РЕШЕНИЕ
……………………………….
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI- Г въззивен състав,
в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛОЯН ТОПАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Влайкова гр. дело № 17564 по описа за
2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 и чл. 251 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 58602/03.05.2017г.
на Н.М.Н., подадено чрез процесуалния му представител адв. Н.М. с представено
към заявлението пълномощно, в което се съдържа искане за допълване по реда на
чл. 250 ГПК на постановеното по настоящото дело Решение № 2129/31.03.2017г., а
в условията на евентуалност- в случай че искането за допълване бъде счетено за
неоснователно, за тълкуване на крайния съдебен акт.
В заявлението са изложени твърдения за неяснота на
фактическите и правни съображения на съдебния състав, довели до извод за
неоснователност на исковете, както и за тяхната необоснованост и неистинност,
поради което от съда се иска да изясни доводите, заради които е приел за
установена изложената в съдебното решение фактическа обстановка, като допълни,
а в условията на евентуалност- разтълкува, акта си.
В законоустановения едноседмичен срок е постъпил
отговор на заявлението от ответниците- въззиваеми страни „ЗАД А.Б.“ АД и П.И.Г.,
в който е взето становище за недопустимост, а в условията на евентуалност- за
неоснователност на исканията на Н.М.Н..
Съдът, след като се запозна с изложените от страните
фактически твърдения и правни доводи, както и с материалите по делото, намира следното:
Молбата за допълване по чл. 250 ГПК е подадена в
законоустановения едномесечен срок (изпратена е по поща в последния ден от
срока, който на основание чл. 60, ал. 6 ГПК изтича на 02.05.2017г.) от
постановяване на решението по делото (същото е необжалваемо, поради което
срокът да се иска допълване тече от влизането му в сила, т.е. от
постановяването му), от правен субект, имащ качеството страна в настоящото
производство, поради което е редовна и процесуално допустима.
Разгледано по същество, искането за допълване на
решението по реда на чл. 250 ГПК е неоснователно.
Съдържащите се в заявлението на въззивника изявления
по същността си представляват доводи за неправилност на решението поради
необоснованост на изводите на съда и като такива не са от естество да обосноват
необходимост от допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК. Оплакванията, с
които молителят обосновава искането за допълване, са всъщност за необоснованост
на съдебния акт поради липса на достатъчно доказателства, които да обусловят
обективираните в него съображения. Тези пороци, в случай че са допуснати, по
правило подлежат на отстраняване по реда на инстанционния съдебен контрол, а не
биха могли да бъдат поправени от съда, постановил решението.
Нещо повече, по същество в заявлението от 03.05.2017г.
се иска допълване на решението в мотивната му част, а на допълване по реда на
чл. 250 ГПК подлежи единствено диспозитивът на съдебния акт. Евентуалната
немотивираност на решението или пропускът да бъдат обсъдени определени
доказателства или доводи на страните не са равнозначни на липса на произнасяне
по цялото спорно право или по други искания, свързани с главния предмет на
делото, и поради това не обосновават извод за непълно съдебно решение по
смисъла на чл. 250 ГПК.
Неоснователно е и заявеното в условията на
евентуалност искане за тълкуване на Решение № 2129/31.03.2017г. Въззивният съд
намира, че в акта си подробно, ясно и разбираемо е изложил както установената
въз основа на събраните по делото и относими към правния спор доказателства
фактическа обстановка, така и правната обосновка на решаващите си изводи, поради
което в случая волята му не подлежи на последващо изясняване по реда на чл. 251 ГПК.
Във връзка с твърденията в заявлението, че съдът не се
е произнесъл по молбата на въззивника за отправяне на преюдициално запитване до
Съда на Европейския съюз, съдържащо се в заявление с вх. № 137881/03.12.2013г.,
както и по искането за поправка по реда на чл. 151 ГПК на протокола от
проведеното на 24.02.2017г. открито съдебно заседание, инкорпорирано в
заявление с вх. № 26260/27.02.2017г., следва да се изясни следното:
По искането от 03.12.2013г. на Н.М.Н. за отправяне на
преюдициално запитване е налице изрично произнасяне в Определение на съдебния
състав № 2519/05.02.2014г.
В заявление с вх. № 26260/27.02.2017г. не се съдържа
претенция за допълване или поправка на протокола от провелото се на
24.02.2017г. съдебно заседание, а единствено за продължаване на срока такова
искане да бъде отправено до съда, по което, от своя страна, също е налице
обективирана правосъдна воля върху самото заявление от 27.02.2017г.
Наред с изложеното следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че по настоящото дело вече е постановено съдебно решение по
съществото на правния спор, поради което искания за отправяне по реда на чл.
628 ГПК на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, както и за
поправки в протокола от открито съдебно заседание са безпредметни.
С оглед всичко гореизложено, исканията на Н.М.Н. по
чл. 250 и чл. 251 ГПК следва да бъдат оставени без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.М.Н., съдържащо се в заявление с вх. № 58602/03.05.2017г., за допълване
по реда на чл. 250 ГПК на постановеното по настоящото дело Решение №
2129/31.03.2017г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Н.М.Н.,
съдържащо се в заявление с вх. № 58602/03.05.2017г., за тълкуване по реда на
чл. 251 ГПК на постановеното по настоящото дело Решение № 2129/31.03.2017г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.