№ 42923
гр. София, 30.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110150313 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на П. Г. Н. срещу „Сити Кеш“ ООД, която отговаря на
изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Ищцата е представила документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
отхвърлено като не-необходимо.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 01.02.2024 г. от 10:50 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба и неговите приложения.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е от П. Г. Н. срещу „Сити Кеш“ ООД осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 324 лв. – платена без основание сума, ведно със законната лихва от 11.09.2023 г. до
окончателното плащане. Претендират се разноски.
1
Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за потребителски кредит №
870699/30.05.2023 г., по силата на който й е предоставена в заем сумата от 1 500 лв., като са
уговорени фиксиран годишен лихвен процент в размер на 44.5 % и годишен процент на
разходите в размер на 54.31 %. Излага, че е поела задължение да върне до 30.05.2024 г. сума
в общ размер на 2 008.76 лв., включваща главница в размер на 1 500 лв. и лихва в размер на
508.76 лв., като следвало да я върне на 12 месечни погасителни вноски, от които пет вноски
са в размер на 55.63 лв., а седем вноски – в размер на 247.33 лв. Сочи, че съгласно чл. 5 от
договора била задължена да осигури обезпечение след сключването на договора,
отговарящо на редица изисквания, като поради непредставянето на обезпечение й била
начислена неустойка по чл. 11, ал. 1 в размер на 1 879.24 лв., платима разсрочено заедно с
погасителните вноски, с което цялото й задължение по кредита станало в размер на 3 888
лв. Твърди, че е погасила предсрочно задълженията си по договора, като е платила сума в
размер на 1 824 лв. Релевира възражение за нищожност на целия договор поради
противоречие със закона – с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Изтъква, че
уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в действителност представлява
добавка към възнаградителната лихва и разход по кредита, който следва да бъде включен в
годишния процент на разходите, но това в случая не е сторено, а посочените в договора
годишен лихвен процент и годишен процент на разходите са неправилни, като по
отношение на втория показател изобщо не е посочено от кои разходи е формиран той. Тезата
си, че се касае за добавка към възнаградителната лихва, обосновава с обстоятелството, че
към потребителя са поставени неизпълними изисквания относно обезпечението, което
следва да представи, като част от неустойката е изначално включена в месечните вноски по
погасителния план. Счита, че посочването на неправилен размер на годишния процент на
разходите представлява заблуждаваща търговска практика и влече неравноправност на
клаузата относно годишния процент на разходите, защото възпрепятства потребителя да
разбере икономическите последици на поетото от него задължение, респ. обуславя
нищожност на целия договор. Навежда възражение за нищожност на клаузата за неустойка
поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, защото е необосновано
висока – равнява се на 93.55 % от общо дължимата сума /главница и лихва/, както и поради
противоречието й с добрите нрави, защото нарушава принципа на справедливост и
неустойката излиза извън присъщите й функции, а цели единствено неоснователно
обогатяване на кредитора. Сочи, че когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, която в случая се
равнява на главницата в размер на 1 500 лв., поради което сумата от 324 лв. се явява платена
без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че неустойката не следва да бъде
включвана в годишния процент на разходите, нито да се приравнява на лихва. Счита, че в
договора е налице яснота за заемателя относно финансовата тежест, която поема със
сключването му. Моли, ако съдът приеме, че клаузата за неустойка е нищожна, да съобрази,
че нищожността на отделни части не влече нищожност на целия договор. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: извършена от него в полза на
ответника престация на определено благо – парична сума в размер на 324 лв.; получаване на
сумата от ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, за което не сочи
доказателства.
2
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 870699/30.05.2023 г.,
по силата на който на ищцата е предоставена в заем сумата от 1 500 лв., като са уговорени
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 44.5 % и годишен процент на разходите в
размер на 54.31 %; предаване на заемната сума в размер на 1 500 лв. на ищцата; получаване
от ответника на сумата от 1 824 лв. по договора.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3