№ 60
гр. С., 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора Виолета Данчева Калайджиева (ОП-С.)
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно
административно наказателно дело № 20212200600399 по описа за 2021
година
Производството е въззивно и е по реда на чл.378 ал.5 във връзка с чл.313 и сл. от
НПК т.е. за проверка на невлязло в сила решение за освобождаване от наказателна
отговорност по чл.78а от НК.
Образувано е по въззивна жалба от адвокат Г.Д. от Адвокатска колегия С., защитник
на обвиняемия Д. С. ЕМ., срещу решение №196 от 13.09.2021год. постановено по АНД
№570 /2021год по описа на Районен съд –С..
С атакуваното решение Д. С. ЕМ. е признат за виновен в това,че на 16.01.2020 година
в гр.С., е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон-чл.151,ал.5 от
ЗДвП, се дава пред орган на властта-служител сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр.С., за потвърждаване на истинността на някой обстоятелства-обстоятелството, че е
установил обичайното си пребиваване в Република България-престъпление по чл.313 ал.1 от
НК, поради което и на основание чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност,
като му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на
1000лева.
Във въззивната жалба по повод на която е образувано настоящото производство се
заявява по отношение на деянието по чл.313 ал.1 от НК, че не е доказано от обективна и
субективна страна и се настоява за решение на въззивния съд с което да бъде отменено
Решение №196/13.09.2021г по АНД №570/2021г. по описа на РС-С..
1
В с.з. пред въззивния съд, представителят на Окръжна прокуратура гр.С. заявява,че
жалбата е неоснователна и предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като
правилно обосновано и законосъобразно.
Обв. Д. С. ЕМ., редовно призован не се явява. Упълномощеният от него защитник
адв.Г.Д. заявява, че решението на СлРС е неправилно и незаконосъобразно, поради което
моли въззивната жалба да бъде уважена като основателна и решението да бъде отменено.
Твърди се за допуснати процесуални нарушения, като неправилно е приложен материалния
закон и сочи практика на ВАС-Решение №4758/28.04.2015г. по адм.дело№ 9077/14г. в което
е анализирана разпоредбата на чл.9 на Директива 1991/439 на ЕО, както и чл.12 от
Директива 2006/126 на ЕО.Твърди се, че постоянното пребиваване на обв.Е. е в гр.С.,
където е адресно регистриран и се самоосигорява, като управител и едноличен собственик
на капитала на търговското дружество“ФИФИ МЕТАЛ“ЕООД -С..
С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди
изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото
доказателствени материали, включително изисканите по негова инициатива и приобщени
справки от Община С. дирекция „Местни данъци и такси“ и като извърши цялостна
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК,
намери жалбата на адвокат Г.Д. от Адвокатска колегия С., защитник на обвиняемия Д. С.
ЕМ. за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на наличните
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена
фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към решението, а именно:
Обв.Десислав Севдалинов Е. живеел в Кралство Великобритания заедно със
съпругата си и двете си деца ,които били родени там. В Кралство Великобритания обв.Е. е
осъществявал и трудовата си дейност. Той си идвал в Република България при родителите
си за празнуване на религиозни или национални празници за по няколко дни.
На 16.01.2020год. обв. Е. отишъл в сектор“Пътна полиция“ при ОД на МВР-С. и
поискал със заявление издаване на дубликат на свидетелство за управление на МПС, като е
заявил че го е загубил.
Св.Петрова системен оператор в сектор“Пътна полиция“ е предоставила на обв.Е. да
попълни две декларации- декларация за обичайно пребиваване по приложение на чл.151 ал.5
от ЗДвП и декларация,Приложение №6 към чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на
български документи за самоличност.
Св.Стойков-Началник група“Регистрация и отчет на Пътни превозни
средства,собственици и водачи“ в сектор“Пътна полиция“ при ОД на МВР-С. обяснил на
обв.Е. понятието „обичайно пребиваване“ и го попитал дали обичайното му пребиваване е в
Република България.
Обв.Е. заявил ,че през по голямата част от годината се намира в Република България
2
и адреса му е гр.С. кв.“Д.Г.*** ап.6. и е попълнил декларацията изискуема по силата на
чл.151 ал.5 от ЗДвП/л.21 от досъдебното производство/ в която невярно е декларирал, че
обичайното му пребиваване е в Република България.Той попълнил тази декларация
съзнавайки,че декларираното от него не отговаря на истината доколкото от няколко години
е живеел и работил заедно със съпругата си Е.С. Е.а в Кралство Великобритания, където са
родени и живеят и малолетните им деца.
Така попълнената декларация и другите документи необходими за издаване на
дубликат на свидетелство за управление на МПС обв.Е. предоставил на св.Петрова на гише
№6 и те били входирани.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваното решение
подробно и последователно, по същество и по отношение на основните обстоятелства
напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка
относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други
фактически положения , извърши своя собствена преценка на доказателствените материали
и стигна до изложените по-горе фактически констатации.
Изводите на районния съд по отношение на преценката на доказателствените
материали, напълно се споделят от въззивния съд.
В мотивите към решението е записано, че се приема изложената фактическа
обстановка за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност. Съдът изрично е посочил, че кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели .
Като прецени и анализира събраните в хода на проведеното съдебно следствие пред
първата инстанция гласни доказателства / показанията на свидетелите А.-баща на
обвиняемия и Йосков/ настоящата инстанция намери, че същите действително следва да
бъдат кредитирани, тъй като са последователни и непротиворечиви, както и
непротиворечащи помежду си. Те са и относими, тъй като чрез тях се установяват и
изясняват съществени обстоятелства от предмета на доказване по делото, че от 6-7години
обвиняемия живее във Великобритания и си идва за празниците, че с търговското дружество
в България, чиийто управител и едноличен собственик на капитала“ФИФИ МЕТАЛ“ЕООД -
С. е обвиняемия работи неговия брат, че на година обв.Е. си идва в гр.С. при близките си 4-
5 пъти.
Въз основа на така правилно установеното по отношение на фактическата
обстановка от страна на районния съд, последният е направил и обосновал
законосъобразните си правни изводи относно съставомерността на извършеното от
обвиняемия Д. С. ЕМ..
Първоинстанционният съд е обосновал в мотивите към решението си
законосъобразен извод, че с деянието си обвиняемия Д. С. ЕМ. от обективна и субективна
3
страна е осъществил състава на престъплението по чл.313 ал.1 от НК, а именно, че на
16.01.2020 година в гр.С., е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на
закон-чл.151,ал.5 от ЗДвП, се дава пред орган на властта-служител сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР гр.С., за потвърждаване на истинността на някой обстоятелства-
обстоятелството, че е установил обичайното си пребиваване в Република България.
За да направи и аргументира този извод, първоинстанционният съд е посочил, че
параграф 6 т.46 от ПЗР на ЗДвП съдържа определението на понятието “обичайно
пребиваване“,което е дадено в чл.12 от Директива 2006/126/ЕО, а именно мястото, където
дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през календарната година,поради лични
или трудови връзки и отделно от това за обичайно пребиваване на лицето чийто трудови
връзки са на различно място от личните му връзки и което в вследствие на това
последователно пребивава на различни места в две или повече държави, се смята мястото,
където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там.
Въззивната инстанция споделя приетото от Районния съд,че в конкретния случай
обвиняемия не е пребивавал повече от 185 дни в Република България,което се установява от
приложените справки за пътуванията му,справки за адреса му в Кралство
Великобритания,ползвания мобилен телефон с оператор от Кралство Великобритания.
Споделя се и приетото от Районния съд за установено ,че личните връзки на
обвиняемия са с Кралство Великобритания, доколкото удостоверенията за раждане на
децата му сочат ,че са родени в Кралство Великобритания,съпругата и децата му живеят там
и както сочат разпитаните свидетели обвиняемия се завръща в България по няколко пъти но
за празниците за кратко или когато трябва да пътува за Турция.
Довода на защитата за трайна установеност в Република България поради факта на
самоосигоряване на обв.Е. е неоснователен, тъй като се оборва от установения по делото
факт, а именно че дейността на търговското дружество, чиито управител и собственик на
капитала е обвиняемия, се осъществява от неговия брат /в който смисъл са показанията на
баща му/.
Липсата на трайна установеност в гр.С. на обв.Е. се установява и от факта,че той
притежава недвижим имот в гр.С. за който видно от получените,приети и приложени по
делото справки от Община С. дирекция „Местни данъци и такси“ от 2017год. до настоящия
момент не е заплатил дължимия данък и такса битови отпадъци на общ.С..
Съзнавайки това обв.Е. е попълнил декларацията за постоянно местоживеене, която
по силата на чл.151 ал.5 от ЗДвП се изиква ,като е декларирал невярно ,че обичайното му
пребиваване е в Република България и е осъществил елементите на изпълнителното деяние
на деянието по чл.313,ал.1 от НК .
Правилно районният съд е посочил, че деянието е осъществено както от обективна,
така и от субективна страна. За да е осъществен от обективна страна състава на деянието
обвиняемия с активни действия по своя воля е попълнил лично декларация изисквана по
закон в която е потвърдил неистина. Деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй
4
като обвиняемия е съзнавал, че попълнената и подписана от него декларация не отразява
истината.
С оглед на горните съображения, които се споделят и от настоящата инстанция,
правилно и законосъобразно обвиняемия Д. С. ЕМ. е признат за виновен и е освободен от
наказателна отговорност,като му е наложено административно наказание глоба по
повдигнатото и поддържано срещу него обвинение за престъпление по чл.313 ал.1 от НК от
НК.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си се прецени и
процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при което не се установи в
някой от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване
на правото на защита на обвиняемия, а и въобще на процесуалните права на всички страни
за участие в производството.
Неоснователно е искането във въззивната жалба за отмяна на решението и
оправдаване на обвиняемия.
Тъй като при извършената цялостна въззивна проверка относно правилността на
съдебния акт не се установиха основания налагащи неговата отмяна или изменение, следва
същият да бъде потвърден изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 196/13.09.2021г. постановено по анд № 570/2021г. по
описа на Районен съд гр.С..
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5