Р Е Ш
Е Н И Е
№
261787 21.06.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на осемнадесети май
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2534 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от ищеца „Кредитреформ България” ЕООД,
против Я.К.С., с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД във връзка чл. 86 ЗЗД чл. 99 ЗЗД.
Ищецът сочи, че на 28.10.2016 г. между
„4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си
марка „Вивус“ и ответникът е сключен Договор за кредит № *** по реда на чл. 6
от ЗПФУР, от разстояние въз основа на подробна информация, достъпна на уеб
адрес: www.vivus.bg. На същия адрес били публикувани и общите условия за
предоставяне на кредит от разстояние, които кредитополучателят трябва да
приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от
ЗПФУР. След подаване на заявката, проект на договора за кредит бил предоставен
на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят
подписал договора чрез натискане бутона „Подпиши“. В резултат на така описаната
процедура между страните бил сключен договор за кредит и на ответника била
предоставена сумата от 300 лева, която той се задължил да върне в срок до
27.11.2016 г. С настъпване на падежа по договора – 27.11.2016 г.
кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпадал в забава. Съгласно
договора и Общите условия „Вивус“, била начислена наказателна лихва, чрез
надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ към договорния лихвен
процент върху неизплатената сума за периода на просрочието. „Вивус“ изпращали
три броя напомнителни писма на ответника с информация за просрочения кредит. На
23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключили с
„Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за
прехвърляне на вземания № ***/23.11.2018г., по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията по Договор за кредит № ***, както следва:
300 лева – главница, 304.92 лева – наказателна лихва, 50 лева – отписани такси
за събиране. „Кредитреформ България“ ЕООД изпратило уведомление за цесията,
чрез препоръчана пратка, посредством „Български пощи“ ЕАД, която се върнала с
отметка „непотърсено“.
Предвид
изложеното се моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 300 лева - главница по
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** от 28.10.2016 г. и сумата
от 89.84 лева– лихва за забава, за
периода 01.03.2017 г. – 11.02.2020 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба – 14.02.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез особения
си представител адв. Ц., е подал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по основание и размер. Излага съображения, че искът следва да бъде
предявен от цедента, а не от цесионера, като счита, че в случая „Кредитреформ
България“ ЕООД е загубило правото си да предявява иск за изплащане на дължимата
сума, тъй като това право било прехвърлено на „4Финанс“ ЕООД. На следващо място
оспорва сключването на договора за заем, както и наличието на договорни
отношения.
Предвид изложеното, се моли да бъдат отхвърлени
предявените искове.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна,
следното:
С договор за кредит № *** от
28.10.2016 г. „4финанс“ ЕООД е предоставил на ответника потребителски кредит в
размер на 300 лева, за срок от 30 дни, като сумата е преведена чрез „Изипей“.
Договорът е сключен по реда на предоставянето на финансови услуги от
разстояние, а като писмени доказателства по делото са представени договора,
общите условия към него и разписката за извършения превод на сумата.
С договор за цесия от 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД
е прехвърлило на ищеца вземането по кредита, като видно от приложението,
процесният кредит е включен като част от цедираните договори.
Представени са
потвърждение за извършената цесия, пълномощно за нея, както и уведомление до
длъжника, чрез препоръчана пратка, посредством „Български пощи“ ЕАД, която се върнала
с отметка „непотърсено“.
По делото е приета разписка от „Изипей“ АД от
28.10.2016 г. /л.83/, от която се установява, че ответникът е получил сумата от
300 лева.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Ищецът се явява активно легитимиран кредитор на
ответника, закупил вземането спрямо него с договор за цесия.
Уведомителното писмо до ответника е изготвено от
заемателя – цедент. Изпратено е на постоянния адрес на длъжника, който е
посочен в договора, като в чл. 17.6. от Общите условия е предвидено, че
кореспонденцията до страните се изпраща на адресите им за контакт, посочени в
договора.
От всичко изложено дотук, в конкретния случай се
налага еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на
ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита,
който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.
Освен това изходящото от цедента (или упълномощения
цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление
следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение
№ 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.
В уведомление
за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г. е посочен цедентът, цесионерът, датата на
договора за цесия, индивидуализирано е и правоотношението вземанията, по което
са прехвърлени на „Кредитреформ България“ ЕООД. Ето защо съдът намира, че
най-късно в хода на настоящия процес по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е
редовно уведомен за извършената цесия. Оттук ищецът е материалноправно
легитимиран да претендира всички вземания въз основа на договор за кредит № ***
от 28.10.2016 г. срещу ответника, тъй като последният дължи да престира на него,
а не на стария кредитор.
Ето защо, съдът приема, че ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за
паричен заем.
В случая между ответника и „4 финанс“ ЕООД е
сключен договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е
предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Сключването на договора става не чрез подписването му от
кредитополучателя, а посредством електронно изявление, чрез активиране на
изпратен линк за потвърждение. За да установи възникването на облигационното
правоотношение, съгласно чл. 18, ал. 1, т.3 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да
докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора.
Съобразно
ангажираните доказателства – договор, Общи условия и разписка, съдът приема, че соченото облигационно
отношение е възникнало.
Тъй като
договорът за кредит № *** е сключен под формата на електронен документ, последният, ведно с Общи
условия, са представени по делото на хартиен носител, на основание чл. 184, ал.
1 ГПК. В договора са посочени личните данни на кредитополучателя – ответник.
Уговорени са – предоставена сума от 300 лева, начин на получаване – чрез
Изипей, без дължимост на лихва и посочен срок за връщане – 27.11.2016 г.
В Общите
условия е регламентирано, че договорът се сключва по искане на
кредитополучателя след регистрация в системата на www.vivus.bg или при
налична регистрация, като последният се счита сключен и влиза в сила на датата
на потвърждаването му от кредитора по електронна поща и извършване на паричния
превод, след като кредитополучателят е приел договора на началната страница на
дружеството, предоставящи финансови услуги от разстояние. Според т. 3.1 ОУ -
страните изрично се съгласяват - съобщенията по електронната поща да имат
силата на саморъчни подписи по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП.
След
регистрация в системата, последната генерирала персонален идентификационен
номер на потребителя. След попълване на формуляра за кандидатстване с избор на
заемната сума и периода за връщане, се натискал бутон „продължи”, с който се
преминавало към следващия етап от кандидатстването, където се изписвали
параметрите на договора и условията към него. След запознаване с тях,
потребителят следвало да натисне бутон „подпиши”, с което изразявал своето
съгласие за сключване на договора. Сочи, че системата е изградена по начин,
според който – ако клиентът не е прочел всички условия /заредени СЕФ, ОУ и
проект на договор за кредит/, нямало да бъде позволено да натисне бутона
„подпиши“. След като изцяло отворил предоставените му документи, потребителят
натиснал бутона за подписване и изпратил своята заявка. Така в системата на
кредитора се отбелязвало, че клиентът е кандидатствал за кредит, което в случая
– се състояло като процедура на посочената по– горе дата.
По делото е
приета разписка в оригинал от 28.10.2016 г. от „Изи пей“ АД, в която е
отразено, че кредиторът „Вивус“ е предоставил на ответника сумата от 300 лева с
основание на превода – номера на процесния договор. Този документ съдържа подписа на ответника за клиент –
получател, както и саморъчното изписване
на имената му. Същият не е оспорен
откъм авторство или съдържание. Той удостоверява по категоричен начин
получаване на твърдяната заемна сума по договора от страна на ответника на
сочената дата.
Съгласно чл.
3, ал. 1 ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУЗ/, електронен документ е електронно изявление,
записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан документ само на
този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис
/чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду
си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл.
13, ал. 5 ЗЕДЕП/. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквото законът признава на подписания писмен
документ.
Съдът
намира, че процесният договор представлява електронен документ, който не е
подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕП. Независимо, че
електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се
ползва с формална доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна
липса на волеизявление и не може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката
на ВКС - Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о. и
Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о., според
която – „принципно представянето на документ, върху който липсва подпис на
издателя му, предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство
ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е
издателят му”.
В случая, от
приетите по делото писмени доказателства, съдът приема, че страните са сключили
договор за кредит с посоченото съдържание.
Сключване на
договора, с предоставени парични средства от 300 лева, се доказва по несъмнен
начин и от разписката за получаване на уговорената сума, в която е обективиран
номер на договора и фактическото предаване на средствата на ответника.
Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД установява, че договорът за заем има реален
характер и се счита сключен в момента на получаване на сумата от
заемополучателя, поради което следва да се приеме, че договорът е сключен, като
за ответника е възникнало задължението за връщане на предоставения за временно
ползване финансов ресурс в размер на сумата от 300 лева, при условията и за
сроковете, установени в договора и общите условия към него.
Следователно, доказва се
наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и
първоначалния кредитор „4финанс” ЕООД. Последният е изправна страна, предвид
предоставяне на уговорената парична сума.
От
ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно
и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в
пълен размер, такова не беше проведено. Вземането за главница е изискуемо на
краен падеж – 27.11.2016 г., до когато е следвало да бъде погасена.
Въз основа на изложеното, съдът
приема, че ищецът доказа в кумулативност - наличието на сключен договор за
кредит, по който на ответника е предоставена паричната сума; валиден договор за
цесия между стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е
придобил изискуемото процесно вземане за главница, както и, че длъжникът е
уведомен за цесията.
Претендира се пълната
предоставена сума, като погашения не се установяват. Поради това, главният иск
е основателен и следва да бъде уважен, като се присъди сумата от 300 лева,
ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда до
окончателното погасяване, като последица.
По иска по
чл. 86 ЗЗД:
Съдът
достигна до извод за наличие на главен дълг. Вземането е изискуемо на краен
падеж – 27.11.2016 г. След настъпването му и съгласно чл. 86, вр. с чл. 84, ал.
1 ЗЗД– ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва /чл.
33, ал. 2 ЗПК/. Ответникът е в забава, считано от 28.11.2016 г. /деня след
падежа/, но в случая се претендира такава от 01.03.2017 г. Изчислена от съда,
на основание чл. 162 ГПК, чрез он – лайн калкулатор, акцесорната претенция за
обезщетение възлиза именно на претендираната сума от 89.84 лева за исковия
период, поради което следва да бъде присъдена.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е
искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива от:
100 лева – ДТ и 300 лева заплатен депозит за особен представил, като се дължи и
юрисконсултско възнаграждение, което на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, с оглед конкретната фактическа и правна сложност,
извършените процесуални действия, съдът определя в размер на минимума от 100
лева. Дължат се разноски от общо 500 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Я.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Шандор Петьофи“ № 10, следните суми: 300
лева /триста лева/ – главница,
дължима по договор за кредит № *** от 28.10.2016 г., сключен с „4финанс” ЕООД,
ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на „Кредитреформ България”
ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018
г.; 89.94 лева /осемдесет и девет
лева и деветдесет и четири стотинки/ – обезщетение
за забава за периода 01.03.2017 г. – 11.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда - 14.02.2020 г. до окончателното погасяване,
както и 500 лева /петстотин лева/ - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ