МОТИВИ към присъда № 10 / 13.06.2019 г. по НЧХД № 66
/ 2019 г. по описа на Районен съд КОТЕЛ
Срещу
подсъдимата Й. П. М. е повдигнато обвинение с частна тъжба от Т.З.Д., затова че
на 05.10.2018 година в село Тича, община Котел, му приписала престъпление
кражба на протоколната книга на ПК „Сакар“, с което е осъществила от обективна
и субективна страна престъпният състав на чл.147, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, частният тъжител
лично и чрез повереника си адв.
В.Д. *** поддържа тъжбата си така, както е предявена и пледира подсъдимата да
бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение. Не изразява становище досежно вида и размера на наказанието, което да ù
бъде наложено.
Защитникът на подс.
М. - адв. Л.Д. ***, оспорва описаните в частната
тъжба фактически обстоятелства, заявява, че деянието е несъставомерно
от субективна страна, тъй като не е извършено виновно. Твърди, че обвинението
не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да я
оправдае по повдигнатото обвинение. Алтеративно,
поддържа основание за приложение на чл.9, ал.2 от НК с твърдение, че деянието,
в случай че се докаже съставомерността му, е малозначително. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Подсъдимата не се признава за виновна и
моли съда да я оправдае.
Съдът, като обсъди доводите на страните
и всички доказателства, събрани по делото, намира за установено следното:
През лятото на 2018г. ръководството на
ПК „Сакар“ Тича било сменено и на мястото на тъжителя Д. за председател била
избрана подсъдимата М.. Когато новата председателка поела изпълнението на
функциите си, се разбрали с тъжителя да започнат процедура по приемане на
активите на кооперацията, вкл. и документацията. По различни причини предаването и приемането
се бавело. На 26.09.2018г. започнали да правят описи на наличното имущество, но
не успели да приключат за един ден. Продължили и следващите дни. Подсъдимата
искала да приема документацията под опис, тъй като разбрала, че срещу ПК се
водят дела. Документите на ПК се съхранявали в две стаи, служещи и за офис, на
втория етаж на сграда в центъра на селото. На първия етаж имало магазин. В началото
на месец октомври 2018г. тъжителят предал на подсъдимата ключа за канцеларията
и ù казал, че е ненужно да го подменя, тъй като в магазина имало камери
и можело да се види кой влиза и излиза. Същия този ден подсъдимата приела и
протоколната книга на ПК.
На 05.10.2018г. подсъдимата отишла в
канцеларията сама, тъй като трябвало да оформи някакви документи. Не видяла
протоколната книга на мястото, където била преди това. Притеснила се от липсата
ù и тъй като знаела, че тази книга е особено важна, започнала да я
търси, но не я намирала. И в двете стаи били натрупани много документи, сред
които подсъдимата търсела липсващата. Притеснена, тя отишла и съобщила на св. Н.Р.
– член на управителния съвет на ПК, след което се върнала пак в канцеларията,
като междувременно се обадила на св. Д.Д. – младши
инспектор в РУ на МВР Котел, по мобилния телефон и му казала, че е изчезнала
много важна книга на кооперацията. Същия ден св. Д. не бил работа, но се обадил
на св. П.г. – началник старши инспектор ПУ Ябланово към РУ на МВР Котел, който
заедно със св. С. С. – младши полицейски инспектор при РУ на МВР Котел,
работели по друг случай в село Тича. Св. Д. съобщил на св. П.г. получения
сигнал за изчезнала книга на ПК. Подсъдимата се обадила и на тъжителя, попитала
го къде е книгата, че не я намира и че трябва да отиде до кооперацията, за да
търсят заедно. Св. Д. отишъл до канцеларията. След него пристигнал св. Р., а
след него – свидетелите Г. и С.. На св. Г. подсъдимата съобщила същите
оплаквания – че книгата е била там, но този ден
вече била изчезнала. Изказала подозрения, че старият председател може да
е взел книгата. Подсъдимата била много притеснена и уплашена от липсата на
книгата. Св. Г. огледал помещенията и констатирал пълен хаос и неразбория.
Навсякъде били натрупани купища документи и се усъмнил, че търсената книга е
някъде между тях. Не установил разбиване на врати и прозорци. Междувременно
дошъл и тъжителят Д.. Когато той пристигнал, свидетелите Д. и С. излезли в
коридора. Подсъдимата попитала тъжителя къде е книгата. Тъжителят отрекъл да
знае и казал, че предния ден я бил предал заедно с други документи. Казал, че
трябва да е измежду документите. Св. Г. казал на подсъдимата, че ако продължава
да твърди, че книгата е откраднала, следва да подаде жалба в прокуратурата,
след което заедно с другите полицаи се тръгнали.
В канцеларията останали подсъдимата,
тъжителят и св. Р., които продължила да търсят книгата. Не след дълго тъжителят
и св. Р. намерили книгата в другата стая, служеща за архив. Книгата била под
ведомостите и по обясненията на свидетелите, вероятно била занесена там по
грешка предния ден. Когато подсъдимата разбрала, че книгата е открита, веднага
излязла, за да намери полицейските служители и да им съобщи. Видяла ги на
улицата пред магазина, където обсъждали дали да прегледат записите от камерите
и така да разберат кой е влизал в офиса на ПК. След като подсъдимата им казала,
че са намерили книгата, преустановили работата на оплакването.
На 16.10.2018г. тъжителят Д. *** с
твърдения, идентични с тези по настоящата жалба. Възложена била проверка по
реда на чл.145 от ЗСВ, в хода на която били снети обяснения, вкл. от тъжителя,
подсъдимата и свидетелите Р., С., Д. и Г.. На 11.01.2019г. е постановен отказ
да се образува образува наказателно производство за
престъпление по чл.286 от НК, като е прието, че деянието не е съставомерно от субективна страна. Постановлението било
обжалвано от частния тъжител по реда на инстанционния
контрол и потвърдено с постановление от 12.03.2019г. на прокурор от ОП Сливен.
Горната фактическа обстановка съдът
изгради, след като обсъди всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства. По делото бяха разпитани като
свидетели С.И., Д.Д., П.г., Н.Р. и А. П. Обяснения
даде и подсъдимата. Противоречието и разнопосочността
между показанията на свидетеля С.И., от една страна, и показанията на Д.Д., П.г. и Н.Р., и обясненията на подсъдимата, от друга,
налага внимателното им изследване и даване на отговор на кои от тях дава вяра,
кои следва да бъдат игнорирани и защо. Противоречието се свежда до това какво е
казала подсъдимата на тъжителя в присъствието на полицейските служители : св. С.
твърди, че подаденият сигнал бил за кражба; че пред полицейските служители
казала, че тъжителят бил взел книгата; когато тъжителят пристигнал в
канцеларията, подсъдимата му казала „Освен теб, няма кой друг, който да я
открадне“, „След като си я откраднал, я върни“.
Подсъдимата и свидетелите Д. и Г. отричат да са чули подсъдимата да
казва, че тъжителят бил откраднал книгата; че сигналът бил за изчезнала книга;
че при подаден сигнал за нещо изчезнало, веднага се прави разследване дали има
данни за кражба, поради което и полицейските служители били възприели случая по
този начин.
Съдът оценява като недостоверни
показанията на св. С. в частта им, в която заявява, че св. Д. му се бил обадил
и съобщил за кражба на книга, тъй като се установи, че св. Д. се е обадил не на
св. С., а на св. Г.. Св. Д. обясни, че св. Г. е негов пряк началник и именно на
него дължи предаване на сигнала, а не на св. С..
В останалата им част противоречията не
бяха отстранени, вкл. и след провеждане на очни ставки – между свидетелите С. и
Д. и между свидетелите С. и Г.. Съдът, оценявайки достоверността на
свидетелските показания, съобрази, че показанията са
средство за възстановяване
в процеса на конкретни, непосредствено възприети от свидетеля
факти, които не винаги могат да бъдат
възпроизведени дословно, което се дължи на комплекс от фактори, главният от
които е естественият процес на забравяне, присъщ на нормално развитата човешка
памет. Свидетелят винаги прави собствена интрепретация
на възприетото и този процес винаги следва да се отчита от съда при разбора на
доказателствата. Свидетелите Д.Д. и П.г. изрично
заявиха в съдебно заседание, че те, като полицаи, са изградили работна версия
за престъпление по чл.195 от НК, когато им е било съобщено за липсваща книга и
са идентифицирали липсата с кражба. Обаче, и цялата поредица от действия на
подсъдимата е мотивирала свидетелите – полицаи да стигнат до извод, че се твърди кражба, независимо дали
подсъдимата е казала на тъжителя, че е крадец, че той е откраднал книгата, да я
върне, щом я е взел и пр.
Отделно от изложеното, наличие на емоционална връзка между
свидетел и някоя от страните по делото може да се засегне в една или
друга степен възприемането,
запаметяването
или интерпретацията на фактите.
Специално
внимание съдът отдава на показанията на св. С., който заяви, че е в близки
отношения с тъжителя, който бил кръстник на децата на свидетеля, а освен това,
миналата година бил подал частна жалба срещу подсъдимата М. с обвинение за
извършено от нея престъпления от частен характер. От тази гледна точка е
обяснимо в показанията си св. С.да преекспонира възприетото,
с цел да подкрепи обвинителната теза. Доколкото показанията на св. С. бяха подложени
на съмнение от показанията на свидетелите Г., Д. и Р.,
съдът ги намира и в тази част за недостоверни.
Обясненията
на подсъдимата съдът прецени за достоверни и ги кредитира, след като внимателно
ги обсъди, съобразявайки двуяката им функция – на
гласно доказателствено средство и на средство за
защита. Обясненията на подсъдимата се подкрепят и потвърждават от останалите
гласни доказателствата, изключая показанията на св. С.,
които обаче съдът не кредитира частично като недостоверни.
Към
доказателствената съвкупност съдът приобщи по реда на
чл.283 от НПК писмените доказателства, които изцяло кредитира.
При
така приетото за установено, съдът стигна до правния извод, че
подсъдимата Й.М. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.147, ал.1 от НК,
тъй като на 05.10.2018г. в село Тича не е приписала на тъжителя Т.Д.
престъпление кражба – че е откраднал протоколната книга на ПК „Сакар“, поради
което я оправда по повдигнатото с частна тъжба обвинение.
Изпълнителното деяние на престъплението
по чл.147 от ГПК е дадено в две форми - разгласяване
на позорно неистинско обстоятелство за пострадалия или приписване
на извършено от него престъпление. Престъплението е деяние, което
винаги се явява укоримо от
гледна точка на господстващия морал в обществото, което характеризира отрицателно личността на твърдения извършител.
Поради това то винаги
се отразява отрицателно върху доброто име и честта
на този, за когото се
твърди, че го е извършил.
За времето и мястото на извършването на
деянието по делото не се оформи спор. Когато установила липсата на книгата,
подсъдимата била убедена, че тъжителят е този
който я е взел (скрил, откраднал) по някаква причина – вероятно да
попречи на работата на новото ръководство. До този извод тя стигнала,
разсъждавайки, че тъжителят имал ключ за помещението, книгата била там предния
ден, а на 05.10.2018г. вече липсвала. Тъжителката оформила в съзнанието си
представа за особената важност на тази книга, с което убедила себе си, че
тъжителят е взел книгата именно защото била много важна. Тези разсъждения я
притеснили и поради това, че тя вече била приела книгата и от нея може да бъде
търсена отговорност за липсата на книгата. Че тя е насочила съмненията си срещу
тъжителя като евентуален извършител на някакво посегателство, идват да покажат
поредицата от нейни действия – обадила се на тъжителя, на св. Р., на полицая Д..
Дали на всеки от тях е казала, че тъжителят е крадец, е без особено значение,
щом обективно поведението, думите и действията ù са създали у
полицейските служители впечатление, че книгата липсва, а съпричастен е
тъжителят, тъй като подсъдимата заявила, че се съмнява в него, а съмнението е
било за извършена от него престъпление кражба, а не някакво друго престъпление,
например хулиганство.
Деянието
обаче е несъставомерно от субективна страна, тъй като
подсъдимата, подавайки сигнала за липсата на протоколната книга и за съпричастността
на тъжителя, е действала с убеждението, че именно той я е взел. За съставомерността на престъплението по чл.147, ал.1 от НК е
необходимо деецът да е съзнавал, че пострадалият не е извършил твърдяното
престъпление, но въпреки това подсъдимият му приписва престъплението,
съзнавайки, че такова не е извършено от пострадалия. Подсъдимата, убедена, че е
извършена кражба, е подала оплакването до полицейските служители и така е
упражнила правото си да подаде жалби, да
докладва нередности или да търси помощ от
страна на властите (решение № 194 от 28.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 1061/2017
г., III н. о.). Умисълът е изключен винаги
при наличие на
"увереност, формирана на основата на
обективни факти, в истинността на изнесеното" (решение № 111 от 26.05.2000 г. на ВКС по н. д. № 23/2000
г., II н. о).
С
оглед на гореизложеното, съдът счите, че подсъдимата М.
не следва да носи наказателна отговорност по чл.147, ал.1 от НК, поради което я призна за невиновна и я оправда
по повдигнатото обвинение.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди частния тъжител да заплати на
подсъдимата направените от нея разноски за адвокатски хонорар в размер на
500.00 лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :