Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 28.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи
за разглеждане гр. дело № 12123
по
описа за 2020 година, докладвано от
съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иска на В.Б.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу „Д.з." ЕАД, ЕИК *******, със седалище ***,
представляван от Н.Д.Ч.главен изпълнителен директор, М.Г.К.К. - изпълнителен
директор и Г. Р.Г. Д.К.- изпълнителен директор, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 10 /десет/ лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на 307.28
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в увреждане
на предна врата - дясна в резултат на настъпило на паркинга на магазин „****",
гр. Варна, на 01.02.2020г. застрахователно събитие по договор № 440119213037418
от 02.04.2019г., за „Каско +" на л.а. марка Шкода Октавия, с per. № ****, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 28.09.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират се и разноските за производството.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
Ищецът твърди, че на 02.04.2019г. сключил Застраховка „Каско +",
клауза „Пълно каско" на личния си автомобил марка Шкода Октавия, с per. № ****
с ответника „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД със срок на действие от
17.04.2019г. до 16.04.2020г. Автомобилът бил застрахован за 7 308.00 лева, като
застрахователната премия, която трябвало да заплати, съгласно застрахователна
полица № 440119213037418 от 02.04.2019г., възлизала на 591.62 лева. Премията
била разсрочена на четири вноски, като първата в размер на 147.89 лв. заплатил
на 02.04.2019г. при сключване на застраховка, като до момента всички вноски са
платени.
Автомобилът бил паркиран в гр. Варна на паркинга на магазин „****".
На 01.02.2020г., отивайки до автомобила, установил, че същият е увреден.
На 04.02.2020г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и
съставил Опис - заключение по щета № 44012132003262/04.02.2020г. В описа, като
увредени детайли били описани: предна врата - дясна.
Като обезщетение за претърпените вреди получил сумата в размер на
106.76 лв. Във връзка с настъпилите увреждания извършил проучване в няколко
сервиза и установил, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила е в
размер на 414.04 лв. Претендира разликата от 307.28 лв.
По делото е постъпил отговор от
ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
В него се оспорва
изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер.
Оспорва се механизма
на настъпване на застрахователното събитие, причинно-следствената
връзка между твърдените вреди и ПТП, както и техният размер. Твърди се, че
описаните щети не биха могли да настъпят по начина, описан от ищцовата страна.
Сочи се, че ищецът е
завел друго гражданско дело под №3240/2020 г. по описа на PC-Варна, в което се
твърди, че на въпросната дата - 01.02.2020г. е оставил своето МПС не на
паркинга на магазина „****", а на паркинга на магазин „****", находящ
се в гр. ****. С влязло в сила Решение по гореописаното гражданско дело, между
страните е установено, че на датата 01.02.2020г. процесния л.а. е бил оставен
на паркинг на магазин „****", където същия е бил увреден.
Твърди, че
застрахованият не е изпълнил своите задължения да пази и ползва процесното МПС
с грижата на добър стопанин, в следствие на което е настъпило застрахователното
събитие. Застрахованият не е взел необходимите мерки за предпазване на
застрахованото МПС от вреди. Ищецът е паркирал своето МПС на необозначено и
забранено за паркиране място, като е предпоставил настъпването на процесното
ПТП. Поради това е налице съпричиняване на вредите от ищеца и застрахователното
обезщетение следва да бъде намалено с 1/2, доколкото приноса на ищеца за
настъпване на ПТП е съществен.
Оспорват размера на претендираното
застрахователно обезщетение. Считат, че изплатената от ответника сума изцяло
покрива разходите по възстановяването на процесния лек автомобил.
В с.з. ищецът поддържа искa и
моли за уважаването му, а ответникът оспорва искa и моли за
отхвърлянето му.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск
намира правната си квалификация в разпоредбата на чл. 405,
ал.1 КЗ.
Съгласно чл. 405 ал. 1 от КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал.
1 – 3 или 5 /т.е. 15 дни от представянето на всички документи/.
За да бъде уважен иска по чл. 405 ал. 1 от КЗ, ищецът
следва да докаже, че е сключен валиден договор за застраховка „Каско“, че е
настъпило застрахователно събитие, уговорено в договора, че от него са
причинени вреди по вид и размер, съгласно твърдяното. В тежест на
ответника е да докаже, че е изплатил
дължимото застрахователно обезщетение или други твърдени правопогасяващи или
право прекратяващи факти.
По делото не се
спори, че за
процесния лек автомобил е сключен валиден договор за застраховка „Каско", със
срок на действие, валидна към датата на ПТП.
Механизма на ПТП е оспорен, доколкото
се оспорва, че на 01.02.2020г. процесното МПС е оставено не на паркинга на
магазина „****", а на паркинга на магазин „****", като този факт е
установен по друго дело.
С Решение № 260509/2.10.2020г. по г.д. №3240/2020 г.
по описа на PC-Варна, XVII състав, “Д.з.” ЕАД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на В.Б.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 263,77 лв. /двеста шестдесет и три лева и седемдесет и
седем стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди от настъпило на 01.02.2020 г. застрахователно събитие съобразно договор за автомобилна застраховка „Каско +” по
застрахователна полица № 440119213037418 от 02.04.2019 г., за л.а. марка Шкода
Октавиа, рег. № ****, изразяващи се в увреждане на
вратата на багажника и задната емблема на лекия автомобил, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 09.03.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 405, ал. 1 КЗ.
СПН на всяко съдебно решение
възниква само по отношение на установеното в диспозитива на съдебното решение,
като мотивите нямат обвързваща сила /освен между страна и трето лице – помагач
на страната/. Отделно от това диспозитивът на решението създава сила на
присъдено нещо само по отношение на установените с него права, а не и по
отношение на фактите, освен ако решението не е по чл. 124 ал. 4 от ГПК.
На второ място с Решение
№ 260509/2.10.2020г. по г.д. №3240/2020 г. по описа на PC-Варна, XVII състав,
съдът се е произнесъл по фактите, относими към заведената по посоченото делото
щета, а именно увреждане на вратата на багажника и задната емблема на лекия
автомобил. Именно за тази щета са разгледани наведените от страните факти, като
не са и няма как да са събирани доказателства за факти, относими по друга щета,
каквато е заведената по настоящото дело – увреждане на предна дясна врата. Освен
това в решението на XVII състав на ВРС изобщо не е разглеждан и подлежал на
доказване факта къде и кога на 01.02.2020 г. е бил паркиран процесния
автомобил.
На
трето място, макар да е малко вероятно, не е житейски изключено на един и същи
ден да са настъпили две вреди по автомобила на два различни паркинга - на
магазин „****", и на магазин „****" /още повече ако ищецът е обикалял
магазините в търсене на даден продукт/.
Двете
щети са заведени отделно от застрахователя, макар и предявени на една и съща
дата, остойностени са отделно, като и по двете е налице плащане на обезщетение.
Извършеното от застрахователя плащане преди завеждане на иска в съда
представлява признание от страна на ответника за наличието на изискуемите
предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя и изплащане на
обезщетение за конкретната щета.
От
изготвената по делото САТЕ, както и разпита на вещото лице в с.з. от 02.04.2021г. се установява, че
наведените в исковата молба вреди по автомобила могат да бъдат получени по
указания в исковата молба начин, т.е на паркинг. Не се спори, че това представлява
покрит от застрахователя риск.
Разпоредбата на
чл. 396 ал. 2 от КЗ, сочи, че ако застрахователят има право да намали застрахователното обезщетение на
основание чл. 395, ал. 4 поради груба
небрежност, той може да намали и обезщетението по ал. 1.
При наведеното
възражение, в тежест на ответника е да докаже фактите, които твърди,
обосноваващи наличието на груба небрежност, т.е. че ищецът е паркирал своето
МПС на необозначено и забранено за паркиране място.
В конкретния
случай не са събрани доказателства за сочения от ответника факт, а именно
цитираното поведение от страна на ищеца. Поради това не би могло да бъде
изследвано представлява ли груба небрежност поведението на ищеца или не.
Спор по делото има по отношение на размера на дължимото от
застрахователя обезщетение за доказаната щета по автомобила, настъпила при
обстоятелства, представляващи покрит застрахователен риск.
Съгласно заключението на вещото лице, което съдът приема за достоверно и обосновано, средната пазарна стойност на вредата по МПС /ремонт на драскотини по предна дясна врата/ е в размер на 242.66лв.
Безспорен
по делото е фактът, че е била заплатена от застрахователя сумата от 106.76 лв. като обезщетение в полза на
ищеца, поради което дължимата от ответника остатъчна сума е в размер на 135.90лв.
Поради това искът за сумата от 10 /десет/
лева, представляваща частичен иск, следва да бъде изцяло уважен.
Предвид изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноските за производството, които са в размер на 760лв., съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.з." ЕАД, ЕИК *******, със седалище ***,
представляван от Н.Д.Ч.главен изпълнителен директор, М.Г.К.К. - изпълнителен
директор и Г. Р.Г. Д.К.- изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ НА В.Б.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 10 /десет/
лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на 307.28 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в увреждане на
предна врата - дясна в резултат на настъпило на паркинга на магазин „****",
гр. Варна, на 01.02.2020г. застрахователно събитие по договор № 440119213037418
от 02.04.2019г., за „Каско +" на л.а. марка Шкода Октавия, с per. № ****, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 28.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.405 от КЗ.
ОСЪЖДА „Д.з." ЕАД, ЕИК *******, със седалище ***,
представляван от Н.Д.Ч.главен изпълнителен директор, М.Г.К.К. - изпълнителен
директор и Г. Р.Г. Д.К.- изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ НА В.Б.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 760лв. /седемстотин и шестдесет
лева/, представляваща разноски за производството, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд. Решението да се връчи на страните и да се
обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: