Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/……………………2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Варна, първи тричленен състав, в
публично съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА
ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при участието на прокурора Силвиян И. и секретаря Елена Воденичарова, като разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева к.адм.д.№ 60/2022г.,
по описа на Административен съд-гр.Варна, за да се произнесе взе предвид
следното: Производството
е с правно основание чл.63в от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна чрез процесуален
представител юриск. Б.Л.Н. срещу Решение № 1012/06.12.2021 г., постановено по
НАХД № 3330/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено
Наказателно постановление № 03-013731/12.05.2021 г. от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „Сис Ейч Ар“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „С.“ № 189, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000лв. за нарушение
на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.2 и ал.3 от КТ.
Претендира се
отмяна на решението на Районен съд – Варна и потвърждаване на гореописаното
наказателно постановление като валидно, правилно и законосъобразно. В
касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното
решение и като постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се
наличието на съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не
обсъдил всички релевантни по делото доказателства, установяващи факта на
извършеното нарушение и така възприел съставомерните признаци за недоказани.
Претендират се съдебно-деловодни разноски, състоящи се в юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно
заседание касаторът, редовно уведомен, не се представлява, с депозирана молба
от 09.02.2022 г. /л.22/ поддържа изложеното в жалбата и моли да се даде ход на
делото.
Ответникът
по касационната жалба – „Сис Ейч Ар“ ЕООД, редовно призован, не се явява
представител. В подаден отговор на касационната жалба я оспорва изцяло и в
евентуалност моли случаят да бъде подведен под хипотеза на маловажност по реда
на ЗАНН, не претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за допустимост, но
неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съпоставени
с наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт и поради това се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Предмет на
касационен контрол е Решение № 1012/06.12.2021 г. по НАХД № 3330/2021 г. по
описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление №
03-013731/12.05.2022 г. на и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна, с което за нарушение на чл.128, т.2 от КТ, вр. чл. 270, ал.2 и ал. 3 КТ
и на основание чл. 414, ал.1 от същия закон е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
Първостепенният
съд е установил от фактическа страна, че „Сис Ейч Ар“ ЕООД в качеството си на работодател
не изплатило в уговорения срок договореното трудово възнаграждение за положен
труд през месец януари 2021 г. на лицето Х.Д.Т., ЕГН **********, на длъжност
„инженер проектант“, видно от представената ведомост за заплати за месец януари
2021 г. Възоснова на извършената проверка от св. И. – служител на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна е съставен протокол, като на 28.04.2021 г. св. И.
съставил АУАН на дружеството, който бил надлежно връчен на представител на
същото без възражения. На 12.05.2021 г. АНО издал и процесното НП, в което
възприел изцяло фактическата и правната обстановка в така съставения АУАН и
било наложено на „Сис Ейч Ар“ ЕООД административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5000лв. Установено било,
че на 04.12.2020г. е сключен трудов договор между санкционираното дружество и Х.Д.Т.,
като на 18.01.2021 г. последният депозирал до работодателя си предизвестие за
прекратяване на трудовия договор, считано от 18.03.2021 г. На 22.02.2021 г. със
заповед трудовото правоотношение било прекратено от работодателя. Приложена
била по делото и декларация от работника Т. от 04.12.2021 г., с която същият
дал изрично съгласие работодателят да направи удръжка от трудовото му
възнаграждение при неспазване на предизвестието за напускане от негова страна.
Описаната
фактическа обстановка съдът установил чрез събраните и изготвени по установения
ред доказателства и доказателствени средства – протокол за извършената
проверка, съставеният АУАН, трудов договор, НП, показанията на св. И. и др.
Първостепенният
съд е отменил обжалваното пред него НП, като констатирал липсата на факти,
касаещи датата на извършването на нарушението. Счел, че бланкетно и неподкрепена
с доказателства е посочена датата 02.03.2021 г., като дата на извършване на
нарушението, което е мотивирало РС да приеме, че е недопустимо факти,
съставляващи съставомерни признаци, да се установяват едва в съдебно заседание.
Приел е, че АУАН е съставен от компетентен орган, както изрично повелява чл.
416, ал.1 от КТ и съгласно чл.399 от КТ, според който цялостният контрол за
спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към Министъра
на труда и социалната политика. Същия извод за компетентност е изложен и
досежно постановеното Наказателно
постановление. И за двата акт е приел, че са съставени в уредените в чл.34,
ал.2 и 3 от ЗАНН срокове.
Като обсъди в съвкупност доводите на
страните, в аспекта на представените по производството доказателства,
касационният състав приема, че обжалваното решение е правилно и като такова
следва да бъде оставено в сила.
Дружеството
„Сис Ейч Ар“ ЕООД е безспорно установено като работодател на лицето Х.Д.Т.. Последният
е депозирал писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и
съгласно чл.326, ал.1 от КТ дружеството е прекратило трудовото правоотношение
на Т. със заповед от 22.02.2021г. с причина – едностранно прекратяване от
страна на служителя. В заповедта за прекратяване на трудовия договор е
посочено, че на работника следва да бъдат изплатени обезщетения по чл. 224 от КТ, а на работодателя да се изплатят обезщетения в размер на 1870лв. на
основание чл. 220, ал.1 от КТ. В заповед с изх.№ 21_034/19.02.2021г.
работодателят е възприел ограничена имуществена отговорност спрямо служителя си
Т. поради причиняване на вреди от небрежно изпълнение на трудовите му
задължения, причинени от некачествено извършени СМР, в размер на 4280,79лв., които
удържал от трудовото възнаграждение на същия. С определение № 3053/ 06.07.2021
г. по гр. дело №7945/2021 по описа на Районен съд – Варна е допусната
обезпечителна мярка „запор“ върху наличните парични вземания по банки на Х.Д.Т..
Правилно първостепенният съд е
приел, че така изложена фактическата обстановка в НП не съдържа пълно, точно и
ясно описание на нарушението, както и конкретните обстоятелства на неговото
извършване. От извършената проверка и впоследствие съставените протокол, АУАН и
НП не е ясен точният размер на дължимото възнаграждение на служителя, съобразно сключения трудов договор. Не може да се установи в какъв размер е
неизплатената част от възнаграждението, не е изяснено с точност в кой момент е
извършено нарушението, като е посочено единствено датата 02.03.2021г. без
допълнителна и изчерпателна аргументация, каквато е необходима във всички
случаи на описване на извършеното нарушение, за да е законосъобразно издаденото
НП.
Настоящият
състав приема, че АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като в НП липсват коректно индивидуализирани дата на извършване на
нарушението и размер на неизплатеното възнаграждение, както правилно е обосновал
първостепенният съд. Съвпадението на правните изводи на двете инстанции налага
извод за неоснователност на така предявената касационна жалба.
С оглед
изхода от производството, съдът не присъжда съдебно-деловодни разноски, тъй
като такива изрично от ответника не са предявени.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1012/ 06.12.2021г., постановено от Районен съд –Варна по АНД № 3330/2021г. по
описа на ВРС, с което е отменено Наказателно
постановление № 03-013731 от 12.05.2021год. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Сис Ейч Ар“ ЕООД, ЕИК *********,
на основание чл.416, ал.5, вр. чл. 414, ал.1 от КТ за нарушение на чл. 128,
т.2, вр. чл. 270, ал.2 и ал.3 от КТ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 5000.00лв.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.