РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 14.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Стефани Калоферова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13253 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищeцът
И.Л.М. твърди, че е собственик на мотоциклет марка „Кавазаки”, модел ZX 10 R с рама JKAZXCE148A006843, черен на цвят с ДК № *****, съгласно. Поддържа, че на 02.11.2012 г. с Протокол за претърсване и изземване,
мотоциклетът е иззет от него от разследващ полицай при СДВР и приобщен като
веществено доказателство по ДП №
219/2012 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 655/2012 на Специализираната
прокуратура. С протокол за
доброволно предаване от 05.08.2013 г. документите за собственост и регистрация
на мотоциклета, ведно с единствения ключ за същия са предадени на упълномощен
представител на ответника.
Излага, че в хода на процедурата по чл. 111, ал. 2 НПК
е установено, че собственият му мотоциклетът не се намира у ответника по
необясними причини. За липсата е уведомил своевременно ръководството на СДВР и Прокуратурата.
Излага, че във връзка с изчезналия мотоциклет е образувано ДП № 43/2013 по описа на СО при СП
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал.1 т.9 вр. чл. 142,
ал.2, т. 6 НК, което на 30.01.2014 г. е
спряно с влязло в законна сила Определение на СНС, 11 състав по н.ч.д.№
161/2014 г. поради неустановяване на извършителя. Счита, че поради допусната
непредпазливост и немарливо изпълнение на грижата на добрия стопанин, ответникът е погубил
собствената ми вещ, поради което му е нанесъл материални щети в размер на
стойността на мотоциклета и направените по него подобрения.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 40 000 лв., обезщетение за нанесени имуществени вреди в
размер на стойността на мотоциклета, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба, както и сумата от 6 000 лв., мораторна лихва върху
горната сума, считано от датата на протокола за изземване на вещта и приемането
й на отговорно пазене 02.11.2012 г. до датата на подаването на исковата молба в
канцеларията на съда,
Ответникът СДВР
оспорва иска по основание и размер, като сочи, че не са представени доказателства за
претендираните материални вреди, а оттам че липсва причинно - следствената връзка между
твърдените имуществени вреди и погубването на процесния мотоциклет. Отделно от
това, поддържа че не са представени
доказателства, че именно с действия или бездействия служителите на СДВР са
допринесили за твърдените вреди - погубването на мотоциклета на ищеца и не е
доказано виновно поведение от страна на полицейските служители, вследствие на
което е настъпил твърдения вредоносен резултат. Счита, че неангажираността на
доказателствата за отговорността на СДВР за претендираните имуществени вреди
води до неоснователност на предявения иск.
Ответникът поддържа
освен това, че искът е завишен по размер, като не са представени доказателства
за стойността на процесния мотоциклет и претенция не е съобразена с
амортизацията на вещта, съответното и с нейното износване.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Отговорността
по чл. 49 от ЗЗД, е чужди действия, с
които е причинено пряко деликтно увреждане, при следните предпоставки:
възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя; вреда; причинна връзка
между деянието и вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по
повод изпълнението на същата; вина на извършителя /която се предполага/.
Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови
работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато
не е установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди.
Видно от
представеното Свидетелство за регистрация № ********* от 25.08.2011 г. издадено
от МВР - Пътна полиция – София и от договор за продажба от 24.08.2011 г., се
установява, че И.Л.М. е собственик на мотоциклет марка „Кавазаки”, модел ZX 10
R с рама JKAZXCE148A006843, черен на цвят с ДК № *****.
Не се спори по
делото, а и се установява от Протокол за претърсване и
изземване от 02.11.2012 г., че мотоциклетът е иззет от него от разследващ
полицай при СДВР и приобщен като веществено доказателство по ДП № 219/2012 г.
по описа на СДВР, пр.пр. № 655/2012 на Специализираната прокуратура, както и че
ищецът с протокол за доброволно предаване от 05.08.2013 г., е предал
документите за собственост и регистрация на мотоциклета ведно с единствения
ключ за същия, на упълномощен представител на ответника.
Във връзка с жалби от страна на ищеца, относно
изчезването на мотоциклета, е образувано ДП № 43/2013 по описа на СО при СП
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал.1 т.9 вр. чл. 142,
ал.2, т. 6 НК, което на 30.01.2014 г. е спряно с Определение на Специализирания наказателен
съд, 11 с-в, по н.ч.д № 161/2014 г., тъй
като не е установен извършителя.
В тази насока са и показанията на свидетеля З.В.С.(във
фактическо съжителство с ищеца), която дава сведения за изземването на
мотоциклета, както и че ищецът е извършил множество ремонти и вложил скъпи
части в мотоциклета „Кавазаки, като сочи, че са пускали молби за връщане на
мотора, като са били информирани, че е откраднат.
Свидетелят В.Б.М.заявява, че е бил поемно лице при
изземването на мотора и закарването му на паркинга на МВР във Враня, като дава
сведения за много доброто състояние на мотоциклета „Кавазаки“.
Следователно, по делото се установява от представените
писмени доказателства, че ищецът е собственик на процесната вещ, която е била иззета от упълномощен
представител на ответника и ведно с ключ за запалване и документите за
собственост, приета на отговорно пазене по реда на НПК.
Съгласно чл. 111, ал. 1 НПК, веществените доказателства
се пазят, докато завърши наказателното производство. По делото е установено, че
процесният мотоциклет не се намира при ответника, който след изземването
му е следвало да положи дължимата грижа
(чрез своите служители) да го съхранява. В чл. 216, ал. 3 от Закона за
Министерство на вътрешните работи, е предвидено, че за вредите, причинени
умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод
изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните служители в
МВР се определя в съответствие с гражданския закон. (В този смисъл Определение
№ 69 от 26.10.2016 г., на ВКС и ВАС, Смесен петчленен състав, по адм. дело №
63/2016 г. )
Въз основа
на събраните по делото доказателства, съдът приема, че ответникът не е изпълнил
задължението си да пази мотоциклета, като дължи обезщетение в размер на пазарната му стойност.
Съгласно
заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, пазарната цена на
мотоциклета към датата на изземването му, съобразена с придобивната стойност,
подобренията и обичайното овехтяване е в размер на 20 312 лв. Сходно е и
заключението на тройната автотехническа експертиза, съгласно която пазарната
стойност на мотоциклет „Кавазаки”,
модел ZX 10 R с рама JKAZXCE148A006843, черен на цвят с ДК № *****, към 02.11.2012 г. е в
размер на 22 957 лв.
Следователно
иска по чл. 49 ЗЗД, е основателен за сума в размер на 22 957 лв., като
съдът кредитира заключението на тримата експерти, като следва да бъде отхвърлен
до пълния предявен размер от 40 000 лв.
Следва да
бъде присъдена и мораторна лихва на основание чл. 86 ЗЗД, в размер на 4351.60 лв., за периода от датата
на изземването до исковата молба – 12.09.2014 г., изчислена по реда на чл. 162 ГПК.
На ищеца
следва да бъдат присъдени и сторените разноски в размер на 106.86 лв., за
разноски за автотехническа експертиза.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 1 092.34 лв., представляваща държавна такса и
213.71 лв., представляваща разноски за тройна автотехническа експертиза.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Д.В.Р., гр. София, ул. „********, да заплати на И.Л.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес
***, на
основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД , следните суми:
- 22 957 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяваща се в стойността на невърнато доказателство по ДП 219/2012 г.
на СДВР - мотоциклет „Кавазаки”, с ДК № *****, ведно
със законната лихва, считано от 12.09.2014
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 40 000 лв.,
- 4 351.60 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата, от 02.11.2012 г. до 12.09.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва за разликата до пълния предявен размер от 6000 лв.
- 106.86 лв., представляващи разноски за автотехническа експертиза.
ОСЪЖДА С.Д.В.Р., гр.
София, ул. „********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1 092.34 лв. - държавна такса, съразмерно на уважената срещу ответника част от
иска, както и разноски за експертиза в размер на 231.71 лв.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: