Решение по дело №2142/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 225
Дата: 19 октомври 2021 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Росен Чиликов
Дело: 20215530202142
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Стара Загора, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20215530202142 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 557635 -f
576450 /27.01.2021 година на Началник отдел „ Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят недоволен от наложената му наказание
моли съда да го отмени. Мотивира се, че не е извършено
административно нарушение, че при издаването на
наказателното постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Жалбоподателят в с.з. чрез адв. Р. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна представлявана в с.з. от
юрисконсулт П взема становище, че жалбата е
неоснователна, че е извършено административно нарушение
и правилно е приложен материалният и процесуалния закон.
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени, показанията на
свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и
като извърши цялостна проверка на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата страните съдът
1
приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на
жалба и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че
жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е
приел за установено от фактическа страна следното:
На 09.10.2020 година в 14.25 часа в обект магазин –
ателие стопанисван от „ ЕН ЕР ЕС „ ООД находящ се в град
Стара Загора на ул. „ Света Богородица „№ 100 е направена
контролна покупка на един брой гума за велосипед на
стойност 7,00 лева платена в брой на лицето Н.К. от св. С.Ч. /
актосъставител / . Преди легитимацията не е издаден
фискален касов бон от наличния в обекта електронен касов
апарат с фискална памет, нито касова бележка от кочан
касови бележки.
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и безспорен начин от събраните по делото
доказателства установени с доказателствени средства –
показанията на св. С.Ч. / актосъставител/ , протокол за
извършена проверка от 09.10.2020 година,КЛЕН / извлечение
от касови бонове / , Въпросен лист.
Цитираните доказателствени средства кореспондират из
цяло по между си, взаимно се допълват и не съдържат
никакво противоречие. Те водят до единствено възможния
извод относно възприетата от административно-наказващият
орган фактическа обстановка.
Съдът не кредитира с доверие показанията на
свидетелите Н.Д и А.А.
Съществуват противоречия между показанията на
двамата свидетели.
Свидетелят Д твърди, че след контролната покупка в
търговския обект е влязъл единствено св. Ч. / данъчния /, а св.
А твърди че се е появила и „една дама“.
2
Свидетелят Д твърди, че св. Ч. е оставил 20 лева с
уговорката да изпробва гумата, а св. А твърди че е оставил
пари, но не знае точно колко.
И двамата свидетели твърдят, че са били заедно в
търговския обект и са били очевидци, но с показанията си
установяват различни факти – кой е влязъл в търговския
обект, колко души са били на проверката, каква сума е
оставена.
От друга страна показанията на св. А са и нелогични.
Твърди, че е видял св. Ч. да оставя пари, но не уточнява точно
колко, тъй като не е видял.
Следователно показанията на свидетелите А и Н. Д са
противоречиви, нелогични, което ги прави неубедителни и
съдът не ги кредитира с доверие. От друга страна тези
показания се опровергават по несъмнен начин от показанията
на св. Ч., които са последователни, логични и в съответствие
с писмените доказателства / протокол за извършена проверка,
Клен/.
По изложените съображения съдът не приема за
установено и доказано, че е имало уговорка между
жалбоподателя и св. Ч. да се изпробва закупената гума и едва
след това да се закупи.
От друга страна дори и да се приеме това
обстоятелство за доказано не отпада задължението на
жалбоподателя да издаде касова бележка след като е получил
сумата за стоката. Договорът за продажба е сключен с
постигане на съгласие на страните. В резултат на
постигнатото съгласие е предадена стоката и е заплатена
дължимата сума, което е основание за регистриране на
продажбата и издаване на касов бон. Връщането или замяната
на закупената стока, води до съвсем различни последици,
които не изключват издаването на касова бележка.
Изложените съображения и липсата на доказателства,
които да опровергават изложената фактическа обстановка
дават основание на съда да приеме, че същата е доказана по
несъмнен и безспорен начин.
При така установената фактическа обстановка
3
административно-наказващият орган не е имал алтернатива и
е приел, че е нарушен чл. 185, ал. 3 от ЗДДС и е наложил
административно наказание Глоба в размер на 100 лева.
Съдът също няма алтернатива и приема, че
административно-наказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил материалният закон.
За да се приеме, че е нарушен чл. 185, ал. 3 ЗДДС е
необходимо при извършена покупко-продажба да не се
издаде касова бележка от кочан или фискален бон от касов
апарат от лицето, което е получило фактически плащането.
Други изисквания за реализацията на АНО във фактическия
състав няма.
Настоящият казус е точно такъв.
Жалбоподателят е получил фактически паричната сума
в търговския обект, осъществявал е търговска дейност /
продажба на стоки по занятие в търговски обект / и като
такъв се явява задължено лице да издаде касова бележка.
При извършена контролна покупка в търговски обект не
е предприето дължимото поведение и действие от страна на
продавача/ жалбоподател в настоящото производство / - да
регистрира продажбата и да издаде касова бележка или
фискален бон.
Административно-нказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил и санкционната норма на чл.
185, ал. 3 ЗДДС.
Наложеното административно наказание е в
минимален размер и направените възражения в жалбата, че
не са посочени смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства са из цяло неоснователни.Няма законово
основание за определяне на наказанието под минимума,
което дава основание на съда да приеме, че е правилно
индивидуализирано.
Няма основания и за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Макар и извършено за първи път подобни
административни нарушения са широко разпространени в
страната и съдебния район.Отчитането на продажбите и
4
издаването на касови бонове е гаранция за отчетността и
събираемостта на приходите в републиканския бюджет.В
този смисъл извършеното деяние не е с по-ниска степен на
обществена опасност и обществената опасност не е
незначителна, а напротив – завишена.
Противното би означавало неоправдан либерализъм,
което е в разрез с генералната превенция на чл. 12 ЗАНН.
В обстоятелствената част на наказателното
постановление са изложени всички факти и обстоятелства
имащи отношение към състава на административното
нарушение.
Нарушението е описано,конкретизирано, посочена е
правната квалификация, нарушените законови разпоредби,
законовите разпоредби въз основа на които се налага
санкцията.
Следователно спазена е формата на наказателното
постановление и същото отговаря на изискванията на чл. 57
ЗАНН.
В наказателното постановление е посочена заповедта, с
която длъжностното лице наложило имуществената санкция
е упълномощено да издава наказателни постановления.
Същата е приложена и като доказателство, което дава
основание на съда да приеме, че не е нарушена материалната
компетентност и е спазен чл. 57, ал. 1 т. 1 ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването на наказателното постановление обуславящи
неговата отмяна. Същото отговаря напълно на изискванията
на чл. 57 ЗАНН.
По изложените съображения няма основание за
отмяна или изменение на атакуваното наказателно
постановление и същото следва да се потвърди.
Направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно.
Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във
5
вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и
чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна сложност
на делото, проведените две съдебни заседания в полза на
въззиваемата страна следва да се определят и присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради
неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 557635
-f 576450 /27.01.2021 година на Началник отдел „ Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева /
СТО / на Н. К. К. от град Стара Загора, ул. „ ************* ,с
ЕГН – **********.
ОСЪЖДА Н. К. К. от град Стара Загора, ул. „
************* ,с ЕГН – **********да заплати на ЦУ на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 / СТО /
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Обжалвано е наказателно постановление № 557635 -f 576450
/27.01.2021 година на Началник отдел „ Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят недоволен от наложената му наказание
моли съда да го отмени. Мотивира се, че не е извършено
административно нарушение, че при издаването на
наказателното постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Жалбоподателят в с.з. чрез адв. Р. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна представлявана в с.з. от
юрисконсулт Петкова взема становище, че жалбата е
неоснователна, че е извършено административно нарушение
и правилно е приложен материалният и процесуалния закон.

От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени, показанията на
свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и
като извърши цялостна проверка на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата страните съдът
приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на
жалба и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че
жалбата е допустима .

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е
1
приел за установено от фактическа страна следното :

На 09.10.2020 година в 14.25 часа в обект магазин –
ателие стопанисван от „ ЕН ЕР ЕС „ ООД находящ се в град
Стара Загора на ул. „ Света Богородица „№ 100 е направена
контролна покупка на един брой гума за велосипед на
стойност 7,00 лева платена в брой на лицето Н.К. от св. С.Ч. /
актосъставител / . Преди легитимацията не е издаден
фискален касов бон от наличния в обекта електронен касов
апарат с фискална памет, нито касова бележка от кочан
касови бележки.


Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и безспорен начин от събраните по делото
доказателства установени с доказателствени средства –
показанията на св. С.Ч. / актосъставител/ , протокол за
извършена проверка от 09.10.2020 година,КЛЕН / извлечение
от касови бонове / , Въпросен лист.

Цитираните доказателствени средства кореспондират
из цяло по между си, взаимно се допълват и не съдържат
никакво противоречие. Те водят до единствено възможния
извод относно възприетата от административно-наказващият
орган фактическа обстановка.

Съдът не кредитира с доверие показанията на
свидетелите Н.Д и А.А.

Съществуват противоречия между показанията на
2
двамата свидетели.

Свидетелят Д твърди, че след контролната покупка в
търговския обект е влязъл единствено св. Ч. / данъчния /, а св.
А твърди че се е появила и „една дама“.

Свидетелят Д твърди, че св. Ч. е оставил 20 лева с
уговорката да изпробва гумата, а св. А твърди че е оставил
пари, но не знае точно колко.

И двамата свидетели твърдят, че са били заедно в
търговския обект и са били очевидци, но с показанията си
установяват различни факти – кой е влязъл в търговския
обект, колко души са били на проверката, каква сума е
оставена.

От друга страна показанията на св. А са и нелогични.
Твърди, че е видял св. Ч. да оставя пари, но не уточнява точно
колко, тъй като не е видял.


Следователно показанията на свидетелите А и Н. Д са
противоречиви, нелогични, което ги прави неубедителни и
съдът не ги кредитира с доверие. От друга страна тези
показания се опровергават по несъмнен начин от показанията
на св. Ч., които са последователни, логични и в съответствие
с писмените доказателства / протокол за извършена проверка,
Клен/.

3
По изложените съображения съдът не приема за
установено и доказано, че е имало уговорка между
жалбоподателя и св. Ч. да се изпробва закупената гума и едва
след това да се закупи.

От друга страна дори и да се приеме това
обстоятелство за доказано не отпада задължението на
жалбоподателя да издаде касова бележка след като е получил
сумата за стоката. Договорът за продажба е сключен с
постигане на съгласие на страните. В резултат на
постигнатото съгласие е предадена стоката и е заплатена
дължимата сума, което е основание за регистриране на
продажбата и издаване на касов бон. Връщането или замяната
на закупената стока, води до съвсем различни последици,
които не изключват издаването на касова бележка.

Изложените съображения и липсата на доказателства,
които да опровергават изложената фактическа обстановка
дават основание на съда да приеме, че същата е доказана по
несъмнен и безспорен начин.

При така установената фактическа обстановка
административно-наказващият орган не е имал алтернатива и
е приел, че е нарушен чл. 185, ал. 3 от ЗДДС и е наложил
административно наказание Глоба в размер на 100 лева.

Съдът също няма алтернатива и приема, че
административно-наказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил материалният закон.

4
За да се приеме, че е нарушен чл. 185, ал. 3 ЗДДС е
необходимо при извършена покупко-продажба да не се
издаде касова бележка от кочан или фискален бон от касов
апарат от лицето, което е получило фактически плащането.
Други изисквания за реализацията на АНО във фактическия
състав няма.


Настоящият казус е точно такъв.

Жалбоподателят е получил фактически паричната сума
в търговския обект, осъществявал е търговска дейност /
продажба на стоки по занятие в търговски обект / и като
такъв се явява задължено лице да издаде касова бележка.

При извършена контролна покупка в търговски обект
не е предприето дължимото поведение и действие от страна
на продавача/ жалбоподател в настоящото производство / -
да регистрира продажбата и да издаде касова бележка или
фискален бон.

Административно-нказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил и санкционната норма на чл.
185, ал. 3 ЗДДС.

Наложеното административно наказание е в
минимален размер и направените възражения в жалбата, че
не са посочени смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства са из цяло неоснователни.Няма законово
основание за определяне на наказанието под минимума,
5
което дава основание на съда да приеме, че е правилно
индивидуализирано.

Няма основания и за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Макар и извършено за първи път подобни
административни нарушения са широко разпространени в
страната и съдебния район.Отчитането на продажбите и
издаването на касови бонове е гаранция за отчетността и
събираемостта на приходите в републиканския бюджет.В
този смисъл извършеното деяние не е с по-ниска степен на
обществена опасност и обществената опасност не е
незначителна, а напротив – завишена.
Противното би означавало неоправдан либерализъм,
което е в разрез с генералната превенция на чл. 12 ЗАНН.


В обстоятелствената част на наказателното
постановление са изложени всички факти и обстоятелства
имащи отношение към състава на административното
нарушение.

Нарушението е описано,конкретизирано, посочена е
правната квалификация, нарушените законови разпоредби,
законовите разпоредби въз основа на които се налага
санкцията.

Следователно спазена е формата на наказателното
постановление и същото отговаря на изискванията на чл. 57
6
ЗАНН.

В наказателното постановление е посочена
заповедта, с която длъжностното лице наложило
имуществената санкция е упълномощено да издава
наказателни постановления. Същата е приложена и като
доказателство, което дава основание на съда да приеме, че не
е нарушена материалната компетентност и е спазен чл. 57,
ал. 1 т. 1 ЗАНН.

При извършената служебна проверка съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването на наказателното постановление обуславящи
неговата отмяна. Същото отговаря напълно на изискванията
на чл. 57 ЗАНН.


По изложените съображения няма основание за
отмяна или изменение на атакуваното наказателно
постановление и същото следва да се потвърди.


Направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно.

Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП
във вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната
помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна
7
сложност на делото, проведените две съдебни заседания в
полза на въззиваемата страна следва да се определят и
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, които да се заплатят от жалбоподателя,
поради неоснователност на жалбата.

Водим от горните мотиви съдът

8