№ 100873
гр. София, 15.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20231110142507 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от [фирма] против Д. В. Д., с ЕГН: ********** с
искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
следните суми: 500 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски
кредит 40010670777/12.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 28.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, 97,92 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 01.08.2022
г. до 01.06.2023 г., 200 лева, представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга
„Фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита; 300 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за едностранна промяна на погасителния план
по инициатива на клиента; 133,16 лева, представляваща лихва за забава за периода от
02.08.2022 г. до 01.06.2023 г., сумата от 19,98 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 02.06.2023 г. до 27.07.2023 г. и сумата от 30 лева, представляваща неплатени
такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за
отхвърлянето му в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за вземанията, представляващи стойност на услугите „Фаст“ и „Флекси“, както и за
вземането, представляващо стойност на такси за извънсъдебно събиране, като
съображенията за това са следните:
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 12.07.2022 г., като
възникналото въз основа на него облигационно правоотношение се регулира от специалните
правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
В т. 12 от заявлението е посочено, че такса „Фаст“ е за получаване на приоритетно
становище по искането за отпускане на потребителски кредит, а такса „Флекси“ предоставя
възможност на кредитополучателя да прави едностранни промени в уговорения погасителен
план. С оглед описанието, направено от заявителя, съдът достига до извод, че двете услуги
1
са свързани с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такси за
същите е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. В допълнение, по отношение
на такса „Флекси“ следва да се има предвид, че същата е дължима дори и когато
кредитополучателят не се е възползвал нито веднъж от тази услуга, което е в противоречие с
добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на кредитора за негова сметка, както и
води до значително неравноправие между тях. Ето защо, налице е нарушение на
разпоредбата на чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност на договора за заем в частта
относно такса „Фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита и такса „Флекси“
за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента, съответно поради
противоречието им с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според който всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
С оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК следва да бъде
отхвърлено и искането за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за вземането в размер на
сумата от 30 лева, представляваща такса за извънсъдебно събиране на вземането. Съгласно
посочения законов текст при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая заявителят е претендирал
такава лихва за забавата, а наред с нея претендира и вземането в размер от 30 лева. Съдът
намира за недопустимо под формата на такси да се начислява обезщетение за забавено
плащане над размера на законната лихва, което се явява и в противоречие с разпоредбата на
чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. дело № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението по отношение на тези вземания и за съответната им част от
разноските по делото, следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя [фирма], с ЕИК: [ЕИК] за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против Д. В. Д., с ЕГН: ********** за
следните суми: 200 лева, представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга
„Фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита, 300 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за едностранна промяна на погасителния план
по инициатива на клиента; 30 лева, представляваща такси за извънсъдебно събиране на
вземането, както и за сумата от 31,29 лева – разноски по делото за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерна на отхвърлената част от вземанията.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2