РЕШЕНИЕ №260012
гр. Пазарджик, 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско
отделение, на двайсет и девети януари през две хиляди двайсет и първа година в закрито
заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдията т.
д. № 127/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда
на чл. 376, а.. 2 от ГПК.
Предявен
е иск от Д.Д.М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез адв. Б. от САК, със съдебен адрес: ***,
срещу „А. т.- С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „А.. С.“ № ***, за прекратяване на дружеството, на
основание чл. 517, а.. 4 от ГПК.
Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения:
С протокол за овластяване от ***** г. по изпълнително дело № ****
г. на ЧСИ С. ищецът е овластен да предяви иск по чл. 517, а.. 4 от ГПК за
прекратяване на ответното дружество. Собственик на всички дялове в капитала на
ответното дружество е Община С., която е длъжник по образуваното изпълнително
дело. Твърди се вписване на запор върху дяловете от капитала на ответното
дружество, както и че паричното задължение към взискателя-ищец по
изпълнителното дело все още не е удовлетворено към датата на подаване на
исковата молба, което е обуловило и правния интерес от завеждане на настоящия
иск. Моли се за уважаване на иска с присъждане на разноски, за което е
обективиран списък в исковата молба по чл. 80 от ГПК: държавна такса от 80 лева
и адвокатско възнграждение от 800 лева съобразно приложен договор за правна
помощ.
С молба вх. № 7348/17.08.2020 г. от ищеца по делото е
направено признание, че длъжникът Община С. е заплатил дължимите суми по
изпълнителното дело № 60/2020 г., но се навежда довод, че понеже това е
направено след завеждане на делото, то следва да се приеме, че е дал повод за
завеждане на същото и дължи направените разноски.
В срока по чл. 367, а.. 1 ГПК,
ответникът „А. т.- С.“ ЕООД е подал отговор
на исковата молба. Изразява становище, че искът е неоснователен, тъй като
липсва предпоставка от фактически му състав, а именно: висящността на
изпълнителното дело, същото е прекратено няколко дни след депозиране на
настоящата искова молба. Длъжникът Община С., който е едноличен собственик на
капитала на ответното дружество е заплатил изцяло задълженията си към ищеца на
13.08.2020 г. Сочи се, че ответникът е депозирал молба за прекратяване на
настоящото дело и е приложил доказателства за плащането на дълга преди
официално да му бъдат връчени книжата по делото – искова молба, становища и т.
н. Видно от ТРРЮЛНЦ запорът на дяловете е вдигнат на 21.08.2020 г. Моли се при
произнасянето по разноските, съдът да вземе предвид молба вх. № 260280 от
02.09.2020 г. Твърди се, че длъжникът Община С. многократно е извършвал опити
доброволно да плати дълга спрямо главния взискател Д.М., но същите били
осуетени от него или от процесуалния му представител адв. Б., тъй като
взискателят не представил банковата си сметка при образуване на изпълнителното
дело, а впоследствие отказал да представи такава. Твърди се, че единствената
причина Община С. да не удовлетвори вземането на взискателя М. в размер на
1 210 лева и разноските към ЧСИ по изпълнителното дело е големият размер
на задълженията към присъединения взискател НАП. Ето защо счита, че ответникът
и длъжникът не са станали причина за завеждане на настоящото дело и не дължат
сторените от ищеца разноски. Алтернативно моли да се намали претендирания
адвокатски хонорар, тъй като производството не е развито по същество и не се
характеризира с изключителна правна сложност.
Постъпило е становище от ищеца в срока за подаване на
допълнителна искова молба, в която се излага, че се поддържа исковата молба.
Твърди се налагане на нов запор върху дружествените дялове на ответното
дружество на 21.10.2020 г., което обстоятелство разкривало недобросъвестността
на длъжника и опитите му да заобиколи НАП чрез директно плащане на взискателя-ищец
М..
По
допустимостта на иска:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца.
Сезиран е родовокомпетентният
съд съгласно чл. 104, т. 7 вр. чл. 517 от ГПК.
Съгласно константната съдебна
практика – Решения № 60 от 10.07.2012 г. по т. д. № 134/2012 г. на
I т. о., Решение № 146 от 7.11.2013 г. по т. д. № 1041/2012 г. на I т.
о., Определение № 733 от 11.12.2009 г. по ч. т. д. № 811/2009 г.
на ВКС, II т. о., абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
конститутивния иск за прекратяване на търговското дружество с ограничена
отговорност по реда на чл. 517, а.. 3 ГПК е наличието на висящо изпълнително
производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското
дружество - на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на
припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на
дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за
предявяване на този иск. Както е прието в Определение №
733 от 11.12.2009 г. по ч. т. д. № 811/2009 г. на ВКС, II т. о., тези
предпоставки следва да са налице и в специалната хипотеза на чл. 517, а.. 4 от ГПК
на насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството (каквато е и
настоящата), доколкото в нея не е предвидено изрично отпадане на условието по
чл. 517, а.. 3 ГПК за овластяване на взискателя от съдебния изпълнител за
предявяване на иска.
Досежно признатото обстоятелство и предвид релевантността му
досежно допустимостта на настоящото производство, съдът служебно е изискал
информация от ЧСИ Г. С., рег. № **** от КЧСИ, който с писмо вх. № **
от **** г. уведомява съда, че изпълнителното
дело № ******* с взискател Д.Д.М., ЕГН ********** *** е приключено поради
събиране и изплащане на дължимата сума с разпореждане от 13.08.2020 г., като
вземането на взискателя М. е напълно удовлетворено (л. 80 от делото).
Доколкото от представените
писмени доказателства се установява, че към датата на подаване на исковата молба – 05.08.2020 г. изпълнителното
производство по изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ Г. С., рег. № ******от
КЧСИ е било висящо, образувано, въз основа на изпълнителен лист от 22.01.2020
г., издаден по АХД № ****** г. на Административен съд – Пазарджик, с взискател
ищецът Д.Д.М.,*** и наложен
запор върху всичките дружествени дялове на длъжника в ответното „А. т.- С.“ ЕООД, при изрично
овластяване на ищеца-взискател от ЧСИ с постановление от ****** г. за
предявяване на иска, предявеният в настоящото производство иск с правно
основание чл. 517, а.. 4 от ГПК се явява допустим.
Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
От цитираното по-горе писмо вх. №
260524/14.09.2020 г. на ЧСИ Г. С., рег. № 885 от КЧСИ, се установява, че процесното
изпълнително дело № ***** е приключило на 13.08.2020
г. поради събиране и
изплащане на дължимата по делото сума на взискателя Д.Д.М., който е напълно
удовлетворен.
Видно от наименованието на разпоредбата
на чл. 433 от ГПК, законът прави разграничение между прекратяване
(уредено в чл. 433, а.. 1 от ГПК) и приключване (уредено в чл. 433, а.. 2 от ГПК) на изпълнението. Съгласно
чл. 433, а.. 2 от ГПК, изпълнителното
производство се приключва с
изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Тоест единствено
прекратяването на изпълнителното производство има за последица отпадане
качеството на ищеца като взискател и овластяването му за предявяване на иска по
чл. 517, а.. 4 от ГПК, което води до недопустимост на същия и на образуваното
въз основа на него съдебно производство. В случая изпълнението не е прекратено,
а приключило поради пълното удовлетворяване на взискателя. Съгласно изричната разпоредба
на чл. 517, а.. 4, изр. 2 от ГПК съдът отхвърля иска, ако се установи, че
вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото
заседание по делото, т. е. този
факт е относим към основателността на иска, а не към неговата допустимост.
В този смисъл е и съдебната практика. Съдът
може да отхвърли иска за прекратяване на дружеството, само ако в хода на разглеждането
му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на
съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл. 125, а.. 3 от ТЗ,
или че вземането на взискателя вече е погасено - независимо дали от
дружеството, длъжника или от трето лице (така решение № 60/22.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 134/2012 г., I т. о.).
Към датата на
предявяване на иска са били налични всички предпоставки за
прекратяване на ответното търговско дружество, визирани в чл. 517, а.. 4
от ГПК, а именно: висящо изпълнително дело за вземане на ищеца
срещу Община Септмеври за сумата от 1 210
лева; принудителното изпълнение е насочено срещу всички дялове от
капитала на ответното дружество, собственост на длъжника по
изпълнението; взискателят е овластен от съдебния изпълнител да предяви иск за
прекратяване на дружеството; вземането не е било удовлетворено.
По делото е
приета покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника Община С. на
05.03.2020 г. за плащане на дължимата сума по сметка на ЧСИ Г. С..
Тъй като по делото
не е проведено първо открито съдебно заседание,
то удовлетворяването на взискателя-ищец на **** г., след
предявяването на иска на **** г., следва да се съобрази от съда на основание чл. 235, а..
3 от ГПК вр. чл. 517, а.. 4, изр. 2 от ГПК, като факт, обосноваващ
отхвърлянето на предявения иск като неоснователен.
По разноските:
Няма спор в
теорията и практиката, че отговорността за разноските по гражданските дела
почива на общия принцип за забраната неоснователно да се вреди другиму (чл. 45 ЗЗД). Специфичното при този вид отговорност е, че не се изследва наличието на
вина у дееца (страната, предизвикала образуване на делото), както и че обхвата
на обезщетението е ограничен до направените по делото разноски. При всички
случаи, обаче, отговорността за разноските е санкция за неоснователно
предизвикания правен спор. В хипотеза при която съдът е намерил за основателни
доводите на ищцовата страна, преценил е претенцията като основателна към
момента на завеждане на делото, а отхвърлянето на същата е резултат от съобразяването
на настъпили в хода на производството нови факти, които не са обхванати от
противопоставените от ответната страна защитни средства, се налага извод, че
причина за завеждане на делото е правен спор, неоснователно създаден от
ответната страна. В този случай отхвърлянето на иска не е резултат от
предприетата защита.
Още с ТР № 119 от
1.12.1956 г. на ВС по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК е прието, че в
духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите когато
искът е отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е
възстановил правото на ищеца, например възстановил е нарушеното владение или е
изпълнил задължението си - върнал е дадените му в заем пари, и др.
В настоящия случай, поканата за доброволно изпълнение на
вземането на взискателя-ищец е връчена на длъжника Община С. на 05.03.2020 г., при което не е
последвало изпълнение от негова страна, респ. ответното дружество също
не е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от
имуществото, определена по правилото на чл. 125, а.. 3 от ТЗ, поради което следва
да се приеме, че длъжникът и ответното дружество са дали повод за завеждане на
делото на 05.08.2020 г.
Както сочи ответникът, единствената причина
Община С. да не удовлетвори вземането на взискателя М. в размер на 1 210
лева и разноските към ЧСИ по изпълнителното дело е големият размер на задълженията към
присъединения взискател НАП; община С. многократно е извършвала опити доброволно
да плати дълга спрямо главния взискател Д.М., но същите били осуетени от него
или от процесуалния му представител адв. Б. поради липса на посочена банкова
сметка.
***еоснователни.
От една страна удовлетворяването на взискателя М. не може да зависи от размера
на вземането на друг взискател, присъединен по изпълнителното дело, а от друга –
обстоятелството, че кредиторът/взискател не представя
банкова сметка ***антно, тъй като за времето преди
образуване на изпълнителното дело, длъжникът има възможността да остави парите
за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение на съда, съгласно
чл. 97, а.. 1, изр. 2 от ЗЗД, а след
образуване на изпълнителното производство, дължимите суми се превеждат не по
сметка на взискателя, а по сметка на съдебния изпълнител (която е посочена и в
поканата за доброволно изпълнение).
В
случая съдът намира исковата претенция на ищеца за основателна към момента на
завеждане на делото, но отхвърлянето и е резултат от настъпилите в хода на производството
нови факти, независещи от поведението на ищеца, а от това на ответника,
погасяващи заявеното спорно право, поради което следва да се приеме, че причина
за завеждане на делото е правен спор, неоснователно създаден от ответната
страна, в който случай разноските следва да се понесат от нея.
Претендираните разноски от ищеца
са в общ размер от 880 лева, от които държавна такса
от 80 лева и адвокатско възнграждение от 800 лева, съобразно приложен договор
за правна помощ и пълномощно, инкорпориращо и разписка за платената сума от 800
лева.
По възражението на ответника за прекомерност по чл. 78, а.. 5 от ГПК
на адвокатското възнаграждение на ищеца, съдът
намира същото за основателно.
Съгласно чл. 7, а.. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения (изм. и доп., бр. 68 от
31.07.2020 г.) минималното възнаграждение по
неоценяем иск, какъвто е настоящият, е в размер на 600 лева. Съгласно чл. 9 от
същата наредба, за изготвяне на
искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по
въззивна жалба, без процесуално
представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване
на касационна жалба по чл. 284, а.. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия
адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но
не по-малко от 300 лв.
Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност,
приключва без провеждане на открити съдебни заседания, поради което възнаграждение в размер на 800 лева е
прекомерно. Ето защо, съдът намира, че дължимото възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца следва да се определи на 450 лева (3/4 от възнаграждението от 600
лева), като общо разноските, които следва да
се възложат в тежест на ответника са в размер на 530 лева: 450 лева – адв.
хонорар и 80 лева държавна такса.
Съдът посочва деня, в
който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалване –
чл. 376, а.. 3 от ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Д.Д.М., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, чрез адв. Б. от САК, със съдебен адрес: ***, срещу „А. т.- С.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „А.. С.“ № ****, за прекратяване на дружеството, на осн. чл. 517, а..
4 от ГПК, като неоснователен.
ОСЪЖДА „А. т.- С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „А.. С.“ № *****, да заплати на Д.Д.М., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 530 (петстотин и трийсет)
лева, представляващи направени по
делото разноски – 80 лева държавна такса и 450 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от
страните в двуседмичен срок от 29.01.2021 г. пред Пловдивския апелативен съд,
съгласно чл. 376, а.. 3 от ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: /п/