МОТИВИ към присъдата
по НЧХД № 5516/2018г. ВРС ІV състав
Против подсъдимата Д.В.М. е подадена тъжба от Р.П.П., в която се съдържат обстоятелства на извършено
престъпление от частен характер и същата
е предадена на съд за извършено
престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
В с.з. частната тъжителка поддържа тъжбата си чрез
процесуален представител- адв.Д..
На осн. чл.84 и сл. НПК
предявява граждански иск против подсъдимата за сумата от 12000 лева,
представляващи нанесените й неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно
със законната лихва от деня на увреждането до окончателно изплащане на сумата.
Гражданският иск е приет от съда за съвместно разглеждане
в наказателния процес и пострадалата е конституирана като граждански ищец.
Подсъдимата М.
пред съда дава обяснения като сочи, че на визираната дата ч.т. П. е
почукала на входната врата на жилището и и след като подсъдимата отворила П., започнала да я
заплашва. Заявила на висок тон , че „ще я смачка, платила 2000лева за да счупят
ръцете и краката на сина и“ и други
заплахи. Подсъдимата сочи, че П. посегнала с държаната в ръка торбичка да я
удари в главата и да я дърпа по косата, но не успяла заради по-ниският си ръст,
като същевременно надавала силни истерични викове.
Подсъдимата изрично подчертава, че не е нанасяла удари на
ч.т. а само отворила вратата на асансьора, след което избутала в него П. и
затворила вратата му. След това асансьорът потеглил и повече не била виждала
ч.т.П..
Сочи, че описаното в частната тъжба не отговаря на
истината.
Подсъдимата изрично визира, че при случилото се други
лица не са се намирали в близост. Описва, че действително на долният етаж живее
лице „Б.“, заедно с родителите си, като същото не посещава училище т.к. било
болно.
В пледоарията си по съществото на делото процесуалния
представител на частната тъжителка счита , че по делото безспорно е установено
виновното поведение на подсъдимата. След анализ на събраните доказателства моли
съда да постанови справедлива присъда и да уважи предявения граждански иск.
По съществото на делото защитника на подсъдимата счита че
обвинението не е доказано по категоричен начин.Счита че е налице разминаване
между описаните в частната тъжба удари и отразеното в медицинското удостоверение.
Изразява съмнения относно достоверността на показанията
на свид.Т. като сочи, че също е налице разминаване между описаното в частната
тъжба и показанията на тази свидетелка.
Сочи, че и заключението по изготвената и приета
съдебно-медицинска експертиза не доказва обвинението.
Моли съда за оправдателна присъда, както и да отхвърли
предявеният граждански иск.
В последната си дума подс.М.
моли съда за правилно решение. Визира, че ако присъдата е осъдителна ще подаде
тя жалба срещу другата страна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Частната тъжителка П. има син – И.Г.Петров, който във
връзка със заболяване е бил настаняван на лечение в „Психиатрична клиника“ на
УМБАЛ „Св.Марина“-Варна. Същият понякога напускал за известни периоди дома си бeз да уведомява майка си, което довело до
подаване на молби до органите на МВР за обявяването му за издирване.
Във връзка с поредното такова изчезване през 2018г. ч.т. П.
помолила за съдействие синът на подсъдимата М..
Тъй като не била удовлетворена от действията на последния
на 08.09.2018г. ч.т.П. се отправила към дома на подсъдимата М. за да говори със
сина и и да поиска обратно дадена от нея парична сума.
Влязла във входа, качила се до ет.6 и позвънила на
входната врата на дома на подс.М..
Подсъдимата М. отворила вратата и ч.т. П. обяснила
причината за посещението си.
Между двете възникнал спор, който прераснал в скандал на
висок тон.
Междувременно свид. Т. по същото време, непосредствено
след ч.т. П. посетила същият жилищен вход, но търсила живущите на ет.5 като
целта на посещението и била разговор с лице на име Б., посещаващо заедно с
дъщеря и Дневен център за деца и младежи с увреждания „Св.Йоан Златоуст“.
Спорът между ч.т.П. и подс.М.
ескалирал и последната ударила с ръка в лицето тъжителката, като и нанесла
„шамар“. От удара очилата на ч.т. паднали на етажната площадка и тя се навела
да ги вземе. В това време подсъдимата я блъснала силно с ръце и тъжителката П.
ударила лицето си в стената и паднала на пода.
Чувайки ударите от плесница и виковете на пострадалата
свид. Т. се качила на площадката между 5-ти и 6-ти етаж и видяла тъжителката Т.
паднала на площадката на 6-ти етаж в близост до асансьора, който бил с отворена
врата.
Т. възприела визуално как подс.М.
нанася два удара с крака в областта на корема на П., след което я избутала в
асансьора продължавайки да я удря с крака и ръце. Асансьорът потеглил в посока
първи етаж като свид.Т. чувала виковете за помощ на пострадалата.
Св.Т. веднага си тръгнала като докато слизала чула, че
асансьорът стигнал до първия етаж и след кратка пауза отново потеглил нагоре като в него все още били подсъдимата и ч.тъжителка.
Докато се придвижвали с асансьора от 6-тия да първия етаж
и след това отново от първия до шестия етаж подсъдимата продължавала да блъска
и удря с ръце и крака ч.т.П.. След връщането на асансьора на 6-ти етаж подс.М. слязла от него и се прибрала в дома си.
Тъжителката П. отишла с асансьора до 4-ти етаж при нейна
позната и след като се посъвзела от случилото се си тръгнала.
Тъй като и прилошало с такси се придвижила до ЦСМП при
МБАЛ „Св.Анна“-Варна, където и била оказана помощ.
Поради силните болки на следващият ден – 09.08.2018г. П.
посетила спешен кабинет, била консултирана и от гръден хирург и и било изписано
медикаментозно лечение.
На 10.08.2018г. П. посетила отново МБАЛ „Св.Анна“-Варна
където и било издадено медицинско удостоверение № 927.
Тъй като изпитвала силни болки и
не можела да се придвижва ч.т. се обадила на своя позната – свид.Г., разказала
и какво се е случило и я помолила за помощ. Свид.Г.
отишла до дома и и възприела че същата е с голям оток в областта на главата.
Ч.Т. споделила че има световъртеж, главоболие, болки в областта на гърдиде и краката.
Свид. Г.
се съгласила да и помага и в продъжение на около 3
месеца разхождала кучетата на ч.т.П., пазарила и продукти и лекарства.
Направило и впечатление, че П.
започнала да изпитва страхове да не бъде нападната и не пускала никой друг вв дома си. Поради тази причина при посещенията си при нея
свид.Г. първо и се обаждала по телефона за да я предупреди, че тя звъни на вратата
и да и отворят.
През този период ч.т.П. излизала от дома си само за да
посещава болнични заведениея тай като причинените
следствие на побоя травми не отминавали.
Видно от заключението на назначената и изготвена съдебно-
медицинската експертиза на Р.П. са нанесени следните травматични увреждания:
травматичен оток и кръвонасядане в областта на
лицето, кръвонасядане в областта на гръдната кост,
контузия на кръдния кош, травматичен оток и контузия
на лявата колянна става.
Травматичните увреждания биха могли да бъдат получени при
удари с или върху твърди, тъпи предмети реализирани по лицето, гръдния кош,
левия долен крайник, респективно удари с ръце, юмруци, ритници и други.
Обусловили са временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Вещото лице е визирало, че във връзка с травмата на
гръдния кош е бил установен и хематом под лява млечна жлеза, който е наложил инцизия и отстраняване на коагулуми.
Изрично визира, че диагноза „мозъчно сътресение“ е била
поставена около 3 месеца по-късно, като счита, че реално било могло да бъде
причинено такова на ч.т. предвид травматичните увреждания в областта на
главата.
От заключението на назначената и приета от съда
Комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза е видно, че след
случилото се на 08.09.2018г.ч.т.П. е изпаднала в състояние на Остра стресова
реакция. Към момента на изготвяне на експертизата вещите лица са установили, че
се диагностицират клинични симптоми на Протрахирана реакция на стрес- депресивна симптоматика и страхова готовност.
От заключението на назначената по искане на подсъдимата
съдебно-техническа експертиза се установяват вида и техническите характеристики
на асансьорната уредба функционирата във входа на подс.М..
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от събраните по делото доказателства: показанията на
разпитаният в с.з. свидетел-очевидец Звезда Т., показанията на свид.Г., МУ № 927/10.09.2018г,
заключенията по изготвените СМЕ и КСППЕ.
За да приеме за установено по безспорен начин, че именно подс. М. е нанесла телесните повреди на пострадалата П.,
съдът прецени събраните гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност.
На първо място съдът взе предвид показанията на св. Т.,
която се явява и единствен свидетел –очевидец на случилото се и е възприела случилото
се от непосредствена близост. Показанията на свид.Т. са подробни и
последователни.
По искане на защитата и с оглед преценка на тяхната
достоверност по делото е приложено и удостоверение от ДЦДМУ „Св.Йоан
Златоуст“-Варна /л.138/ видно от което е, че действително в центъра е бил
потребител на социална услуга и Б. А.
/сочен от свид Т. като – Б./.
Безспорно от удостоверение от Община Варна Дирекция „ИАО“
/л.139/ се установявя, че Б. А. не е адресно
регистриран на адреса сочен в показанията на свид.Т. – ет.5 от жилищния вход в
който живее и подсъдимата, но това обстоятелства се установява именно от
обясненията на същата дадени в хода на съдебното следствие /л.191 абз.5/. Пред съда подс.М. изрично
сочи, че именно на етажа под нейния живее Б., който е „болно дете“ и не ходи на
училище.
Съдът взе предвид и обстоятелството че свид.Т. е лице
незаинтересовано от изхода на делото, поради което и намирра
че показанията на същата са обективно и безпристрастно дадени.
Съдът взе предвид и показанията на свид. Г. ведна от които е, че тя е възприела състоянието на частната
тъжителка, само 2-3 дни след деянието, както и емоционалното й състояние.
Показанията на свид.Т. и Г. се подкрепът
напълно и от заключението на изготвената СМЕ и обективираното
в МУ № 927/2018г.
Съдът взе предвид и обстоятелството, че подсъдимата
въпреки дадените и възможности не представя никакво доказателство което да обори
или да внесе съмнение в достоверността на описаното в частната тъжба.
Така, въз основа
на събраните по делото доказателства съдът намери, че се установява изцяло
твърдяната с тъжбата фактическа обстановка.
С оглед на така установеното съдът прие от правна страна,
че подсъдимата М. е осъществила от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.130 ал.1 от НК, тъй като на 08.09.2018г. в гр. Варна
причинила на Р.П. лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане в областта на лицето, кръвонасядане
в областта на гръдната кост, контузия на кръдния кош,
травматичен оток и контузия на лявата колянна става,
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От обективна страна с деянието са засегнати обществените
отношения, осигуряващи телесната неприкосновеност на хората. Изпълнителното деяние се изразява в действия на подс. М. към нанасяне
на телесни увреждания на пострадалата.
Субект на престъплението : пълнолетно вменяемо физическо
лице.
От субективна страна деянието е извършено от подс. М. при условията на пряк умисъл - подс.
М. е съзнавала общественоопасния
характер на деянието си, предвиждала
е настъпването на общественоопасните
последици и е целяла тяхното настъпване. Действията на подс. М. са били насочени към причиняване на временно разстройство на здравето на пострадалата П., като умисъла на подсъдимата обхваща именно нанасянето на телесна повреда на пострадалата.
Причини за извършване- лоши човешки
взаимоотношения, породили неоправдана агресия.
При определяне на наказанието на подсъдимата на първо място съдът съобрази, че
приложението на разпоредбата на чл.78а от НК е задължително, предвид наличието
на установените в тази норма предпоставки.
За да определи размера на административното
наказание глоба по отношение на подсъдимата, съдът взе предвид чистото и
съдебно минало и наличието на предходни влошени отношения.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не констатира.
Гореизложеното, дава основание да
се определи административно наказание глоба при наличието само на смегчаващи отговорността обстоятелства , в минимален
размер.
Водим от горното и на осн. чл.78а от НК съдът наложи на подс.
М. административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
На база на установената фактическа обстановка, след като
прие за установено от правна страна, че на 08.09.2018г. в гр. Варна причинила
на Р.П. лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане в областта на лицето, кръвонасядане
в областта на гръдната кост, контузия на кръдния кош,
травматичен оток и контузия на лявата колянна става,
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съдът намери,
че гражданския иск е доказан по основание.
По отношение на размера , в който да бъде уважен, съдът
взе предвид, че действително в резултат на деянието тъжителката П. е получила травматични увреждания, обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В резултат на деянието
тъжителката е преживяла и значителни болки и дискомфорт
при придвижване, като същевременно е изпитвала и страх от излизане извън
жилището си. Водим от горното, съдът определи по справедливост възмездяване в
размер от 2000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането и
отхвърли предявения граждански иск в останалата му част до размер от 12000 лева
.
С присъдата съдът осъди подсъдимата да заплати държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск, както и да заплати на частната
тъжителка направените от нея разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :