Протокол по дело №93/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 153
Дата: 12 април 2022 г. (в сила от 12 април 2022 г.)
Съдия: Магдалина Стефанова Иванова
Дело: 20225000600093
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 153
гр. Пловдив, 12.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Нели Т. Кирилова
и прокурора Атанас Г. Янков
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225000600093 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 09:33 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - ПОДСЪДИМИЯТ Г. Н. Ш. се явява
лично и с адв. Д.С., редовно упълномощен от по-рано.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ ИВ. Д. К. не
се явява, редовно призован.
НЕ СЕ ЯВЯВА и упълномощеният от него като повереник -
адв. А.Б., редовно призован.
От същия е постъпила молба, в 2 екз., по електронна поща,
единият от които е подписан с квалифициран електронен подпис, с която
заявява, че не може да се яви в днешно съдебно заседание поради друг
ангажимент по дело на Окръжен съд - Стара Загора, като моли да се даде ход
на делото. Поддържа подадената от него въззивна жалба и оспорва тази на
подсъдимия, като счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение.
ЯВЯВА се частният обвинител ИЛ. Д. Ж..
НЕ СЕ ЯВЯВА частният обвинител П. Д. К., редовно
призован.
1
ЯВЯВАТ се частните обвинители Г. Д. К. и П. Д. К..
НЕ СЕ ЯВЯВА техният повереник адв. Д.М., редовно
призован.
ЗА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА - Пловдив се явява
прокурор Атанас Янков.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Частният обвинител И.Ж.: Да не се гледа делото. Искам да
имам адвокат. Остана само да се подпиша при адвоката. Това беше след като
се върнах от Г., септември месец миналата година.
Частният обвинител Г.К.: Да не се гледа делото, без адвокат
не може.
Частният обвинител П.К.: И аз съм с адв. М.. Може да се
гледа делото днес без адв. М., но искаме справедливост.
Частният обвинител И.Ж.: Щом П. каза така, съгласен съм да
се гледа делото днес.
Частният обвинител Г.К.: И аз съм съгласен да се гледа днес
делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Подсъдимият Г.Ш.: Да се гледа делото.
ПРОКУРОРЪТ: Доколкото разбирам, вече няма възражения
от страна на частните обвинители и не правя промяна на становището си за
хода на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на
делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик МАГДАЛИНА
ИВАНОВА.
НА СТРАНИТЕ се РАЗЯСНИХА правата по чл. 274 и чл. 275
НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към състава на съда. Нямам
2
искания за доказателства.
Частният обвинител И.Ж.: Не възразявам срещу състава на
съда, прокурора и секретаря. Нямам и доказателствени искания.
Частният обвинител Г.К.: Не възразявам срещу състава на
съда. Нямам и доказателства.
Частният обвинител П.К.: Нямам възражения срещу този
състав. Няма да представяме доказателства.
Адв. С.: Нямаме отводи към състава на съда. Нямаме искания
за доказателства.
Подсъдимият Г.Ш.: Каквото каза адвокатът ми.
С оглед заявеното от страните, че нямат искания за събиране
на нови доказателства и тъй като съдът намира делото за изяснено от
фактическа страна, следва да бъде даден ход на съдебните прения.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, факт е, че по
делото липсва протест от страна на Окръжна прокуратура, което е очевидно и
с оглед взетото положение от нейна страна в хода на производството пред
първата инстанция досежно размера на претендираното наказание. Това
действие би било обвързващо за мен, ако липсваше въззивна жалба от
представител на частното обвинение, а именно – адв. А.Б.. При условие, че е
постъпила такава, с която се иска ревизия на наказанието в насока неговото
увеличаване, аз съм във възможността да изложа съображения в подкрепа на
тази жалба.
Считам, че съдът е подходил твърде леко по отношение на
подсъдимия и абсолютно незаслужено е определил едно наказание, което не
съответства на обстоятелствата по чл. 54 НК. На първо място, прибягването
до приложението на чл. 55 НК в този случай може да търпи някакво чисто
техническа допустимост от гледна точка на това, че се е получило по-високо
наказание от това, което фактически е претендирал прокурорът, тъй като
тогава би се стигнало до приложението на съвсем друга норма за ревизия на
размера на наказанието, но само по себе си приложението на чл. 55 НК в
3
казус, като настоящия, е твърде спорно. Няма никаква дисхармония в
съдебната практика, че чл. 55 НК намира приложение единствено и само в
случаите, когато разглежданата конкретна ситуация е със значително по-
занижена степен на обществена опасност от обичайните случаи на такива
престъпни прояви. Кое в конкретния случай определя степента на обществена
опасност на стореното от настоящия подсъдимия като такова, със значително
по-ниска степен от обичайни такива? Ами нищо. Същият е направил всичко
зависещо от него да избегне наказателна отговорност, като оставяйки
настрана поведението му, което води до по-тежка квалификация, той е укрил
МПС, опитал се е да мотивира друго лице да поеме отговорност за ПТП и при
това е обременен като системен нарушител на правилата за движение. Самото
наличие на тези отегчаващи обстоятелства, поне за мен, оприличават визията
на първата инстанция за приложение на чл. 55 НК, като несъответстваща на
закона. Самият съд е отчел тези отегчаващи обстоятелства, но чисто
формално. Той ги е констатирал и ги е превърнал в едно абсолютно правно
нищо, защото те по никакъв начин не са повлияли на неговото решение за
определяне на наказанието лишаване от свобода. Защото не е необходимо
просто да ги констатираш, а те по някакъв начин да повлияят на размера на
наказанието. Освен тези поведенчески прояви по прикриване на своето
участие на пътния инцидент, за около една година правоспособност
подсъдимият се е сдобил с 20 констатирани нарушения по ЗДвП сочат, че по
отношение на него действията по превъзпитание следва да бъдат по-активни,
от снизходителния подход, демонстриран от страна на първата инстанция. На
следващо място, за да се стигне до подхода на съда, поне според мен, като
отегчаващи са отчетени няколко обстоятелства, нямащи естеството на такива.
При условие, че подсъдимият е над 30-годишен към момента на инцидента, да
се твърди, че е в млада възраст е твърде революционно. Практиката на
съдилищата е, че като млада възраст се третира такава, която е близко до
непълнолетието. В конкретния случай тази възраст сочи единствено за усилие
на съда да измайстори допълнително смекчаващо обстоятелство, което в
конкретния случай не е налице.
Същото е моето отношение и към така нареченото съжаление
за стореното. То е чисто формално и нищо в поведението на подсъдимия по
време на инцидента и непосредствено след него не говори за наличието на
някаква критичност. Направеното от него самопризнание е чисто формално,
4
най-малкото, защото чрез него той се ползва от правото на диференцираната
процедура. Нещо повече, естеството на стореното от него е установено и
посредством други доказателства, поради това и някакво съдействие от
негова страна няма тази относително голяма тежест, каквато съдът й е предал.
С оглед на това считам, че въззивната жалба на адв. Б., в
качеството му на представител на частен обвинител по делото, има своята
опора във фактите и считам, че следва да бъде уважена, разбира се, не в тези
максимални предели, които той претендира. Отчитайки действителното
наличие на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства аз считам,
че наказание при лек превес на смекчаващите обстоятелства, в конкретния
случай би било справедливо. В този смисъл считам, че едно наказание между
пет и пет и половина години лишаване от свобода би отговорило на
обоснованата претенция на представителя на частния обвинител – адв. А.Б..
Ако Вие, разбира се, не възприемете тази позиция, то търпи
на дискусия какъв следва да бъде подходът по отношение на жалбата от
страна на подсъдимия за смекчаване размера на втората санкция - лишаване
от правоуправление. В такава ситуация аз считам, че тя следва да бъде
оставена във вида в който е. Всеизвестно е, че при квалифициращите състави
на чл. 343 НК, като настоящия, шансът да бъде получена ефективна присъда е
твърде голям и в случаите, когато това не се прави, съдът намира за
необходимо, именно защото е необходим все пак някакъв инструмент за
превъзпитание и въздействие върху съответния извършител, за сметка на
условното наказание, да завиши размера на лишаването от правоуправление,
като постигащо все пак в някакви рамки целите на наказанието. Още повече,
като се съобрази с безспорната даденост по делото, за множеството
нарушения на правилата за движение на пътищата, извършени от подсъдимия
в един изключително кратък период от време.
Частният обвинител И.Ж.: Съгласен съм с прокурора, да се
завиши наказанието на подсъдимия. Няма какво друго да добавя.
Частният обвинител Г.К.: Съгласен съм както каза
прокурорът. Няма какво повече да кажа.
Частният обвинител П.К.: Съгласна съм с прокурора и няма
какво друго да кажа.
Адв. С.: Уважаеми апелативни съдии, излишната строгост
5
така, както днес обвинението поддържа жалбата на частния обвинител,
намирам за абсолютно необоснована и неоснователна. В случая се твърди от
страна на обвинението, че не са налице онези предпоставки, за да бъде
приложен текстът на чл. 55 НК, тъй като, видите ли, доверителят ми напуснал
местопроизшествието и се опитал да се укрие. В крайна сметка тези факти са
отразени в квалификацията, която е приложена по отношение на извършеното
деяние. Не може да се твърди, че това са утежняващи вината обстоятелства
тогава, когато те са включени в самия текст на закона. От там нататък
Хасковският окръжният съд е разсъждавал съвсем правилно както по посока
на самото деяние доколкото са налице категорични доказателства и факти по
отношение на едно съпричиняване по отношение на тази злополука, липсата
на отразителни знаци, тъмните дрехи, движение в неправилна посока. От
друга страна, категорично, при автотехническата експертиза е доказано
съответно скоростта на моя доверител, т.е. няма превишение на скоростта или
правилата за движение. Т.е. действително е налице една злополука, за която
определена вина има и пострадалият. Тези обстоятелства са преценени
правилно, когато е обсъждано виновното поведение.
Оттам нататък съдът е разсъждавал и за това дали са налице
тези смекчаващи вината обстоятелства, за да може да се приложи чл. 66 НК.
Да се твърди, че 30-годишна възраст не е млада възрастта, от една страна, от
друга страна, да се откажем и отречем събраните характеристични данни,
поведение, както в семейството, така и в обществото, да твърдим, че
самопризнанията в никакъв случай не следва да бъдат ценени, с оглед на
събраните други доказателства, вижте, самопризнанията са направени още в
първия момент, когато е установен автомобилът и извършителят. Сам той е
посочил дори как и защо и се е опитал евентуално негов братовчед да поеме
вината, защото тези данни никой друг не би могъл да ги съобщи в
предварителното производство, пък и по-нататъшното наказателно такова,
освен самият подсъдим. Неговото процесуално поведение от първия момент е
поведение на човек, който е разбрал грешката си. В крайна сметка
преценката не е само в негово утежняващо тогава, когато разсъждаваме защо
се е укрил. Следва да отчетем и психиката на всеки един човек. Изпадането в
едно стресово и паник състояние, което не му е дало възможност да прецени
правилно поведението си. Но когато е разбрал, че има загинал човек, когато е
разбрал каква е неговата вина, веднага е направил всичко възможно, за да се
6
изясни този случай и да се стигне до този процес и да се стигне до
справедливо наказание. Тези всички обстоятелства са налице и Хасковският
окръжен съд правилно ги е преценил.
Правилна е преценена и степента на вината му и от страна на
обвинението, което е внесло съответния обвинител акт и чиито факти и
обстоятелства ние приехме изцяло и не искахме да бъдат събирани други
доказателства и водени разпити. Цялото това поведение, както на
обвинителната власт, така и от страна на моя подзащитен, говори, че
действително в него е започнал оня процес на превъзпитание, каквато е целта
на всяко едно наказание, предвидено в НК. Наказанието в никакъв случай не е
отмъщение, не е възмездие, то е с цел, която изрично е записано в текстовете
на НК. Ето защо аз намирам, че в случая съдът правилно е преценил тази
негова личност и с оглед на личността, с оглед на неговото поведение, с оглед
на общественото мнение по отношение на него е стигнал до извода, че този
вид наказание, при приложението на чл. 66 НК, е напълно достатъчно, за да
се постигнат целите, които законът преследва.
Дотолкова доколко моят доверител е депозирал жалба по
отношение на срока за правоуправление, да, може да се разсъждава така,
както се твърди от страна на обвинението, но касае се за млад човек. Твърде
дългият срок на лишаване от правоуправление донякъде лишава не само него,
а съответно и семейството му, за което са събрани данни, да бъде съответно
транспортирано, да осъществява една трудова дейност, каквато осъществява и
ред други естествени последици от това лишаване от правоуправление, но в
крайна сме това не е решаващо в настоящия случай.
Аз Ви моля да оставите без уважение жалбата на частния
обвинител и да оставите в сила присъдата на Хасковския окръжен съд.
Не поддържам искането относно срока на лишаването от
правоуправление.
Подсъдимият Г.Ш. за лична защита: Напълно съм съгласен с
казаното от моя адвокат. Не поддържам жалбата в частта, с която се обжалва
размера на наказанието лишаване от правоуправление. Няма какво да добавя.
Даде се последна дума на подсъдимия Г.Ш..
Подсъдимият Г.Ш.: Съжалявам, че всичко това се случи.
7
Искам да бъде оставена в сила присъдата на окръжния съд.
Съдът, след съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе със съдебния си акт в срок.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 9.59 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8