Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
гр.Сливница, 03 август 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливнишкият
районен съд, първи състав, в публично заседание на трети октомври през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНГЕЛИНА
ГЕРГИНСКА
при секретаря Петър Петров като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 459 по описа на съда за 2016г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
П.С.Н., е предявила срещу М.В.И. иск , с който моли да бъде постановено решение, с което да бъде определен режим на личните контакти между ищеца и родените от съжителствотото му с ответника деца – С.П.Н.с ЕГН:********** и В.П.Н. с ЕГН: **********.
В исковата си молба, ищцът твърди, че с ответницата не живеят заедно от доста време и спорът, който имат с нея е свързан с начина на осъществяване на личните контакти между мен и децата. Твърди, че ответницата все по-често отказва да му ги дава да ги взема и дори да ги вижда, а когато все пак реши това да се случи, то е само и единствено въз основа на нейна лична преценка относно времето и начина на осъществяване на контактите. Счита, че е от изключителна важност, режима да бъде регламентиран и той да се спазва от двамата родители. Това е изцяло в интерес на децата, които не трябва да губят връзка с който и да е от двамата родители и трябва да се чувстват сигурно и обичани.
Моли съдът да определите следният режим на лични контакти:
Всяка втора и четвърта седмица в събота от 10.00 часа до 18.00 часа в неделя /с преспиване/, както и 20 /двадесет/ дни през ЛЯТОТО, несъвпадащи с отпуската на майката. Майката М.В.И., ЕГН: ********** е длъжна до края На месец май на текущата година да информира бащата, П.С.Н., с ЕГН : **********, кога ще ползва своя платен годишен отпуск, съобразно утвърденият от работодателя график за календарната година, за която се полага на осн. чл. 172 от Кодекса на труда;
По време на официалните празниците Коледа и Нова година, бащата П.С.Н., с ЕГН : ********** да има право да взема децата си всяка нечетна година на 25 декември и четна година на 01 януари;
По време на
официалният празник Великден, когато този ден не съвпада с определеният по горе режим, бащата да има
право да взема децата си от 12,00ч. на Великден до 17,00ч. на същия ден, а в
случай, че Великден съвпадне с определения режим, такова право да има майката.
По време на рождения ден на
децата, когато този ден не съвпада с така определения режим, бащата да има
право да взема децата си от 16,00ч. на 01.02. до 19,00 часа на същия ден, а в
случай че рожденият ден на децата съвпадне с определения режим, такова право да
има майката.
По време на имения ден на децата, когато този ден не съвпада с така определения режим, бащата да има право да взема децата от 16,00ч. до 19,00ч. на същия ден, а в случай че имения ден на децата съвпадне с определения режим, такова право да има майката. Моли всеки от родителите да има право да прекара с децата времето от 17,00ч. до 20,00ч. на собствения на родителя рожден ден. Заявява, при осъществяване на личните контакти за виждане и вземане, малолетните С.П.Н.с ЕГН:********** и В.П.Н. с ЕГН: **********, да се вземат и връщат на адреса на местоживеене на майката, освен ако предварително страните не са уговорили друго.
Представя доказателства.
Ответникът, М.В.И., в срока за отговор представя такъв, оспорва изцяло претенцията на П.С.Н. за исканите от него лични контакти с децата
ни. Уточнява , че с П.С.Н., не живеят заедно повече 11 /единадесет/ години .
Твърди , че до около 4-5 годишна възраст на децата идвал от време на време да
ги вижда за по час два на разходка в парка или у дома. Твърди че, децата скоро
ще навършат 12 родини, но нито за първият им рожден ден за нито за всеки
следващ до сега рожден ден на децата ни П.С.Н. не е дошъл да ги види, не е
изпратил пари за подарък, но не се е обадил да им честити.НЕ присъства на
кръщенето им. За нито един имен ден, за нито една Коледа, за нито една Нова година
П.С.Н. не се е обадил на децата, не е дошъл да ги види, нито е изпратил някакъв
подарък. На нито един първи учебен ден, родителска среща, тържество или по друг
повод той не е присъствал и не се е интересувал. Твърди, че от поне 6-7 години
не е проявявал интерес за никакви контакти с децата. Не спори, че ответникът
заплаща издръжка на децата.
Ответницата предявава насрещен иск за ограничаване на родителските
права на П.С.Н. спрямо децата ни С.П.Н.и В.П.Н., в смисъл ограничението да се
състои от следното: Да няма право на лични контакти с децата ни С.П.Н.и В.П.Н..
Твърди, че липсват каквито и да било лични отношения между децата и баща им.
Поради което за стартирането им е необходимо период време, считайки че в
противен случайдецата ще бъдат стресирани ненужно. Представя доказателства,
прави доказателствени искания.
В срока за отговор по предявеният насрещен иск, П.С.Н. , не представя
такъв, не взема становище, не представя доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Обстоятелствата, че от съжителството си, страните имат роден две деца - близнаци, С.П.Н.с ЕГН:********** и В.П.Н. с ЕГН: ********** не се оспорват от тях.Не се спори, че децата живеят с майка си на адрес гр.С, ул.”П. Х.” № **, вх.*, ап.*.
От представените доказателства се установява, че децата са отлични
ученици. С. тренира хандбал в „Х. к. Н. С.", а В. тренира футбол в „С. г.
". С. е една от водещите спортистки в отбора по хандбал в нейната възраст
и в по-голямата, често ходи на състезания в страната, получава грамоти, отличия
и медали. В. е основен състезател и капитан на отбора по футбол 2005г и основен
в отбора на децата към Д. „С. г.", също има много грамоти, медали и
отличия. Участват във всички състезания организирани от училище и са получили
грамоти за участията си. В. се класира за финал в Национално финално състезание
на „СДРУЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ НАЧАЛНИ УЧИТЕЛИ".
От изготвения и приет социален доклад, изготвен от АСП, Д”СП”- Сливница е видно , че децата се отглеждат от майката, в наследствен неин двустаен апартамент. М.И. работи, получава трудово възнаграждение и помощи по чл.7 от ЗСПД . Детето , С., споделило, че през м.10.2016г., когато баща й е отишъл в училището, за да я види и я чакал на входа, се е уплашила от тази среща. Макйта споделила, че непрепятства бащата да контактува с децата, но той не проявява желание и не ги търси Децата споделили, че не познават баща си – виждали го два пъти за последните 10 годинии не го чувстват като техен баща. Бащата не се се е обаждал на децата през годините назад, не им е правил подаръции не присъства на семейните празници. Децата заявили, че не желаят да контактуват с него. Според извършеното проучване от ДСП-Люлин, според което жилището , в което живее бащата е чисто и подредено и се състои от хол, всекидневна стая, спалня и баня с тоалетна. Жилището е чисто и подредено. Бащата, живее с родителите си. Бащата е споделил, че не се вижда и чува с децата си, считайки, че майката не ги пуска при него и ги подстрекава срещу него и децата не желаят да се вижда с него. Споделил че не се е виждал с децата си от десет години. Според ОДЗ-Люлин, бащата има капацитет да се грижи за децата при гостуването им в неговия дом.
От разпитаните в хода на производството свидетели, С.Н.П.и С.И.П., поискани от ответната страна се установа следното: Св.С.П. е съседка на ответницата, познава нея от дете и познава децата й , откакто са се родили. Свидетелката е била класен ръководител на децата от І до ІV клас. Свидетелства, че децата са отличници, възпитани са в християнските добродетели, спокойни, усвояват учебния материал и съумяват да го покажат. Спортуват. Свидетелства, че след ІV клас, децата лесно и бързо са се адаптирали към новите учебни условия. Категорична е , че не е забелязала децата да изпитват нужда от баща си. Св.П. свидетелства, че познава ответницата й и децата й от доста време т.к. децата им са играли заедно. Свидетелства, че децата са активни и комуникативни.
Изслушано по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗДет., детето, С. П. Н., заявява, че знае защо се води делото, но заявява, че не е склонна да даде шанс на баща си да я опознае, не желае да се среща с него. Заявява, че не го познава, че не е бил част от живота й и никога не й се е обаждал по телефона.
Изслушано по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗДет., детето В.П.Н. , заявява, че се справят в живота добре със сестра му и майка им.Заявява, че се съмнява , че ищеца му е баща, защото го е виждал два пъти в живота си. Разкавза за това че ищецът дошъл на едни техен рожден ден, но той се изплашил и се скрил под масата и не искал да излезе. Заявява, че му е сърдит, защото не го е виждал 10 години.Заявява, че няма спомен някога да са правили нещо заедно с баща си.Заявява, че ако е умен и прекрасен човек ще се запознаят, но към момента не го познава, няма никакви чувства към него.
Съдът изслуша по реда на чл.59, ал.6 от СК, ответницата , М.И., заявява, че подкрепя децата си . Заявява, че не могат да чакат той да узрее и да стане истински родител, заявява, че ако баща им успее да намери път към децата и ги убеди, че е техен баща, няма против да им е родител. Споделя, че вече неведнъж са преживявали два пътижеланието му да вижда децата, след което да не идва дълго време и децата пак да го забравят. Счита, че предявеният от ищеца иск е в резултат на воденото от нея дело за увеличение на издръжката.
От закрючението на изготвената съдебнопсихологическа експертиза се установява, че в случай , че срещите между ищеца и децата му се осъществяват без предварителна подготовка и постепенно сближаване и опознаване почти е сигурно, че по силата на така случилото се, децата ще бъдат въвлечени в тежък конфликт на лоялност и това би имало силно неблагоприятни последствия върху тяхното бъдещо психично функциониране и развитие. Според експертизата липсват достатъчни налични елементи на синдрома на родителско отчуждение за даване на положително заключение относно наличието му.
Така установените фактически положения, налагат за настоящата инстанция следните правни изводи:
Съгласно чл.127, ал.2 СК „Ако родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.”
В конкретния
случай, съдът е сезиран с искане да бъде определен режима за осъществяване на личните отношения между ищеца и родените от
съжителството му с ответницата деца - С.П.Н.с ЕГН:********** и В.П.Н. с
ЕГН: **********:
Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на децата, а несъмнено най-добрият интерес на децата не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до намаляване на негативните последици за децата. Отчитайки от една страна това, че не се установява по време на краткия съвместен живот на родителите бащата по някакъв начин да е навредил на децата или да ги е застрашил, а от друга страна липсата на формирана емоционална и доверителна връзка на децата с бащата, също факта, че до момента децата никога не са ее отделяли от майка си, съдът счита, че на този етап следва режимът за лични отношения деца-бащата да бъде по-ограничен от обичайния, още повече, че двамата родители живеят в различни населени места. Към момента един стандартен режим на лични контакти, включващ преспиване на децата при бащата, с когото 12-годишните деца не са оставали сами, би могъл да навреди на децата, поставяйки ги в стресова ситуация, която да генерира у тях напрежение и емоционален дискомфорт, особено предвид настоящата пубертетна възраст на В. и С.. В тази връзка трябва да се отбележи, че регламентирайки режима на лични контакти между децата и родителя, съдът изхожда основно от правата и интересите на децата, без да отчита неудобството за родителя, който ще се ползва от правото си на лични отношения. Затова и с оглед конкретните фактически особености на случая, настоящият съдебен състав намира за най-удачен режим за осъществяване на лични контакти – всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 10:00 часа до 17:00 часа на съответния ден, без преспиване при бащата. Този режим на лични отношения в настоящия казус се явява най-подходящ, защото охранява интереса на децата, съобразявайки се както с необходимостта от постепенно изграждане и задълбочаване на връзка деца-баща, така и с нуждата от гарантиране в достатъчна степен спокойствието и стабилността в ежедневието на децата. Същевременно следва изрично да се посочи, че полагането от бащата на грижи над обема, предвиден с решението на съда, е не само желателно, но и силно препоръчително, защото това е начинът да бъдат посрещнати емоционалните нужди на децата от общуване и с двамата му родители, всеки от които е длъжен да допринесе за благоденствието на децата си.
Установената с решението времева рамка за контактите на отсъстващия от ежедневието на децата родител цели да гарантира минимално необходимите условия за осъществяване на отношенията родител-дете, като не ограничава родителите по общо съгласие да прилагат и друг, включително по-разширен режим. Същевременно, при необходимост или бъдещо искане на страните, постановеният с настоящото решение режим може да бъде променен, ако е налице последващо изменение на обстоятелствата.
По отношение приетият за съвместно разглеждане насрещен иск, съдът намира следното:
Съдът е сезиран с насрещен иск с правно основание чл. 131, ал.1 от СК. Разпоредбата на чл.131, ал.1 от СК предвижда, че когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответните мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права- отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях и може да възложи осъществяването им на друго лице.
Според решение №199 от 5.11-2014г. по гр.дело №480/2014г. , ІІІг.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, основанието /материалноправните предпоставки/ на чл. 131 , ал.1 от СК за ограничаване на родителските права са следните:1. Поведение на родителя /действие или бездействие/; 2.създадена опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето; 3. Причинно-следствена връзка между поведението и опасността; 4.вина на родителя и 5.случаят да не е особено тежък. За решението, с което съдът ограничава родителските права, е необходимо осъществяването на всяка от кумулативните предпоставки. Основанията за ограничаване или отнемане на родителските права съгласно чл. 131 и чл. 132 от СК и съдебното установяване на основанията / чл. 133-136 от СК/ са една от мерките за закрила на детето, които държавата е предприела съгласно предвиденото в чл. 14 от Конституцията на Р. Б. и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която РБ. е страна. В настоящото производство съдът е задължен да следи служебно за висшите интереси на детето, тъй като тези интереси на детето изискват наличието на всички кумулативни предпоставки по чл. 131, ал.1 от СК.
Така , в случая съдът следва да прецени налице ли е поведение от страна на бащата, което да бъде квалифицирано като такова, представляващо опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на децата С.П.Н.с ЕГН:********** и В.П.Н. с ЕГН: ********** и по какъв начин това поведение въздейства върху него.
От събраните по делото доказателства гласни и писмени, съдът приема, че поведението на баща – настоящ ответник , не представлява опасност за личността на децата, за здравето, възпитанието на децата или за имуществото на децата, т.е ., че в случая интересите на децата не налагат да бъде определен ограничителен режим на лични отношения с него така, както се иска с насрещен иск.
Съдът счита, че желанието на майката на децата не е равнозначно на интерес на малолетните С.П.Н.с ЕГН:********** и В.П.Н. с ЕГН: ********** и това е така, защото в случая ограничаването на родителските права на бащата противоречи на потребностите на децата. В техен интерес е да общуват и с двамата родители, за да окаже и бащата своето влияние за правилното възпитание на децата . Необходимо е срещите да се осъществяват пълноценно и за двете страни- за децата- то да бъдат обект на грижи, внимание и любов от бащата, а за бащата – да се чувства максимално полезен като родител. На последно място , съдът намира за необходимо да отбележи, че двамата родители не следва да допускат действия, които биха подложили на стрес собственото им деца, както и да поддържат коректни взаимоотношения помежду си, което би довело до стабилизиране състоянието на децата .
Предвид гореизложеното, настоящият състав приема насрещен иск за неоснователен и недоказан, поради което и счита, че същият следва да бъде отхвърлен като такъв.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото – частично уважаване претенциите и на двете страни, както и с оглед характера на производството, разноските на страните следва да останат така както са направени. С оглед характера на производството по чл.127, ал.2 СК, представляващо „спорна съдебна администрация“, а не исков процес, разноските следва да се понесат от страните, така, както са направени. Подавайки молба по чл.127, ал.2 СК, родителите се обръщат към съда с искане за администриране на гражданско-правните отношения във връзка с грижата за децата и постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите. Когато в молбата родителят е посочил упражняването на родителските права да бъде възложено на него, всъщност той изразява становище относно начина, по който иска да се осъществи съдебната намеса, но не предявява иск с такъв петитум. Поради това независимо от искането, с което е сезиран, съдът може да постанови детето да живее при другия родител (ответник по молбата), който да упражнява родителските права. Като последица от това, не следва да бъдат присъждани и разноски в полза, респ. в тежест на която и да е от страните, тъй като изходът от процеса не се характеризира с уважаване или отхвърляне на иска, а с постановяване на решение, което замества липсващата воля на родителите за осъществяване на родителската грижа по отношение на ненавършилите пълнолетие деца /Определение № 385/25.08.2015г. по ч.гр.д. № 3423/2015г. на ВКС на РБ, I г.о./.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между децата С.П.Н.с ЕГН:********** и В.П.Н. с ЕГН: **********, и бащата П.С. Н. ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 10:00 часа до 17:00 часа на съответния ден, без преспиване при бащата.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск, предявен от М.В.И. с ЕГН: **********, в качеството й на майка и законна представителка на малолетните деца С.П.Н.с ЕГН:********** и В.П.Н. с ЕГН: ********** против П.С. Н. ЕГН: **********, с правно основание чл. 131, ал.1 СК, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 250 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му .
Председател: