Р
Е Ш Е Н И Е
№220/16.3.2021г.
гр.
Пазарджик,
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на четвърти
март, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
изслуша докладваното |
|
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по адм. дело № 1283
по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 118 и следващите от КСО, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Делото
е образувано по жалба на С.Н.Й. ***, чрез адв. Н.П. *** против Решение
на Директора на ТП на НОИ Пазарджик № 1012-12-137-1/13.10.2020 г., с
което е потвърдено разпореждане №
121-00-4011-3 от 19.08.2020 г. на ръководителя по осигуряване за безработица.
В
жалбата се сочи, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалния
закон.
В
съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Н.П., който поддържа
жалбата. Претендира разноски съгласно представен списък.
Ответникът
по жалбата, в лицето на Директора на ТП на НОИ- Пазарджик чрез представител по
пълномощие –юрк. Стоичкова- Б. в писмено
становище оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в обичаен
размер.
Административен
Съд Пазарджик, след като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна
със приетите по делото писмени доказателства, намира за установено, от
фактическа страна, следното:
Жалбоподателката е подала заявление с вх.
№121-00-4011 от 12.05.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за
безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като към него приложила заповед
№008/18.02.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с
„ЕЛЕКТРО-СТРОЙ-МОНТАЖ-РУЖИНОВ“ ЕООД гр. Пазарджик, ЕИК *********, считано от
18.02.2020 г., с основание за прекратяване на трудовото правоотношение чл. 71,
ал. 1 от Кодекса на труда - „до изтичане срока за изпитване“; заявление за
удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД
U002 - 4 броя; заявление за издаване на преносим документ(ПД) Ш (удостоверение
за осигурителни периоди в Германия); декларация относно определяне на
пребиваване във връзка с прилагане на член 65, (2) от Регламент (ЕО) №883/2004
- 4 броя; анкетна карта - 1 брой; копия на документи за упражнявана трудова
дейност в Германия, Република Чехия, Великобритания и Кралство Испания.
С подаденото заявление жалбоподателката обективирала желанието си да й бъде отпуснато
парично обезщетение за безработица като декларирала, че последното
правоотношение е прекратено на 18.02.2020 г. с работодател в Република България
и в 24-месечния период по чл. 546 от КСО (от 01.02.2018 г. до 31.01.2020 г.) е
упражнявала трудова дейност на територията на държава- членка на Европейския
съюз (ЕО), т.е. за нея са приложими правилата за координация на схемите за
социална сигурност - Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО)
№987/2009.
Със структурирани електронни документи /СЕД/ U001 и U003
чрез електронен обмен на социалноосигурителна информация представените от
лицето документи са изпратени на съответните компетентни институции за
удостоверяване на осигурителни периоди и осигурителен доход. В тази връзка с
разпореждане №121-00-4011-1 от 02.06.2020 г. на основание чл. 54г, ал. 4 от
Кодекса за социално осигуряване било спряно производството по отпускане на
парично обезщетение за безработица до получаване на СЕД U002/U004 от
компетентната институция на Република Чехия и Германия (поради декларирано
упражняване на трудова дейност в тези държави-членки в 24-месечния период по
чл. 546 от КСО).
В ТП на НОИ Пазарджик били получени СЕД U002 от
компетентните институции с потвърдени следните осигурителни периоди: 1/ Кралство
Испания за времето от 23.03.2015 г. до 22.06.2015 г. (вкл.); 2/ Република Чехия
за времето от 05.11.2013 г. до 14.03.2014 г.(вкл.), от 12.09.2014 г. до
23.12.2014 г.(вкл.), от 04.01.2015 г. до 13.03.2015 г.(вкл.), от 30.10.2015 г.
до 18.12.2015 г.(вкл.), от 11.01.2016 г. до 19.02.2016 г.(вкл.), от 01.11.2016
г. до 17.03.2017 г.(вкл.) и от 05.01.2018 г. до 19.02.2018 г.(вкл.); 3/
Великобритания за времето от 12.06.2016 г. до 03.10.2016 г.(вкл.); 4/ Германия
за времето от 05.11.2018 г. до 30.04.2019 г.(вкл.) и от 25.09.2019 г. до
23.12.2019 г.(вкл.).
По подаденото заявление с искане за отпускане на паричното
обезщетение за безработица и приложените документи били извършени проверки в
информационната система на НОИ на данните подадени съгласно изискванията на
Наредба Н-13 от 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данните от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица,
както и за самоосигуряващите се лица във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса
за социално осигуряване. Било установено, че жалбоподателката последно е
упражнявала трудова дейност при осигурителя „ЕЛЕКТРО- СТРОЙ-МОНТАЖ-РУЖИНОВ“
ЕООД гр. Пазарджик, ЕИК *********. За същата били подадени уведомления за
сключен на 27.12.2019 г. и прекратен на 18.02.2020 г. трудов договор на
длъжност „експерт маркетинг“. Подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за
периода от 27.12.2019 г. до 17.02.2020 г. били за 36 отработени дни и
осигурителен доход за периода 2561,84 лв.
По делото са изготвени и приети първоначално и допълнително
заключение на съдебно счетоводна експертиза. От заключението на първоначално
изготвената счетоводна експертиза се установява, че ако се вземе предвид
осигурителния доход и времето за осигуряване на лицето в Германия в периода 01.02.2018 до 31.01.2020
г., съгласно СЕД U 002,
среднодневното парично обезщетение за безработица ще възлиза на 74,29 лв.
Общият осигурителен стаж на С.Н.Й. за периода след 31.12.2001 г. съгласно
представените трудови книжки и признатия трудов стаж за работа в страни, членки
на ЕС/2 г.10м.10д./ е 11 г., 8 месеца и 10 дни.
Доколкото по делото, след депозиране на заключението на
първоначалната експертиза, от административния орган са представени допълнителни писмени
доказателства- подадени данни в РОЛ за жалбоподателката, съдът е възложил допълнителна
задача на вещото лице да съобрази и
допълнителните писмени доказателства. Съгласно заключението на вещото лице, при
съобразяване на данните в РОЛ, общия осигурителен стаж на С.Й. в страната и в ЕС, ще възлиза на 11 г. 0 м. и
17 дни.
Съдът кредитира заключенията на първоначалната и
допълнителната съдебно счетоводни експертизи като компетентно изготвени от
лице, притежаващо съответните специални знания, отговорили изчерпателно на поставените
въпроси и неоспорени от страните. Заключението на допълнителната експертиза е
съобразило в пълнота всички писмени доказателства, включително и представените
от ответника в предпоследното открито съдебно заседание.
От
правна страна, съдът намира следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна - адресат на
индивидуалния административен акт, с който се засягат нейни законни права и
интереси и следователно е подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното, съдът
счита, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
чл. 546, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер на
60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход
върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица”
за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от
максималния дневен размер на обезщетението за безработица.
Съгласно
разпоредбата на чл. 54б ал.5 от КСО, месечният размер на паричното обезщетение
за безработица се определя, като полученият по чл. 546, ал. 1 дневен размер се
умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.
Доколкото
част от осигурителния период за последните 24 месеца е от положен труд в
държави членки на ЕС, приложим се явява Регламент № 883/2004 на ЕП и на Съвета от 29.04.2004
г. При тълкуването на разпоредбите на
чл. 62, §2 във връзка с §1 от цитирания
Регламент във връзка с
приложението на чл. 546, ал. 1 от КСО от
изискуемите по българското законодателство 24 календарни месеца предхождащи
месеца на прекратяване на осигуряването, за изчисляване на дохода, който
определя размера на обезщетението за безработица, следва се вземат предвид само
тези месеци и дни на работа по трудово правоотношение, които са завършени по
българското законодателство, независимо от продължителността на този период.
Така, административният орган е определил размера на обезщетението за
безработица, като е съобразил данните от последната заетост на жалбоподателката
в „СТРОЙ- МОНТАЖ РУЖИНОВ“ ООД в периода 27-12.2019 г. до 17.02.2020 г.,
зачитайки, че през последните 24 месеца лицето се е осигурявало и в друга
държава- членка, като е отпуснал обезщетение за безработица за осем месеца в
размер на 42,70 лв.
По
силата на чл. 54в ал.1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се изплащат за период, определен според
продължителността на осигурителния стаж,
ако лицата са били осигурени за безработица за времето след 31.12.2001 г., като
при осигурителен стаж от 11 г. и 1 ден до 15 г., срокът на изплащане на
обезщетението е за 10 месеца. От заключението на изготвената по делото
допълнителна счетоводна експертиза се установява, че при съобразяване на
данните от РОЛ, представени от ответника
и трудовите книжки на името на жалбоподателката, след 31.12.2001 г.,
осигурителният стаж на последната в страната е 8 г., 2м. 7 д. Като се прибави
към тях и признатия от осигурителните органи стаж в ЕС от 2г.10 м. 10 д.,
общият осигурителен стаж на лицето възлиза на 11 г.0 м.17 дни. В такъв случай,
неправилно в оспореното разпореждане, потвърдено с решението на директора на ТП
на НОИ Пазарджик е отпуснато обезщетение
за безработица за осем месеца. При съобразяване с приложимия материален закон-
разпоредбата на чл. 54в ал.1 от КСО, срокът за обезщетение за безработица
следва да бъде десет месеца.
По
изложените съображения съдът намира, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от
закона форма но в противоречие с
действащите материално-правни разпоредби, което налага неговата отмяна. Тъй
като естеството на спора не позволява решаването му по същество, делото следва
да се върне като преписка на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, който да се
произнесе по спора съгласно
задължителните указания по приложение на материалния закон, дадени в
настоящото решение. Следва да бъде определен подходящ 14 дневен срок за издаването на нов административен акт.
При
този изход на спора, ТП на НОИ Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати
сторените по делото разноски на жалбоподателя, съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК в общ размер на 800 /осемстотин/ лева, от които 400 лв. заплатен
адвокатски хонорар и 400 лв. депозит за експертиза. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, като се вземе
предвид фактическата и правна сложност на казуса, предвид обстоятелството, че
делото е приключило в три съдебни заседания и е изслушано заключение на вещо
лице.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен Съд Пазарджик,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на С.Н.Й. *** Решение на Директора на ТП на НОИ Пазарджик №
1012-12-137-1/13.10.2020 г., с което е потвърдено разпореждане № 121-00-4011-3 от 19.08.2020 г.
на ръководителя по осигуряване за безработица.
ВРЪЩА
делото като преписка на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, за ново произнасяне,
съгласно задължителните указания по
приложение на материалния закон, като ОПРЕДЕЛЯ 14 дневен срок за изпълнение на
указанията на съда.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ Пазарджик да заплати на С.Н.Й. ***, сумата от 800/осемстотин/ лева
разноски по делото.
Решението
е окончателно, съгласно разпоредбата на чл. 119 от КСО вр. чл. 117 ал.1 т.2,
буква „б“. от КСО.
СЪДИЯ:/п/