№ 39
гр. Варна, 03.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Г. В. Й.
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600378 по описа за
2022 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Й..
Жалбоподател-подсъдим Д. М. С., редовно призован, явява се лично и с
адв.С. С. Б. от АК – Шумен, редовно упълномощена от преди.
За гражданския ищец Държавата, чрез Министъра на финансите, с
процесуален представител съгласно последното пълномощно Х.Х., областен
управител на област Шумен, редовно призован, не се явява, постъпило е
становище за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и писмено
становище по жалбата.
Свидетелката С. М. Е., редовно призована, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ.Б.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
ЖАЛБ.ПОДС.С.: – Да се гледа днес делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ САПУНДЖИЕВА
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
1
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката.
СВИД.С. М. Е.: – 45 годишна, българска гражданка, неосъждана, без
родство. Предупредена за отговорността по чл.290, ал.1 от НК, обещава да
говори истината.
На въпроси на адв.Б..
СВИД.Е.: - Познавам подсъдимия, работила съм при него през 2017
година, започнах на 08.08.2017 година до 01.03.2018 година.
Работата ми се изразяваше в платове, рязахме платове, тях в рафтовете,
каквато работа имаше това правихме.
Имаше и други работници, две работнички с едно и също име В., Г., Л.,
Р., С.. Имаше и мъже.
При Д. започнах от бюрото по труда назначена.
Преди да започна работа мина на обучение, обяснено ми беше къде и
какво ще работя.
Ходихме на курсове, бюрото по труда ни прати на тези курсове.
Ходих всеки ден на работа. Работното ми време беше от 8:00 часа до
17:00 часа без събота и неделя. Аз ходех всеки ден на работа, понякога
закъснявах, отивах по късно, защото имах болни в къщи, понякога излизах
по-рано с уговорка.
По това време когато работех В. Д., Р. Н. и Л. Ш. идваха на работа.
Понякога ги виждам там, работеха.
Д. го виждахме сутринта, но цял ден не беше при нас.
Д. по различно време се връщаше при нас, незнам, някой път по-рано,
по-късно.
При започване на работата при Д. среща с него или да съм имала
договорка с него да не ходя на работа, както и, че ще получавам по-малко
пари нямахме такава договорка между нас. За други работници не съм чувала
да е имало такава договорка.
Имаше достатъчно работа във фирмата на Д. за всички, които работихме
там.
От страна на бюрото по труда бяха извършвани проверки, но не бяхме
предварително уведомявани, идваха внезапно.
Не е имало случай когато е имало проверка от бюрото по труда или
когато има проверка Д. или лицето, което отговаря за нас да са ме викали по
телефона, не е имало такъв случай.
Напуснах работа, защото отидох в чужбина.
Л., В. и Р. не зная дали продължиха да работят във фирмата на Д.. Чух, че
са им прекратени трудовите договори. Не зная точно за какво е станало, но
прекратиха договорите им.
2
Покрай прекратяването на договорите им с тези три жени сме се
срещали. Не съм питала за договорка между тях. Те не можаха да се разберат
и заради това стана нещо. Д. май ги е махнал, не зная точно. Не можали да се
разберат помежду си.
При Д. получавах - 700 лева беше, но чисто вземах 500 лева на картата,
получавах си пълния размер всеки месец докато работех.
Другите работници са получавали възнагражденията си, не са казвали
някой да не е получавал възнаграждението си.
Декември 2018 година бях разпитвана пред съдия в Шуменски окръжен
съд, не помня какви въпроса са ми задавали тогава, може да съм забравила,
нямам спомен. Може да съм казала, че съм вземала авансово, вземахме
понякога пари, но не съм отричала, че съм получавала пълния размер на
трудовото възнаграждение.
ПРОКУРОРА: – Нямам въпроси към свидетелката, но считам, че са
налице противоречия между днес дадените показания на свидетелката и тези
дадени в хода на ДП пред съдия в том 3, лист 33 и моля да бъдат прочетени
показанията и да каже кои показания са правилни и кои не.
АДВ.Б.: – Не давам съгласие, но до колкото разпита е пред съдия няма
значение становището ми.
СЪДЪТ на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетелката С. М. Е. от протокола й за
разпит по д.п. № 41/2018 година на 04.12.2018 година, л.33, т.3.
СВИД.Е.: - Днес, което казвам е вярно. Тогава с другите се разбрахме
така да кажем, с всички така се разбрахме и така съм казала. Не съм имала
някакво лично отношение към Д.. Аз съм вземала аванс от него и той даваше.
Не знам защо тогава така съм направила и така съм казала.
ПРОКУРОРЪТ: – Нямам искания за извършване на допълнителни
следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ.Б.: – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
СЪДЪТ счета, че не се налага извършването на нови съдебни следствени
действия, поради което председателят на състава обяви съдебното следствие
за приключено и се пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, аз считам, че
постановената присъда е правилна и законосъобразна и изключително добре
мотивирана. Не са налице нарушения на материалния и процесуалния закон.
Считам, че фактическата обстановка е била напълно изяснена, събрани са
3
абсолютно всички необходими доказателства и след обсъждането им, съдът е
извел правилни правни изводи.
Няма да се спирам подробно на фактическата обстановка.
Стана ясно, че подсъдимия С. е сключил договор за осигуряване на
заетост по проект обучение и заетост с Агенцията по заетостта – София,
проекта е финансиран със средства от ЕС и държавния бюджет. Съгласно
същия е следвало да бъдат ангажирани в трудова дейност трайно безработни
лица в райони с висока безработица, като целта е била съставянето на трудови
навици на тези лица, както и да бъдат подпомогнати финансово под формата
на работна заплата за положения труд. Същия след сключване на договори с
такива лица, изплащане на възнаграждения за изработено, разходи за платен
годишен отпуск и други е следвало да представи разходо оправдателни
документи пред Агенцията по заетостта за да му бъдат възстановени
средства, които е изплатил по този проект, което той е сторил.
Установено е обаче, че определена част от лицата, които привидно са
били назначени, а именно свидетелите Р. Н., В. Д., Л. Ш., както и днес
разпитаната С. Е. са подписали трудови договори, контролни листи и т.н.,
отчетни форми и ведомости, но на същите им е била превеждана заплата по
банкови карти, които банкови карти те са предоставяли на своя работодател и
в последствие той е изтеглил сумите, които са им били превеждани като
заплати, а на тях им е давал по 100 лева.
Тези показания, дадени най-вече от трите свидетелки Н., Д. и Ш., които
са дали непротиворечиви показания, както в хода на ДП, така и по време на
съдебното следствие, са считам, че са достоверни, правилно са оценени от
съда, т.к. те кореспондират с абсолютно всички събрани други доказателства,
а именно всички други разпитани свидетели по делото от чиито показания
става ясно, че тези свидетелки не са ходили на пълен работен ден ежедневно
на работа и наистина техните парична средства са били теглени по банков
път, с банкова карта от техния работодател и на тях са им давали една
минимална сума.
В този смисъл след като се възстановени парите, които са били
разходвани от подсъдимия същия е получил сумата от 10 192.55 лева, които
не е следвало да получи от Агенцията по заетостта.
Всички тези доказателства писмени и гласни са преценени достатъчно
добре от съда като са изложени много подробни мотиви, абсолютно по
всички показания, дадени от свидетелите, както и от събраните писмени
доказателства.
Ето защо аз считам, че наистина престъплението извършено от
подсъдимия е напълно както от обективна, така и от субективна страна и
правилно съдът го е осъдил.
По отношение на възраженията направени в жалбата, че следва да се
приложи чл.2, ал.2 от НК, т.к. е налице маловажен случай аз считам, че не е
налице такъв маловажен случай, имайки предвид продължителния период от
4
време, в който подсъдимия е извършвал престъплението, начина му на
осъществяване, организацията, която е създадена при извършване на
престъплението и прикриването на следи с изготвянето на документи, а
именно трудови договори, контролни листи, отчетни форми, ведомости и
други.
Установено е, че фиктивно са назначени работници, получено е тяхното
съгласие за това срещу сумата от 100 лева на месец и съответно преди да бъде
извършена проверка същия е успял да ги събере за да симулират наличие на
работници по извършване на този процес.
Ето защо аз считам, че начина на извършване, механизма на извършване
на престъплението говори сам за себе си и не е налице маловажност на
случая.
Предвид горното аз считам, че следва да потвърдите присъдата като
правилна и законосъобразна.
АДВ.Б.: – Уважаеми Апелативни съдии, уважите жалбата на Д. С. и да
постановите отмяна на присъдата на Окръжен съд – Шумен, постановена по
НОХД № 221/2022 година на същия съд.
Аз смятам, че в хода на първоинстанционното производство не бяха
събрани доказателства, от които да може да се направи категоричен извод, че
Д. С. е извършил състава на престъпление по чл.248а, ал.5, вр.ал.3 и ал.2 от
НК.
Смятам, че от събраните в хода на първоинстанционното производство
доказателства по никакъв начин не беше доказано, че Д. С. е представил
неверни сведения, а именно, че лицата В. Д., Р. Н. и Л. Ш. са полагали труд
ежедневно всеки работен ден, в периода месец август 2017 година месец март
2018 година по осем часа в представляваното от него дружество.
Смятам, че в хода на първоинстанционното производство от
свидетелските показания на всички свидетели, включително и на разпитаната
в днешното заседание свидетелка се установи, че въпросните три лица В., Р. и
Л. са полагали труд ежедневно, с продължителност от осем часа в
представляваното дружество от страна на подзащитния ми.
Свидетелските показания бяха подкрепени и от представените в хода на
съдебното производство доказателства, а именно констативен протокол
68/15.01.2018 година, трудовите договори на тези лица, подписаната от тях
книга за инструктаж и пак казвам свидетелските показания, които бяха
дадени в хода на наказателно дело.
Смятам, че първоинстанционния съд е допуснал съществено нарушение
както на материалния, така и на процесуалния закон до колкото на първо
място е кредитирал документи, които не са представени и не са приемани в
хода на първоинстанционното производство, което съм посочила и в
писменото изложение за допълване на доводите изложени в жалбата, а
именно коментирания от съда протокол № 68/15.01.2018 година такъв
5
протокол по делото няма приеман.
Освен това съдът постанови своята присъда, първоинстанционния съд е
кредитирал изцяло показанията на свидетелите, но дадени в хода на
наказателното производство, а тези, които са дадени в хода на ДП.
Присъдата на първоинстанционния съд освен това почива изцяло на
показанията на трите свидетелки В., Ф. и Л., като съдът е кредитирал изцяло
думите им и е приел първо, че първоначално между Д. и трите свидетелки
било имало договорка те да не ходят на работа, но да получават част от
трудово възнаграждение, че във фирмата на Д. нямало достатъчно работа, че
те въобще не знаели за каква работа всъщност са наети, че били викани
когато били извършвани проверки от бюрото и, че работодателя виждал, че те
не ходели на работа, но въпреки всичко бил подал в отчетна форма искане за
възстановяване на платените средства.
Пак казвам за да направи тези изводи аз смятам, че първоинстанционния
съд се е позовал единствено и само на показанията на тези три свидетелки и
на свидетелските показания на други разпитани свидетели, но в хода на ДП.
Освен това смятам, че съда в мотивите си е посочил, че кредитира изцяло
свидетелските показания на свидетелката Н.Р., която в съдебно заседание
изрично потвърди, че трите свидетелки В., Р. и Л. са ходели на работа
редовно първите 5-6 месеца по 8 часа, след което започнали, така се изрази тя
в съдебно заседание, започнали да си правят самоотлъчки, след което Д. им
направил забележка и те подновили идванията си, но след това той им
прекратил трудовите договори.
Въпреки, че съдът казва в мотивите, че изцяло кредитира показанията на
тази свидетелка Р., в един момент съдът приема, че не следва да ги кредитира
в частта, в която тя е заявила, че те са идвали на работа и не били стояли по 8
часа. Не мога да разбера кое всъщност следва да се кредитира.
Освен това аз смятам, че в хода на първоинстанционното производство
не беше установен по категоричен и несъмнен начин и периода, за който
съдът приема, че въпросните три свидетелки не били ходели на работа по 8
часа на ден. Смятам, че установяването на този период е от съществено
значение до колкото има отношение към обвинението и до колкото всички
свидетели заявиха пред съда, че въпросните три свидетелки първите няколко
месеца са ходели редовно на работа с нормалната продължителност и
ежедневно, след което са започнали техните самоотлъчки.
Освен това смятам, че не беше доказана и субективната страна на
обвинението като противно на изложеното в мотивите на
първоинстанционния съд аз не смятам, че става въпрос за неосъществен
контрол от страна на работодателя дали наетите лица работят ежедневно по 8
часа, изхождайки пак от същите мотиви, а именно, че свидетелите в хода на
първоинстанционното производство, а и в днешното съдебно заседание
заявиха, че първоначално свидетелките са ходели на работа, след което, след
месец януари 2018 година те са започнали да си тръгват когато той излезе.
6
Ето защо смятам, че нито искането за възстановяване на платените
средства придружено с отчетните форми, които подсъдимия е подавал за да се
възстановят платените от него средства са неправомерни, нито пък може да
се извлече някакъв умисъл за осъществяване състава на престъплението до
колкото се установи, че Д. не е подозирал до момента в който му е било
казано, че трите работнички са започнали да си правят самоотлъчки, т.е. до
месец януари 2018 година, като до този момент той не е подозирал, че наетите
работници не упражняват труд и подадените отчетни форми с искането за
възстановяване на средства до този период най-малкото са правомерно
подадени до колкото пак казвам се установи, че тези работници са ходели на
работа в необходимата продължителност и в предвидения в трудовите им
договори начин и ред. Ако след това се приеме, че след узнаването за
направените от трите свидетелки самоотлъчки той е подавал вече отчетни
форми неправомерно то пак казвам следва да се установи периода, за който се
приема, че е извършвал това със знанието и умисъла предвидени в
разпоредбата на НК.
Ето защо аз ще Ви помоля да отмените присъдата на
първоинстанционния съд като неправилна и незаконосъобразна и
постановите съдебен акт, с който да признаете Д. С. за невиновен в
извършване на престъплението.
Алтернативно, както съм посочила и в писменото си изложение, ако
съдът приеме, че е осъществен състава на престъплението за периода след
месец януари 2018 година то смятам, че приложима разпоредбата на чл.9, ал.2
от НК, за което Ви моля за Вашия съдебен акт в този смисъл.
ЖАЛБ.-ПОДС.С.: – Не съм виновен, платил съм им на всичките преди
една седмица да получават заплатите. Няма никакви празни документи,
всички съм дал. Аз ако исках да направя това нещо нямаше да ги изкарам от
работа, защо да ги изкарам, не исках да излъжа държавата, заради това ги
изкарах.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.-ПОДС.С.: – От съда искам да се върне в Шумен, ако трябва, да
вземат всички тези които говориха свидетелите, там има отрезки, някои думи
не са написани тук. Искам си от В. и всички други, тримата, да ми върнат
парите, защото аз съм им платил парите, не съм вземал от държавата, на тях
съм им платил аз, моите пари да ми върнат.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:45
7
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8