Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 07.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на осми
февруари
две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 10164 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Л.Т.М. против „С.А.“ ЕАД, с която
предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 във
връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на претърпените от ищцата имуществени
и неимуществени вреди, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на лихва за забава в размер на законната лихва върху присъдените
главници, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното
изплащане.
Поддържа се, че на 19.09.2018 г.
около 09 часа в гр. София, на бул. „Петър Дертлиев“, посока пл. Сточна гара, в
района на спирка на МГТ бл.620, при качване от четвърта врата на спрял автобус
2003 от линия 310 с рег. № ******, собственост на ответното дружество, водачът
на автобуса-служител на ответника, затворил вратата на автобуса, преди ищцата
да се качи, като при затварянето на вратата притиснал десния й крак. След като
ищцата извикала силно, а също така и другите пътници, водачът отвори вратата,
при което ищцата паднала от автобуса. Твърди се, че след произшествието ищцата
била откарана в болнично заведение, където е констатирано надлъжно счупване на
бедрена кост от коляното до таза. За лечението си ищцата претърпяла оперативна
интервенция с поставяне на пластина и винтове за ставите. В следствие на
травмата ищцата не можела да ходи, било й забранено да сяда за период от 12
месеца. Ищцата не можела да се обслужва самостоятелно и на практика животът й
зависел от хората около нея. След първите шест месеца започнала да ходи с
патерици, а едва в края на 2019 г.-с бастун. Ищцата твърди, че и до момента се
придвижва с бастун, като ако натовари крака повече, болките се засилват, кракът
отича. Твърди се, че през целия период след счупването, ищцата изпитвала силни
болки и страдания, вземала постоянно болкоуспокояващи. Сринал се социалния
живот на ищцата. Вече не може да се разхожда с приятели за по-дълъг период, не
може да иде на екскурзия или излет в планината. Ищцата се изнервила, изпаднала
в депресия и отчаяние. Ищцата твърди още, че за извършената операция е
заплатила 1900 лв., както и 300 лв. за медикаменти.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди-болки и
страдания от причинените телесни увреждания и сумата от 2 200 лв.-имуществени
вреди, в следствие на злополука на 19.09.2018 г. в гр. София, при качване в
автобус, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху главницата
от 35 000 лв. от датата на увреждането-19.09.2018 г., а върху главницата от
2200 лв. от датата на исковата молба-25.09.2020 г. до окончателното изплащане
на сумите. Претендират се разноските по делото, в т.ч. и заплатеното адвокатско
възнаграждение.
В
законоустановения едномесечен срок на 28.10.2020 г. е постъпил отговор от
ответника.
Ответникът
счита исковете за допустими, но неоснователни, поради което молят съда да ги
отхвърли изцяло и да присъди на ответника направените от него разноски.
Твърди се,
че процесният автобус е модел 2014 г. и съгласно техническа спецификация
разполага с врати, които имат блокировка, не позволяваща потегляне при незатворени
врати. При съпротивление върху тях от 150 нютона, осигуряват връщане в изходно
положение /вратите се отварят/. Вратите на автобуса са с гумени уплътнения.
Твърди се, че тежестта при затваряне на вратите е такава, че не може да причини
сериозни травми и че самият автобус не може да потегли с отворена врата. Твърди
се, че при стъпване на ищцата на степенката, същата има датчик за натоварване,
който не позволява затваряне на вратите, когато има пътник върху нея. В този
смисъл твърди, че е невъзможно да се осъществи твърдяното увреждане по
механизма, описан в исковата молба на ищцата. Блокировката е с такива
характеристики, че не подлежи на включване или изключване от водача или други
лица. Твърди се, че към датата на произшествието, автобусът е в изправност,
включително блокировката. Оспорва исковете по размер като завишени. Въвежда
възражение за съпричиняване от ищцата с твърдението, че ищцата е избрала да се
качи в автобуса и е приела да осъществи стъпки по качването на същия като се
постави в риск до вратата, а не да изчака следващия автобус по линията. Твърди
се, че вратите на автобуса се затварят бавно, придружено със звуков и светлинен
сигнал и това дава време за реакция на пасажерите, което позволява при нормални
реакции да се избегне затискане от вратите на автобуса.
Ищцата
поддържа в съдебно заседание чрез процесуалния си представител така предявените
искове. Моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Подробни
съображения излага в писмени бележки по делото. Претендира разноски.
Ответникът
чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва предявените
искове. Моли съда да ги отхвърли по съображения изложени в писмения отговор,
както и представените по делото писмени бележки. Претендира разноски, за което
представя списък по чл.80 от ГПК.
Третото
лице помагач ЗАД „ОЗК-З.“ АД, редовно призован, не изпраща представител, не
изразява становище в хода по същество.
Третото
лице помагач С.К. в съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител
оспорва исковете и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли по
съображения изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
От
приетия по делото акт за транспортна злополука с изх.№ 2870-1/18.12.2018 г. се
установява, че на 28.11.2018 г. е постъпило заявление № 2870/-6.12.2018 г. от
ищцата. Установява се, че на 19.09.2018 г. на бул. „Петър Дертлиев“ посока
пл.Сточна гара в 09,20 часа при качване от четвърта врата при спрял автобус
2003 от линия 310 ищцата пада. В 09,50 часа пристига екип на Бърза помощ и
ищцата е откарана в болница „Витоша“ със съмнения за счупена бедрена кост на
десен крак. Събитието е отразено в ежедневното сведение за работата на масовия
градски транспорт.
Не се
спори, а и от представения пътен лист серия: МАЛ № **********/19.09.2018 г., се
установява, че водач на процесния автобус е бил именно третото лице помагач С.Д.К.,
който се е намирал в трудови правоотношения с ответното дружество по силата на
сключения между тях трудов договор № РД-12-20/05.04.2016 г., прекратен считано
от 28.12.2018 г. с Акт № РД-15-101/21.12.2018 г.
От
показанията на разпитания свидетел Р.П.Р.се установява, че видял ищцата за
първи път, когато станал инцидента. Свидетелят се качил в автобус № 310 от
„Люлин 5“, пътувайки за „Орион“, като седнал на най-задната редица
седалки. Две или три спирки по-нататък, автобусът спрял, качили се двама или
трима души, след което ищцата просто се хванала и стъпила на стълбичката с
единия крак. Вратите се затворили, хората се развикали, включително и свидетеля.
След секунди вратите са отворили, ищцата се опитала да се качи напред, но не могла
и се спуснала надолу до гумите на автобуса, изглеждало сякаш й се подкосяват
краката - леко, бавно надолу се спуснала и седнала. Инцидентът станал за
секунди. На мястото на инцидента пристигнали сина на ищцата, а след това дошла
полиция и линейка.
От
приетата по делото медицинска документация, както и с неоспореното от страните
заключение на СМЕ се установява, че ищцата и на 19.09.2018 г., при опит да се
качи в автобуса е получила закрито счупване на средната част на дясната бедрена
кост. По спешност е оперирана, като под рентгенов контрол е направено кръвно
наместване на счупването и фиксация на костта с метален пирон и винтове.
Установява се, че ищцата е преживяла болки с голям интензитет непосредствено
след инцидента за около един месец, а болки с умерен интензитет за около три
месеца, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно до 7-8
месеца. След този период ищцата е могла да изпитва болки при по-продължително
ходене и стоене права, при влажно и студено време до една година от инцидента.
Вещото лице установява, че по делото няма медицинска документация за настъпили
усложнения в състоянието на пострадалата от изписването й от болница на
29.09.2018 г. Към момента ищцата има скъсяване на десния крак с 1,5 см, налице
е ограничение в обема на движение на дясната тазобедрена, колянна и глезенна
стави, поради което ищцата ще има намалена работоспособност.
За
лечението на полученото счупване ищцата е направила общо разходи в размер на
2200 лв., от която сума: 1900 лв. заплатени медицински консумативи за
извършената операция /фиксация на костта с метален пирон и винтове/ и 300
лв.-закупени медикаменти-антибиотици, болкоуспокояващи, които разходи и
съобразно заключението на СМЕ са били необходими за лечение на полученото при
инцидента травматично увреждане.
Заключението
на СМЕ в частта, с която се установява пряка причинна връзка между инцидента и
счупването е оспорено от ответника и третите лица помагачи, в която връзка
съдът е допуснал изслушването на повторна СМЕ.
Заключението
на повторната СМЕ не е оспорено от страните и от него, както и от разпита на
вещото лице Б. в съдебно заседание се установява, че счупването при ищцата не
може да се получи от съществуващото при нея заболяване - коксартроза.
Счупването е косо, спираловидно и такова счупване е следствие индиректна
травма, а не на директен удар. Вещото лице Б. установява, че това е турзионна
травма и падане от ръст на човек, но не и от притискане на врата. Няма как бедрото
на ищцата да бъде притиснато от вратите на автобуса и от това притискане да се
получи такова счупване.
От
приетите по делото основно и допълнително заключение на САТЕ се установява, че
вратите на процесния автобус са оборудвани с датчици, отчитащи наличието на
предмети в обсега на вратите, монтирани във вертикалните уплътнители на
вратите. Затварянето и отварянето на вратите на автобуса се изпълнява от
пневматика и се командва от водача посредством светещи бутони. При контакт с
предмет, находящ се на пътя на вратата и много лек допир, датчиците монтирани
във вертикалните уплътнили на вратата, дават команда за отваряне на вратата,
поради което от докосване на крака на ищцата е невъзможно същият да бъде счупен
от притискането от двете врати. Вещото лице установява, че при огледа извършен
от него на процесния автобус, пневматичната система и на четирите врати е
работела безупречно. След като водачът даде разрешение за затваряне на вратите,
последните не тръгват да се затварят мигновено. Има един кратък период на
изчакване, през който в зоната на вратите се подава светлинен и звуков сигнал,
след което вратите тръгват да се затварят.
Видно
от приетите по делото и неоспорени от ищцата писмени доказателства, процесният
автобус и към датата на инцидента-19.09.2018 г. е с валиден периодичен преглед
за проверка на техническата изправност. Установява се, че всички технически
прегледи са извършени в определения срок и автобусът е технически годен.
Горните
обстоятелства се потвърждават и с показанията на свидетелите Р.Ц.Ц.и К.Г.В.,
последният посетил инцидента на 19.09.2018 г.
Във
връзка с търпените от ищцата неимуществени вреди, са изслушани показанията на свидетелката
И.Б.Н., която установява, че с Л. са съседки и се познават от 36 години. Когато
разбрала за инцидента с ищцата, свидетелката я посетила. Л. била след операция
и не била добре. Около 10-ина дни престояла в болница, след което я изписали и
се прибрала в дома си, където била обгрижвана от децата си-син и дъщеря. Кракът
трябвало да стои изправен, да не се мести, поради което ищцата имала нужда от
човек. Ищцата изпитвала силни болки и пиела непрекъснато обезболяващи. Около
три месеца ищцата държала крака изправен и била на памперси. Имала нужда от
придружител за да стигне до тоалетната. След три месеца постепенно само със
стъпване на пръстите и с патерици се придвижвала и около половин година ищцата
ходила с патерици. Едва след като изминала цяла година, ищцата започнала да се
опитва да ходи от едната стая в кухнята и по коридора, било й много трудно и не
престанала да пие лекарства, дори и сега. Навън излязла след една година, страхувала
се да не стане нещо на крака, да не стъпи на криво, въобще да не се получат
усложнения. Свидетелката установява, че ищцата преди инцидента била деен човек.
Тя е планинар, прекрасна домакиня, а след това рухнала, не е това, което е била
и доста трудно приема факта, че не може да излиза, да се вижда с приятели, да
се обслужва сама.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността
на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени
и имуществени вреди на ищцата, произтекли от неправомерни действия на служител
на ответника, изразяващи се в затварянето на вратата на автобуса, преди ищцата
да се качи в него. Ищцата претендира обезщетение за вреди от
бездействие на служители.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищцата тя следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/,
както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане
на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се
извърши от ищцата и то пълно и главно - без да остава съмнение за
осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето,
което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно
щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение
е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя
работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл.
49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши
работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което
възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност
пред пострадалите трети лица.
С оглед установените фактически
обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на предявения иск,
настоящият състав намира, че предявените искове за причинени на ищцата имуществени
и неимуществени вреди са доказани по своето основание.
За да възникне отговорността по
чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2)
увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е
възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.
Възлагането на работа не е спорно между страните, а и се установява с
приетите по делото писмени доказателства.
Също така не е спорно и се
установява, че на
19.09.2018 г. на бул. „Петър Дертлиев“ посока пл.Сточна гара в 09,20 часа при
качване от четвърта врата при спрял автобус 2003 от линия 310 ищцата пада. Не е
спорно, че в този момент водач на автобуса и било третото лице помагач С.К..
Спорът се съсредоточава върху
факта, налице ли е виновно поведение от страна на водача на процесния автобус,
в пряка причинна връзка от което ищцата да е получила травмата.
С оглед събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че ответникът успешно обори
главно и пълно презумпцията за вина от страна на неговия служител.
Съгласно чл. 369 ТЗ, превозвачът
е длъжен да осигури на пътника подходящи удобства и сигурност според вида на
превозното средство, а в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози е предвидено, че превозвачът отговаря за живота и за
всяко телесно или психическо увреждане на пътника вследствие на злополука във
връзка с превоза, докато пътникът се е намирал в превозното средство или се е
качвал, или е слизал от него, или е предизвикана поради товаренето и
разтоварването на багажите.
От доказателствата по делото,
включително и заключенията на приетите СМЕ и САТЕ не се установява виновно
поведение от страна на водача на автобуса, изразяващо се в затваряне на вратите
на автобуса преди ищцата да се качи в него. Всеки водач на превозното средство от редовна линия за
обществен превоз е длъжен, в рамките на възможното, да вземе мерки за
безопасното качване и слизане на пътниците - изискване по чл. 68, ал. 2 ЗДвП.
В случая затварянето и отварянето
на вратите на процесния автобус се изпълнява от пневматика и се командва от
водача посредством светещи бутони. При контакт с предмет, находящ се на пътя на
вратата и много лек допир, датчиците монтирани във вертикалните уплътнили на
вратата, дават команда за отваряне на вратата, като след като водачът даде
разрешение за затваряне на вратите, последните не тръгват да се затварят
мигновено. Има един кратък период на изчакване, през който в зоната на вратите
се подава светлинен и звуков сигнал, след което вратите тръгват да се затварят.
Видно от заключението на САТЕ, а
и от приетото по делото ръководство за експлоатация на автобуса, серия Lion’s City CNG, на работното място на водача са
налични бутони за освобождаване на вратите/автоматиката за затваряне на вратите
ВКЛ/ИЗКЛ. След включване на освобождаването на вратите/автоматиката за
затваряне на вратите, врати 2 или 3 могат да се отварят от пътниците отвътре
или отвън. Вратите автоматично се затварят след предварително настроено време.
Полученото от ищцата счупване не
е резултат от затварянето на вратите и притискането на крака на ищцата.
Травмата не е от директен удар, а индиректен, който се получава при падане на
терен от собствен ръст.
Безспорно със заключението на
повторната СМЕ и разпита на д-р Б. в открито съдебно заседание се установява,
че видът на счупването на костта и начинът на неговото получаване, не
съответстват на описания в исковата молба механизъм на настъпване на
произшествието. Твърдението на ищцата е, че при затваряне на вратите същите са
притиснали крака й, следствие на което е получено счупването.
Вещото лице Б. установява, че от
притискане на вратата, за да се счупи бедрото, силата трябва да е много голяма,
напр. при преси или катастрофи. Видно от заключението на САТЕ притискане от
вратите с такава голяма сила е невъзможно, доколкото при контакт с предмет, находящ се
на пътя на вратата и много лек допир, датчиците монтирани във вертикалните
уплътнили на вратата, дават команда за отваряне на вратата. На следващо място,
ако ударът беше директен, от притискането на вратата, фрактурата щеше да бъде
напречна, т.е. счупването щеше да е напречно на сечението на костта. В
конкретния случай при ищцата, счупването е косо, следствие на усукваща
/торзионна/ сила, каквато не действа при притискане от вратата на автобуса, но
действа при падане от собствен ръст.
С оглед на по-горе установените
факти, настоящият съдебен състав намира, че инцидентът е настъпил по следния
начин: на 19.09.2018 г. в 09,20 часа, процесният автобус движещ се по линия
310, управляван от водача С.К. е спрял на спирка „Бл. 620 ж.к. "Люлин 6“, разположена на бул.
„Петър Дертлиев“ и обслужваща автобусна линия № 310, посока "Сточна
гара", задействал е бутоните за освобождаване на вратите. В това време ищцата се е затичала да
„хване“ автобуса и е тръгнала да се качва от четвърта врата, в момент, когато
вратите автоматично са тръгнали да се затварят. В този момент автобусът е бил в
покой и водачът не е предприел тръгване. При допира на затварящите се врати до
тялото на ищцата, датчиците монтирани във вертикалните уплътнили на вратата са
дали команда за отваряне на вратата и същите са се отворили, при което ищцата
не успяла да се качи в автобуса и паднала на земята до него от собствен ръст, в
пряка причинна връзка от което се е получило и счупването на бедрото. Автобусът
останал на място и не е потеглял. В този смисъл са и показанията на свидетелят
очевидец Р.П.Р..
При така описания механизъм е видно, че
водачът с нито едно свое действие не е нарушил задълженията си било по чл.68,
ал.2 от ЗДвП, било по чл.132, т.2 от ЗДвП да затваря вратите на автобуса, тролейбуса или трамвая
преди потеглянето. Още повече, че през цялото време превозното средство е било
в покой.
Причина за настъпване на
инцидента е поведението на самата ищца, която бързайки да се качи на автобуса,
е сторила това в последния момент, когато вратите са започнали автоматично да
се затварят, след определеното време, за което са били настроени.
Произшествието би могло да бъде избегнато, ако ищцата бе изчакала идването на
следващия автобус.
По така изложените съображения
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид неоснователността на
главния иск, неоснователни се явяват и акцесорните претенции с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва.
По разноските:
При този изход на делото, ищцата
дължи на ответника направените от него разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Ответникът претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в
размер на 200 лв. / в този размер се претендира от ответника с представения по
делото списък по чл.80 ГПК/, както и разноски за депозит на вещо лице в размер
на 300 лв., или общо 500 лв., които се дължат в пълен размер, предвид
отхвърляне на исковите претенции изцяло.
На основание чл.78, ал.10 от ГПК
на третото лице помагач не се присъждат разноски, поради което и искането на
процесуалния представител на третото лице помагач С.К. да му бъдат присъдени
разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и
като такова не следва да бъде уважено.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО неоснователни
предявените от Л.Т.М., ЕГН **********,*** против „С.А.“ ЕАД, дружество учредено
и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл.49 във
връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на претърпените от ищцата имуществени
и неимуществени вреди, а именно: за заплащане сумата от 35 000 лв. /тридесет и
пет хиляди лв./, представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени
вреди-болки и страдания от причинените телесни увреждания и сумата от 2 200 лв.
/две хиляди и двеста лв./-имуществени вреди, в следствие на претърпян инцидент
на 19.09.2018 г. в гр. София, при качване в автобус, собственост на ответника,
както и искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата от 35 000 лв. от датата на
увреждането-19.09.2018 г., а върху главницата от 2200 лв. от датата на исковата
молба-25.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Л.Т.М., ЕГН **********,***
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „С.А.“ ЕАД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 500 лв. /петстотин лв./
разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.
Решението е постановено при
участието на ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ******, гр. София 1301, район Възраждане, ул. „******и
С.Д.К., ЕГН **********,***, в качеството им на трети лица помагачи на страната
на ответника.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: