П Р О Т О К О Л № 260357
12.03.2021 година Град ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД ІІІ
наказателен състав
На
дванадесети март
две хиляди двадесет и първа
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. ГЕОРГИ СТАНЕВ
2. МИТКА ТОДОРОВА
СЕКРЕТАР:
ЖУЛИЕТА КОЛЕВА
ПРОКУРОР:
СВЕТЛА НИКОЛОВА
Сложи
на разглеждане докладваното от съдията
НОХД № 6777 по описа за 2020 година.
На поименното повикване в 11:10 часа се явиха:
РП – ПЛОВДИВ – редовно призована, изпраща представител.
ПОДСЪДИМИЯТ А.С. – редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв.
К.Е., редовно упълномощен от по-рано и от адв. О. Т., упълномощен с пълномощно
от 09.02.2021 г.
ПОСТРАДАЛИЯТ
В.Л.Л. – редовно
уведомен, не се явява. Представлява се от повереника си адв. И.Х..
ПРЕВОДАЧ Ф.Г.Н. – редовно
уведомен, се явява лично.
СЪДЪТ
докладва деловодна справка, че на 09.03.2021 г. е било лично връчено
разпореждане за насрочване на разпоредително заседание с превод на гръцки и
български език и обвинителен акт на гръцки и български език на подсъдимия С..
СЪДЪТ докладва молба от адв. Х. за представяне на документ
за платено възнаграждение.
СЪДЪТ докладва заявление от А.С. чрез защитника му адв. К.Е.,
подадено във връзка с разпореждане от съда за посочване на валиден адрес, какъвто
обаче не е посочен.
СЪДЪТ докладва писмо от кметство Б., с което същите ни уведомяват,
че нямат информация за адреса на лице А.С., тъй като няма данни за подаден
адрес.
СЪДЪТ докладва, че призовка до А.С.,*** е върната в цялост.
АДВ.
Е.: Преди седем минути говорих с подзащитния
ми, който ми каза, че има нужда от 20 минути, за да дойде. Тъй като заявихте,
че в моето заявление не е посочен валиден адрес, искам да поясни, че във връзка
с извършената кражба, която се споменава в нашето дело, г.н С. е разпитван три
пъти като свидетел и по това дело той се явява призован и там фигурира и
другият адрес. Значи може по преписката да изискате данни, за да се види как
другите органи го намират - преписката на РП – Пловдив е № 2064, наблюдаващ
прокурор е С.П., с ДП № 203/2019 г.,
което се води към неизвестен извършител, по описа на 01 РУ при ОДМВР - Пловдив.
Във връзка с това дело С. е призоваван на тези адреси, те фигурират по делото,
и той се явява и са проведени разпити като свидетел и други. Това е изявлението
ми, относно това, че вие заявихте, че посочвам невалидни адреси пред съда, аз
не посочвам невалидни адреси пред един български съд. Искам да оборя Вашето твърдението,
доколкото е възможно с конкретни аргументи без да правя доказателствено искане.
АДВ. Т.: Тъй като от 1 март 2020 г. с решение на Министерски
съвет се отвориха заведенията в България и има адрес в досъдебното
производство, че той може да бъде намерен в заведение Б., вече работи и там
може да бъде намерен.
ПРОКУРОР: Подсъдимият е нередовно призован, предвид докладвана
от Вас призовка върната в цялост, но предвид упълномощените двама защитници
предоставям отношението по преценката на съда.
ПОВ. Х.: Предоставям преценката на съда.
АДВ. Е.: Предвид информацията, която съобщих преди малко на
почитаемия съд, че нашият подзащитен А.С. пътува към съда, той е уведомен, получил
е материалите и предлагам на почитаемия съд да даде една почивка, за да бъде
изчакан.
АДВ. Т.: Формално имате право да дадете ход на делото, но и аз
Ви моля за 10 минути и мисля, че коректно, нещо се е случило, да некоректно е
спрямо съда, неуважително е, но моля да бъдем извинени. Както виждате двама
адвокати се явихме 10 минути по-рано, не че това има значение, мисля, че
клиента ще дойде, аз имам пет позвънявания, а той още повече сигурно.
СЪДЪТ намира, че следва да даде 15 минути почивка, за да
даде възможност на подс. А.С. да участва в разпоредителното заседание, така
мотивиран
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е
Л И
ОБЯВЯВА петнадесет минути почивка.
Делото продължава при същите страни в 11:34 ч.
В залата се явява подс. А.С..
В предходното съдебно заседание, съдът е докладвал
постъпила молба от адв. И.Х. за конституирането на В.Л.Л. в качеството му на
частен обвинител и молба за предявяване на граждански иск за сумата от
20 000 лв. и конституирането му в качеството на граждански ищец. Съдът констатира,
че същите са били предявени на подсъдимия и са му били преведени в предходното
съдебно заседание.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОВ. Х.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Е.: Няма пречка да се даде ход на разпоредителното
заседание.
АДВ. Т.: Няма пречка да се даде ход на разпоредителното
заседание.
ПОДС. С.: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
Съдът намира, че въпреки неявяването на пострадалото
лице същият е бил редовно уведомен за датата на днешното съдебно заседание от
предходното такова, не е посочил извинителни причини за неявяването си, а
интересите му ще бъдат охранени от повереника му, поради което при условията на
247в, ал. 2 от НПК и са налице останалите процесуалните предпоставки за даване
ход на разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е
Л И:
ДАВА ХОД НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне се самоличността на подсъдимия:
А.С. –
ЛНЧ: **********, роден на *** г. в К., К. гражданин със статут на продължително
пребиваване в РБ, със средно образование, женен, но се намира във фактическа
раздяла, неосъждан.
Разясниха се на подсъдимия правата му по чл. 55 от НПК, преведени от преводача Н.
ПОДС. С. чрез преводач:
Разбрах правата и задълженията си в процеса.
ПРОКУРОР: РП – Пловдив е получила съобщение по чл. 247б от НПК
и препис от разпореждането на съда за насрочване на разпоредителното заседание
преди повече от 7 дни и е запозната с въпросите, които следва да бъдат обсъдени
в разпоредителното заседание.
ПОВ. Х.: Получила съм препис от съобщението по чл. 247б от НПК
и от разпореждането на съда за насрочване на разпоредителното заседание преди
повече от 7 дни.
АДВ. Е.: Получил съм препис от съобщението по чл. 247б от НПК и
от разпореждането на съда за насрочване на разпоредителното заседание преди
повече от 7 дни.
АДВ. Т.: Получил съм препис от съобщението по чл. 247б от НПК и
от разпореждането на съда за насрочване на разпоредителното заседание преди
повече от 7 дни.
ПОДС. С.: Съобщение
по чл. 247б от НПК, препис от разпореждането на съда за насрочване на
разпоредителното заседание и препис от обвинителния акт на РП – Пловдив съм
получил преди повече от 7 дни. Запознат
съм с обвинението.
СЪДЪТ разясни на прокурора, подсъдимия и неговия защитник
правото им на отводи и искания по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОР: Нямам искания и отводи.
АДВ. Е.: Нямам искания и отводи. Но имам едно искане, тъй
като подзащитният ми дойде по-късно и не разбира достатъчно добре български за
процеса, моля да му повторите докладвания доклад.
АДВ. Т.: Нямам искания и отводи. Поддържам искането на
колегата.
ПОДС. С.: Нямам
искания и отводи.
СЪДЪТ прочете от протокола докладваните в отсъствие на
подсъдимия документи.
ПОДС. С.: Разбрах. Ако е отворено мога да бъда призоваван на
този адрес на заведението или да бъде призоваван чрез защитниците си.
ПРИСТЪПИ СЕ към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,
като съдът уведоми прокурора, подсъдимия и неговия защитник, че в съдебно
заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се
правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1,
т. 3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание,
включително и по почин на
съдията-докладчик или които са приети за несъществени.
ПРОКУРОР: Считам, че делото е подсъдно на Районен съд –
Пловдив. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Считам, че не са допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила на
глава 27 и 29. Не е налице основание за разглеждане на делото при закрити
врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда „Подписка“
следва да бъде потвърдена. Нямам искане за събиране на нови доказателства. Моля
да насрочите делото за разглеждане и да го насрочите за друга дата по общия ред
като призовете свидетелите и вещото лице.
ПОВ. Х.: Поддържам се към казаното от прокурора.
АДВ. Е.: Считам, че делото е подсъдно на Районен съд –
Пловдив. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Но считам, че във връзка с това дали е допуснато на досъдебното
производство процесуално нарушение заявявам, че е допуснато на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване
на процесуалните права на подсъдимия и донякъде и на пострадалия. Става въпрос
за противоречие и неизяснени моменти в самата обстоятелствена част на обвинителния
акт, които съобразно чл. 246, ал. 2 от НПК, като задължение на прокурора да
посочи в обвинителния акт най-важните моменти от състава на обвинението, това
не е сторено, цитирам страница едно, гръб - обратна страна на обвинителния акт,
там е конкретизирана заплаха – конкретна заплаха, която бива свързана с жената
постр. Л., имаща следното съдържание „какво искаш сега, да идвам и да стрелям
всички“, това не може да се счита съгласно закона и съдебната практика по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК като конкретна закана за убийство, защото както е
описано в обвинителния акт се говори в множествено число „да стрелям всички“,
което е не определено, а чисто граматически и словесно, когато се цитират
такива думи и изрази, които съдържат в самото начало въпрос „какво искаш сега?“,
това не може да бъде въведение в нещо, което е конкретно, защото съдържа питане,
а не някакво заканване. Често пъти, когато в обвинителния акт на почитаемите прокурори
се цитира закана, най-вече се поставя удивителен знак в смисъл на заповед, а не
въпросителен знак в смисъл на въпрос. Човек като чете този обвинителен акт
усеща въпросителност, предложение, но не и заканителност, а другото, за което
споменах „всички“ това може да бъде обвинение за геноцид, това може да бъде
обвинение за масови убийства и закани, защото кръгът е неопределен. Как бихте могли
да постановите като съд осъдителна присъда, че се е заканвал на всички, кои
всички. След тази неопределеност следва изречението в обвинителния акт, което
цитирам, „след тази заплаха свид. Л. върнал телефонния апарат на управителката Е.
и той и останалите служители си тръгнали“. Тоест, така нареченото „заплашено с
убийство“ лице не изразява в момента каквото и да било отношение на уплаха, на
някакво съжаление, учудване, удивление, той връща телефона, който е на друго
лице и се разбира, че този разговор е бил воден на високоговорител. По-нататък в следващия абзац прокуратурата е
заявила „в подкрепа на така отправените закани за живота“ и възниква въпрос как
да се защити А.С., как да го защитим него като адвокати, като се цитира една
закана спрямо всички, а след това се говори за така отправените „закани за живот“.
Кои са заканите „идвам да стрелям всички“ или нещо друго?. Очевидно е, че самата
обвинителка, която е изготвяла самия обвинителен акт е осъзнала, че така цитираните
закани не са достатъчно убедителни, защото се уточнява, че свид. Л. възприел
като реално, а не като хипотетична възможност да се изпълнят отправените закани
от С., като това било обстоятелството. Вече се добавят външни обстоятелства, че
Л. имал знанията, че С. носил в себе си постоянно огнестрелно оръжие, а освен
това имал стил и подход да заплашва хората, за което изпращал служители от
охраната да се разравят с тях. За да се установи обстоятелството дали заканите
са били от характер да възбудят основателен страх за осъществяването им у
пострадалия, задължително в последните поне 2-3 години, практиката, която е в
пловдивските съдилища и най-вече на пловдивската прокуратура и органите на досъдебното
производство, които работят под нейния надзор е да се назначават по всяко дело
с такова обвинение съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, която да
даде заключение по отношение на пострадалото и заплашеното лице, което се
посочва дали конкретните закани с убийство са могли да бъдат такива, които да
възбуждат основателен страх и дали потърпевшият е възприел като реално, а не
като хипотетична възможност реализирането и осъществяването на такава словесна
закана. В обвинителния акт е написано, че Л. е възприел като реално, не като
хипотетично тази закана, като това е мнение на почитаемия прокурор, автор на
обвинителния акт, който няма специални познания в областна на психологията,
психиатрията и той не може да дава валидни мнения, а това е задача единствено на
назначен експерт или експерти по делото. В конкретния случай това не е направено
и правото на защита в конкретния случай на това обвинение, както е описано
затруднява в една значителна степен, в случая тотално правото на защита на подсъдимия
да разбере имали конкретни закани, в които е обвинен и дали и в кой момент след
като Л. ги е чул в публично присъствие на няколко души, кога той е могъл да изпита
действителен, основателен, реален страх от осъществяването им. Приключвам с
това, че това, което цитирах от обвинителния акт касае факти и обстоятелства
определени от прокурора на дата на съставяне 10.03.2019 г., но пак казвам, след
тези добавки, че С. е носил оръжие, че има навика заплашва, да се изпраща
охрана, се изтъква и трети аргумент в
подкрепа на тази неизяснена теза за отправената закана. На страница първа –
гръб, цитирам „нещо повече - на следващия ден 11.03.2019 г. и в подкрепа на
отправената закана, около 09:15 ч. по личния телефон на свид. Л. се свързала
съпругата му - В. С., и му съобщила, че обв. С. се намирал пред дома им, с
няколко лица от охранителната фирма, като разпитвали съседите им къде по-конкретно
живеел свид. Л.“, тоест излиза според прокурора, който обвинява и фактическата обстановка,
която описва, че има словесни закани, а има и придружителни заканни действия от
страна на подсъдимия и други лица – група, които са станали на следваща дата 11.03.2019
г., т. е. извън инкриминираната дата, която е посочена в диспозитивната част на
обвинителния акт – 10.03.2019 г. Считам, че трябва да бъде всичко ясно, а не
ние като защитници и Вие като съд да преценявате на базата различни преценки
кое всъщност е изплашило Л., дали това, което е чул по телефона на
високоговорител от телефона на Е. или това, което е чул на следващата дата по
телефона от съпругата му, която директно му звъни и тук се говорят думи и
изрази за закани, за оръжия, за притеснителни неща – като го търсили и
издирвали на адреса. Тоест като юристи може да предполагаме от тази фактическа
обстановка, че прокурора може би е искал да приложи и чл. 26, ал. 1 от НК за
продължавало престъпление или пък да приеме, че това е хипотеза на така
нареченото в наказателното право - продължено престъпление, при което изпълнителното
деяние може да варира на една или повече дати или повече моменти. Това също показва,
че това обвинение е негодно да изпълни процесуалната роля, която чл. 246, ал. 2
от НПК отрежда на обвинителния акт. Поради това, считам, че заради противоречието,
което е многопланово в обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива
на самия обвинителен акт, който съвсем лаконично посочва дата 10.03.2019 г.,
посочват се закани за убийство към В.Л. и без никаква конкретизация, без нищо
посочено, се заявява, че това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му. Няма практика, нито пък аз като защитник, формулирам
някой да кара прокурора как да си напише обвинителния акт, далеч съм от тази
мисъл, но има съдебна практика и то не толкова рядка, когато във фазата на разпоредителното
заседание, наличието на такова противоречие между диспозитив и обстоятелствена
част, налага прекратяване на производството и връщането на делото на прокуратурата,
за да изпълни изискванията, които трябва и е длъжна да спазва при обвиняването
на лицата, които предава на съд. В зависимост от Вашето произнасяне по това
наше искане, може да бъде взето и отношение по останалите въпроси по чл. 248 от НПК, които обаче въпроси са корелативно свързани с Вашето решение/определение. Ако
Вие възприемете, това което изтъквам от името на моя подзащитен А.С. и прекратите
съдебното производство и върнете делото на прокурора ще остане безпредметно да
взимаме отношение по повод останалите въпроси. Ако Вие отхвърлите това наше
искане, възниква правото на обжалване в 7-дневен срок пред ПОС и преди
произнасянето на по-горната инстанция отново ще се явява безпредметно и
преждевременно, заявяването на отношението по някое от останалите въпроси. Тъй като
има различна практика в Пловдивските съдебни състави, ако Вие заявите да
продължа с отговорите на другите въпроси, от уважение към почитаемия съд, ще го
направя. Ако се произнесете с тезата, че това трябва да стане след като се
произнесе по-горната инстанция, може да стане в следващо насрочено
разпоредително заседание или пък да няма нищо, защото делото може да бъде
разпоредено да се върне на РП – Пловдив.
АДВ. Т.: С оглед повдигнатото обвинение по чл. 144, ал. 3 вр. с
ал. 1 от НК, делото е подсъдно на съда. Няма основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство. Категорично сме на мнение, че обвинителният
акт, предоставен на Вас, не отговаря на изискванията по чл. 246, ал. 2 от НПК и
то в няколко направления и категорично е нарушено и правото на защита. По наше виждане не е конкретизирано в
достатъчна степен нито времето и мястото, нито начина на извършване на
престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК. За съжаление това често се случва и се прехвърля
топката на съда, който определено се затруднява. С въпрос не може да бъде отправена
закана за убийство. Кого е заплашил подзащитният ми, имайки предвид цитираното,
а не измислено от нас, в обвинителния акт „всички“, не може да възникнат
най-малко два въпроса, това се случва на високоговорител, всички ли са били
изплашени, всички ли са почувствали опасност за живота, всички ли са изпитали основателен
страх или никой не е изпитвал тези чувства. И никъде прокуратурата не твърди,
че на 10.03.2019 г., така нареченият пострадал е изпитвал основателен страх, но
обвинението е само за 10.03.2019 г., трябва ли да се правят изводите, че основателният
страх е възникнал на 11.03.2019 г., но ние нямаме обвинение за 11.03.2019 г.
Тоест на 10.03.2019 г. има закана към всички, няма основателен страх у никого,
според обстоятелствата на обвинителния акт. На 11.03.2019 г. няма отправени
закани и заплахи, но възниква основателен страх, парадокс е. Няма как според
мен да обсъдите и да осъдите някой при тези обвинение, затова считам, че категорично
не е годен обвинителния акт и категорично са нарушени правото на защита на подзащитния
ми, защото дори с перфектно владеещ български няма как да разбере в какво точно
го обвиняват. Изцяло се солидаризирам с колегата Е., досежно психологични и
психиатрични експертизи, но това е въпрос, когато се даде ход на делото по
същество. Защото няма как прокурорът да налага собствено мнение, че така
наречения постр. Л. е изпитвал основателен страх, на базата на някакви негови
познания. И да не взимам думата още веднъж Ви моля да прекратите делото и да върнете
същото за доразследване. Ще продължа на основание по чл. 248, ал. 1 от НПК, с оглед взетото ни становище по т. 3 категорично
нямаме желание, такова е виждането и на подзащитния ми да се гледа делото по
особените правила нито по съкратено съдебно следствие, нито за споразумение. Не
е налице основание за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, аз смятам, че
двама сме достатъчни, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на
съдебни следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда
„Подписка“. Нямам искане за събиране на нови доказателства засега. Ще Ви моля
по-сериозно да обсъдите аргументите, които изложихме за прекратяване на
производството.
АДВ. Е.: Присъединявам се към становището, което колегата
изрази по т. 4. По отношение на експертизата, заявявам за практиката на
съдилищата, както казах, за поне две години насам, че обвинителен акт без назначена по делото в
досъдебното производство съдебно-психиатрична и психологическа експертиза дали
заплашилото лице се е изплашило и е възприело като основателни заканите - не се
внася. Така, че този въпрос за експертизата е в тежест на органите на разследването,
а не да се внася делото както каза и колегата по преценката на самия прокурор,
който не е специалист в тази област, а след това да се допуска една отхвърлена
вече практика, допълнително да се назначава изясняването на този въпрос едва
съда. По тези съображения, моля да уважите нашите искания.
ПОДС. С.: Поддържам
казаното от адвоката ми. Няма какво повече да добавя. Съгласен съм и поддържам
казаното от тях, но не мога да разбера причините все още, за които се намирам
тук.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира, че делото е подсъдно
на съда. Не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство.
По отношение на направеното искане за прекратяване на съдебното производство и
връщането му на прокурора поради допуснато съществено нарушение на правата на
подсъдимия, съдът намира следното:
В обвинителния акт са посочени конкретни думи и изрази,
с които прокуратурата твърди, че подсъдимият е заплашил пострадалия Л., а
именно „какво сега да идвам и да стрелям всички“, съдът не приема аргумента
изтъкнат от защитата, че е порок на обвинителния акт, дали тези изрази са
съставомерни и изпълват състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, за
което е обвинен подсъдимият, това е въпрос, който се решава по същество с
крайния акт на съда.
На следващо място по отношение на посоченото, че без
експертиза, не се внася обвинителен акт, съдът намира, че доказателствената необезпеченост
на обвинителния акт не може да бъде процесуално нарушение, водещо до
накърняване правата на подсъдимия.
Съдът намира, че действително в обвинителния акт е
посочено, че подсъдимият е заплашил пострадалото лице с един израз отправен на
10.03.2019 г., като в следващия абзац е посочено, че заканата била подкрепена
от действията на подс. А.С., който се намирал пред дома на пострадалия и
неговото семейство. В следващия абзац се посочва множество направени закани в
множествено число и са посочени действията по издирване и посещение на личния
адрес на пострадалия, които давали конкретен характер на намеренията и това
възбудило основателен страх от осъществяването им. В следващ абзац се твърди,
че на 10.03.2019 г. са отправени закани като е употребено отново в множествено
число.
В диспозитива на обвинителния акт не е посочено дали
прокуратурата приема една закана, осъществена вербално или закана осъществена
вербално и чрез действия или множество закани, осъществени вербално и чрез
действия.
Настоящия състав счита, че тази неяснотата и
вътрешното противоречие на мотивите на обвинителния акт, както и липсата на
отстраняване на тези противоречия в диспозитива води до накърняване на правото
на защита на подсъдимото лице, което упорито заявява, че не разбира фактите по
обвинението и в какво точно е обвинен. Съдът счита, че това е съществено, но
отстранимо процесуално нарушение, поради което следва обвинителният акт да се
върне на прокурора на основание чл. 249, ал. 4, т. 1, предл. 1, вр. чл. 248,
ал. 1, т. 3 от НПК. В тази връзка, съдът намира, че към настоящия момент при
наличието на основание за прекратяване на съдебното производството не следват
да бъдат обсъждани останалите въпроси по чл. 248 от НПК, както и по въпросите
за конституирането на страни в съдебната фаза на процеса.
Поради което, на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 от НПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е
Л И:
ОБЯВЯВА на страните, че на досъдебно производство са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 6777/2020 г.
ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на указанията дадени
в
мотивната
част, а именно за отстраняване на констатираните противоречия.
Определението подлежи обжалване с частна жалба или
частен протест по реда на глава ХХІІ в 7-дневен срок от днес.
Протоколът се изготви в
съдебно заседание.
Заседанието приключи в 13:05
часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.