Решение по дело №3470/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265577
Дата: 30 август 2021 г. (в сила от 31 август 2021 г.)
Съдия: Петър Любомиров Сантиров
Дело: 20201100503470
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 30.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на тридесети август две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                    мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

 

при секретаря Елеонора Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 3470 по описа на СГС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 29423 от 31.01.2020 г., постановено по гр. дело № 16473/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 127-ми състав, е уважен предявеният от Ю.Б.К. срещу „Т.м.“ ЕООД (в качеството му на правоприемник на „Монитор“ ЕООД) осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие засягане репутацията и доброто име на ищеца в обществото, честта и личното му достойнство, причинени от съдържащи се в статия, публикувана в печатното издание на вестник „Монитор“ на 09.01.2017 г„ със заглавие „Шайката „Д.Б.“ се пропука още на старта. Дясната ръка на П. ще коли и беси в Агнешката партия“, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3 000 лв.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част от иска и сумата от 285,00 лв., представляваща разноски в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която предявеният иск е бил частично уважен, е подадена въззивна жалба от ответника - „Т.м.“ ЕООД (в качеството му на правоприемник на „Монитор“ ЕООД), чрез пълномощника си – адв. С. П., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа се, че процесната публикация е в упражняване на правата по чл. 39 , ал. 1 КРБ, която гарантира правото на изразяване на мнение. Същата съдържала обективни факти и представлявала оценка спрямо ищеца. Изтъква, че не е налице противоправно поведение, тъй като използваните думи и изрази били с такова съдържание, които представлявали оценка спрямо ищеца /неговата личност и дейност/ в каквато насока била и практиката на ЕСПЧ /Решение от 08.07.1986 г. по делото Лингенс срещу Австрия. Наред с изложеното сочи, че искът е неоснователен, тъй като за една и съща статия ищецът искал две обезщетения, поддържайки че едната е била публикувана на сайта на monitor.bg на 08.01.2017 г., а другата била публикувана в печатното издание сутринта на 09.01.2017 г., което изключвало възможността в рамките на няколко часа да е претърпял самостоятелни вреди от това. Моли съда  да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявения иск, като присъди и направените разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият – ищец Ю.Б.К., чрез пълномощника си – адв. Х., с надлежно учредена представителна власт по делото, в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата, излагайки подробни съобрежения в тази насока.

Решението в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 1 500 лв. до пълния предявен размер от 3000,00 лв., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа.

Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за причинени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет, респ. на неговото достойнство, чест и добро име); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди (вредоносния резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.

Предмет на настоящето производство е твърдение на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди вследствие засягане репутацията и доброто име на ищеца в обществото, честта и личното му достойнство, причинени от съдържащи се в статия, публикувана в печатното издание на вестник „Монитор“ на 09.01.2017 г., със заглавие „Шайката „Д.Б.“ се пропука още на старта. Дясната ръка на П. ще коли и беси в Агнешката партия“.

В конкретния случай на съда е служебно известно обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение от 13.08.2020 г., постановено по в.гр.д. № 6773/2019 г. по описа на СГС, е било отменено решение №8990 от 11.01.2019 г., постановено по гр.дело №5138/2017 г. по описа на CPC, III Г.О., 142-ри състав, и ответникът „Т.м.” ЕООД, е осъден да заплати на Ю.Б.К., на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството и причинен психологически дискомфорт, в резултат на публикувана на сайта www.monitor.bg на 08.01.2017 г. статия със заглавие: "Шайката "Дай, България" се пропука още на старта. Дясната ръка на П.ще коли и беси в Агнешката партия".

Изложеното налага обоснован извод, че с влязло в сила решение е установено, че използваните от ответното дружество изрази „Шайката „Д.Б.“ се пропука още на старта. Дясната ръка на П. ще коли и беси в Агнешката партия“ са обидни и клеветнически, а ищецът е бил обезщетен за неимуществените вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството и причинен психологически дискомфорт, в следствие на извършения от ответното дружество деликт. В тази връзка следва да се отбележи, че начинът на разпространение на неверни клеветнически твърдения не е елемент от фактическия състав на деликта, доколкото същият е в изпълнение на признато от КРБ право – чл. 39, ал. 1 КРБ. Разпространяването на обидна и клеветническа информация чрез различните канали за разпространение, чрез печата и/или електронната страница, от една и съща медия, в случая „Монитор“ ЕООД, в рамките на период от време, по-малък от 24 часа, не разкрива извършването на отделни самостоятелни деликти. Начинът на разпространение би имал значение единствено при определяне размера на обезщетение, предвид разширяване на възможността за достигане до по-голяма аудитория при използването на различни канали за разпространение на информация, но не субсимира от обективна страна характеристиките на отделно деяние.

Имайки предвид, че за допустимостта на иска съдът изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита, проявление на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6, ал. 2 ГПК/, то така предявеният иск, по който се твърди извършването на деликт, причинен от обидни и клеветнически изрази, съдържащи се в статия, публикувана в печатното издание на вестник „Монитор“ на 09.01.2017 г., със заглавие „Шайката „Д.Б.“ се пропука още на старта. Дясната ръка на П. ще коли и беси в Агнешката партия, е допустим, но е неоснователен, предвид преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.

По изложените съображения и паради несъвпадане на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваната част следва да бъде отменено, а предявения иск следва да се отхвърли изцяло.

В полза на въззивника и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 30,00 лв.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 29423 от 31.01.2020 г., постановено по гр. дело № 16473/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 127-ми състав, в обжалваната част, с която ответникът „Т.м.“ ЕООД - в ликвидация (в качеството му на правоприемник на „Монитор“ ЕООД), ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, е осъден да заплати на Ю.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 , сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие засягане репутацията и доброто име на ищеца в обществото, честта и личното му достойнство, причинени от съдържащи се в статия, публикувана в печатното издание на вестник „Монитор“ на 09.01.2017 г„ със заглавие „Шайката „Д.Б.“ се пропука още на старта. Дясната ръка на П. ще коли и беси в Агнешката партия“, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 285,00 лв., представляваща разноски в производството пред СРС, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със седебен адрес – гр. София, ул.С.№ *******– адв. Н.Х., против „Т.м.“ ЕООД в ликвидация (в качеството му на правоприемник на „Монитор“ ЕООД), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие засягане репутацията и доброто име на ищеца в обществото, честта и личното му достойнство, причинени от съдържащи се в статия, публикувана в печатното издание на вестник „Монитор“ на 09.01.2017 г„ със заглавие „Шайката „Д.Б.“ се пропука още на старта. Дясната ръка на П. ще коли и беси в Агнешката партия“.

ОСЪЖДА Ю.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със седебен адрес – гр. София, ул.С.№ *******– адв. Н.х. да заплати на Т.м.“ ЕООД в ликвидация (в качеството му на правоприемник на „Монитор“ ЕООД), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 30,00 лв. , представляваща разноски за държавна такса в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕ № 29423 от 31.01.2020 г., постановено по гр. дело № 16473/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 127-ми състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от Ю.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със седебен адрес – гр. София, ул.С.№ *******– адв. Н.Х. против Т.м.“ ЕООД в ликвидация (в качеството му на правоприемник на „Монитор“ ЕООД), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за разликата над сумата от 1 500 лв. до пълния предявен размер от 3000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие засягане репутацията и доброто име на ищеца в обществото, честта и личното му достойнство, причинени от съдържащи се в статия, публикувана в печатното издание на вестник „Монитор“ на 09.01.2017 г„ със заглавие „Шайката „Д.Б.“ се пропука още на старта. Дясната ръка на П. ще коли и беси в Агнешката партия“, е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: