Решение по дело №3961/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 613
Дата: 25 март 2021 г.
Съдия: Недялко Георгиев Бекиров
Дело: 20197180703961
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 613

 

гр. Пловдив, 25 март 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на десети март, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №3961 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

            Д.В.К., ЕГН **********,***, представляван от адвокат И.К.- пълномощник, обжалва Заповед №ОА-2288 от 05.12.2005г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП), план за регулация и застрояване (ПРЗ) за част от кв.37, ПИ (поземлен имот) 1882 в урегулиран поземлен имот (УПИ) І-комплексно застрояване по плана на кв. “Въстанически-юг“, гр. Пловдив, като:

1. Отваря се нова задънена улица с нови осови точки 223А – 223Б и габарит 9 м.;

2. От УПИ I-комплексно застрояване се образуват следните нови УПИ:

УПИ I-комплексно застрояване;

            УПИ VIII-1882, жилищно застрояване, обществено обслужващи дейности, с предвидено ново по-високо застрояване, свободно спрямо съседните УПИ и подземно застрояване, по кафявите и зелени зачертавания, надписи и котировки за регулация, по червените ограничителни линии за основно застрояване и червен пунктир за подземно застрояване, коти в черно и матрица с устройствени показатели за зона “Жг“, обозначена със син цвят.

            Претендира се обявяване нищожността на оспорения акт, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия списък на разноските (лист 502). Изрично се възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от “ПИМК Билд 2019“ ЕООД (бивше “ПИМК Билд 2019“ ООД (до 25.09.2020г.), бивше “Микрон 2017“ ЕООД (до 18.11.2019г.)). На 19.03.2021г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№5110 (листи 514-529) от адвокат К., в която се излагат подробни съображения, подкрепящи жалбата.

Ответникът- кмет на община Пловдив, чрез юрисконсулт А.А.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 200,00 лв., съгласно чл.143, ал.3 от АПК, чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП). На 19.03.2021г. по делото постъпва писмено становище с Вх.№5073 (листи 509-513) от юрисконсулт А., в което се излагат допълнителни съображения, подкрепящи изразеното становище.

Заинтересованото лице- “ПИМК Билд 2019“ ЕООД (бивше “ПИМК Билд 2019“ ООД (до 25.09.2020г.), бивше “Микрон 2017“ ЕООД (до 18.11.2019г.)), представлявано от адвокати С.И. (лист 238, 501) и Б.А. (лист 264)- пълномощници, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия списък на разноските (лист 500). На 22.03.2021г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№5175 (листи 530-531) от адвокат И., с които се допълва изразеното становище.

Заинтересованото лице- община Пловдив, чрез юрисконсулт А.А.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Според чл.149, ал.5 от АПК, административен акт може да бъде оспорен с искане за обявяване на нищожността му без ограничение във времето.

Според Тълкувателно решение №3 от 16.04.2013г. на Върховния административен съд (ВАС) по т. д. №1/2012г., докладчик съдията Севдалина Червенкова, при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата.

            Според разпоредбата на чл.131, ал.1 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по одобряване на ПУП и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.

Според разпоредбите на чл.131, ал.2 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: 1) имотите - предмет на самия план; 2) съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; 3) съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4) съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5) имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.

            В случая, жалбоподателят К. се легитимира за собственик на самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор №56784.530.2387.4.9 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48 от 03.06.2009г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), представляващ апартамент 9/15, който СОС се намира в сграда №4, разположена в ПИ с идентификатор №56784.530.2387, с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, с площ от 65,00 кв.м., ведно с прилежащи части- изба №9, с площ от 3,72 кв.м., както и с прилежащите 2,136% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, стар идентификатор няма, за което по делото е прието заверено копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 16.10.2018г., с №44, том III, рег.№8980, Н.дело №335 от 16.10.2018г. (лист 14).

Според приетата по делото Скица №15-28203 от 15.01.2020г. (листи 206-207) на ПИ с идентификатор №56784.530.2387, представляваща извадка от КК на гр. Пловдив, в посочения ПИ, чиято площ е 2485 кв.м., са заснети общо 10 сгради (жилищни многофамилни), между които и сграда с идентификатор №56784.530.4, със застроена площ от 238 кв.м., в която сграда се намира собственият на жалбоподателя СОС (апартамент 9/15), с идентификатор №56784.530.2387.

А според Приложение №2 (листи 481-483) и Приложение №3 (лист 484) към допълнителното заключение на вещото лице Р.А.И.-Н. (листи 471-488) по назначената повторна съдебно-техническа експертиза (СТЕ), ПИ с идентификатор №56784.530.2387 попада в УПИ I-комплексно застрояване, поради което жалбоподателят е заинтересовано лице по смисъла на чл.131, ал.1, във връзка с ал.2, т.1 от ЗУТ и жалбата се явява подадена при наличието на правен интерес по отношение на заявеното оспорване. В посочения смисъл е и Определение №4313 от 14.042020г.  по дело №2325 по описа на Върховния административен съд за 2020г., Второ отделение, с което е отменено Определение №104 от 17.01.2020г. (листи 220-221).

Предвид посоченото до тук, жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административното производство е започнато по заявление с Вх.№9400-23605 от 10.05.2005г. (лист 190, 278- оригинал), в което е отразено, че се подава от П.П.К., Р. (П.) К. и К. (Г.) Т., адресирано до главния архитект на община Пловдив, да бъде допуснато изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ в обхват ПИ №1882 кв.37 по плана на кв.“Въстанически-юг“, на основание чл.134, ал.2, т.8 от ЗУТ

Според посоченото заявление, към същото са приложени: нотариален акт (за внасяне на недвижим имот в дружество от 07.02.1930г., с №12, том II, Н.дело №201/930г. (листи 196-198)); Заповед №ОА-1339 от 28.06.1994г. (лист 195, 282) на кмета на община Пловдив, с която заповед се отписва от актовите книги за държавните имоти част от парцел (УПИ) I-комплексно застрояване, кв.37, по контури в зелено, обозначени с букви А,Б,В,Г, оцветено в жълто в приложената към заповедта скица от 13.06.1994г. (лист 283), със страни 57/75м., с площ от 4275 кв.м.; скица с предложение за изменение на ПУП (лист 191).

Тук е мястото да се посочи, че според заключението на вещото лице К.П.С. по назначената съдебно-графологична експертиза (СГрЕ), обективирано в Протокол №282 от 22.07.2020г. (листи 326-337), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира изцяло, ръкописният текст в заявление с Вх.№9400-23605 от 10.05.2005г. не е изпълнен от П.П.К., Р. П.К. и К.Г.Т.; подписите в посоченото заявление също не са изпълнени от П.П.К., Р. П.К. и К.Г.Т..

Независимо от обстоятелството, че не е установено по делото авторството на заявлението, поставило началото на административното производство, настоящият състав на съда приема за установено, че заявлението е валидно и редовно, предвид липсата на изрично установена забрана от нормите на ЗУТ за това (чл.135, ал.1 от ЗУТ), както и нормите на чл.чл.60 – 62 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащи института на водене на чужда работа без пълномощие.

Освен това, изслушан като свидетел по делото П.П.К. (листи 342-343) обяснява, че “Не сме подавали пред общината заявения или декларации, защото никога не сме имали инвестиционни намерения, иначе нямаше да го продаваме“.

Като доказателство по делото е приет Предварителен договор от 14.03.2005г. (листи 339-340, 391-392- оригинал), по силата на който ПРОДАВАЧИТЕ се задължават да продадат на КУПУВАЧИТЕ (С.Б.Й.и В.И.К.) недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 4275 кв.м., представляващ ПИ пл.№1882, участващ в УПИ I-комплексно застрояване, кв.37 по плана на кв. “Въстанически-юг“, в 3-месечен срок, считано от 14.03.2005г.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 08.07.2005г., с №144, том I, рег.№3486, Н.дело №141/2005г. (листи 193-194, 286-287), по силата който С.Б.Й.и В.И.К., в качеството им на купувачи, придобиват собствеността върху ПИ, незастроен с площ от 4275 кв.м., пл.№1882, който имот участва в УПИ I-комплексно застрояване, кв.37 по плана на кв. “Въстанически-юг“ с площ от 4275 кв.м.

Изслушан като свидетел по делото, В.И.К. обяснява следното (листи 343-343а): “Да, купил съм имота зад юбилейния блок, това беше при управлението на кмета С.А.. Беше преди доста години и не си спомням точно годината. Той беше определен за жилищни нужди, беше в междублоковото пространство и го купихме, за да строим жилища. Когато се срещнахме с господата К., те бяха трима пълномощници- П.К., Р. К. и К. Т., който беше равен наследник на К., но по майчина линия. С тях тримата сключихме предварителен договор, който нося сега със себе си и от него виждам, че датата е 14.03.2005г. Купих имота с цел жилищно строителство…“

“На тях им трябваше време, за да си извадят документи за данъчни оценки и др. и затова те ни издадоха пълномощно ние да правим ПУП-а за строителство, който ПУП ние одобрихме с проектанта и го обявиха от общината на заинтересованите страни, на всички входове. Не получихме нито едно възражение, защото бяхме спазили всички отстояния. Ние сме инициирали ПУП-а, ние наехме архитекти и ние им плащахме. Когато обявихме ПУП-а, никой не прояви интерес. В един момент ние купихме кулокран, подкранов път и едни бетонови траверси, които са тежки и решихме да не ги местим два пъти и разтоварихме на място, за да почнем строителство. Тогава дойдоха една група хора и ни питаха какво ще се строи. Казахме им кои сме, обявихме, че ще правим жилищно строителство. Те отидоха в общината и оттам им казаха, че теренът е отреден за жилищно строителство. Един възрастен господин дойде и каза: “Окей, щом е за жилищно строителство, правете каквото искате“. С това приключиха нещата. Пълномощните които са давани, не обичаме да ходим по институции и пълномощното е било или на някой наш проектант, или на друго техническо лице. Винаги имаме пълномощник, който ни представлява пред органите. Като практика всеки път искаме пълномощни…“ “Писмени са тези пълномощни и те стоят някъде в общината. Ходи се по всички инстанции и трябва да има пълномощно. Пълномощно сме дали още при предварителния договор. Още тогава започнахме действия. Най-вероятно К. са дали пълномощно, тъй като не сме били собственици и не можем да се легитимираме. Имам спомени, че винаги имаше пълномощно от тях. Помня, че К. Т. се занимаваше с тези пълномощни, основно с него преговаряхме. Други документи не съм виждал да подписват К.. Аз не се занимавам пряко с документацията…“В обобщение се случи следното: Влязохме във връзка с наследниците К., за да закупим техния имот в междублоковото пространство. Сключихме предварителен писмен договор, който нося сега. Споразумяхме се в тези преддоговорни отношения аз да организирам изменението на ПУП. Станахме собственици и инициирахме процедурата за изработване на проект за изменение на ПУП. Възложих инициирането на проектанта. Лично аз го възложих по силата на тази предварителна договорка. Лично не съм подавал заявление в общината. Упълномощавал съм винаги техническо лице, което е технически по-грамотно и компетентно. В предварителния договор има уговорка относно прехвърлянето на имота с нотариален акт“.

Като доказателство по делото е прието и нотариално заверено пълномощно от 13.10.2003г. (лист 119) по силата на което С.Ц.А. има правото да представлява СД “Микрон – К. – Й. с-ие“, ЕИК *********, при оформяне и получаване на строителни книжа в инвестиционния процес на фирмата и личните имоти на В.К. и С.Й..

Заявление с Вх.№9400-23605 от 10.05.2005г. е разгледано от Експертен съвет по устройство на територията (ЕСУТ) при община Пловдив, който с решение по точка 9. от дневния ред, взето с Протокол №26 от 27.05.2005г. (лист 189), на основание чл.134, ал.2, т.6 и чл.135, ал.2 от ЗУТ, допуска изготвяне на проект за изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв.37 по плана на кв. “Въстанически-юг“, в обхват ПИ 1882 в УПИ I-комплексно застрояване. Допълнителни изисквания: да се спази чл.22, ал.4 от ЗУТ. Предлага на главния архитект да издаде разрешение за изменение на ПУП.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на писмо с Изх.№9400-23605 от 01.07.2005г. (лист 188) на главния архитект на община Пловдив, с което писмо (имащо характер на заповед), на основание чл.135, ал.2, чл.110, ал.1, т.1 от ЗУТ, решение, взето с протокол №26, т.9 от 27.05.2005г. на ЕСУТ при община Пловдив, Решение №141, взето с протокол №12 от 17.05.2001г. на Общински съвет (ОбС)- Пловдив (листи 202-203) и по писмено заявление от П.П.К., Р. К. и К. Т. с вх.№9400-23605/10.05.2005г., се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв.37 по плана на кв. “Въстанически-юг“; обхват: ПИ 1882 в УПИ I-комплексно застрояване; обхватът и съдържанието на ПУП да се съобразят с разпоредбите на Наредба №8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове (понастоящем Наредба №8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове (Наредба №8)); проектът да се изготви в съответствие с Наредба №7 от 22.07.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба №7) и да се комплектова съгласно чл.108, ал.2 от ЗУТ с необходимите схеми на инженерна инфраструктура и транспортно обслужване; срок за представяне на проекта- 90 дни от датата на издаване; да се изпълнят изискванията на Протокол №26, т.9 от 27.05.2005г. Приложение: скица - извлечение от действащ устройствен план (лист 192).

Тук е мястото да се отбележи, че посоченото по-горе Решение №141, взето с протокол №12 от 17.05.2001г. на ОбС- Пловдив (листи 202-203) удостоверява компетентността на главния архитект на община Пловдив да допусне изработването на проект за изменение на ПУП.

Проектът за изменение на ПУП-ПРЗ (листи 17, 150, 174-181, 183-187) е изготвен от архитект Л.С.П., притежаваща пълна проектантска правоспособност.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Становище с Изх.№72984 от 26.07.2005г. (лист 178) от “Електроразпределение Пловдив“ АД, както и писмо с Изх.№1654 от 22.07.2005г. (лист 182) от “Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, придружаващи съответните части на проекта.

Изслушана като свидетел по делото, Л.С.П. обяснява следното (листи 394а-395): “Да, помня, разбира се, макар оттогава да минаха 15 години. При мен дойде В.К. с още един човек, който се представи като пълномощник, не помня името му. След това изработих плана (ПУП) и го предадох на В.К.. Такъв е редът, планът се изготвя на база ЗУТ, Наредба №7 и Наредба №8 и не се подписва от собствениците. Презумпцията е, че собствеността може да се промени по време на дългия процес, затова ПУП-вете не се подписват от собственици. Собственост се доказва при обявяване на проекта. След като го направих проекта, го дадох на В.К. и с това приключи моята работа по този проект. Името на другия човек, който се представи като пълномощник, не помня. Обикновено аз разговарям с възложителя…“

“Не, не съм такъв орган, който изследва собствеността. Като изработвам проекта, ползвам основа от геодезист, геодезично измерване. Като приложение на проекта е геодезическото заснемане, извадката от кадастъра. Поисках геодезично заснеме, за да имам точните размери на поземления имот и на сградите наоколо. Не съм вземала извлечение от ПУП. Имах извлечение от ОУП, приет през 2005г., малко преди да влезе в сила, има го в интернет. Всички неща, които се искат от ПУП-а, се доставят от общината и от възложителя. Този поземлен имот беше първо застрояване, имаше само имот и за да се урегулира се прави този ПУП – ПРЗ. Нищо друго, което да съпътства проекта, не съм правила. Тогава не се изискваха електро-схеми и ВиК-схеми. Тогава законът още не изискваше схеми за електричество и ВиК, само графика. Ако общината поиска нещо допълнително, да, но общината не поиска. Нито вертикални, нито ВиК, нито електрически схеми не се искаха. Ако някой поиска, трябваше да дам копие от плана за да изработят от колеги специалисти…“

“Тези неща – извлечение от действащия план, изменението и проектоплан са по графичната част…“

“Видяла съм тези извлечения, иначе как ще направя чертежа...“

“Взела съм информацията от ОУП, който е в интернет. Тези показатели трябва да ги има в проекта за ПУП, откакто е приет ОУП. Най-старият ОУП е от 1968г., новият план е от 2002г., 2003г. или 2004г., но преди изготвянето на ПУП-а през 2005г. Матрицата се заявява със ЗУТ и Наредбата за устройствените показатели.

В обобщение се случи следното: През 2005г. приблизително, при мен дойде лично И. К. с желание да се изготви проект за ПУП. Нямахме писмен договор. След като приключих работа, накрая той дойде и плати. Към 2005г. бях пълноправен член на Камарата на архитектите в инвестиционното проектиране…“

Като приложение към заявление с Вх.№9400-24684 от 26.07.2005г. (лист 177, 277- оригинал), в което е отразено, че се подава от П.К., К. К. и К. Т., адресирано до Дирекция “УП и ИП“ (вероятно “устройствено планиране и инвестиционни проекти“), процесният проект за изменение на ПУП-ПРЗ е внесен за разглеждане и одобрение.

Пак според заключението на вещото лице К.С. по назначената СГрЕ, обективирано в Протокол №282 от 22.07.2020г. (листи 326-337), подписите в заявление с Вх.№9400-23684 от 26.07.2005г. не са изпълнени от П.П.К., Р. П.К. и К.Г.Т..

Аналогично на написаното по-горе, настоящият състав на съда приема за установено, че заявление с Вх.№9400-24684 от 26.07.2005г. е валидно и редовно, доколкото липсва изрично установена забрана от нормите на ЗУТ за това, а институтът на водене на чужда работа без пълномощие, уреден от нормите на ЗЗД, го позволява.

Проектът за изменение на ПУП-ПРЗ е разгледан от ЕСУТ при община Пловдив, който с решение по точка 16. от дневния ред, взето с Протокол №36 от 03.08.200г. (лист 176), приема проекта; приема схеми по част ВиК, Електро, Транспортни комуникации.

Според приетото по делото заверено копие на Разписен лист (листи 165-171), процесният проект за изменение на ПУП-ПРЗ е съобщен на заинтересованите лица, съгласно чл.128, ал.3 от ЗУТ (приложима редакция), в периода 22.08.2005г. – 27.10.2005г., за което по делото са приети заверени копия на обяви и съобщение (листи 159-163). Според посочения разписен лист (лист 170а), проектът е съобщен на С.Б.Й.и В.И.К.- заинтересовани лица относно ПИ 1882- УПИ VIII-1882, ж. з-не, общ. обсл. д-ст.

Против проекта постъпват общо 4 броя възражения от множество заинтересовани лица: съответно с Вх.№Ю50801-454 от 30.08.2005г. (листи 151-157), с Вх.№Ю5-ЖС-185 от 30.08.2005г. (лист 1587), с Вх.№Ю50801-454 от 30.08.2005г. (листи 133-145) и с Вх.№Ю50801-454 от 30.08.2005г. (листи 146-149).

Постъпилите възражения са разгледани от ЕСУТ при община Пловдив, който с решение по точка 10. от дневния ред, взето с Протокол №49 от 23.11.2005г. (лист 131), не уважава възраженията и предлага на кмета на община Пловдив да издаде заповед за одобрение, след което, в рамките на 14-дневния законоустановен срок, е издадена оспорената по делото заповед (листи 15-16, 118).

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира административното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспорената по делото заповед е издадена от компетентен за целта орган, какъвто е кметът на община Пловдив, съгласно чл.129, ал.2 от ЗУТ, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.

Според установеното от нормите на чл.103, ал.ал.1 и 4 от ЗУТ, (в редакция към 05.12.2005г.) устройствените планове са общи и подробни, като всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на устройствените схеми и планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка.

Според чл.5, изр.1 от Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ, отм., в сила до 30.05.1973г.), Градоустройствените планове са задължителна планова основа за изграждане, преустройство, уредба, разхубавяване и всестранно развитие на населените места и тяхната околност.

Според чл.6 от ЗПНИМ, отм., Градоустройствените планове са: общи и частични. Общите градоустройствени планове разрешават, в цялост, технико-устройствените нужди и архитектурно-пространствените задачи на населените места и тяхната околност, съгласно предходния член. Общият градоустройствен план, при нужда, може да обхваща и части от землищата на съседни населени места…

Според чл.10, ал.3 от ЗПИНМ, отм., Градоустройствените планове на градовете с повече от 40 000 жители (какъвто е град Пловдив) се утвърждават от Министерския съвет (МС) по доклад на председателя на Комитета по архитектура и благоустройство при Министерския съвет. Когато в тях се включват обработваеми земи, предложението се съгласува предварително с Министерството на селскостопанското производство.

В случая, като доказателство по делото е прието заверено копие на препис от Разпореждане №317 от 12.08.1968г. (листи 271-272) на Министерския съвет, с което е утвърден общият градоустройствен план (ОГП) на гр. Пловдив (листи 273-275), в мащаб 1:10000.

Според чл.16 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ, отм., действал в периода 01.06.1973г. – 30.03.2003г.), ОГП е задължителна основа за цялостно архитектурно-градоустройствено изграждане, преустройство и развитие на населените места, общините и на свързаните с тях зони на влияние.

Според чл.203 и чл.205, т.1 от ЗТСУ, отм., Разпоредбите, издадени въз основа на законите и указите, които се отменят с чл.205 (ЗПИНМ), доколкото не противоречат на този закон, се прилагат до издаване на съответни нови разпоредби.

            Според §10 от ПЗР на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ, отм., в сила до 30.03.2001г.), Съгласно чл.203 от закона (ЗТСУ, отм.) правилата, нормите, нормативите, разпоредбите, инструкциите и други актове, издадени досега въз основа на ЗПИНМ, отм., доколкото не противоречат на ЗТСУ и на този правилник, запазват действието си до издаване на съответните нови разпоредби.

Според §6, ал.1, изр.1 от ПР на ЗУТ, Действащите към деня на влизане в сила на този закон териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си.

А според §23, ал.1 от ЗР на ЗУТ, Когато разпоредби на други закони противоречат на разпоредбите на този закон по въпроси за устройството на територията, уредени в него, се прилагат разпоредбите на ЗУТ.

Съответно, към 05.12.2005г. действащ общ устройствен план (ОУП) на гр. Пловдив е утвърденият ОГП- Пловдив с Разпореждане №317 от 12.08.1968г. на МС, според който план процесните УПИ I-комплексно застрояване и УПИ VIII-1882, жилищно застрояване, обществено обслужващи дейности попадат в терен (зона) за жилищно застрояване.

От своя страна, измененият с оспорената по делото заповед действащ ПУП е застроителен и регулационен план (ЗРП), застроителната част на който е утвърдена със Заповед №440 от 15.06.1981г. (неприложена по делото), а уличната и дворищна регулация е утвърдена със Заповед №449 от 15.06.1981г. (неприложена по делото), според положен печат върху приетото по делото заверено копие на нарочен ситуационен план (лист 281). Извадка от този ПУП (част застрояване) е лист 248 от делото.

Със Заповед №662 от 01.08.1985г. (лист 199, 358) на главния архитект при Общински народен съвет (ОНС)- Пловдив е одобрен приложеният проект (лист 200) за изменение на ЗРП на част от кв.37 кв. “Въстанически“, като се присъединява парцел (УПИ) II-детска градина към парцел I-комплексно застрояване и се ситуира нова жилищна сграда на 6,7,8,8,8,8 и 8 етажа за уплътняване на жил. площ по петното, отстоянията, етажността и корекцията на регулацията с черен и зелен цвят.

Посочи се по-горе, че със Заповед №ОА-1339 от 28.06.1994г. (лист 195, 282) на кмета на община Пловдив, с която заповед се отписва от актовите книги за държавните имоти част от парцел (УПИ) I-комплексно застрояване, кв.37, по контури в зелено, обозначени с букви А,Б,В,Г, оцветено в жълто в приложената към заповедта скица от 13.06.1994г. (лист 283).

Със Заповед №ОА-135 от 20.01.1995г. (лист 246, 280, 356) на заместник-кмет на община Пловдив е одобрено попълване на кадастралната основа с нов имот пл.№1882, кв.37 по плана на “Въстанически-юг“ по нанесените със зелени линии, щрихи и надписи за попълването и изменение на ЗРП на парцел II-детска градина, като става парцел II-1882, кв.37 “Въстанически-юг“ по сините линии, надписи и зачертавания съгласно приложената към заповедта скица ( вероятно лист 281).

Със Заповед №ОА-441 от 07.05.1997г. (лист 279, 354) на кмета на община Пловдив е допуснато извършване на поправка на явна фактическа грешка в Заповед №ОА-135 от 20.01.1995г., като се потвърждава в частта ѝ за ПКО (попълване на кадастралната основа) с нов имот пл.№1882, кв.37 по плана на “Въстанически-юг“ и се отменя в частта за изменение на ЗРП по зачертаванията с лилав цвят върху приложената скица (вероятно лист 281).

Със Заповед №ОА-1099 от 16.10.1997г. (лист 215) на заместник-кмет на община Пловдив е одобрен проект за изменение на ЗРП (в застроителната част) на част от кв.37 по плана на кв.“Въстанически-юг“ (лист 216), касаеща парцел IV-1881.

Със Заповед №15 от 23.01.2003г. (лист 211) на кмета на Община Пловдив - Район “Южен” е одобрено попълване на кадастралния план, одобрен със Заповед №РД-02-14-2235 от 27.12.2000г. (неприложена по делото) на министъра на регионалното развитие и благоустройството (ДВ, бр.16 от 20.02.2001г.), с ПИ пл.№1882 и с ПИ пл.№1299 в УПИ I-комплексно застрояване, кв.37 по плана на “Въстанически-юг“, без изменение на регулацията, съгласно приложения ситуационен план (лист 212) и по данни от ТКП (технически констативен протокол (лист 384)) на р-н “Южен“.

А със Заповед №ОА-698 от 22.04.2005. (лист 213) на кмета на община Пловдив е одобрен проект за изменение на ПУП (лист 21(4) за УПИ I-комплексно застрояване и IV-1881, кв.37 по плана на кв. “Въстанически-юг“.

На следващо място, с оспорената поделото заповед за УПИ VIII-1882, жилищно застрояване, обществено обслужващи дейности е определена устройствена зона с преобладаващо застрояване с голяма височина (над 15 метра), означена като „Жг“, съгласно чл.16, т.3 от Наредба №7.

Съгласно изискването на т.11.2 от Приложение №1 към чл.68 от Наредба №8, маркировката на режима на застрояване представлява матрица (пример №5 от Приложение №3), каквато матрица за проектния УПИ VIII-1882, жилищно застрояване, обществено обслужващи дейности се съдържа в проекта. Определеният за проектния УПИ показател за плътност (процент) на застрояване /Пзастр/, представляващ отношението на сбора от застроените площи на основното и допълващото застрояване спрямо площта на УПИ, изразено в процент (§5, т.17 от ДР на ЗУТ и чл.9, ал.1 от Наредба №7), е до 80%. От своя страна, съгласно чл.19, ал.1 от Наредба №7, Пзастр за жилищни зони с преобладаващо като характер високо застрояване, определено в зависимост от височината на сградите на основното застрояване (чл.23, ал.1, т.2 от ЗУТ), е с максимално допустима стойност 80%, или Пзастр е в допустимите стойности. Показателят за интензивността на застрояване (Кинт), представляващ отношението на разгънатата застроена площ към площта на урегулирания имот, изразено в абсолютно число (§5, т.19 от ДР на ЗУТ и чл.10 от Наредба №7), определен с процесния проект е 3 при максимално допустима стойност от 3, съгласно чл.19, ал.1 от Наредба №7. Показателят за процент на озеленяване на УПИ /Позел/, представляващ отношението на площта под естествена растителна покривка спрямо площта на имота, изразено в процент (чл.11, ал.1 от Наредба №7) за процесния УПИ VIII-1882 е определен на минимум 20%, който съответства на минимално допустимата стойност по чл.19, ал.1 от Наредба №7 също от 20%.

За УПИ I-комплексно застрояване в процесния проект за изменени на ПУП-ПРЗ няма изрично посочени устройствени показатели, като разпоредбите на чл.20 от Наредба №7 (посочена като едно от основанията за издаване на оспорената по делото заповед) установяват, че поземлени имоти, квартали и територии, урегулирани за комплексно (групово) жилищно застрояване, се спазват следните нормативи за прилежащите на жилищните сгради територии (нето жилищните територии): 1. плътност (процент) на застрояване (Пзастр.) - от 20 до 50 на сто; 2. интензивност на застрояване (Кинт.) - от 0,6 до 2,5 за големите и много големите градове (какъвто е град Пловдив) и до 2,0 за малките и средните градове; 3. озеленена площ (Позел.) - от 40 до 60 на сто, като една трета от нея трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност.

Според допълнителното заключение на вещото лице И.-Н. (лист 476), прието с изрично направено възражение от страна на жалбоподателя (листи 491-499), но пък което съдът кредитира, площта на УПИ I-комплексно застрояване, изчислена по данни от КК на гр. Пловдив (Приложение №2 (листи 481-483)), е 83 733 кв.м.; общата застроена площ (ЗП) на УПИ е 16 563 кв.м.; а общо разгънатата застроена площ (РЗП) е 119 782 кв.м. Съответно, Пзастр. за УПИ I-комплексно застрояване е 19,78%, а Кинт за УПИ I-комплексно застрояване е 1,43, които устройствени показатели съответстват на установеното от нормата на чл.20 от Наредба №7.

При изваждане на площите за второстепенни улици от УПИ I-комплексно застрояване се получава обща площ на УПИ от 82 331 кв.м., Пзастр. от 20,12%, Кинт от 1,45488, които устройствени показатели също съответстват на нормите на чл.20 от Наредба №7.

Съответно, процесният проект е в съответствие с нормативно установените показатели за застрояване.

За УПИ VIII-1882, жилищно застрояване, обществено обслужващи дейности е установено свободно като начин застрояване, изчертано с ограничителни линии (до които може да се застроява).

Според заключението на вещото лице А.И.Д. (листи 359-389) по назначената СТЕ, прието неоспорено от страните в частта му по въпрос 8. (листи 376-377), въпреки изрично оспорените от жалбоподателя (листи 409-428) други негови части, и което съдът кредитира в посочената му част, се констатира разлика между котираните отстояния на застрояване в УПИ VIII-1882 до останалите блокове в УПИ VIII-1882 в контактната част и тези, които са изчертани в графичната част на проекта.

Посочените нарушения обаче, не са съществени такива, тъй като преценка за съответствие на евентуално изготвен инвестиционен проект за застрояване в процесния УПИ VIII-1882 се извършва в процеса на инвестиционното проектиране, съгласно чл.140, ал.2 от ЗУТ, което производство е различно от настоящето.

При това положение, настоящият състав на съд приема за установено, че оспорената по делото заповед е издадена при липсата на допуснати противоречия с относимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и актовете по неговото прилагане.

Оспорената по делото заповед е издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт по чл.15, ал.2 от Закона за административното производство (ЗАП, отм.), действал към 05.12.2005г., тъй като в същата са посочени фактическите и правните основания, послужили за издаването ѝ. Разбира се, в заповедта не е посочено, че подлежи на обжалване, но това обстоятелство, макар и да представлява нарушение на изискването за форма на акта, не позволява формирането на извод, че заповедта е нищожен административен акт.

Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на административния акт, както и без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, оспорената по делото заповед е валиден административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Предвид очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено.

В полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП, съгласно чл.143, ал.3 от АПК.

В полза на заинтересованото лице “ПИМК Билд 2019“ ЕООД (бивше “ПИМК Билд 2019“ ООД (до 25.09.2020г.), бивше “Микрон 2017“ ЕООД (до 18.11.2019г.)) следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид направеното изрично възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази и следното:

Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е в размер от 900,00 лева.

Според чл.7, ал.9 от Наредба №1/09.07.2004г., при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.

А според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По Договор за правна защита и съдействие от 05.01.2021г. на адвокат С.И. е заплатено адвокатско възнаграждение от 2 340,00 лв., като по делото са проведени общо 8 съдебни заседания, във всяко от които е присъствал пълномощник на заинтересованото лице.

При това положение, както и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което същото следва да бъде намалено до минимално предвидения размер, определен по реда на Наредба №1/09.07.2004г., или до размер от 900,00 лв., към която следва се прибави сумата от общо 600,00 лв. (6 х 100,00 лв.) по чл.7, ал.9 от посочената наредба. Респективно, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 1 500,00 лв.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.К., ЕГН **********,***, против Заповед №ОА-2288 от 05.12.2005г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ за част от кв.37, ПИ 1882 в УПИ І-комплексно застрояване по плана на кв. “Въстанически-юг“, гр. Пловдив, като:

1. Отваря се нова задънена улица с нови осови точки 223А – 223Б и габарит 9 м.;

2. От УПИ I-комплексно застрояване се образуват следните нови УПИ:

УПИ I-комплексно застрояване;

            УПИ VIII-1882, жилищно застрояване, обществено обслужващи дейности, с предвидено ново по-високо застрояване, свободно спрямо съседните УПИ и подземно застрояване, по кафявите и зелени зачертавания, надписи и котировки за регулация, по червените ограничителни линии за основно застрояване и червен пунктир за подземно застрояване, коти в черно и матрица с устройствени показатели за зона “Жг“, обозначена със син цвят.

ОСЪЖДА Д.В.К., ЕГН **********,***, да заплати на Община Пловдив, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.В.К., ЕГН **********,***, да заплати на “ПИМК Билд 2019“ ЕООД (бивше “ПИМК Билд 2019“ ООД (до 25.09.2020г.), бивше “Микрон 2017“ ЕООД (до 18.11.2019г.)), със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Рогошко шосе“ №36, ЕИК *********, сумата от 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение; както и сумата от общо 490,00 (четиристотин и деветдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:.........................

/Н.Бекиров/