д..“, по договор за потребителски кредит № … ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 27.12.2019 г. до окончателното й изплащане.

           ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: … със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от П...д..., да заплати на Л.Г.М. ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, сумата от 50,00(петдедсет)лева представляваща направени по делото разноски.

             ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:… със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46, представлявано от П...д..., да заплати на Адвокатско дружество „Гърбев“, БУЛСТАТ…. с адрес: гр. П.. ул.“Б.. П..“ №… на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, сумата от 300,00(триста)лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване  на съобщение до страните.

 

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.

 

 

Вярно с оригинала.

М.Х.