№………./………2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при
секретар Димитричка Георгиева,
като
разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно
гражданско дело № 899 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по въззивната жалба вх. № 22843/28.03.2019г. от П.В.И., ЕГН **********, като
майка и законен представител на детето Г.г.мЕГН **********, чрез адв. В.Ц., против
решение № 777/25.02.2019г. по гр.д. № 13620/2018г. на 33-ти състав на ВРС, с
което е изменено решение № 317/20.04.2012г., постановено по гр.д. №1166/2012г.
по описа на РС-Враца, като е определен режим
на лични отношения на бащата Г.М.М. ЕГН ********** с детето
Г.г.мЕГН **********, като
му дава възможност да го вижда и взема при себе си, както следва: Всяка
неделя от месеца, бащата Г.М. да взима детето Г.г.м, при
себе си от дома на майката в гр.Варна, в 9.00 часа сутринта и да го
връща в 18.00 часа вечерта на същия ден
отново в дома на майката и детето в гр.Варна, като срещите да се осъществяват
на територията на град Варна; Първата половина от
календарното време за Коледната и Великденска ваканция
за учениците, определена по ЗПУО и по заповед на министъра на образованието за
всяка учебна година, като бащата взима детето при себе в град Враца и го връща
обратно в дома на детето и неговата майка в гр.Варна; През
четните години -
за Новогодишните празници, които съвпадат и с
рожденият ден на детето и за Великденските празници, считано от 9.00 часа сутринта на първия
празничен ден до 18.00ч. вечерта на последния празничен ден, като бащата го взема от дома на майката и
детето в гр.Варна, като срещите да се осъществяват по преценка на бащата и на
територията на град Враца, като детето след приключването им бъде връщано в
дома на неговата майка в гр.Варна, а в нечетните години -
за Коледните празници, и на 24 и 25 май, считано
от 9.00
часа сутринта на първия празничен ден или първия посочен ден от месец май, до
18.00ч. вечерта на последния празничен ден или последния посочен ден от месец
май, като бащата взема детето от дома на
майката и детето в гр.Варна, като срещите да се осъществяват по преценка на
бащата и на територията на град Враца, като детето след приключването им бъде
връщано в дома на неговата майка в гр.Варна; половин месец през лятото –
от 15-ти юли до 1-ви август, в който период бащата ще
взима детето при себе си в град Враца и ще го връща обратно в гр.Варна; В
останалото време, детето да общува с баща
си чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка свободно и
по своя преценка в рамките на свободното си време съобразно дневния режим,
определен от майката, съгласно приетото за правилно в Решение № 51 от 13.03.2018
г. по гр. д. №
4092/2017г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
Счита
обжалваното решение за постановено при нарушение на материалния закон,
съществено опорочаване на съдопроизводствените правила и необосновано. Не са
преценени интересите на детето, не са обсъдени важни факти и обстоятелства, от
значение за преценката на съда дали се налага изменение на постановеното от
съда решение. Не са обсъдени в мотивите на решението на ВРС изявите на
сексуалност и употребата на наркотици и алкохол от страна на бащата по време на
кратките периоди от време, когато е бил заедно с дъщеря си. Не са взети предвид
и данните от социалния доклад постъпил по делото. Сочи и допуснати процесуални
нарушения от съда.
Моли
се обжалваното решени да бъде отменено.
В
писмен отговор Г.М.М. ЕГН ********** ***
оспорва въззивната
жалба, като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно. Съдът е съобразил спортните занимания и изяви на детето и
режимът по решение № 777/25.02.2019г. им съответства. Съобразено е и голямото разстояние между гр. Варна и гр.
Враца. Недоказано остава злоупотребата на бащата с алкохол и наркотици. Фактите
относно сексуалното поведение на М. са преекспонирани от въззивницата, така, че
ако беше вярно детето би било с тежки психични травми. То само не би искало да
контактува с баща си, което не е така. Съдът, постановявайки решението си се е
съобразил с желанието на момичето.
В с.з. на 25.06.2019г. П.В.И. лично и чрез
адв. В.Ц. поддържа въззивната си жалба и
моли да бъде уважена. Въззиваемият Г.М.М., чрез адв. М.С. заявява, че оспорва
въззивната жалба на насрещната страна и поддържа становището в писмения
отговор.
ДСП-Варна редовно призовани, не
изпращат представител и не вземат становище по въззивната жалба.
ВОС взема предвид следното:
В исковата си молба Г.М.М., чрез адв.
М.Г. излага, че при прекратяване на брака му с П.И., съдът е утвърдил
споразумението им по чл. 49 от СК, по силата на което местоживеенето на детето
им Г. е определено при майката в гр. Враца, ул. „Юрий Венелин”, № 15, ап. 10, а
на него е определен режим на лични отношения с него, като му е дадена
възможност да го вижда всяка последна събота и неделя от месеца от 10.00ч. в
събота до 18.00ч. в неделния ден. Месец след приключване на производството
майката и детето заминали за Варна и се установили там. От документите по гр.д.
№ 10348/2018г. на ВРС, заведено срещу него с правно основание чл. 127а от СК,
разбрал и адреса, на който живеят. До тогава контактувал с детето само по
телефона. Така одобрения от съда режим предвид промяната в местоживеенето на
майката и детето вече е невъзможно да
бъде осъществяван, поради голямото разстояние между гр. Враца и гр. Варна,
учебните занятия на детето и тренировките, които провежда. Срещи следва да имат
с детето и неговите баба и дядо по бащина линия, които са много привързани към
него. Не среща разбиране и от страна на майката, която не му помага да
осъществява режима на лични отношения при по-удобни дни или периоди от време,
при взаимна тяхна уговорка. Смята, че са налице основания за изменение на вече
определения му с детето режим на лични отношения. Иска да има възможност да
взема при себе си всеки последен петък, събота и неделя от месеца от 16.00ч. в
петък и да го връща в 17.00ч. в неделя, като срещите могат да се осъществяват
на територията на гр. Варна или на гр. Враца, в зависимост от възможностите на
бащата§ първата половина от календарното време за коледната и великденската
ваканция за учениците, определена по ЗПУО и по запавед на министъра на
образованието за всяка учебна година, като взема детето при себе си във Враца и
го връща обратно; през четните години-за новогодишните празници, които съвпадат
с рождения ден на детето и великденските празници, а в нечетните години- за
коледните празници и 24 и 25 май, като
взема детето при себе си във Враца и го връща обратно и един месец през
лятото-юни, юли или август, когато майката не е в платен годишен отпуск и не
съвпада с учебните занятия на детето, като ще
взема детето при себе си във Враца и го връща обратно. В останалото
време детето да има възможност да общува с баща си с технически средства,
осигуряващи звукова и зрителна връзка свободно и по своя преценка в свободното
си време.
В писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, П.В.И., чрез адв. В.Ц. изказва становището си, че според нея не се налага
промяна на режима на лични отношения между бащата и детето, защото и той не се
спазва. Бащата се среща с детето коагто му е удобно, най-много два пъти годишно. В редките срещи бащата се вижда с Г.
в наети стаи, където идва с приятели на море. Тази година е пребивавал в
невзрачна стая до т.н. „Чрвен площад”. При започване на делото по искането с
правно основание чл.27а от СК бащата е дошъл още веднъж и взел детето във време
извън определения му режим на лични отношения. Водел детето на плаж, а вечер с
неизвестни лица пушел трева, по разказите на детето. За последната си среща
поканил детето по телефона, като му крещял, отправяйки му заплахи и обиди.
Жилището във Враца, където пребивавало детето представлява гарсониера,
собственост на бабата на бащата и се състои от две стаи-около 40 кв.м.
Последното гостуване било свързано с много неприятни спомени за детето, как
баща му пушил трева, пиел алкохол и мастурбирал пред него. За това споделило с
майка си преди започване на делото. Вероятно заради случилото се, детето не
желае да посещава баща си във Враца, а след последните заплахи, изобщо не иска
да го вижда. Провежда с особена неохота и телефонни разговори. Счита, че
разширяване на режима на лични отношения е безпредметен. Спорадичните срещи не се нуждаят от нов
регламент.
Въз
основа събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна :
Видно от приложеното по първоинстанционното
дело решение № 317/20.04.2012г. по гр.д. № 1166/2012г. на РС-Враца, съдът е
прекратил брака между Г.М.М. и П.В. Мартинова с развод на осн. чл. 50 от СК,
утвърждавайки споразумение, по силата на което родителските права са
предоставени на майката ,местоживеенето на детето Г. ,р. 02.01.2008г. е
определено при майката в гр. Враца, ул. „Юрий Венелин”, № 15, ап. 10, като на
бащата Г.М. е определен режим на лични отношения с детето Г., р. 02.01.2008г.
всяка последна събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в
неделя.
Няма спор и се установява от
представеното по делото удостовение, изд. от Община Варна ,че постоянният адрес
на детето Г.Г.М., считано от 06.06.2018г. е в гр. Варна ,ул. „Захари Стоянов”,
№ 2 вх. Б, ет. 2, ап. 22.
На
осн. чл. 15 от ЗЗДетето е изслушано детето Г.. То е посоичло, че е ученичка в
училище „Мечтатели”, в пети клас. Живее в гр. Варна от 2012г., а на адреса в
гр. Варна, ул. „Захари Стоянов”, № 2 от м.март 2018г. с майка си и нейния
приятел, като жилището е собственост на майка й. От 2017г. тренира художествена гимнастика и
тренировките й са 6 пъти седмично. Не тренира в неделя. Почива през лятото от
15.07. до 01.08., в другото време е на тренировки. В това време иска да се
среща с баща си, който живее във Враца. Иска да го вижда и по време на учебните занятия.Иска по-широк
режим да й определи съда. Срещи е имала
с баща си през 2017г., когато той дошъл във Варна и отседнал на квартира, както
и през 2018г. за два дни през септември месец. Споделя, че при посещение по Колева във Враца, тя се събудила една нощ
и видяла баща си гол до кръста да гледа по телевизията голи мъж и жена. Той
й казал да заспива. Разкзва, че като
ходела във Враца, баща й се събирал с приятели и отивали да карат колелета.
Баща й и приятелите му пушели цигари, понякога се смеели, понякога говорели
глупости. Запомнила миризмата на цигарите и когато я усетила един ден на
улицата, попитала майка си какво е това. Майка й отговорила, че е „трева”-наркотици. При идването на баща й
за делото баща й пушел „трева” с приятеля си Н., който го довел във Варна. През
м.август 2018г., когато поискала от баща си да й съдейства за издаване на
паспорт, баща й отправил заплахи за саморазправа по телефона, но уточнява, че
сигурно се е изнервил, защото друг път не се е държал лошо с нея. По думите й
баща й пиел бира като вода и се притеснява да не се напие. Споделя още, че като
гостува във Враца, отсяда в жилището на прабаба си и няма какво да прави. Баща
й отивал на работа, а не й разрешавали да излиза от съображения за сигурност.
Гледала телевизия, но следобяд баба й искала да го изгаси, защото ляга да спи.
За
доказване на твърденията си, съответно направените възражения, страните са се
възползвали от гласните показания на водените от тях свидетели: Н. П.Н., без
родство и дела със стрваните и В.Н.С.-майка на ищеца, водени от него и А.Д.Д.,
без родство и дела със страните и Ю.Г.Й.-съжителстващ на съпружески начала с
ответницата, водени от нея.
Св. С. сочи, че оот 21.05.2012г.
бившата й снаха и детето заминали за Варна, но за един месец детето-юли 2012г.
детето се върнало при тях, защото във Варна живеели на квартира и майката
нямала постоянни доходи. Трудно се спазвал режима от бащата поради голямото
разстояние до Варна. Детето извало само през летните ваканции и веднъж на
Коледа, но от три години не е идвало във Враца. Бащата се чувал с детето, но то
понякога не отговаряло по телефона. През 2017г. дошъл сина й за една седмица да
се види с детето във Варна, а през 2018г.-за един уикенд.
Св. Н. поддържа, че последните две-три
години не е виждал детето на приятеля си-Г. да посещава баща си. Виждал я е
последно през 2017г. Била отседнала при баща си в жк „Дъбник”. Спомня си, че той, Г. и детето ходили да
карат колела, излизали са на разходка. Не е имало други лица с тях. Заявява, че
пуши тютюн. Пушел е и в присъствието на Г.. Отрича да употребява наркотици.
Случвало се е да пие по една бира с Г.. Случвало се да пият и по повече от една
бира като се заедно, но Г. не злопотребява с алкохол. Бащата тъгувал, като не
се вижда с дъщеря си. Чували са се само по телефона. Присъствал е на разговор
на високоговорител, когато детето се оплаква, че е само в къщи и се страхува.
Св. Й. разказва, че живее на
съпружески начала с П. от една година. Живеят в нейния апартамент на „Траката”,
съвместно с детето на П. Г., която е на 11 години. Ученичка е в училище
„Мечтатели”. Знае, че бащата на Г. живее във Враца. През 2017г. Г. била пет дни
при него, когато дошъл във Варна на квартира през лятото, а миналата година-за
два дни. П. по думите му няма нищо против детето да се среща с баща си, дори я
карала да му се обажда. Свидетелства за това ,че бащата заплашил дъщря си,
когато по телефона му поискала издаването на паспорт. Сочи, че се карат някой
път по телефона, не винаги. Детето е споделяло, че не иска да ходи във Враца,
защото баща й живеел при баба си и спяли в една стая. В присъствието на майка
си, на него самия и на неговия син от предходен брак детето Г. разказало вкъщи за случай, когато била във
Враца, била си легнала, а баща й бил на земята, гледал по телевизията голи мъж
и жена и с подробности обяснява какво правел бащата и как приключил действията
си. Детето му казало, че баща й употребява „трева”, която била на топчета и
стояла в кутийка на секцията.
Св. Д., който е семеен приятел на П. и
съжителстващия с нея Ю., потвърждава, че детето Г., което на 11 години учи в „Мечтатели”. Преди
месец-два, докато бил на вечеря у приятелите си, с изумление изслушал
разказаното от детето Г., как една вечер, докато била на гости у баща си, той
спял на земята, била изгасена лампата, но телевизорът работел. Събудила се и
видяла, че баща й „се пипа”. Попитала го какво прави, а той й казал да заспива.
Доколкото чул, бащата пушел „трева” с компании в присъствието на дъщеря си,
пиел алкохол.
Контролиращата страна Дирекция
„Социално подпомагане”–Варна представя социален доклад, в който заключава, че е
в интерес на Г. промяна в режима на лични отношения с баща й, като бъде
съобразен с голямото разстояние между гр. Варна и гр. Враца, желанието на
детето и неговите потребности и бъдещо развитие.
Представено е също така становище от
ДСП-Враца, според което съдът определи режим на лични отношения на Г. М.,
съобразен с най-добрият интерес на детето. За нуждите на изготвеното становище
,социалният работник е посетил двустайното жилище на бащата в гр. Враца, жк
„Младост”, № 7, вх. Г, ап. 99 и гарсониерата на баба му в гр. Враца, жк
„Дъбник”, бл. 4, вх. А, ап. 12. Двете жилища са оборудвани с необходимите
уреди, пособия и мебели, където се поддържа необходимата битова хигиена. В
заключение се сочи, че бащата е подсигурир за детето си необходимия комфорт и
домашен уют в собствения си апартамент и в този на баба си.
Предвид така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Исковата претенция намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 51, ал. 4, вр. чл. 59, ал. 9, вр. чл. 127 от СК. Неоснователни
са възраженията на ответната страна, настояща въззивница, че не са налице
основания за изменение на вече постановения с решението на РС-Враца режим на
лични отношения, а и няма ужда от такава промяна, защото бащата не използва
определения му режим и контактува с детето най-много веднъж в годината.
Промяна в обстоятелствата при които е
бил определен предходния режим на лични отношения е настъпила. Майката с детето
се е преместила да живее от гр. Враца в
гр. Варна и определеният на бащата ежеседмичен режим е неизпълним при такова
разстояние между двете населени места. Налице са нови обстоятелства, бащата
иска да контактува с детето си и му се следва съобразен с новото положение
режим на лични отношения.
Най-напред следва да бъде посочено, че
настоящият състав намира за недоказано от насрещвата страна, че бащата на
детето Г. е имал непристойно поведение, мастурбирайки пред малката си дъщеря,
като знае, че не спи и го наблюдава, което ако беше така, би заслужило неодобрение и порицание, че
употребява наркотици и злоупотребява с алкохол.
За да достигне до този извод съдът има
предвид какво е изложило детето пред съда по време на изслушването в с.з. на
25.01.2019г. Казало е, че е споделило с майка си, докато са били на плаж, че
видяло, събуждайки се една вечер докато гостувало на баща си по Коледа във
Враца, как той седял на земята гол до кръста и гледал по телевизията голи мъж и
жена и нещо повече. Вероятно не му е било удобно на детето да сподели дори с
майка си, щом не го е направило веднага, а след около две години, ако е
гостувало за последно на Коледа през 2016г. както твърди баба му- св. С., а е
споделило чак при започване на делото. Едва ли би го направило пред мъжа, с
когото съжителства и то от година майка му и пред неговия син, както сочи св. Й.,
още по-малко и в присъствието на семеен приятел-св. Д.. Едва ли детето го
разказва и често при събиране на семейството в дома, така ,че да узнае от него
и св. Й., а и св. Д., докато вечерят. Св. Й. споменава като присъстващ на
споделеното от детето Г. малкия си син, но не и приятеля си св. Д., а явно и
последният знае за случката, щом в показанията си пред съда изказва изумлението
си от случилото се. Детето е споделило по думите му с майка си по време на
плаж, а свидетелите твърдят, че това е станало в дома на майката. Освен това Й.
и Д. свидетелстват с подробности, които детето не е твърдяло при изслушването
му пред съда относно поведението на бащата и последствията от неговите действия
онази нощ. Явно показанията им са дадени в услуга на едната страна-на П.В.И. и
във вреда на насрещната. Не дава вяра на показанията им. Неубедителни са
показанията им и за това, че бащата пуши „трева” и пие алкохол, за което отново
им е разказало детето Г. и то в големи детайли: в компания, членовете на която
си споделят цигарата, а „тревата” е на топчета, съхранявани в кутийка на
секцията в дома на бащата във Враца.
Съмнителни са и самите обстоятелства, при които детето е разбрало, че
баща му пуши „трева”, а не тютюневи цигари, в какъвто смисъл са показанията на
св. Н., доколкото изобщо не може да се приеме за установено каква миризма е
усетило детето по улицата, какви са били неговите и на майката възприятия и
добронамереността на последната, като е разбрала защо я пита дъщеря й. Не без личната
преценка на майката, детето е стигнало до заключението, че баща му употребява
наркотици, а разпитаните свидетели дават подробностите. Впечатление прави
израза, който употребява детето, като съобщава на съда, че баща му пие бира-
„като вода” и страховете му да не се напие. Само детето едва ли е в състояние
да направи такива умозаключения, без помощта на околните си. Тъкмо това смущава
съда в настоящия казус. Въпреки, че свидетелят Й. поддържа, че майката не
препятства срещите на детето с баща му и го насърчава да се чува с него,
фактите говорят тъкмо противното. Ако майката
ограничава срещите на дъщеря си с родния й баща или я настройва срещу
него, допускайки да формира негативен образ за него,то това се отразява най-вече на психическото и
емоционално състояние и развитие на момичето. Към момента детето желае срещи с
баща си и моли съда за по-разширен режим на свиждане с него, което означава, че
не намира все още проява родителско отчуждение, но реална опасност съществува когато
му се внушава и се твърди, че детето не желае да посещава баща си и роднините
му във Враца, защото битовите условия там са лоши, районът в който е жилището
на прабаба му е лош, няма с какво да се забавлява и почти целогодишно има
неотложни ангажименти, свързани с извънкласни занимания, а отсъства ли, изпитва
болки. Бъде ли принудено детето да има поведение към двамата си родители,
такова, че да се харесва на този, при когото е и крие одобрението и
привързаността си към другия, увредата ще е настъпила. Това ще е индиция и за
родителския капацитет на отчуждаващия го родител.
За да направи обоснования си извод за
недоказаност на твърдяните от ответната, въззивна сега страна възражения, съдът
има предвид, че никой от водените от страната и разпитани нейни свидетели нямат
преки впечатления от поведението на бащата, а усложливо се осланят на
„споделеното” им от детето, а то е направило изложението си пред съда.
Неоснователни са оплакванията във
въззивната жалба, че са допуснати процесуални нарушения, като не е изслушано
детето в т.н. „синя стая”. Нито е толкова малко детето, че да се налага
непременно изслушване в специализираното помещение, нито е пострадало лице,
преживяло насилие. При изслушване на дете, то се осъществява при активното
участие на присъстващия социален работник, който води разговора. Разбира се, че
и съдът задава насочващи въпроси към детето, но това става много внимателно и го
оставя то само да разкаже каквото реши на съда. В никакъв случай обаче изслушването
не се превръща в разпит, защото съдът изобщо не провежда в производството по
чл. 127, ал. 2 от СК разпит на дете. Вярно, че изслушването в „сина стая”
предполага по-щадяща за детето обстановка, но неизползването й не води до
процесуално нарушение. Недоказано остава твърдението, че изслушването на детето
е било смущавано от влизащи и излизащи от съдебната зала лица, като се има
предвид, че то става при закрити врати, единствено в присъствието на социалния
работник. Недоказано най-сетне е и оплакването, че в протокола не се съдържат
изявления на детето в цялост, където сексуалните моменти, свързани с бащата са
„регулирани до седене на пода гол пред телевизора, излъчващ порно-канали”.
С оглед направеното искане от страна на бащата за разширен режим на лични
отношения с детето Г., недоказаните възражения на майката срещу това негово
искане и желанието на самото дете, мотивира съда да приеме, че следва да бъде
определен режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка последна събота и неделя от месеца, от 09.00ч.
в събота до 18.00ч. в неделя, при което бащата взема детето Г.г.мот дома му и го връща отново там, като срещите се провеждат на територията на гр. Варна и бащата осигурява
възможността детето да проведе тренировката си по художествена гимнастика в
събота, като го води до залата и го взема от там; на четна година първата половина от календарното време на зимната
ученическа ваканция,
определена по ЗПУО и по заповед на министъра на образованието за всяка учебна
година, включваща
Коледа, от 09.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден от периода и първата половина от календарното време на пролетната
ученическа ваканция,
определена по ЗПУО и по заповед на министъра на образованието за всяка учебна
година, от 09.00ч.
на първия ден до 18.00ч. на последния ден от периода, като бащата може да вижда и взема детето при себе си, включително в гр. Враца и го връща обратно
в дома му в гр.Варна; на нечетна година втората половина от календарното време на зимната ученическа ваканция, определена по ЗПУО и по заповед на министъра на
образованието за всяка учебна година, включваща Нова година и рождения ден на детето-2-ри януари, от 09.00ч. на
първия ден до 18.00ч. на последния ден от периода и втората половина от календарното време на пролетната ученическа ваканция, определена по ЗПУО и по заповед на министъра на образованието за всяка
учебна година, от
09.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден от периода, като бащата може да вижда и взема детето при себе си, включително и в гр. Враца и го връща обратно в дома му в гр.Варна; половин месец
през лятото – от 15-ти юли до 1-ви август, в който период бащата ще взима детето от дома му в гр. Варна и го връща
там, а в останалото
време, детето може да общува с баща си чрез технически средства,
осигуряващи звукова и зрителна връзка свободно и по своя преценка в рамките на
свободното си време, съобразено с учебните си и извънучебни
ангажименти и с дневния
режим, определен от майката.
С този режим се дава възможност
за поддържане на редовни контакти на детето с баща му, срещи с родните му по бащина
линия от гр. Враца, възможност за детето да провежда тренировките си по
художествена гимнастика, с изключение на кратки периоди от време от по няколко
дни, които често ще съвпадат с
празнични, неприсъствени дни, така че не губи много от трениравките си в
клуба по художествена гимнастика. Настоящият състав намира, че ежеседмичния режим,
определен от ВРС е неприемлив. Най-напред има предвид това, че ако детето е
ангажирано шест дни от седмицата и разполага само с един почивен ден-неделя, то
би следвало да може да си почива, или се подготвя за училище, или се занимава с
любимите си занимания, или контактува по-усилено с настоящото си семейство-майка
си и нейния приятел, или се забавлява с приятели и съученици. Невъзможно би
било и бащата да пътува ежеседмично от Враца до Варна и обратно за срещите си с
детето всяка неделя. Важното при определяне на режима на лични отношения е да е
възможно да бъде спазван и да се провежда регулярно, така, че детето да не
остава разочаровано, че среща няма да има, след като е очаквало. За сметка на
ограничаването на ежеседмичния режим , детето следва да има възможност да се
вижда с баща си по време на зимната и пролетната ученически ваканции за по
няколко дни. Съдът приема, че във Враца
са налице добри условия за пребиваване на детето в жилището на баща му или
прабаба му по бащина линия, видно от писменото становище на ДСП-Враца, данните
от което са неоспорени от ответната страна при приемането му в с.з. на
25.01.2019г. по първонстанционното дело, а и останали най-сетне неопровергани
от страната. Бащата от своя страна следва да има поведение, такова, че по
никакъв начин не дава основания за съмнение относно неговите родителски
качества. Следва да подбира по-прецизно лицата с които общува, когато е с
дъщеря си и квартирите, където отсяда във Варна, когато идва за срещи с нея. Следва
още да положи усилия да прекарва повече време с детето си, ако го води във
Враца, най-добре като планира отпуска си, така, че съвпада с определения му от
съда режим, а не разчита на грижите на своята баба. Би следвало при престоя на
детето да организира времето му, така, че да не скучае, като го води на
почивка, на екскурзии и излети сред природата, да общува там със свои
връстници, роднини и близки.
Първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и постановено друго, с което бъде определен изложения
по-горе режим на лични отношения на детето Г. с родителя, който не го
отглежда-неговия баща.
С оглед характера на спора-определяне
на режим на лични отношения на дете с баща му, то доколкото съдебното решение
ползва двете страни, разноските следва да останат в тежест на всяка от
страните, както са направени. Освен това, само въззиваемият е направил искане
за присъждане на разноски, но не е
представил по делото доказателства за сторени такива.
Воден
от горното, съдът:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 777/25.02.2019г.
по гр.д. № 13620/2018г. на 33-ти състав на ВРС, с което е изменено решение №
317/20.04.2012г., постановено по гр.д. №1166/2012г. по описа на РС-Враца, като
е определен режим на лични отношения на
бащата Г.М.М. ЕГН ********** с детето
Г.г.мЕГН **********, като
му дава възможност да го вижда и взема при себе си, както следва: Всяка
неделя от месеца, бащата Г.М. да взима детето Г.г.м, при
себе си от дома на майката в гр.Варна, в 9.00 часа сутринта и да го
връща в 18.00 часа вечерта на същия ден
отново в дома на майката и детето в гр.Варна, като срещите да се осъществяват
на територията на град Варна; Първата половина от календарното
време за Коледната и Великденска ваканция
за учениците, определена по ЗПУО и по заповед на министъра на образованието за
всяка учебна година, като бащата взима детето при себе в град Враца и го връща
обратно в дома на детето и неговата майка в гр.Варна; През
четните години -
за Новогодишните празници, които съвпадат и с
рожденият ден на детето и за Великденските празници, считано от 9.00 часа сутринта на първия
празничен ден до 18.00ч. вечерта на последния празничен ден, като бащата го взема от дома на майката и
детето в гр.Варна, като срещите да се осъществяват по преценка на бащата и на
територията на град Враца, като детето след приключването им бъде връщано в
дома на неговата майка в гр.Варна, а в нечетните години -
за Коледните празници, и на 24 и 25 май, считано
от 9.00
часа сутринта на първия празничен ден или първия посочен ден от месец май, до
18.00ч. вечерта на последния празничен ден или последния посочен ден от месец
май, като бащата взема детето от дома на
майката и детето в гр.Варна, като срещите да се осъществяват по преценка на
бащата и на територията на град Враца, като детето след приключването им бъде
връщано в дома на неговата майка в гр.Варна; половин месец през лятото –
от 15-ти юли до 1-ви август, в който период бащата ще взима
детето при себе си в град Враца и ще го връща обратно в гр.Варна; В
останалото време, детето да общува с баща
си чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка свободно и
по своя преценка в рамките на свободното си време съобразно дневния режим,
определен от майката, съгласно приетото за правилно в Решение № 51 от 13.03.2018
г. по гр. д. №
4092/2017г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:.
ИЗМЕНЯ решение № 317/20.04.2012г. по гр.д. №
1166/2012г. на РС-Враца, в частта, в
която е определен режим на лични отношения
на бащата Г.М.М. ЕГН ********** с детето
Г.г.мЕГН **********,
както следва:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на Г.М.М.
ЕГН ********** *** с детето Г.г.мЕГН
********** ***, като му дава възможност да го вижда и взема при себе си: всяка последна събота и неделя от
месеца, от 09.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, при което
бащата взема детето Г.г.мот дома му и го връща отново там, като срещите се провеждат на територията на гр. Варна и бащата осигурява
възможността детето да проведе тренировката си по художествена гимнастика в
събота, като го води до клуба по художествена гимнастика и го взема от там; на
четна година първата половина от календарното време на зимната ученическа ваканция, определена по ЗПУО и по заповед на министъра на образованието за всяка учебна
година, включваща
Коледа, от 09.00ч.
на първия ден до 18.00ч. на последния ден от периода, като бащата може да вижда и взема детето при себе си, включително в гр. Враца и го връща обратно
в дома му в гр.Варна и първата половина от календарното време на пролетната ученическа ваканция, определена по ЗПУО и по заповед на министъра на
образованието за всяка учебна година, от 09.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден от периода, като бащата може да вижда и взема детето при себе си, включително в гр. Враца и го връща обратно
в дома му в гр.Варна; на нечетна година втората половина от календарното време на зимната ученическа ваканция, определена по ЗПУО и по заповед на министъра на
образованието за всяка учебна година, включваща Нова година и рождения ден на детето-2-ри януари, от 09.00ч. на първия ден до
18.00ч. на последния ден от периода, като бащата може да вижда и взема детето при себе си, включително и в гр. Враца и го връща обратно в дома му в гр.Варна и втората половина от календарното
време на пролетната
ученическа ваканция,
определена по ЗПУО и по заповед на министъра на образованието за всяка учебна
година, от 09.00ч.
на първия ден до 18.00ч. на последния ден от периода, като бащата може да вижда и взема детето при себе си, включително и в гр. Враца и го връща обратно в дома му в гр.Варна; половин месец през лятото – от 15-ти юли до 1-ви август, в който период бащата ще взима детето от дома му в гр. Варна и го връща
там, а в останалото време, детето може да общува
с баща си чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка
свободно и по своя преценка в рамките на свободното си време, съобразено с учебните си и извънучебни ангажименти и с дневния режим, определен от майката.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните при условията на чл.
280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: