Р
Е Ш Е
Н И Е № 260073
14.09.2020г., гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми
август две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Костадин Иванов
С участието на секретаря П.Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1606/2020г по описа на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Въззивното производство е образувано
по въззивна жалба от И.А.К. чрез пълномощника си адв.В.Д. против Решение от
24.04.2020г. постановено по гр.д.№ 522/ 2020г по описа на Асеновградски районен
съд – IV гр.с., с което е задължен жалбоподателят да се въздържа от домашно
насилие спрямо Х.Г.К., забранено е на жалбоподателя да се приближава до
пострадалото лице, жилището й, местоработата й в с.Т., Община Асеновград ***,
както и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, наложена е
на жалбоподателя глоба на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН в размер на 800 лева за
това, че е извършил на 24.03.2020г. спрямо Х.К. акт на домашно насилие.
Искането на жалбоподателя е за отмяна на обжалваното решение като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно се основава на оплакванията, че съдът отразил
накратко данните от събраните по делото гласни и писмени доказателства и приел
за недоказано възражението на ответника, че всъщност той бил в позиция да се отбранява от нападения от
съпругата си; оспорва се констатираното от районния съд противоречие в
твърденията на ответника, както и на показанията на разпитаната свидетелка св.М.
К., като се твърди, че разказът на последната относно конфликта с майка й бил по-подробен и от
по-рано време отпреди завръщането на бащата; навеждат се доводи относно
характера на настоящото производство по ЗЗДН, който макар и да се числи към
гражданските закони, съдържа санкционни мерки, които сериозно ограничават
правата и свободите на хората, поради което се счита съдът служебно да следи за
разкриване на обективната истина и изяснява фактическата обстановка, вкл. в
случая да се изяснят възраженията на ответника, че е бил нападнат от
молителката и как е станало това, като
се навежда и доводът, че св.М. К. изяснявала подробно и логично фактите и няма
основание да не й се вярва, в каквато насока са изложени съображения от
първоинстанционния съд; молителката не живее в дома на съпрузите, станало също
ясно, че ответникът не бил пиян и не употребявал алкохол, че свидетелката се
обадила на тел.112, че конфликтът бил приключил за 10 минути, а полицията
пристигнала след около два часа. На второ място оспорва се обжалваното решение
и в частта относно определения срок за наложените мерки – 18 месеца, поради неустановеност на твърдението за наличието на
други инциденти; декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е за облекчено доказване
поради което не следва да се злоупотребява с нея; оспорват се съображенията на
съда за игнориране показанията на св.М. К., които не били преценени през
житейската логика и при анализ и съпоставка на всички доказателства по чл.235 ГПК, като се поддържа доводът за
несъбиране на всички поискани от тази страна доказателства.
Постъпил
е писмен отговор от въззиваемата страна Х.
Г.К., с който се оспорва основателността на въззивната жалба по
съображенията, основани на насрещни доводи, свързани с представена по
образувано гр.д.№ 524/ 2020г декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от свидетелката по
настоящото дело М. К. за домашно
насилие, осъществено от майка й – настоящата молителка Х.К., в която се
съдържат съществени противоречия със свидетелските показания, дадени по
настоящото дело, цитирани в подробност от въззиваемата страна от фактическа
страна, както и с възражението относно наличието на лична заинтересованост у
тази свидетелка поради образуваното гр.д.№ 524/ 2020г. , както и поради
образуваното по нейна инициатива ч.н.д.№ 216/ 2020г. , приключило с отхвърляне
от районния съд на искането на прокуратурата за провеждане на принудително
лечение на настоящата молителка. В тази насока се иска потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид
представените доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.17, ал.1 ГПК преклузивен срок,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С
молба от 26.03.2020г. молителката Х.Г.К. *** е сезирала съда за извършен на
24.03.2020г. , около 18 ч. спрямо нея акт на домашно насилие от съпруга й към
този момент – И.А.К.. Молбата е
съпроводена с Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН , в която са описани обстоятелствата,
свързани със заявения акт на домашно насилие – на посочената дата и час във
фермата на страните за животни в “***” в с.Т., съпругът на молителката в пияно
състояние нанесъл жесток побой като се
прибрал, хванал молителката за косата и издърпал навън, замъкнал в краварника и
й нанесъл многобройни силни удари по главата и тялото, ритал я с крак, в
резултат на това й потекло кръв от носа, но побоят продължил, съпругът й
отправил заплахи, побоят продължил около час и половина, след което дошли
негови приятели и го успокоили, около 21 часа дошла полиция. Молителка с
страхува да се прибере в с.Т., тъй като се безпокои за живота си, а побоят не бил единствен, който бил й
нанасян от съпруга й. В подкрепа на
молбата и представената Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН е представено и СМУ №
246/2020г. за проведен преглед на молителката на 26.03.2020г. в 9.10ч. от лекар
в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ “Св.Георги” – ЕАД- Пловдив, видно от
което са установени кръвонасядания и охлузване на носа; охлузване на дясната
скула; кръвонасядания и охлузвания по горните крайници; кръвонасядане на лявото
бедро; кръвонасядане на дясната подбедрица; оток и кръвонасядане на трети пръст на дясната ръка, които травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет или неговото тангенциално действие, които са причинили болка и
страдание на освидетелстваната. Констатирана е възможността травматичните
увреждания да са възникнали по начина и време така, както е съобщила
освидетелстваната. Депозираните показания от ангажираната от молителката св.М.
М. Т., майка на молителката се основават на непреки, възприети по оплаквания на
молителката впечатления относно конкретния случай, от една страна, но от друга
възпроизвеждат информация, кореспондираща на
събраните по делото две изрично признати годни доказателствени съобразно
изричната норма на чл.13, ал.2 ЗЗДН , т.1 и т.3
средства – представеното по делото СМУ на лекар, имащ характер на акт на
лекар по смисъла на чл.13, ал.2, т.1 от закона относно констатираните
травматични увреждания и причинната връзка, както и Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, поради което
подлежат на кредитиране. Не така стои въпросът относно депозираните от
ангажираната от ответника св. М. И. К., дъщеря на страните по делото, чийто
показания независимо от констатиращите се противоречия между засвидетелстваните пред съда в настоящото
производство обстоятелства и тези в подадената от тази свидетелка Декларация по
чл.9, ал.3 ЗЗДН за нуждите на образуваното от свидетелката против настоящата
молителка производство за постановяване на мерки по ЗЗДН по гр.д.№ 524/ 2020г.
по описа на АРС, не подлежат на кредитиране на основание чл.172 ГПК поради явна
заинтересованост при така установения конфликт, предмет на правния спор по
цитираното гр.д. № 524/ 2020г.
С
оглед на това ангажираните от молителката допустими доказателствени
средства с призната от Закона
доказателствена стойност, преценени поотделно и в съвкупност, установяват
извършването на акт на физическо и психическо насилие от страна на ответника
спрямо молителката, по смисъла на чл.2 ЗЗДН, който акт подлежи принципно на
санкциониране чрез налагане на мерки по реда на
чл.5 ал.1 и ал.4 ЗЗДН.
При
условията на чл.235, ал.3 ГПК следва да се вземе предвид представеното по
делото съдебно Решение № 293/ 21.07.2020г постановено по гр.д.№ 600/ 2020г. по
описа на АРС- III гр.с., с което бракът между настоящите страни по делото е
прекратен по реда на чл.321, ал.5 ГПК във връзка с чл.50 СК с одобрено
споразумение между страните. Следва да се приеме, че при постигнато
споразумение между страните за доброволно уреждане на брачните им отношения и
последиците от прекратяване на брака , не се налага постановените мерки за
защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН да останат наложени за максималния срок от 18 месеца,
като следва да се определят на 12 месеца, а
наложената глоба по чл.5, ал.4 ЗЗДН да се редуцира на 500 лева. В тази
част на обжалваното решение същото следва да бъде изменено.
Поради
частична основателност на жалбата следва
да се присъдят направените разноски на страните частично в половиния
претендиран и от двете страни размер на
разноските, съобразно представените списъци по чл.80 ГПК, като на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в размер на 212,50 лв , а на въззиваемата страна
в размер на 225 лева.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК , въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №256/ 24.06.2020г. постановено по гр.д.№ 522/ 2020г. по описа на АРС-
IV гр.с. в частта, в която е задължен И.А.К., ЕГН: ********** да се въздържа от
домашно насилие спрямо Х.Г.К., ЕГН: **********, както и забранено на И.А.К.,
ЕГН: ********** да приближава пострадалото лице Х.Г.К., ЕГН: **********,
жилището й , местоработата й и местата за социални контакти и отдих.
ОТМЕНЯ
Решение №256/ 24.06.2020г. постановено по гр.д.№ 522/ 2020г. по описа на АРС-
IV гр.с. в частта, в която е определен срок на наложените мерки за защита – 18
месеца, както и в частта, в която е наложена на И.А.К., ЕГН: ********** на
основание чл.5, ал.4 ЗЗДН глоба в размер на разликата от 500 лева до 800 лева,
като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ
срок на наложените мерки за защита по чл.5, ал. 1 ЗЗДН – 12 / дванадесет / месеца.
ОСЪЖДА
И.А.К., ЕГН: ********** да заплати на Х.Г.К., ЕГН: ********** сумата 225 лева
// двеста двадесет и пет лева/ разноски за адв.възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА
Х.Г.К., ЕГН: ********** да заплати на И.А.К., ЕГН: ********** сумата 212,50 лв
/ двеста и дванадесет лева и 50 ст./ направени разноски за въззивното
производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.17, ал.6 ГПК.
Председател: Членове: