№ 207
гр. Смолян, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20255400500243 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 53/28.03.2025 г. по гр. д. № 458/2024 г. М.ски
районен съд е осъдил К. Ш. К. да заплати на „Банка ДСК“ АД на основание
чл. 79 ал. 1 предл. 1-во от ЗЗД, във в. с чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1
от ЗЗД сумата от 516, 06 лева, представляваща договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 18.11.2021 г. до 18.09.2023 г., като иска е отхвърлен за
разликата над 516, 06 лева до пълния предявен размер от 5 365, 57 лева и за
периода от 26.11.2017 г. до 17.11.2021 г. включително; ответникът е осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 59, 30 лева; ищецът е
осъден да заплати на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА на пълномощника на
ответника адв. М. Орм. адвокатско възнаграждение в размер на 827, 81 лева.
С Определение № 176/28.04.2025 г. е оставена без уважение
молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.
Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска
за разликата над 516, 06 лева до 1 686, 88 лева за периода от 18.11.2021 г. до
18.09.2023 г. се обжалва от ищецът „Банка ДСК“ АД, чрез пълномощник
юрисконсулт Ал. Д., с оплаквания, че в тази част решение е неправилно и
необосновано.
1
Във въззивната жалба се прави позоваване на чл. 8 и чл. 7 от
договора за кредит. Сочи се, че процесният договор за кредит е сключен при
преференциални условия съгласно Приложение № 2, като изрично е
договорено, че при нарушаване на условията, кредитополучателят губи
правото си да ползва преференции и приложимият лихвен процент се
увеличава съгласно условията; районният съд е констатирал отпадането на
тази привилегия, а увеличаването на лихвата намира, че е ограничено до
ставки, приложими за стандартни депозити.
Твърди се, че неправилно районният съд се е ръководил от
приложимия към договора за кредит първоначален погасителен план, а не е
съобразил изчисленията на вещото лице. Според заключението на СИЕ
дължимата договорна лихва за периода от 26.11.2021 г. до 26.08.2023 г. за
вноските с падежи от 26.11.2021 г. до 26.08.2023 г. е в размер на сумата от
1 686, 88 лева.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на решението в
обжалваната част, като вместо това се постанови решение, с което се присъди
в полза на ищеца и сумата от 1 170, 82 лева дължима договорна лихва за
периода от 26.11.2021 г. до 26.08.2023 г.; претендират се разноски.
Ищецът е депозирал и частна жалба срещу Определение №
176/28.04.2025 г. по гр. д. № 458/24 г.
Твърди се в частната жалба, че не са налице предпоставките на чл.
38 ал. 1 т. 2 от ЗА по отношение ответника К.; прави се и искане на основание
чл. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. да бъде редуцирано до справедлив размер
адвокатското възнаграждение.
В частната жалба се сочи, че с оглед установеното изп. д. № 57/24
г. по описа на ЧСИ Соня Д.а, не са налице предпоставките на чл. 38 ал. 1 т. 2 от
ЗА. Прави се позоваване на Определение № 369/29.01.2024 г. по ч. гр. д. №
184/2024 г. на ІV г.о. на ВКС.
Сочи се наличието на притиворечиви разрешения по въпроса
следва ли съдът да извършва преценка за наличието на основанието за
оказване на безплатна правна помощ по чл. 38 ал. 1 от ЗА, довело до искане да
бъде постановено тълкувателно решение по въпроса.
По-нататък в частната жалба се излагат доводи по искането за
редуциране на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника –
следва да се съобрази изхода на спора, фактическата и правна сложност на
делото.
С частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
определение предвид обстоятелството, че ответникът не е материално
затруднено лице; прави се искане на основание чл. 5 от Наредба № 1/2004 г. да
бъде редуцирано адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател
претендира разноски за двете инстанции.
В срок ответникът не е депозирал писмени отговори на въззивната
2
и на частната жалба.
В съдебно заседание за жалбоподателя „Банка ДСК“ АД
юрисконсулт Д. поддържа въззивната жалба и частната жалба.
За въззиваемия пълномощникът му адв. М. Орм. признава
въззивната жалба за основателна и оспорва частната жалба като
неоснователна.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид доводите във
въззивната и в частната жалба, становищата на страните и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира
въззивната и частната жалба за процесуално допустими, а по същество
съобрази следното:
Във връзка с Договор за кредит за текущо потребление между
страните от 10.03.2015 г. от „Банка ДСК“ АД е предявен срещу К. К. иск за
договорна лихва за периода от 26.11.2017 г. до 18.09.2023 г. в размер на 5 365,
57 лева. Районният съд е приел исковата претенция за доказана, както и е
приел, което ищцовата страна не оспорва пред настоящата инстанция, че иска
е погасен по давност за периода от 26.11.2017 г. до 17.11.2021 г. Ответникът,
въззиваем в настоящото производство, чрез пълномощникът си адв. М. Орм.,
прави изявление пред въззивната инстанция, че за периода от 26.11.2021 г. до
26.08.2023 г. дължимата сума за договорна лихва е в размер на 1 686, 88 лева.
Прието е от районния съд, че процесният договор за кредит е
сключен при преференциални условия съгласно Приложение № 2 –
Промоционални условия по кредитна програма „ДСК Практика“, но поради
неизпълнения условията на договора от страна на крнедитополучателя
привилегията относно размера н възнаградителната лихва е отпаднала и се
прилага ставката за стандартни депозити. Въпреки така приетото, неправилно
районният съд е определил дължимия размер на възнаградителна лихва въз
основа на първоначалния погасителен план, по който възнаградителната лихва
е в промоционален размер. Поради това и с оглед установеното от
депозираната пред районния съд заключение на съдебно-икономическата
експертиза, дължимата лихва за периода от 26.11.2021 г. до 26.08.2023 г. е в
размер на 1 686, 88 лева.
Поради това следва първоинстанционното решение в частта, с
която иска е отхвърлен за разликата от 516, 06 лева до 1 686, 88 лева да бъде
отменено и вместо това се осъди ответникът да заплати допълнително сумата
от 1 170, 82 лева.
По спора относно разноските:
Неоснователно е становището на пълномощника на въззивемия, че
не дължи разноски за въззивното производство, тъй като не е станал причина
за постановяване на съдебен акт с такова съдържание. Въззивният съд
съобрази, че ответникът е оспорвал исковата претенция изцяло, възразявайки
нищожност на договора за кредит и поради това недължимост на суми извън
главницата, в това число и възнаградителна лихва, а не само е направено
3
възражение за погасяване по давност. Пред районния съд пълномощникът на
ответника е пледирал за отхвърляне изцяло на исковата претенция. Поради
това въззиваемият отговаря за разноски пред настоящията инстанция.
По повод доводите в частната жалба следва да се посочи, че пред
районния съд до приключване на съдебното дирене от ищцовата страна не е
правено възражение за неприложимост на разпоредбата на чл. 38 ал. 1 т. 2 от
ЗА. Такива се правят едва с молбата по чл. 248 от ГПК. Отделно от това, не се
сочи по какъв начин от наложените запори в изпълнителното производство се
установява, че ответникът не е материално затруднено лице.
Настоящата инстанция приема, че съдът не обвързан от
минималните размери на адвокатските възнаграждения в НМРАВ съгласно
практиката на СЕС, като определеното възнаграждение в размер на 836, 56
лева съответства на принципа за пропорционалност и справедливост.
Настоящата инстанция допълва, че смята определеното юрисконсултско
възнаграждение за производството пред районния съд за занижено, но поради
липса на жалба в тази част на решението не може да се произнесе по размера
на това възнаграждение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК разноските за настоящата
инстанция следва да бъдат възложени с оглед изхода на делото.
Жалбоподателят е направил разноски в настоящата инстанция в размер на 23,
42 лева за ДТ за въззивната жалба и за юрисконсултско възнаграждение, което
с оглед цената на обжалваемия интерес въззивният съд определя в размер на
250 лева. Поради това въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 273,
42 лева. С оглед неоснователност н частната жалба следва да се посочи, че
пълномощникът на въззиваемия не претендира за адвокатско възнаграждение
за настоящата инстанция, а ДТ по частната жалба в размер на 15 лева остава
за сметка на жалбоподателя. Поради това Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 53/28.03.2025 Г. ПО ГР. Д. № 458/2024 г.
на М.ски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на „Банка ДСК“
АД срещу К. Ш. К. за разликата над 516, 06 лева до 1 686, 88 лева, като вместо
това ПСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. Ш. К., ЕГН **********, с. Р., общ. М., обл. Смолян,
4
да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 79 ал. 1
предл. 1-во от ЗЗД, във вр. с чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
сумата от 1 170, 82 /хиляда сто и седемдесет лева и осемдесет и две
стотинки/ лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от18.11.2021 г. до 18.09.2023 г. – допълнително към присъдените от
районния съд по този иск 516, 06 лева.
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 176/28.04.2025 г. по гр. д.
№ 458/2024 г. на РС – М..
ОСЪЖДА К. Ш. К., ЕГН **********, с. Р., общ. М., обл. Смолян,
да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 273, 43 лева.
РЕШЕНИЕ № 53/28.03.2025 г. по гр. д. № 458/2024 г. на М.ски
районен съд в останалата част не е обжалвано и е влезнало в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията
на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5