Разпореждане по дело №656/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 11/ 19.03.2015 г., постановено по гр.д. № 3/2015, Ардинският районен съд е изменил размера на присъдената с решение № 277/29.11.2010г., постановено по в.гр.д.№ 331/2010г. на РС, гр. А., ежемесечна издръжка в размер на 80 лева, която е осъден да заплаща Е.М.Ч. с ЕГН- *, от с.Б., общ. А., на малолетното си дете П.Е.Ч., с ЕГН- *, чрез майката и законен представител З.Й.Ю., с ЕГН- *, от гр.А., ул.”Г.С.Р.” №, вх., ет., ап., като е увеличил размера на същата от 80 лева на 120 лева, считано от 14.01.2014г. /една година назад от датата на предявяване на исковата молба в съда- 14.01.2015г./, до навършване на пълнолетие, или настъпване на друга правоизменяща или правопогасяваща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава, като съдът е отхвърлил предявения иск в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 150 лева. Съдът е осъдил ответника Е.М.Ч. да заплати по сметка на АРС държавна такса в размер на 57.60 лв., а на ищцата сумата в размер на 100 лв. С необжалвано в това производство, имащо характер на определение решение № 75/15.04.2015 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, АРС е изменил обжалваното решение №11/19.03.2015 г. в частта му за разноските, като присъденият на ищцата размер на направените разноски от 100 лв. е увеличен на 200 лв. Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта му досежно присъдената издръжка.

Недоволен от постановеното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство Е.М.Ч.. В депозираната от него въззивна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение. Изтъква се, че за да се уважи искът по чл.150 от СК било необходимо трайно и същественода са се изменили нуждите на издържания или да е настъпила съществена, положителна промяна в доходите на издържащия. Твърди се, че в конкретния случай тези законови изисквания не били налице. Изтъква, че е безработен, че издържал болните си родители и сам бил в лошо здравословно състояние. Жалбодателят счита, че решаващият съд неправилно приложил и разпоредбата на чл.149 от СК, тъй като при иск за увеличаване или намаляване на издръжка, изменението имало значение от момента на предявяване на иска, независимо дали изменените обстоятелства били настъпили по-рано. Моли настоящия съд да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно решение и реши спора по същество, като намали размера на присъденото увеличение на издръжката и отмени плащането на това увеличение за една година назад - от 14.01.2014год. Претендира присъждане на разноски.

Въпреки дадената възможност, отговор на жалбата от ответника по същата,З.Й.Ю., като майка и законна представителка на малолетното дете П.Е.Ч., не е постъпил.

В съдебно заседание, жалбодателят, редовно призован, не се явява.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ответникът по жалбата-З.Й.Ю., като майка и законна представителка на малолетното си дете П.Е.Ч., намира въззивната жалба за неоснователна.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред компетентния първоинстанционен съд са предявени иск с правно основание чл. 150, във вр. с чл.143, ал.1 от СК и иск с правно основание чл.149 от СК. От контекста на исковата молба се установява, че е предявено искане за изменение на ежемесечна издръжка, присъдената с решение № 277/ 29.11.2010 г.,постановено по гр.д. № 331/10 г. по описа на КОС, която бащата Е. Ч. е бил осъден да изплаща на малолетното си дете П., от 80 лв. на 150 лв. Предявено е и искане за присъждане на това изменение на издръжката за период една година назад преди депозиране на исковата молба, което в казуса е извършено на 14.01.2015 г. Исковата претенция е мотивирана с изминалия над четиригодишен период от време, в който детето П. е станало ученичка и са нараснали потребности й.

От приетите по делото писмени доказателства - копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1075/28.08.2006 г. на Община Кърджали, Служебна бележка от СОУ „Васил Левски”, гр.А. с изх.№ 1331/03.12.2014 г. и влязлото в сила на 27.07.2011 г. решение № 277/29.11.2010 г.,постановено по в.гр.д. № 331/2010 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, се установява, че бащата Е.М.Ч. е бил осъден да заплаща на малолетното си, към онзи момент, едва на четири години дете П., чрез неговата майка и законна представителка З.Й.Ч., месечна издръжка в размер на 80 лв., считано от влизане на решението в сила до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга причина, водеща да изменяване или прекратяване на издръжката. Установява се също, че понастоящем детето П. е вече почти на девет години, редовна ученичка е в дневна форма на обучение във ІІ клас на учебната 2014-2015 г.От приетото по делото удостоверение с изх.№ **********/27.02.2015 г. на Община А., се установява, че ищцата З.Й.Ю. няма декларирани имоти или МПС и ППС.

Всъщност, поради пасивното поведение на ищцовата страна, единствено от приетите в първоинстанционното и в настоящото въззивно производство, Социални доклади с изх.№ ЗД -11/0023/ 16.02.2015 г. и с изх. № ЗД- 11/-0071/ 22.05.2015 г. на Дирекция „Социално подпомагане”, гр.А., могат да бъдат извлечени относимите за производството данни за трудовата заетост и на двете страни в производството- родителите на малолетното дете П., увеличението на чиято издръжка е предмет на настоящото гражданско производство. Именно само от тези социални доклади се установява това, че и двамата родители периодично полагат труд, респ. реализират трудови доходи извън страната, в рамките на държави от Европейския съюз, но никоя от страните не установи точния размер на своите доходи. Не бяха доказани в производството и твърденията на жалбодателя, направени във възивната жалба за влошено здравословно състояние и за задължения за издръжка на болни родители. Поради отсъствие на надлежно представени по делото доказателства, остана недоказано и твърдението, че жалбодателят е безработен.

В хода на тези констатации, настоящата съдебна инстанция, действаща в качеството си на въззивна такава, намира предявената въззивна жалба за частично основателна.

Съобразно разпоредбата на чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена, като разбира се и в този случай следва да се държи сметка за основния принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 142 от СК, а именно, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дава. Разпоредбата на 143, ал.1 от СК предписва задължението на всеки родител, съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява не просто условия на живот на детето си, но същите да са подчинени на цялостното развитие на детето му. Значима за казуса е и разпоредбата на ал.2 на цитирания член, съгласно която родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В аспекта на изложеното, е установено, че ответникът в производството, бащата на малолетното дете П., Е. Ч. е бил осъден да й заплаща, чрез нейната майка и законна представителка З. Ю., месечна издръжка в размер на 80 лв., считано 27.07.2011 г. Установяват се безспорно и причини, водещи до изменение на така определената издръжка, в частност установява се трайна промяна в нуждите на детето, с оглед възрастта му – детето П. вече е редовна ученичка в дневна форма на обучение във ІІ клас на учебната 2014-2015 г., което и обосновава и нарасналите нейни потребности. Що се касае до изискуемата се промяна във възможностите на задължения да дава издръжка баща, с оглед установеното от социалните доклади и при отсъствие по делото на надлежно представени доказателства за отсъствие на трудови доходи на бащата, следва да се приеме, че е налице и тази изискуема се промяна. Прочие, следва в този смисъл да се приеме, че бащата е в добро здравословно състояние, в трудоспособна възраст, в която може да реализира месечен доход в размер поне на минималната за страната работна заплата и че няма задължения към други лица за издръжка. Що се касае до конкретния размер на изменението на присъдената издръжка, като държи сметка за изложените вече нужди на лицето, което има право на издръжка и за възможностите на лицето, което я дава, и настоящата инстанция счита, че размерът, дължим се от бащата следва да бъде в размера, определен от първоинстанционния съд, а именно от 120 лв., месечно. Прочие, в тази му част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Настоящата въззивна инстанция обаче намира първоинстанционното решение в частта му, с която е допуснато изменение на присъдената издръжка за минало време за неправилно, поради което същото в тази му част следва да бъде отменено. И това е така, защото само ако не е била присъдена издръжка изобщо, може да се търси такава за минало време - една година преди предявяване на иска. Основателността на иска с правно основание чл.149 от СК е обусловена от факта на неприсъждане на издръжка изобщо. Напротив, основателността на иска с правно основание чл.150 от СК е обусловена винаги от наличие на вече присъдена издръжка, чието изменение се търси с оглед изменение на обстоятелствата на нейното присъждане. Искът с правно основание чл.150 от СК се уважавÓ винаги от момента на предявяването му, респ. от момента на установяване на промяна в обстоятелствата, предопределяща и промяна в размера на вече присъдената издръжка. Относно размера на първоначално присъдената издръжка вече е формирана сила на присъдено нещо и тя се разпростира до момента на предявяване на иска за изменението на този именно размер. В аспекта на изложеното е и константната съдебна практика, обективирана и в определение № 6/ 23.01.2013 г.,постановено по ч. гр. д. № 16/2013 г. по описа на I г. о., ГК на ВКС.

При този изход на делото разноски на жалбодателя, доколкото изрично са поискани с въззивната жалба, се следват в доказания размер, съобразен с уважената част, а именно в размер на 24.50 лв. На ответника по въззивната жалба не се следва присъждане на разноски, защото изрично искане за това в производството не е направено.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 11/19.03.2015 г., постановено по гр.д. №3/2015 г. по описа на Ардинския районен съд, в частта му, с която е увеличен размерът на присъдената издръжка, считано от 14.01.2014 г.-една година назад от датата на предявяване на исковата молба в съда – 14.01.2015 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Й.Ю., с ЕГН *, като майката и законен представител на малолетното дете П.Е.Ч., с ЕГН *, от гр.А., ул.”Г.С.Р.” №, вх., ет., ап, против Е.М.Ч., с ЕГН *, от с.Б., общ.А., иск с правно основание чл.149 от СК за присъждане на изменения размер на определената издръжка за периода от 14.01.2014 г. до 14.01.2015 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА З.Й.Ю., с ЕГН *, от гр.А., ул.”Г.С.Р.” № , вх., ет., ап., да заплати на Е.М.Ч., с ЕГН *, от с.Б., общ.А., сумата в размер на 24.50 лв., съставляваща направени във възивното производство разноски.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.