Решение по дело №72/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе,взе предвид следното:

С Решение 50/07.06.2012г., постановено по гр.д. N1271/2011г., Кърджалийският районен съд е осъдил Т. К. Х., Н. И. С. и Х. И. С. да отстъпят на К. А. Д. собствеността и да й предадат владението на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 40909.24.238 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., одобрени със заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на ИД на АК, последно изменение съгласно заповед № КД-14-09-102/04.05.2011г. на началника на СГКК, Г., с адрес на поземления имот: Г., ЗЗП №28, местност Ю., с номер по предходен план : 40909.24.118 по плана на новообразуваните имоти за ЗЗП 28, при граници съгласно документ за собственост: имот № 40909.24.117, имот № 40909.24.213, имот № 40909.24.230 и имот № 40909.24.197 и при съседи съгласно кадастралната скица - 40909.24.237, 40909.24.197, 40909.24.213 и 40909.24.117 по кадастралната карта и кадастралните регистри. С решението ответниците са осъдени да заплатят на К. А. Д. сумата в размер на 300 лева, представляваща стойността на това, с което са се обогатили за сметка на ищцата без правно основание, до размера на това, с което е било намалено нейното имущество за периода от 01.08.2008г. до 08.08.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.08.2011г. до окончателното й изплащане. Присъдени са и деловодни разноски.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Т. К. Х., Н. И. С. и Х. И. С., които чрез пълномощника си го обжалват. Сочат, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Излагат подробни съображения. Молят да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират деловодни разноски. В съдебно заседание въззивниците се представляват от адв.Х., който поддържа жалбата.

Въззиваемата К. А. Д. оспорва жалбата чрез пълномощника си. Моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд.

Окръжният съд, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените оплаквания, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок, от лица, имащи интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от К. А. Д. от Г.. Твърди се със същата, че ищцата придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот - новообразуван имот № 40909.24.118 по плана на новообразуваните имоти на Зона за земеделско ползване № 28 в землището на Г., местността "Ю." , община К., целия с площ 999,84 кв.м., при граници на имота: имот № 40909.24.117, имот № 40909.24.213, имот № 40909.24.230 и имот № 40909.24.197. по силата на договор за дарение от 14.08.2007г. За сключения договор за дарение бил съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 73, том VIII, рег. № 11823, дело № 1414/2007г. по описа на н. с рег.№ 020 К. Д. Със заповед № КД-14-09-102/04.05.2011г. на началника на СГКК Г. било одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., одобрена със заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на ИД на АК, представляващо изменение по чл. 57, т.1 от Наредба №3, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР, а именно: поземлен имот с идентификатор № 40909.24.237 с площ 344 кв.м. с начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих /съгласно пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ и поземлен имот с идентификатор 40909.24.238, с площ 1000 кв.м., начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих /съгласно пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, собственост на К. А. Д. въз основа на горецитирания нотариален акт за дарение. С това изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри бил заличен от КККР поземлен имот с идентификатор № 40909.24.118 с площ 1344 кв.м., начин на трайно ползване - друг вид нива. С оглед на това имот № 40909.24.118 по плана на новообразуваните имоти за зона за земеделско ползване №28, придобит от К. А. Д. съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 73, том VIII, рег. № 11823, дело №.14/2007г. по описа на нотариус К. Д., понастоящем представлявал поземлен имот с идентификатор 40909.24.238 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. с последно изменение съгласно заповед № КД-14-09-102/04.05.2011г. на Началника на СГКК Г., с площ 1000 кв.м., с адрес: Г., ЗЗП № 28, местност Ю., с трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих / съгласно пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/. Ответниците Т. К. Х., Н. И. С. и Х. И. С. владеели процесния имот, без правно основание и демонстрирали несъществуващи вещно-правни претенции и отказвали доброволно да й предадат владението върху имота, като по този начин и се обогатявали за нейна сметка. Счита, че стойността на това, с което без правно основание ответниците се обогатили за нейна сметка, до размера на това, с което е било намалено имуществото й за периода от 01.08.2008г. до датата на завеждане на исковата молба, е в размер на 300 лева, с оглед изменението на иска, допуснато в ОСЗ на 01.02.2012г.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците оспорват предявения иск. Твърдят, че по наследство придобили процесния имот от своя наследодател, който от своя страна го придобил по реда на параграф 4б, ал.2 от ПР на ЗСПЗЗ - правото на собственост техният наследодател придобил на основание трансформирано право на ползване съгласно удостоверение №422/26.05.1964г. на ГОНС К. и надлежно плащане от 07.08.1996г. Алтернативно сочат, че придобили имота по давност, тъй като го владяли непрекъснато повече от 10 години, и била осъществена разпоредбата на чл.79 от ЗС.

От фактическа страна по делото се установява следното:

С решение № 89/20.04.2010г., постановено по гр.д. № 535/2009г. по описа на ВКС, влязло в сила на 20.04.2010г., е отменено решение №224/30.12.2008г. по гр.д. № 259/2008г. по описа на ОС-Кърджали и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска на Т. К. Х., Н. И. С. и Х. И. С., тримата от Г. против А. А. К. С. за признаване право на собственост върху недвижим имот, представляващ земеделска земя VIII категория, с площ 1000 кв.м., 29 бала, находяща се в землището на Г., кв. "В." зона 28, при граници: изток - общинска земя , запад - път, север - Н. Н. и юг - В. С., и е отменен нотариален акт № 99, том III, дело № 1489 от 1996г. за собственост на същия имот -земеделска земя, с който е признато право на собственост на И. С. Х., изд. по пар. 4б ПЗР на ЗСПЗЗ.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №73, том VIII, рег. №11823, дело № 1414/2007г. на н. К. Д., на 14.08.2007г. ищцата е придобила чрез дарение процесния недвижим имот: новообразуван имот № 40909.24.118 по плана на новообразуваните имоти за зона за земеделско ползване №28, в землището на Г., местността "Ю." , общ. К., целия с площ 999,84 кв.м., при граници: имот № 40909.24.117, имот № 40909.24.213, имот № 40909.24.230 и имот №40909.24.197.

От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че имотът, описан в НА №99/1996г. с площ от 1000 кв.м., находящ се в землището на Г., кв. "В." в зона №28 по §4 от ЗСПЗЗ, при граници: от изток - общинска земя - река, от запад - път, от север- Н. Н./ в момента по КК записан собственост на М. Н. - дъщеря на Н. Н./, от юг - Вълко С. /в момента по КК записан собственост на братя В. и Д. С. Х. - братя на И. С. Х./, е идентичен с имота, описан в НА №73/2007г., собственост на ищцата, с планоснимачен № 40909.24.238 по КК на Г. и с площ от 999.84 кв.м.

Събрани са две групи свидетелски показания, които обаче като ирелевантни за спора въззивната инстанция намира, че не следва да обсъжда. Спорното материално право може и следва да бъде обсъдено и решено с оглед съществуващата правна уредба.

На първо място, настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за това, че ищцата се легитимира като собственик на процесния имот, на базата на представените по делото доказателства, а именно – приобщеното гр.д.№ 178/2008г. по описа на КРС, от което е видно, че по отношение на А. К. С. е протекла административна процедура за възстановяване на имота по реда на чл.14 ЗСПЗЗ, която е приключила с издаването на влязла в сила Заповед №203/01.03.2007г. на кмета на община К., с която е възстановено правото му на собственост върху този имот; след което с описания по-горе НА № №73/2007г. имотът е бил дарен на ищцата.

С влязлото в сила решение на ВКС по посоченото гр.д.№ 178/2008г. по описа на КРС е отменен НА № 99, том III, дело № 1489 от 1996г., с който е признато право на собственост върху процесния имот на наследодателя на ответниците И. С. Х., по пар. 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Т.е., ответниците не се легитимират на това основание като собственици на имота.

На следващо място, следва да се добави, че ответниците не могат да се легитимират като собственици на имота и на основание давностно владение, доколкото не доказват добросъвестно владение върху него в продължение на 10 години. Това е така, тъй като едва от приемането и влизането в сила на ЗОС /Обн., ДВ, бр.44 от 21.05.1996г., в сила от 1.06.1996 г./ тази давност би могла да почне да тече – едва тогава имотът е възникнал като самостоятелна вещ и е станал частна общинска собственост. Т.е., от този момент – влизането в сила на ЗОС, ответниците биха могли да установят фактическа власт върху него с намерение да го своят, но само до 31.05.2006г., когато е приет пар.1 от ЗДЗС (обн. в ДВ бр.46/2006г.), който изрично предвижда, че давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2014г.

С оглед изложеното, предявените от ищцата искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД се явяват основателни и доказани, и следва да се уважат.

Като е постановил съдебен акт в този смисъл, първоинстанционният съд се е произнесъл правилно и законосъобразно, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, и с оглед претенциите на въззивниците за деловодни разноски, те следва да останат в тяхна тежест така, както са направени.

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение N 50/07.06.2012г., постановено по по гр.д.N 1271/2011г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните за изготвянето му, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.