МОТИВИ ПО НОХД № 787/ 2015 год.  на Варненски окръжен съд

 

 

 

Варненска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Г.Х.Т. ЕГН:********** *** по чл.343 ал.1 б.,,б,, вр. чл.343 ал.1 б.,,в,, от НК.

Предявеното с обвинителния акт срещу подсъдимия обвинение е затова, че:

-  на 08.11.2012 год., на главен път I - 9 посока гр. Варна - к.к."Златни пясъци", в района на спирка „Моста", при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес CLK 320" CDI с ДК№ Р 6137 АТ, нарушил правилата за движение по пътищата

- чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата: С поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди",

 -чл. 20 и ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението" и

-чл. 116 от ЗДвП: "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с черно-бял бастун и към престарелите хора.", и по непредпазливост причинил смъртта на В.А. М., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.

На 06.10.2015г. по реда на чл.287 от НПК  по отношение на подсъдимия е изменено първоначално повдигнатото обвинение, като така повдигнатото ново такова е със следния диспозитив, а именно, че:

-  на 08.11.2012 год., на главен път I - 9 посока гр. Варна - к.к."Златни пясъци", в района на спирка „Моста", при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес CLK 320" CDI с ДК№ Р 6137 АТ, нарушил правилата за движение по пътищата

- чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата: С поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди",

 -чл. 20 и ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението" и

-чл. 116 от ЗДвП: "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с черно-бял бастун и към престарелите хора.",

-чл.196 от ППЗДвП :,,При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта , а при необходимост и да спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека  или преминаващите по нея пешеходци.,,

 и по непредпазливост причинил смъртта на В.А. М., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.

В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа така предявеното изменено обвинение, с изключение на това подсъдимия да е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП- което не поддържа, като излага, че измененото обвинение /без хипотезата на чл.20 ал.2 от ЗДвП/ е доказано по  несъмнен и  безспорен начин. Твърди, че   в хода на съдебното следствие са събрани категорични доказателства за виновността на подсъдимия. Предлага да му бъде наложено наказание в размер на  една година лишаване от свобода, което да бъде отложено, с изпитателен срок от три  години. На основание чл.343г от НК да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години.

Повереникът на частните обвинители също поддържа обвинението срещу подсъдимия. Твърди, че в хода на съдебното следствие са събрани категорични доказателства за виновността на подсъдимия. По отношение на размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия излага, че същото следва да бъде в размер на  две години лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок от четири години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години.

Подсъдимият  при разпита му в съдебно заседание дава обяснения, като разказва своята версия за случилото се, като не се признава за виновен. В последна дума съжалява за станалото.

Защитника на подсъдимия – адв.С.  оспорва фактическата обстановка, като излага, че подсъдимият не е извършил посоченото в обвинителния акт престъпно деяние. Твърди, че пострадалият е попадал в опасната зона за спиране, като  следва да бъде признат за невинен и оправдан.

От събраните гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

 

 

От фактическа страна

Подсъдимият Г.Т. е  роден на *** ***, български гражданин, българин,  студент във ВСУ „Черноризец Храбър”, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

На 08.11.2012г. около 16:30 часа подсъдимият  Т., св.Е.Д. и св.Н.Д. *** към к.к."3латни пясъци" с лек автомобил марка „Мерцедес CLK 320" CDI с рег.№ Р 6137 АТ, управляван от подсъдимия. Отпред в дясно до водача се возел св.Н. Д., а св.Е.Д. седял на задната седалка.

Около 17.00 часа управляваният  от  подсъдимия  автомобил се намирал в района на спирка „Моста", като подминал разклона на комплекс  "Слънчев ден". Времето било сухо, температурата на въздуха около  11 градуса, видимостта била добра - хоризонталната метеорологична видимост била 20 км. Същия ден слънцето залязло в 16:53 часа и до 33 минути след това времето било сумрак. Уличното осветление на Главен път 1 - 9 в района на спирка „Моста" се включило след  17:00 часа.

Участъкът от пътя по който подсъдимия управлявал автомобила си  се състоял от две пътни платна, които били отделени посредством двойна мантинела. Едното платно, а именно  това, в което се движел  подсъдимия с автомобила си било посока к.к. "Златни пясъци", другото - срещуположно платно било в посока гр.Варна. Всяко пътно платно се състояло от две ленти, които били отграничени една от друга с непрекъсната бяла линия, или с прекъсната такава бяла  линия.

След разклона за входа на комплекс "Слънчев ден" подсъдимият с управлявания от него автомобил се приближил настигайки  л.а. "БМВ 745 LI" с рег.№ В 3133 НА, управляван от св. А.  А..  До тази свидетелка на предната дясна седалка се возела св. Р.  Г.. 

След спирка „Моста" в посока курортен комплекс "3латни пясъци" участъкът от пътя бил асфалтиран с дребнозърнест асфалт, без пукнатини и нарушения по платното с лек наклон на изкачване и прав участък, поради което двете пътни ленти били отграничени с бяла прекъсната линия. След спирката, попътно на двата автомобила, вдясно, върху банкета имало поставен предупредителен пътен знак за опасност група „А" - А 18 „Пешеходна пътека". На 35 метра след този пътен знак имало поставен друг предупредителен пътен знак за опасност група „А" - А 27 „Кръстовище с път без предимство отдясно". На 46 метра след втория пътен знак имало поставен пътен знак със специално предписание група „Д" - Д 17 „Пешеходна пътека".    На 6.70 метра след пътния знак Д 17 на платното за движение имало пешеходна пътека тип  М 8.2., чиято ширина била 3.80 метра. По продължението на пешеходната пътека, двойната мантинела разделяща двете пътни платна била прекъсната с ширина 1.10 метра, за да се осигури преминаването на пешеходците.

Подсъдимият Т. се движел след св. А. А. в дясната пътна лента, на къси светлини.  Когато и двата автомобила се озовали в правия участък от пътя, отдясно-наляво в посоката им на движение, двама пешеходци предприели пресичане на дясната пътна лента. Това били  пострадалият В. А. М. и неговата съпруга Л.З.М.. Последната вървяла първа, а пострадалият В.М. след нея. Л.М. и пострадалият В. М. предприели пресичане на платното за движение малко и непосредствено след пешеходната пътека, посока Варна, к.к.”Златни пясъци”, като пресичали пътната лентат по диагонал и придвижвайки се много бавно предвид напредналата си възраст.

В момента, в който двамата пешеходци предприели пресичане на пътното платно, били забелязани от св. А. и св. Г. на около 60 метра пред автомобила им. За да избегне удара св. А. рязко намалила скоростта на движение на управлявания от нея автомобил като натиснала  педала за спирачната система, а същевременно предприела и отклоняване вдясно по посоката си на движение. Тази и маневра била провокирана от посоката и начина на придвижване на двамата пешеходци по платното за движение. Едновременно с предприемане на тази маневра, св.А.   погледнала в огледалото за обратно виждане и видяла, че управляваният от подс. Т. автомобил  се движи зад нея, като се притеснила да не я блъсне. От момента, когато св. А. забелязала за първи път двамата пешеходци на платното за движение до момента, в който ги застигнала, св.Л.М. била по средата на платното за движение, като се придвижила до неговия ляв край, т.е. към мантинелата. В същото време пострадалият В.М. бил в десния край на платното за движение и изминал разстоянието едва до неговата среда, като в един момент дори спрял на платното за движение за малко и след това продължил напред.  Спирайки плътно в дясно и с дясната част на автомобила извън платното за движение, св. А. погледнала отново  в огледалото за обратно виждане за да види какво става зад нея.

Моментът, в който св. А. предприела рязко натискане на спирачния педал бил възприет от подс. Т.. Поради движение обаче с несъобразена за конкретната пътна  обстановка скорост и близо зад движещия се отпред автомобил, подс. Т. също натиснал рязко спирачния педал на автомобила си, като в същото време преценил, че разстоянието между двата автомобила е по- малко от необходимото, и за да избегне удар помежду им,  поради което и предприел маневра изпреварване, като преминал в лявата лента за движение, вместо да изпълни задължението си визирано в ЗДвП да намали скоростта си и при необходимост да спре.

В момента, в който автомобилът му излязъл от закриваното пред него пространство от лявата част на габаритите на л.а."БМВ", подс.Т. възприел пресичащите пътното платно един след друг пешеходци.

За да избегне удар предприел маневра като, завил волана леко вдясно. Въпреки това обаче успял да предотврати само удара със св. Л.М., но с предната лява част на автомобила си ударил пострадалия В. М.. Ударът настъпил, когато пострадалият В. М. бил точно в средата на пътното  платно, т. е. около прекъсната линия отграничаваща двете ленти за движение.

В резултат на удара пострадалият В.М. изхвърчал във въздуха нагоре на височина около 2-3 метра и напред и паднал в средата на лявата пътна лента на 13 метра от мястото на удара. Тялото му останало разположено перпендикулярно на пътя, като главата му сочела мантинелата.

След спиране на  движението на автомобила подсъдимия Т., св. Е.Д. и св. Н.  Д. излезли от него и отишли до пострадалия В.М.. Подсъдимият извадил дрехи и ги поставил под главата на  пострадалия, като с други завил тялото му. Веднага след това се обадили на тел. 112 и съобщили за настъпилото ПТП.  

Малко по- късно на место  пристигнали органите на полицията, които изпробвали подсъдимия за наличие на алкохол с техническо средство, което не отчело концентрация на алкохол в издишания от него въздух, а по-късно била изготвена и химическа експертиза. Пострадалият след произшествието бил откаран в Спешен център при МБАЛ гр.Варна, където му била оказана нужната медицинска помощ, но въпреки това  около 20.00 ч. той починал.

Видно от заключението на назначената по делото СМЕ, вследствие пътно-транспортното произшествие В.А. М.в е получил следните травматични увреждания:

а/ тежка съчетана травма - глава - гръден кош - таз - крайници, изразяваща се в:

- черепно-мозъчна травма - вътремозъчен кръвоизлив в лява челна област и в областта на левите мозъчни ядра, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в тилна област, кръвонасядания на меките черепни обвивки в лява челно-слепоочна и тилна области, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в лява челно-слепоочна област;

- гръдна травма - счупвания на 2-ро до 8-мо ребра по предна мишнична линия, от 1-мо до 3-то десни ребра по средна мишнична линия, от 9-то до 11-то десни ребра до гръбначния стълб, от 2-ро до 4-то десни ребра по средна мишнична линия, от 3-то до 5-то леви ребра по предна мишнична линия и от 6-то до 9-то леви ребра по предна мишнична линия, двустранен хемоторакс /кръвоизлив в гръдната кухина/;

 - травма на таза - счупвания на таза на двете кръстцово-поясни стави, както и многофрагментно счупване на горните и долни рамене на двете срамни кости на таза, ретроперитонеален кръвоизлив;

- счупване на дясна раменна кост, кръвонасядане по задните повърхности на дясната мишница и дясната лакетна става;

- счупване на малкия и големия пищяли на лявата подбедрица, кръвонасядания по двете подбедрици, кравонасядания по лявото бедро;

- отток на мозъка, слабо изразен отток на белите дробове.

- хронични заболявания.

Причината за смъртта на В.А. М. е посочена тежката съчетана травма, ангажираща глава, гръден кош, таз, крайници. Като водеща причина за настъпването на смъртта може да се посочи гръдната травма, изразяваща се със счупвания на почти всички ребра, двустранен кръвоизлив в гръдната кухина, довели до неефективност на дихателните движения и до развитие на остра дихателна недостатъчност. Тези травматични увреждания са резултат на удари, изразени със значителна сила, с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат при ПТП - блъскане от лек автомобил с посока отляво—надясно спрямо тялото на пострадалия, с инициален удар в областта на лявата подбедрица на ниво около 30-40 см от петите, възкачване на предния капак на автомобила и последващо падане на пътното платно. Налице е пряка причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания на В. А. М и настъпването на смъртта му. Не е установено наличие на етилов алкохол в кръвта на В. М..

Видно от заключението на химическа експертиза № 1503/09.11.2012г. на Специализирана лаборатория при Отделение по съдебна медицина в МБАЛ „Св. Анна" АД - Варна е, че в кръвта на подсъдимия към момента на ПТП не е установен етилов алкохол.

От заключението на изготвената АТЕ по ДП се установява следното:

Скоростта на л.а. "Мерцедес", управляван от подс. Т. към момента на началото на оставената спирачна следа е 73.4 км/час и това е минимално възможната скорост, тъй като е възможно той да е задействал спирачната система без оставяне на спирачни следи още по време на маневрата смяна на лентата за движение, за да изпревари л.а. „БМВ”, виждайки пресичащите пешеходци на около 64.5м.

При скорост на движение от 73.4 км/час, опасната зона за спиране на л.а. "Мерцедес" е 53.3 метра. Разстоянието между л.а. "БМВ", управляван от св. А. и л.а. "Мерцедес", управляван от подс.Т. към началото на задействане на спирачната система на л.а. „БМВ" е било 29.2 метра. Когато л.а. "Мерцедес" се е намирал на 23.5 метра преди линията на ориентира, т.е. вече подминал предупредителния пътен знак за опасност А 18, за водачът се е открила видимост към пешеходката Л.М. и пострадалият пешеходец . Разстоянието на видимост към пострадалият пешеходец  в момента, в който се е открила видимостта към него за подсъдимия е била 40.6 метра. Това разстояние от 40.6 метра е било недостатъчно при скорост на движение от 73.4 км/час, за да може водачът на л.а. "Мерцедес" да спре преди достигане на линията на движение на пешеходеца. Скоростта, с която ако водачът на л.а. "Мерцедес" се е движил към момента на откриване на видимост към пешеходеца и би предотвратил настъпването на автопроизшествие е 62.2 км/час.

Пътно транспортното произшествие не би настъпило и ако подсъдимият Т. бе предприел аварийно спиране, след като видял светването на стоповете на движещият се пред него лек автомобил „БМВ” без да го изпреварва.

При така изчислените скорост на движение на л.а. "Мерцедес", опасна зона за спиране на л.а. "Мерцедес" при тази скорост, разстоянието, на което се открива видимостта към пресичащия пешеходец за водача на л.а. "Мерцедес", пострадалият пешеходец  е попадал в опасната зона за спиране на л.а. "Мерцедес".

Видно от отразеното в протокола за оглед на место-произшествие, началото на оставените от автомобила на подс. Т. спирачни следи е преди началото на пешеходната пътека в управляваната от него посока. На 2 метра преди началото на пешеходката пътека е началото на дясната спирачна следа. Лявата спирачна следа започва на 5 метра след края на пешеходната пътека посока на огледа. Подс.Т. е подминал и двата пътни знака - както предупредителния за опасност А 18 /поставен на 82 м. преди ориентира/, така и този със специално предписание Д 17 /поставен на 3 м. преди ориентира/, указващи за наличието на пешеходна пътека в района. По делото не се представиха доказателства видимостта пред него да е била намалена или ограничена от каквито и да било условия -природни или други обективни такива.

От заключението на вещото лице при първоначалното разглеждане на делото   допълнителна АТЕ се установява, че поради ограничаване на видимостта от л.а. „БМВ”, видимостта към пострадалия пешеходец се открива от около 40.6 м. В съдебно заседание експертът заявява, че същата не се ограничава от осветеността на късите светлини и не зависи от осветеността на уличното осветление. В тази връзка от приложената по досъдебното производство писмено доказателство – справка от НИМХ филиал Варна се установява, че на 08.11.2013 год. в 17.00ч. хоризонталната метеорологична видимост е била 20 километра.

В заключението си вещото лице Е.И. по изготвената САТЕ излага, че дължината на опасната зона за спиране на автомобила управляван от подсъдимия  при скорост на движение около 73-74км/ч  -каквато е била на автомобила управляван от подсъдимия,  възлиза на 53-54м. Изготвил е два варианта на разположение на автомобила управляван от подсъдимия- в дясната и в лявата лента за движение,при които варианти пешеходеца е ставал видим за водача /подсъдимия/ съответно  от разстояние 60-61м. и  съответно 97-98м. като твърди, че и в двата варианта на разположение на автомобила пострадалия пешеходец не попада в опасната зона за спиране на автомобила, което означава, че водачът на автомобила/подсъдимия/ е имал техническа възможност да предотврати удара с пешеходеца.

Назначената и приета от съда тройна САТЕ от вещите лица проф.С., инж.З. и инж. И.  и от уточненията им направени в съдебно заседание се установява, че непосредствено преди да предприеме екстремно спиране подсъдимия с управлявания от него автомобил се е движел в дясната лента за движение със скорост около 73.39км/ч, като в момента на удара скоростта на автомобила е била 45км/ч. Вещите лица излагат, че пешеходеца /пострадалия/ е бил  извън опасната зона за спиране на  автомобила и водачът е имал  техническа възможност да избегне удара чрез спиране, включително и приемат, че същия е имал техническата възможност да спре и без да навлиза в лявата лента за движение, без да удари движещото се пред него МПС - л.а. БМВ.  Твърдят, че подсъдимия е имал възможност да види пострадалия на разстояние такова, че да има техническа възможност да спре.  Излага се също, че подсъдимият е закъснял с реакцията си  при появата на пешеходеца, както и че за подсъдимия първата опасна ситуация е възникнала, когато са светнали стоповете на лекия автомобил БМВ, като в този момент разстоянието между двата автомобила е била около 74.49метра. Приемат, че подсъдимия  след този момент е  можел да спре зад него без  да напуска лентата си за движение,  както и че в този момент той  е имал вече видимост към пешеходката.

       

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събрания доказателствен материал – показанията на разпитаните свидетели Р.Г., А.Н., А. А., Н.Д., П.Ц., частично от обясненията на подсъдимия, както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК, изготвените СМЕ, АТЕ, химическа експертиза, съдебно-психиатрична и съдебно – психологична експертиза.

Съдът не  приема твърдението на адв.С., че така изготвените САТЕ не отговарят на всички поставени въпроси и че дадените от вещите лица отговори не разкриват в пълна степен и изцяло фактическата обстановка при пътно транспортното произшествие.

Напротив,  съдът  приема, като  компетентно и  професионално изготвени, почиващи на знанията и опита на експертите изготвените по делото експертизи. Същите са обосновани, пълни и ясни, като дават отговор на въпросите които са им били поставени на досъдебното производство и по време на съдебно следствие.

 Посочените доказателства съдът кредитира изцяло, тъй като са непротиворечиви и водят към изясняване на фактическата обстановка по делото.

При анализа на доказателствата съдът се е съобразил преди всичко с показанията на гореизброените свидетели, със събраните писмени доказателства, както и отчасти с обясненията на подсъдимия.

Подсъдимият Т. дава обяснения в съдебно заседание, но не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Твърди, че е управлявал автомобила си като се е движел в лявата пътна лента за движение, непосредствено след лекия автомобил „БМВ”, като не забелязал пътните знаци, А 18, А27 и Д17.

Съдът не кредитира тези негови обяснения, тъй като той заявява, че непосредствено преди произшествието лекият автомобил марка „БМВ” и управляваният от него автомобил се движели в лявата лента за движение посока к.к.”Златни пясъци”. Това твърдение съдът приема за защитна негова позиция, целяща да избегне наказателна отговорност, тъй като тези твърдения  се опровергава от писмените и гласни доказателства по делото.

От показанията на св. Н.Д., който се возел на предната дясна седалка  категорично се установява, че подсъдимия с управлявания от него автомобил се движели в дясната пътна лента и едва след като движещият се пред тях автомобил намалил скоростта са  преминали в лявата лента за движение, като срещу тях се озовали пешеходците в резултат на което и настъпило произшествието и в частност удара с пострадалия.

В същата насока са и показанията на св. А.А.. Тя заявява, че се движела в дясната лента за движение, а след нея се движел и лекият автомобил „Мерцедес”, който по-късно блъснал пешеходеца.

Защита сочи доводи, че подсъдимият се е движел с разрешената към момента на удара скорост от 73.4 км/ч., при разрешена 90 км/ч. Предприел  маневра  за да избегне настъпването на ПТП и че пострадалият е попадал в опасната зона, поради което следва да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.

Доводът на защитата за признаване на подсъдимия за невинен и да бъде оправдан е неоснователен.

Това е така поради следните съображения:

Не се оспорва,  че към момента на удара подсъдимият се е движел със скорост 73.4 км/ч. Действително от писмените доказателства по делото се установява, че в този участък максималната скорост е била ограничена на 60 км/ч. с пътен знак В26., но действието му в случая е до ориентира посочен в протокола за оглед. т. е. до левия ръб на отбивката, което се потвърждава и от показанията на св. Ц., а пътнотранспортното произшествие е възникнало малко след действието на знака ограничаващ скоростта на движение.

Съдът приема, че пътнотранспортното произшествие е настъпило в резултат на действието на подсъдимия Т., който при управление на моторно превозно средство нарушил правилата за движение по пътищата и които нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, а именно  смъртта на В. А. М., както следва:

- чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди";

- чл. 116 от ЗДвП: "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с черно-бял бастун и към престарелите хора".

-чл.196 от ППЗДвП :,,При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта , а при необходимост и да спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека  или преминаващите по нея пешеходци.,,

При управлението на МПС подсъдимият е бил длъжен да го контролира и да наблюдава пътната обстановка, като с поведението си не е  трябвало да създава опасности за движението и в частност да застрашава живота и здравето на хората.

Скоростта на движение на водача на МПС следва да бъде такава, че да не застрашава пешеходците и в частност деца или хора, които имат зрителен или двигателен дефицит, както и престарелите хора, които се предполага, че са по трудно подвижни.

В настоящия случай подсъдимият не е съобразил скоростта си, като водач на МПС с предупредителния пътен знак за опасност А18-пешеходна пътека, покрай който е преминал и който се е намирал на 85.70м. преди началото на пешеходната пътека, но е бил видим от по-рано и от по-голямо разстояние от 85.70 м. Не е забелязал освен този пътен знак и  пътния знак със специално предписание Д 17-пешеходна пътека , който се е намирал 6.70 м. преди началото на пешеходната пътека, но също е бил видим от по-рано и на по-голямо разстояние.

 В района на действие на предупредителните пътни знаци изискванията на ЗДвП към водачите на пътни превозни средства се повишават и това се изразява в следните задължения, а именно - да се очаква появата на маркираната със знака непроявена или невидима още на пътната панорама опасност за движението; - водачът незабавно да усвои такава скорост на движение, даваща възможност при проявление на опасността да бъде спряно превозното средство и да се избегне пътнотранспортно произшествие.    

Предупредителните пътни знаци манифестират предварително елементи на пътната обстановка, чието проявление още не е настъпило или не е зримо, но представлява опасност за движението, и затова водачът е длъжен да ги има предвид при определяне скоростта на управляваното от него пътно превозно средство, че да е в състояние при възникване на опасността да може да предотврати настъпването на пътно-транспортно произшествие. Намаляването на скоростта на пътното превозно средство при наличието на предупредителни пътни знаци трябва да предхожда появата на опасността.

Подсъдимия в случая е бил длъжен да  съобрази скоростта на движение на управлявания от него лек автомобил с всички  затруднения и препятствия по пътя, произтичащи от пътните условия и знаците, от психо- физиологическото си състояние и други отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта на движение на автомобила е в пряка зависимост от степента на опасност. Колкото по-голяма е тя, толкова скоростта следва да бъде по- малка.

Подс. Т. е бил длъжен да се съобрази и да изпълни пред всички нормативно предвидените мерки за безопасност и предотвратяване на ПТП. В настоящия случай подсъдимият  е бил длъжен да изпълни задълженията вменени му с разпоредбата на -чл.196 от ППЗДвП , като след като е преминал покрай предупредителния  знак А18-пешеходна пътека е бил  длъжен да намали скоростта, а при нужда и да спре, за да не предизвика ПТП с лица- в случая престарели,  които са на пешеходната пътека или какъвто е и настоящия случай  непосредствено след нея /пешеходната пътека/ пресичащи косо платното за движение. Именно такова  нормативно уредено задължение при конкретната обстановка той  е имал, но не е изпълнил.

От друга страна подсъдимия при движението си с лекия автомобил не би следвало да завива наляво и да навлиза в лявата лента/което обстоятелство според съда безспорно се установи от събраните по делото доказателства/, при създадената опасност за движението, тъй като няма такова  право по ЗДвП и ППЗДвП.  При конкретната пътна обстановка извършената от него маневра следва да се приеме като неправомерна, защото е предприета в нарушение на нормативните правила.

В конкретния случай управлявайки автомобила с несъобразена  с пътните условия скорост подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да спре при конкретно възникналата опасност. А попадането в опасната зона за спиране на превозното средство при допуснато от водача нарушение на правилата за движение не може да послужи като основание за оневиняването му, дори и да има съпричиняване от страна на пешеходеца, какъвто може да се приеме, че е и настоящия случай, тъй като от страна на двамата пешеходци Л. М. и пострадалият  може също да се приеме, че е допуснато нарушение, а именно на разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1  и т.2 от ЗДвП.

Съгласно тази разпоредба пешеходците са длъжни за преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:- т. 1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;- т. 2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение. Именно извършеното от пострадалият В. А. М. нарушение на ЗДвП е довело до възникване на опасността за движение на пътното платно, поради което същият е с действията си допринесъл а настъпването на пътнотранспортното произшествие.

 

 

От правна страна:

Анализът на изброените доказателства обосновава   извода, че подсъдимият Т. е осъществил състава на престъпление по чл.343а, ал.1, б.”б”, вр. чл.343, ал.1, б.”в” от НК.

От обективна страна деянието е общественоопасно, противоправно и наказуемо, осъществено чрез действие. На 08.11.2012 год., около 16.30 ч. на главен път I - 9 посока гр. Варна - к.к."Златни пясъци", в района на спирка „Моста", при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес CLK 320" CDI с ДК№ Р 6137 АТ, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 1 т. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата: С поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди",  чл. 116 от ЗДвП: "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с черно-бял бастун и към престарелите хора,, и чл.196 от ППЗДвП :,,При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта , а при необходимост и да спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека  или преминаващите по нея пешеходци,,  и по непредпазливост причинил смъртта на Васил А. Маринов, като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.

Подсъдимия  Т. е пълнолетно, вменяемо, неосъждано физическо лице, което е наказателно отговорно.

От субективна страна подсъдимият е действал при условията на непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал.3, пр.1 от НК, под формата на небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като не е съобразил скоростта си на движение с нормите от ЗДвП цитирани по-горе.

Причини за извършване на престъплението са липса на постоянно внимание от страна подсъдимия по отношение на пътната обстановка, не следене на пътните знаци регулиращи движението и неспазване изискванията на ЗДвП и ППЗДвП.

При определяне на наказанието съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието – висока, както и на подсъдимия – ниска, а така също взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст,  изразеното искрено съжаление за станалото. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът приема  наложените две наказания за нарушения на чл.179, ал.2 от ЗДвП - за движение с несъобразена скорост, извършени през 2009 и 2011 год., за което е бил наказан с наказателни постановления.

Предвид изложеното и с оглед предвиденото в закона наказание, съдът наложи на подсъдимия наказание  - две години лишаване от свобода .

Съдът  прецени обществената опасност на дееца, като прецени, че тя е ниска, с чисто съдебно минало и че престъплението се явява изолиран случай в живота му, намери, че изпращането  откъсването му от здрава социална среда не е оправдано, нито от гледна точка на генералната, нито от гледна точка на личната превенция. Целите визирани в чл.36 от НК, биха се постигнали и без ефективно  изпълнение на  наложеното наказание. Поради тези съображения съдът приложи разпоредбата на чл.66 от НК, като отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия за срок от четири години от влизане на присъдата в сила.

Според състава на съда с това наказание ще се изпълнят в пълен обем целите на разпоредбата на чл.36 от НК.

Съдът намери, че на подсъдимият следва да бъде наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, въпреки, че прие, че обществената опасност на подсъдимия е ниска, но извършеното от него деяние е с висока степен на обществена опасност. Периодът през който той няма да има възможност да управлява МПС , ще му даде възможност да преосмисли случилото се и да осъзнае, че управлението на МПС е рискова дейност, изискваща максимална концентрация във всеки един момент от упражняването и, че опазването на живота и здравето на пешеходците е основна грижа за всеки водач на МПС.

Поради тези съображения съдът лиши подсъдимия Т., на основание чл.343г от НК от правото да управлява МПС за срок от три години.

От друга страна с присъдата си съдът оправда подсъдимия по първоначално предявеното му обвинение, че е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, предвид на обстоятелството, че същия е признат за виновен, че е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1 т. 1 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП и и чл.196 от ППЗДвП, тъй като както е посочил и ВС в своето решение №242 от 11.06.2015г. по н.д. №625/2015г. съгласно установената трайна съдебна практика и в частност ТР 28/28.11.1984г. се изключва едновременното приложение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, който регламентира най общо задълженията на водачите на ППС  относно режима на скоростта , които се отнасят до всички пътни обстановки по време на движение и конкретни  разпоредби на ЗДвП  или  ППЗДвП, които регулират само някои от съдържащите се в основното правило  за движение типични пътни обстановки, представляващи конкретни условия за движение при конкретни обстоятелства.

С присъдата си , съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия  Т. да заплати направените по делото разноски.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

СЪДИЯ: