Р Е Ш Е Н И Е
№ 260064 08.07.2021 г. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На 06.07.2021 г.
В публично заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от съдия Атанас Динков
гр. дело № 796 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 2 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 22 и 23 от ЗПК.
В исковата молба (ИМ), подадена от адв. Д.В.М., със съдебен адрес:***., в
качеството му на пълномощник на ищеца В.Б.Я., ЕГН **********,***, против
ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, кв. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано винаги от двама управители: Светослав Николаев Николов,
Цветелина Георгиева Станева, Ярослав Кжищоф Чулак се твърди, че ищецът бил
страна по договор за потребителски кредит № 40001869385, подписан с ответното
дружество на 02.11.2020 г. Съгласно раздел VI от договора за потребителски
кредит, именуван „Параметри“, ищецът трябвало да върне сумата по кредита в
размер на 1800 лева при годишен процент на разходите (ГПР) 49.09%, годишен
лихвен процент (ГЛП) 41.00 % и лихвен процент на ден (ЛПД) 0.11, при срок на
кредита от 24 месеца, или общо договорна лихва по погасителния план за срока на
договора - 2631.38 лева, върху главницата от 1800 лева. Постигната била
договореност между ищецът и ответното дружество за заплащане на пакет от
допълнителни услуги в размер на 1440.00 лева, като общото задължение по кредита
и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 4071.38 лева.
Ищецът счита, че клаузите съдържащи се в раздел VI „Параметри“ от договора
за потребителски кредит, сключен между него и „Профи Кредит България“ ЕООД,
които предвиждали заплащането на пакет от допълнителни услуги в размер на 1440
лева, както и уговорена възнаградителна лихва в размер на 41.00 % - 831.38 лева
или в общ размер на 2271.38 лева били нищожни поради противоречие с добрите
нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и
поради това, че били сключени при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10
от ЗПК, във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК), като навежда
подробни правни доводи в тази насока, и цитира съдебна практика.
Договорената между страните лихва в размер на 41.17 % годишно, към която
следвало да се прибави скритата лихва под формата на заплащане на пакет от
допълнителни услуги надхвърляла с над 9 пъти законната, което представлявало
нарушение на добрите нрави (критерии за норми на поведение, установени в
обществото), тъй като надвишавала драстично четирикратния размер на законната
лихва. Процесните клаузи на договора, обективирани в раздел 6 от договора
(заплащането на пакет от допълнителни услуги в размер на 1440 лева, както и
уговорена възнаградителна лихва в размер на 41.00 % - 831.38 лева), накърнявали
договорното равноправие между страните, противоречали на добрите нрави и били в
разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същите се
явявали нищожни. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждали никакво
действие, следвало да се приеме, че лихва не била уговорена между страните по
процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца.
Наред с това било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги, се
нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС №
426/14 г. В чл. 15 от общите условия (ОУ) били уредени условията, при които се
предоставяли допълнителните услуги, като упражняването на правото за отлагане
на вноски, за намаляване на погасителни вноски и промяна на падеж не ставало
автоматично с изпълнение на изискванията за това, а било предоставено на
дискрецията на заемодателя, като за целта било необходимо да се подпишат
допълнителни споразумения. След като било необходимо да се подпише ново
споразумение, то не се касаело за услуга, предоставяна по силата на договора,
която трябвало да бъде възмездена, а за нова услуга, чието предоставяне се
реализирало след постигане отново на съгласие между страните. Относно
приоритетното разглеждане на потребителския кредит, това право нямало реално
съдържание и не ставало ясно в какво се изразявал този приоритет. Реално нямало
допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване
на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се
калкулирала допълнителна (лихва) печалба към договорената възнаградителна
лихва.
Също така нищожни като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни
по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК били клаузите на раздел VI от договора за
заем, в които било посочено, че годишният процент на разходите бил в размер на
49.09%, а действителният ГПР бил в различен размер от посочения, с което
потребителят (ищецът) бил въведен в заблуждение относно стойността на
разходите, който ще прави по обслужването на заема. Същевременно по силата на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Не бил установен механизмът, по който бил изчислен този
процент и по-конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва били
включени в него. При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит и
поетите с него права и задължения се формирал извод, че последния имал правната
характеристика на договор за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и валидността на клаузите съдържащи се в него и последици освен
общите правила на ЗЗД, следвало при преценка на валидността и последиците му да
се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода
на сключването му редакция. Също така, съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД било
възможно договора да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни
части от договора, можела да доведе до нищожност на целия договор, само ако
частта не можела да бъде заместена по право от повелителни правила на закона
или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без
недействителната му част. Аргумент за нищожността на клаузите заплащане на
пакет от допълнителни услуги в размер на 1 440 лева, както и уговорена
възнаградителна лихва в размер на 41.00 %, а именно: 831.38 лева съдържащи се в
процесния договор можело да се почерпи от обстоятелството, че съгласно
по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при
неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, сред
които били точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишния процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит се явявал изцяло недействителен.
Моли съда, да прогласи като нищожни клаузите, съдържащи се в раздел VI
„Параметри“ в договор за потребителски кредит, № 40001869385, сключен на
02.11.2020г. между ищеца В.Б.Я., ЕГН **********,*** и ответното дружество
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, кв. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
винаги от двама управители: Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева
Станева, Ярослав Кжищоф Чулак, предвиждащи заплащането на пакет от допълнителни
услуги в размер на 1440 лева, както и уговорена възнаградителна лихва в размер
на 41.00 % - 831.38 лева или в общ размер на 2271.38 лева.
Моли съда, да присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищеца В.Б.Я., тъй като представителството и защитата по настоящото
производство се осъществявали безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА) за оказване на помощ на материално затруднено лице.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си юрисконсулт И.П., с който
молят да бъде отхвърлен изцяло предявения от ищеца В.Б.Я. иск. Оспорват
фактическите твърдения в ИМ, като излагат подробни фактически и правни
съображения защо иска е неоснователен и недоказан. Молят да им бъдат присъдени
направените съдебни и деловодни разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 5 ГПК, правят и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в случай, че
същото надвишава минималния размер, определен съобразно изискванията на Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, като молят
съда, да вземе предвид и измененията на Наредба 1, направени с ДВ, бр. 45 от
15.05.2020 г.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
По делото не се спори, че между страните е бил сключен договор за потребителски
кредит № 40001869385 от 02.11.2020 г.
Не се спори също така, че съгласно раздел VI от договора за потребителски
кредит, именуван „Параметри“, ищецът трябвало да върне сумата по кредита в
размер на 1800 лева при годишен процент на разходите 49.09%, годишен лихвен
процент 41.00 % и лихвен процент на ден 0.11, при срок на кредита от 24 месеца,
или общо договорна лихва по погасителния план за срока на договора - 2631.38
лева, върху главницата от 1800 лева.
Не е спорно, че е била постигната договореност между ищецът и ответното
дружество за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 1440.00
лева, като общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза
в размер на 4071.38 лева.
Като писмени доказателства са представени копие от договора за
потребителски кредит, ведно с общите условия по него, искането за отпускането
на кредит, погасителния план към договора и стандартния европейски формуляр, допусната
е съдебно-счетоводна експертиза.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение
по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за
кредитните институции (ЗКИ), като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора
е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 712 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата
има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане
на лихвата и другите разходи.
С исковата молба като предмет на процеса са въведени следните клаузи от
договора, по отношение на които се твърди, че са нищожни - възнаградителната
лихва, както и таксите за допълнителни услуги, които следва да бъдат обсъдени,
за да се прецени дали действително същите са предвидени в противоречие със
специалния закон.
В договора ГЛП е определен на 41 %, като в ЗПК няма предвидено ограничение
на договорната лихва, за разлика от размер на ГПР, но съдебната практика е
наложила постановката, че уговарянето на лихвен процент повече от три пъти над
законната лихва, е извън рамките на свободата на договарянето по чл. 9 от ЗЗД.
Тази свобода не е неограничена, а е поставена в зависимост от принципите на
добросъвестността и справедливостта. Целта на уговореното възнаграждение
(цената на услугата) по един договор за заем е покриване на разходите на
кредитора, свързани с отпускането на кредита, както и с компенсирането на
гражданските плодове от финансовия ресурс, които заемодателят би могъл да
реализира за срока на предоставянето му на заемателя. В случая обаче, така
уговорения размер на лихвата (почти половината от заемната сума) излиза извън
посочените цели и води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Не такъв е
смисълът на уговорката за възнаградителна лихва при предоставянето на заемни
средства. Размерът на това възнаграждение не съответства на предназначението му
и с оглед съотношението спрямо законната лихва (което е около 10 %), води до
неправомерно разпределение на блага в отношенията между страните. Именно поради
изложените съображения, съдът намира, че уговорката относно този размер
противоречи на общоприетите правила и норми за добросъвестност, поради което е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и искът в тази
част следва да се уважи.
По отношение на клаузите в договора за закупуване на задължителни услуги -
в договора е посочено, че клиентът е закупил допълнителни услуги „Fast – фаст“ - за приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита и „Flexy – флекси“ - за възможност за промяна на погасителния план, като цената на
първата е в размер на 450 лева, а на втората - 990 лева. Изрично е посочено, че
пакетът допълнителни услуги се закупува по избор на клиента и това не е условие
за отпускане на кредита. Тази свобода на договаряне обаче, както по-горе вече
беше посочено, не означава, че дадените клаузи не могат да бъдат обявени за
нищожни, ако се намират в противоречие със закона. Изрично нормата на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и
такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Макар и
оформени като „допълнителни услуги“ по договора, със самостоятелен характер,
които не са задължителни, тези две услуги по естеството си са свързани с
усвояването и управлението на кредита. Правото на приоритетно разглеждане и
изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция,
свързана с усвояване на кредита: по-бързото разглеждане на искането за кредита,
по-бързото отпускане на исканата сума, по-бързото оформяне на съответните
документи и т.н., т.е. все действия, които са част от дейността по кредитиране
и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл,
това не е допълнителна услуга, както формално е посочено в договора, а
представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит -
разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По същия начин стоят
нещата и с другата услуга, която пък е свързана с управлението на кредита,
доколкото всяка промяна на погасителния план принципно касае промяна на
условията по договора, за което се изисква съгласието и на двете страни, като е
без значение коя от страните иска тази промяна, тъй като без съгласие на
другата, същата е невъзможна. В този смисъл, ако на клиента е предоставена
възможност да поиска промяна на погасителния план (отлагане, разсрочване на
вноски и др. опции) с оглед положението си (доходи, финансово състояние,
конкретна нужда и т. н.), това са именно действия, свързани с управление на
кредита, изискващи съответно поведение и на двете страни по договора, а не
допълнителна услуга, без наличието на която длъжникът да няма право да
предоговаря условията по кредита си, в частност касаещи вноските по
погасителния план. Напротив - законодателят не забранява на страните
възможността да предоговарят условията по договора или да променят по общо
съгласие погасителния план, поради което това е законово предвидена възможност,
а не предоставена такава от кредитора на длъжника, за която той да му дължи
възнаграждение и то в размер на около 2/3 от стойността на отпуснатия заем. Недопустимо
от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост е ищецът да плаща
за права, които има като потребител. Още повече, че възнаграждението е
предвидено предварително, т.е. без да е ползвана тази услуга, която може и
въобще да не бъде използвана от клиента, но той с подписването на договора си я
платил и в случай на неползване за кредитора не възникват никакви насрещни
задължения, а той вече е получил цената на услугата.
Предвид горните съображения, таксите за допълнителните услуги, които реално
са такси по кредита предвид естеството си и представляват допълнително плащане,
следва да бъдат включени в ГПР, с оглед нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Като
не е направено това, се получава заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, която предвижда лимит до петкратния размер на законната лихва, защото
прибавянето на тези суми към високия лихвен процент многократно ще надвиши
границата от около 50 %, при посочен ГПР от 49,09 %. Изрично е предвидено в чл.
21, ал. 1 от ЗПК, че клаузи в договора за потребителски кредит, които
заобикалят изискванията на закона, са нищожни. Именно поради нищожността им
предвидените по тях суми се явяват недължими и ищецът не дължи тяхното
изпълнение.
В заключение се налага извода, че исковете са основателни, тъй като по
договора се установи наличието на нищожни клаузи, поради противоречието им със
закона и добрите нрави, което води като последица до уважаване на предявените
претенции.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се
дължат направените по делото разноски. Страната е заплатила държавна такса в
размер на 90,85 лева (л. 95), депозит за възнаграждение на вещо лице в размер
на 200 лева (л. 96), които суми следва да се възложат в тежест на ответника.
Договореното адвокатско възнаграждение е безплатно, видно от представения
договор за правна защита и съдействие (л. 97), на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата (ЗА). Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в
производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. Д.В.М. ***, сумата от 389 лева за адвокатско възнаграждение (В този смисъл
Определение № 35 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4646/2008 г., Определение
№ 148 от 13.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1139/2011 г., и др.).
Неоснователно е направеното в отговора възражение за прекомерност,
доколкото по делото са предявени два иска за нищожност на отделни клаузи от
договора за кредит (за възнаградителната лихва и за допълнителните услуги), по
всеки от които принципно се дължи самостоятелен хонорар (по аргумент от нормата
на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.), поради което платеният такъв на
пълномощника на страната е в рамките на предвидените нормативни размери, без да
ги надвишава.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – Чирпан,
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите, съдържащи се в раздел VI
„Параметри“ в договор за потребителски кредит № 40001869385, сключен на
02.11.2020 г. между В.Б.Я., ЕГН **********,*** и „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Мотописта“,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано винаги от двама
управители: Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева, Ярослав
Кжищоф Чулак, предвиждащи заплащането на пакет от допълнителни услуги в размер
на 1440 лева, както и уговорена възнаградителна лихва в размер на 41.00 % -
831.38 лева или сума в общ размер на 2271.38 лева.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, кв. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано винаги от двама управители: Светослав Николаев Николов,
Цветелина Георгиева Станева, Ярослав Кжищоф Чулак, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.В.М., със съдебен адрес:***., в качеството му на пълномощник на
ищеца В.Б.Я., ЕГН **********,***, сумата от 389 лева - за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: