Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 10.03.2021 г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански състав
На осемнадесети
февруари година
две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното
от районен съдия Г. гражданско дело № 393
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Пълномощникът на ищцовото дружество твърди, че между А.К.К. и „Т.Б."
ЕАД (с предишно наименование „К." ЕАД) бил сключен Договор за мобилни
услуги № *** от *** г. Съгласно договора на клиента бил предоставен мобилен
номер ***, със стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или
20.82 лв. без вкл. ДДС.
Заявява, че към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните
от А.К. мобилни номера се прилагали следните условия:
- за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№ *** от ***г.
Ответникът не е изпълнил своите парични задължения, начислени му в 3 бр.
фактури, издадени в периода м. март 2018 г. - м. юни 2018 г. Във всяка от
фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различии
договори, сключени между него и клиента.
Фактура № *** г. била издадена за отчетния период 24/02/2018-04/03/2018 г.
и включвала следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен
номер *** месечна абонаментна такса 27.51 лв., както и ползвани услуги 144,24 лв.
(международни разговори 144.20 лв. и разговори към „Грижа за клиента" 0.04
лв.), които били в общ размер на 171.75 лв. без ДДС - 206.10 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума начислена във фактурата, била 206.10 лв., като след приспадане на
надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 7.50
лв., претендираната сума по фактурата била
198.60 лв.
Фактура № *** г. била издадена за отчетния период 05/03/2018-04/04/2018 г.
и включвала следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен
номер *** месечна абонаментна такса 20.82 лв. без ДДС - 24.98 лв. с вкл. ДДС;
Общата сума начислена във фактурата, ила 24.98 лв.
След предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от ***г.,
при условията на които бил ползван номер ***, сключен между „Т.Б." ЕАД и А.К.К.,
по негова вина поради изпадането му в забава, на абоната била издадена фактура
№ *** г., която включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочното
му прекратяване в размер на 62,46 лв.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка били
уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги № *** от *** г. Съгласно
посочената клауза в случай на предсрочно (преди 24.02.2020 г.) прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от
три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС.
В допълнение заявява, че абонатът дължи и: 1) част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия
срок от датата на прекратяване до края на договора; 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок от датата на прекратяване до края на договора за мобилни услуги.
В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката
за номер *** възлизала на 62,46 лв. Сумата представлявала сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДЦС (по 20,82 лв. без
вкл. ДДС всяка).
Изискуемостта на вземанията на „Т.Б." ЕАД по всяка от фактурите е
настъпвала петнадесет дни след издаването ѝ.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на
паричните му задължения, от страна на „Т.Б." ЕАД било депозирано заявление
по чл. 410 от ГПК до Районен съд - К., въз основа на което било образувано
частно гражданско дело № 2903/2019 г. пред 5-ти състав и била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение.
Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което са
уведомени, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника-ответник по настоящото дело при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок предявяват и
настоящия иск по чл. 422 ГПК.
С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да приеме
за установено наличието на вземането им по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по частно гражданско дело № 2903/2019 г. по описа на Районен
съд - К., 5-ти състав, против длъжника - ответник А.К.К. с ЕГН **********,
както следва:
1. 286,04 лв., общ сбор на
дължимите суми, съгласно фактура № ***г., фактура № ***г. и фактура № *** г.;
2. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на вземането.
Претендира присъждането на разноски
в общ размер на 385 лв., от които 25 лв. внесена държавна такса и 360
лв. изцяло изплатено адвокатско възнаграждение, както и всички, направени от
ищеца, разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в
размер на 25 лв. и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 360 лв.,
определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 7 от 22 януари 2019 г.
Моли, в случай че ищецът е редовно призован за първото открито съдебно
заседание по делото, но негов представител не се яви на него и не вземе
становище по отговора на исковата молба, в случай че такъв е депозиран, делото
да бъде разгледано в тяхно отсъствие и съдът да постанови решение въз основа на
наведените в настоящата искова молба твърдения и приложените към нея
доказателства. Моли, ако са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК, да
постанови решение при условията на чл. 239 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Ищецът с подаването
на исковата молба е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора,
ако са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК.
С протоколно
определение от 18.02.2021 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил
към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал.
2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за
съдебното заседание на 18.02.2021 г., като не изпраща процесуален представител
и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.
От разпореждане на
съда от 19.02.2020 г., постановено по настоящото гражданско дело /л. 24 от
делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание.
Представените с исковата молба писмени доказателства:
Договор за мобилни услуги № ***
от ***г.; фактура № *** г.; фактура № ***г.; фактура № *** г. не
са оспорени от ответника и доказват наличието на неизпълнение на договорно
задължение за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги. По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изготвено. От заключението се установява, размерът на неизплатеното задължение
на ответника по процесните фактури е 286.04 лева.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест съгласно
чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е платил на ищцовото
дружество претендираните суми по процесния договор. По делото не се ангажираха доказателства, че ответникът е
изпълнил задължението си по процесният
договор да заплати цента.
Исковете се явяват
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено
решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
По отношение на
претендираните от страната разноски, съдът възприема следното:
В
разпоредбата на чл. 236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства,
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение.
Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след
влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл. 404,
т. 1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът
намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1
от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение
за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 385,00
лева представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в
настоящото производство - в размер на 535,00 лева, представляващи държавна
такса, адвокатско възнаграждение и
депозит за вещо лице.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горното и съобразно
чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.К.К., ЕГН **********,
с адрес ***, п.к., съществуването на вземането на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат З. Ц. за сумата от 286,04 лв. за главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2019 г. до окончателно й изплащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 1698/28.10.2019 г. по частно гражданско дело № 2903/2019 г. по описа
на Районен съд – К..
ОСЪЖДА А.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, п.к. да
заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, съдебен
адрес ***, чрез адвокат З. Ц. сумата от 385,00 лева, представляваща направени
по частно гражданско дело № 2903/2019 г.
по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА
А.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, п.к. да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат З. Ц. сумата от 535,00 лева, представляващи
направени по настоящото делото разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия:
.