Р Е Ш Е Н И Е
№ 390 13.04.2023г.
гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на трети април две
хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 338 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 107,
ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр).
Административното дело е
образувано по жалба от Е.Р.М., ЕГН ********** с адрес: *** 85, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-557/10.02.2023г.,
издадена от Директора на Регионална дирекция (РД) "Автомобилна
администрация" – Бургас към Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", В ЧАСТТА, с която на основание чл.106а, ал.1, т.1, ал. 2,
т. 1 от ЗАвПр е наложена принудителна административна мярка - временно спиране
от движение на лек автомобил марка „Шкода Фабия“ с peг. № А5874ВА, до
отстраняване на нарушението, но не за повече от 12 месеца, чрез сваляне и
отнемане на предна табела с peг. номер № А5874ВА и СРМПС част II с № *********.
Иска се отмяната на заповедта в
оспорената част като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния
закон, при съществено нарушение на административно-производствените правила.
Оспорват се фактическите констатация, обосновали издаване на процесната ПАМ.
В съдебно заседание
жалбоподателят Е.Р.М., редовно и своевременно призован, не се явява лично, а се
представлява от адвокат А., който поддържа депозираната жалба, съобразно
изложените в нея основания. Прави уточнение, че
оспорва административния акт В ЧАСТТА МУ по т. 1, с която е наложена принудителна административна мярка – временно
спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението,
но за не повече от 12 месеца. Не претендира разноски.
Ответната страна - Директора на
Регионална дирекция (РД) "Автомобилна администрация" – Бургас, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт М., изразява становище, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни
съображения по съществото на спора излага в писмена защита.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
При
извършена на 10.02.2023г. проверка от главен инспектор в Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" – Бургас е установено, че на посочената дата, около 17:00 часа, в гр. Бургас, кв. Победа, водачът А.М.А
управлява л.а. „Шкода Фабия“ от категория М1 с рег. № А5874ВА, собственост на Е.Р.М.,
ЕГН **********, като извършва обществен превоз на пътници по маршрут кв. Победа
– ж.к. Меден рудник, с двама пътници в момента на проверката.
При проверката са снети сведения от пътниците
в автомобила - К. Х. Велчева и М.Г.М, които заявили, че са се обадили на А.М.А,
за когото знаели, че извършва таксиметрови услуги без да има разрешително за
това и касов апарат, да ги закара от кв. Победа до ж.к. Меден рудник и обратно,
като са се разбрали да му заплатят 10 лева за извършената услуга (л. 9-10 от
делото).
Сведения
са били снети и от А.М.А, който завил, че на посочената дата е взел двете
момичета от кв.Победа, за да ги закара до ж.к. Меден рудник, тъй като извършва
транспортни услуги като такси, като са се разбрали да му платят сумата от 10
лева. Посочва още, че няма разрешително за такси. (л. 8 от делото).
При
направена справка в информационната система на ИААА е установено, че
автомобилът не е вписан в списък към удостоверение за регистрация на
таксиметров превоз на пътници.
Въз
основа на писмените обяснения на двамата пътници и самия водач, проверяващият
орган приел, че Ангелов извършва обществен таксиметров превоз на пътници срещу
заплащане, без МПС да е включено в удостоверение за регистрация (документ за
регистрация) за извършване на таксиметров превоз на пътници.
На
водача е съставен АУАН № № 328553/10.02.2023 г., за извършено нарушение на чл. 6,
ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1 от ЗАвПр (л. 7 от делото). Иззети са СУМПС,
контролен талон, СРМПС част II и предна регистрационна табела.
На
базата на констатациите в АУАН № 328553/10.02.2023 г., Директорът на Регионална дирекция (РД)
"Автомобилна администрация" – Бургас издал оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-557/10.02.2023 г. (л. 5
от делото), с която на основание чл.
107, ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" и т. 4, б.
"б" от ЗАвПр наложил следните принудителни административни мерки: т. 1
- временно спиране от движение на моторно превозно средство – л. а. „Шкода Фабия“
от категория М1 с рег. № А5874ВА, собственост на Е.Р.М., ЕГН **********, до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и
отнемане на 1 брой табела с рег. № А5874ВА и отнемане на свидетелство за
регистрация № ********* , на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" вр.с ал.
2, т. 1 от ЗАвПр и т.2 – временно отнемане па свидетелството за управление на
моторно превозно средство № ********* и контролен талон към СУМПС № 7530317 на
водача А.М.А, ЕГН: **********, до отстраняване на нарушението, но за не повече
от 12 месеца, на основание чл. 106а, ал.
1, т.4, б. "б" и ал.2, т.3 от ЗАвПр.
Предмет на настоящото производство е само принудителната административна мярка,
наложена по т. 1 от заповедта.
От
фактическа страна заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 10.02.2023 г.,
около 17:00 часа, при извършена проверка от контролни длъжностни лица при ОД
МВР и РД „АА“ - Бургас било установено, че водачът А.М.А, ЕГН: **********,
адрес: ***, извършва превоз на пътници с лек автомобил марка „Шкода Фабия“ от
категория M1 с peг. № А5874ВА, собственост на Е.Р.М. с ЕГН: **********. При
проверката било установено, че Ангелов
извършва превоз на двама пътника срещу заплащане по маршрут от кв.
Победа до ж.к. Меден Рудник гр. Бургас и обратно, като автомобилът не е вписан
в лиценз на Общността за превоз на пътници, лиценз за извършване на превоз па
пътници на територията па Република България или удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници.
По делото са представени още
протокол за сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на
документи (л. 11 от делото), писмо с изх. № РД-14-557/2/14.02.2023 г. до Началника
на „Пътна полиция“ при ОД МВР – Бургас (л. 13 от делото), писмо с изх. № РД-14-557/1/14.02.2023 г. до Районен прокурор
на Районна прокуратура - Бургас (л. 14 от делото), Справка ППС с peг. № А5874ВА
от регистъра по чл. 12, ал. 4 от ЗАвПр (л. 15 от делото), Свидетелство за регистрация част II № ********* (л. 16 от
делото), Заповед
№РД-01-553/23.11.2021 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“- гр. София (л. 17
от делото), Докладна записка рег.№ 3292р-414/13.02.2023 г., изготвена от мл.
инспектор Поборников (л. 33 гръб).
Заповедта
била връчена лично срещу подпис на М. на 17.02.2023 г., видно от известие за
доставяне (л. 12 от делото), която я оспорила пред Административен съд – Бургас
чрез административния орган, с жалба
вх.№ РД-14-557/5/20.02.2023 г. (л. 3 от делото).
В
хода на съдебното производство бяха разпитани като свидетели К.К. – гл.
инспектор по ЗДС в РД „АА“ - Бургас и П.П.,
които дадоха показания относно извършената проверка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвПр,
принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Със заповед №
РД-01-553 от 23.11.2021 г. (л. 17 от делото), издадена от изпълнителния
директор на ИА „АА“, са определени длъжностните лица, в т.ч. и Директор на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация", които могат да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този
смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия.
С оглед съдържанието на акта
съдът счита, че е спазена установената от закона форма. Заповедта съдържа
необходимите реквизити и е фактически и правно мотивирана съобразно изискването
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
липса на мотиви, тъй като административният орган е изложил своите фактически
съображения, налагащи прилагането на процесната ПАМ. Цитирал е и приложимата
законова разпоредба, регламентираща правното основание за издаване на
оспорената заповед. В производството по издаване на обжалваната заповед не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
При
преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид
следното: Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗАвПр,
посочена като правно основание за издаване на заповедта в оспорената част, за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна
мярка - временно спиране от движение на моторно превозно средство до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, по отношение на МПС,
което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров
превоз на пътници за съответната община.
Следователно
за приложението на този текст от закона е необходимо кумулативното наличие на
две условия: - 1. да е извършен обществен (таксиметров) превоз на пътници и 2.
превозът да е извършен с МПС, което не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
В §
1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр е дефинирано понятието "обществен превоз"
като превоз, който се извършва с МПС за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага, а в т. 2 "превоз на пътници" е легално определен
като дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници
с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага.
Съгласно легалната
дефиниция на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтПр "таксиметрови превози" са
превози на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или
от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя
сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които
водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента
цел.
В
същия смисъл е и разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г.,
съгласно която таксиметров превоз на пътници е обществен превоз на пътници
срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото
на водача, по заявен от пътника маршрут и/или крайна точка на превоза.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от
ЗАвтПр таксиметров превоз на пътници се извършва от лица по чл. 12, ал. 1 с
автомобили, включени към удостоверението за регистрация за таксиметров превоз
на пътници, за които има издадено разрешение от съответната община, на
територията на която ще се извършва превозът, и които отговарят на изискванията
на наредбата по чл. 12а, ал. 5.
Следователно една от
основните характеристики на таксиметровия превоз като вид обществен превоз е
извършването му с цел печалба, като законът изисква всяко МПС, с което той се
осъществява, да бъде вписано в съответния списък към издаденото на превозвача
удостоверение, видно и от разпоредбите на чл. 9 и чл. 10 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
В
случая от събраните по време на проверката доказателства и съставения АУАН, се
установява безспорно, че лицата в автомобила са пътували срещу заплащане по
предварително заявено от тях направление.
Няма
спор и за това, че описаното в заповедта МПС не е било включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници към
релевантния момент на проверката, поради което следва да се приеме, че е
осъществен фактическият състав на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" от
ЗАвтПр – извършване на нерегламентиран таксиметров превоз на пътници без
необходимите документи за това.
Разпоредбата
на чл. 106а, ал. 2, т. 1 от ЗАвтПр предвижда, че налагането на принудителните
административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез
сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с
документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, и свързаните с
извършвания превоз документи - в случаите по ал. 1, т. 3, букви "а" и
"г", с оглед на което съдът приема, че правилно административният
орган, след установяване на основанията за налагане на процесната ПАМ, е
пристъпил към снемане на предната регистрационна табела на процесния автомобил
респ. отнемане на СРМПС част II на автомобила.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за липса на
категорични доказателства за извършването на таксиметров превоз срещу заплащане
и за несъответствие на описаната в заповедта фактическа обстановка с
действителната. Дадените по време на проверката писмени обяснения от пътниците
в автомобила са годно доказателствено средство съгласно чл. 39, ал. 1, във вр.
чл. 44 от АПК, като следва да се има предвид и че самият водач е дал сходни
обяснения и е посочил, че извършва „транспортни услуги като такси“. В хода на
производството пред съда не са представени доказателства, опровергаващи
истинността им, поради което правилно и законосъобразно административният орган
се е съобразил с тях, приемайки, че превозът е осъществен с търговска цел. Индиция
в тази насока е и факта, че процесното МПС е било регистрирано като таксиметров автомобил
от 22.04.2004 г., като 2019 г. лицензът
за таксиметрова дейност е закрит поради изтичане на 15 години от първоначалната регистрация, като
тези обстоятелства безспорно се установяват от приложената по делото справка
ППС с peг. № А5874ВА от регистъра по чл. 12, ал. 4 от ЗАвПр (л. 15 от делото). Несъмнено
транспортът е извършен срещу заплащане без оглед на това, че не е предоставен
касов бон на пътниците. За наличието на таксиметров превоз не е от значение
начинът и времето на заплащане на възнаграждението, а възмездността на
услугата, която в случая безспорно е налице.
В случая е спазена и преследваната от закона цел. ПАМ е
форма на държавновластническа принуда, която се реализира като крайно средство
за обезпечаване изпълнението на правните норми, които техният адресат не желае
да изпълни доброволно. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу
заплащане без съответните документи е абсолютна поради значимостта на
ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира. Приложената ПАМ
има превантивен и преустановителен характер – да прекрати извършването на
нарушението и да предотврати настъпването на вредни последици от него, както и
извършването на други правонарушения от страна на водача. Законът, в частност
чл. 106а от ЗАвПр, не държи сметка за това, чия собственост е МПС-то, с което е
извършено нарушението. Без значение е дали превозът е извършван от името и за
сметка на собственика или на трето лице и в какви взаимоотношения са били тези
лица. Както вече бе посочено, целта на принудителната мярка е да преустанови
вече започналото и продължаващо правонарушение, което може да стане, когато се
отнеме средството, с което нарушението се извършва. Предвид това, следва да се
приеме, че оспорената заповед съответства на целта на закона.
Съобразно изложеното
съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради
което жалбата против него с искане за отмяната му се явява неоснователна и не
следва да бъде уважавана.
При този изход на делото искането
на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за
възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, като размерът му следва да е 100.00 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Р.М., ЕГН ********** с адрес: *** 85,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-557/10.02.2023г., издадена от Директора на Регионална дирекция (РД)
"Автомобилна администрация" – Бургас към Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", В ЧАСТТА, с която на основание чл.106а,
ал.1, т.1, ал. 2, т. 1 от ЗАвПр е наложена принудителна административна мярка -
временно спиране от движение на лек автомобил марка „Шкода Фабия“ с peг. №
А5874ВА, до отстраняване на нарушението, но не за повече от 12 месеца, чрез
сваляне и отнемане на предна табела с peг. номер № А5874ВА и СРМПС част II с №
*********..
ОСЪЖДА Е.Р.М., ЕГН ********** с
адрес: *** 85 да заплати на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" направените по делото
разноски общо в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: