Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 19.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА ЧЛЕНОВЕ: К. МАЗГАЛОВ
Мл. съдия БОРЯНА
ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 4066 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 198722 от 22.08.2017 г., постановено по гр.дело № 79311/2015 г. по
описа на СРС, ГО, 119 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК искове, че К.Ю.Х.
дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 106, 35 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от м. 11.2012
г. до м. 04.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (17.09.2015 г.)
до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 129, 95 лв., както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 19,
19 лв., представляваща мораторно обезщетение за периода 31.12.2012 г. –
24.08.2015 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
23, 45 лв. С решението е прекратено производството по предявените срещу Т.А.Х.искове.
За процесните суми спрямо К.Ю.Х. е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.10.2015 г. по ч.гр.д. № 56387/2015 г.
по описа на СРС, 119 състав. Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която
се обжалват отхвърлителните части на решението спрямо К.Х.. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че съгласно чл. 31,
ал. 2 от общите условия на дружеството за продажба на топлинна енергия на
потребители за битови нужди месечната дължима цена се формира въз основа на
определена прогнозна месечна консумация и действащата за периода цена, а след
края на отоплителния сезон са били изготвяни изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите. В случай че резултатът от изравнителната сметка е сума за
доплащане, тя се добавя към първата дължима сума, а в случай че е сума за
възстановяване, от нея се приспадат просрочените задължения, като се започне от
най-старото. По отношение на дяловото разпределение е посочено, че съгласно чл.
22, ал. 2 от общите условия клиентите заплащат стойността на тази услуга на
продавача, като тя се формира от цената за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителните сметки, и от цената за отчитане на уред
за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента. Дължимата сума е
била фактурирана в съответствие с договорните задължения между „Т.С.“ ЕАД и
фирмата за дялово разпределение. Падежът на това задължение се определял в чл.
33 от общите условия. Посочва се още, че претендираната сума за дялово
разпределение е била включена в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като дължимостта й не е била оспорена изрично от длъжника. По
изложените съображения се моли първоинстанционното решение да бъде отменено в
обжалваните части и предявените срещу К.Х. искове да бъдат уважени в пълен
размер. Ответникът и третото лице не са подали отговор на тази въззивна жалба.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от ответника К.Х. чрез
надлежно упълномощен процесуален представител адв. Л., с която се обжалват
частите от решението, с които предявените срещу него искове са уважени. Твърди
се, че по делото не е безспорно установено, че ответникът има изискуеми и ликвидни
задължения към ищцовото дружество. Поддържа се, че своевременно е заплащал
всички известни му задължения към дружеството, като изцяло е погасил
задълженията си за процесния период, но направените плащания не са били
отразени коректно в счетоводството на „Т.С.“ ЕАД и дори е налице надплащане.
Посочва се още, че по делото не е безспорно установено ответникът да е ползвал
топлинна енергия, а са приети единствено частни документи, наречени „сметки“, и
вещото лице по СТЕ е работило само на база изходящи от ищеца документи, които
не са били представени по делото. По изложените съображения се моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части, а предявените
срещу К.Х. искове да бъдат изцяло отхвърлени. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не
са постъпили отговори на тази въззивна жалба от ищцовото дружество „Т.С.” ЕАД и
третото лице-помагач „Т.с.“ ЕООД.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
е валидно и допустимо в обжалваните части. Направеното от ответника с молба от
21.05.2019 г. възражение за недопустимост на производството, тъй като ищцовото
дружество не е изпълнило дадените му в откритото съдебно заседание, проведено
на 12.10.2018 г. указания, е неоснователно. С молба от 01.11.2018 г. „Т.С.“ ЕАД
е изпълнило указанията за посочване дали претендира главница за разходи за
топлинно счетоводство и лихва върху нея, като е препратило към подаденото заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Разгледано
по същество, решението е частично неправилно по следните съображения.
По делото е установено и не се спори, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесният апартамент/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа, доколкото по делото са приети протокол от проведено на
04.09.2002 г. общо събрание на етажните собственици в сградата, в която се
намира процесният апартамент, на което е било взето решение да се сключи
договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.с.“ ЕООД и
договор от 26.09.2002 г., с който етажната собственост на процесната сграда е
възложила на „Т.с.“ ЕООД да извърши доставка и монтаж на термостатни вентили,
термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия
и извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително
издаването на обща и индивидуални сметки. Не се спори по делото, а и от
приложеното на л. 23 писмо от Столична община, район „Красна поляна“, от 10.06.2014
г. се установява, че по отношение на процесния апартамент има сключен договор
за продажба от 01.01.1970 г. между ДРНС и Ю.И.Х.. От приложената на л. 21
справка от НБД „Население“ се установява, че Ю. Х. е починал на 09.05.2014 г. и
е оставил за свои наследници съпругата си Т.А.Х.и своя син ответникът К.Х.. С
оглед на изложеното по делото е установено и е безспорно, че К.Х. е собственик
на ¼ идеална част от процесния апартамент по силата на настъпилото
наследствено правоприемство, каквато част от задълженията се претендира и с
исковата молба, и на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, приложим за процесния период,
е клиент на топлинна енергия. Следователно между К.Х. и ищцовото дружество е
възникнало и съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия през исковия период, с оглед на което той дължи заплащане на
реално доставената топлинна енергия, съответстваща на притежаванаата от него
¼ идеална част от правото на собственост върху процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено
изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2
ЗЕ общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. В случая общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
тъй като са били публикувани. По делото не се твърди, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу тях в срока по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ.
Третото лице-помагач е представило документ за главен
отчет за периода 01.05.2012 г. – 30.04.2013 г. с подпис за потребителя, както и
констативен/приемо-предавателен протокол от 20.05.2014 г. за извършен
допълнителен отчет, отново с подпис на потребителя.
На л. 48 – л. 51 вкл. са приложени 4 броя платежни
нареждания, както следва: за извършено на 05.10.2015 г. плащане на сума в
размер на 184, 33 лв. с посочено основание „Ф.**********/31.07.15 г.“; на
28.10.2015 г. в размер на 129, 94 лв. с основание „период на отчитане м.
11.2012 г. – м. 11.2014 г.“; на 05.01.2016 г. в размер на 40, 30 лв. с
основание „Ф. ********** – ********** ********** – **********“; на същата дата
8, 63 лв. с основание „Ф.********** – **********, ********** – **********“.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение през процесния
период е уреден в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. По делото е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано. Вещото лице е посочило, че топлинната енергия, постъпила в
сградата-етажна собственост се измерва с общ топломер, монтиран в абонатната
станция във вх. Б и се отчита по електронен път всеки месец чрез уред с четяща
глава (терминал), като „Т.с.“ ЕООД разпределя отчетената енергия в съответствие
с действащата нормативна уредба между абонатите, които се топлозахранват.
Разпределението се извършва след реален отчет на монтираните в апартаментите на
живущите топлинни разпределители и водомери. Съгласно заключението в процесния
имот има пет отоплителни тела с монтирани топлоразпределители и един узаконен
водомер за топла вода. Вещото лице е установило, че ответниците са предоставяли
достъп за отчет на уредите, като реални отчети са били извършени на 14.05.2013
г. и 20.05.2014 г. Посочило е, че не са били начислявани суми за отопление на
имота и че през процесните два отоплителни периода в имота не е била използвана
топлинна енергия за отопление на жилището, като са били отчетени нулеви показания.
Били са отчетени и нулеви стойности на водомера в имота, като вещото лице е
посочило, че за апартамента се начислява единствено топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация. Фирмата за дялово разпределение е разпределила
получената енергия между абонатите пропорционално на пълния отопляем обем на
жилищата по проект. Вещото лице е изчислило, че общият размер на фактурираните
задължения за процесния период е 464, 29 лв., като резултатът от изравнителните
сметки е сума за връщане в размер на 38, 88 лв., т.е. общият размер на реално
дължимата сума е 425, 41 лв., като в нея не се включват сумите, дължими за
отчет на уредите и изготвяне на изравнителните сметки. Съгласно експертизата
технологичните разходи са били изчислявани в съответствие с Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. и са били отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер
топлинна енергия преди разпределянето й между абонатите. Посочено е също така,
че общият топломер е преминавал периодични последващи проверки.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано. Вещото лице е установило, че общият размер на прогнозно
начислените суми е 464, 29 лв., като за периода 01.05.2012 г. – 30.04.2014 г.
фирмата за дялово разпределение е отчела сума за получаване в размер на 38, 89
лв. Не е установило данни за извършено плащане за процесния период. Посочило е,
че през процесния период са били фактурирани суми за отчитане на уредите за
дялово разпределение в общ размер от 79, 56 лв.
С оглед на изложеното по-горе въззивният съд намира за
неоснователно възражението на ответника К.Х., че своевременно е заплащал всички
известни му задължения, в това число и процесните. В приложените четири броя
преводни нареждания изрично са посочени като основания за плащане номера на
фактури, които не отговарят на процесните фактури, описани от вещото лице на л.
3 от ССчЕ (л. 118 от първоинстанционното дело), като в приложеното на л. 48
платежно нареждане също изрично са посочени фактура и период, които са повече
от година след процесния, поради което ответникът не е доказал да е извършил
плащане именно на процесните задължения. Следователно правилно районният съд е
приел за установено, че той дължи на ищцовото дружество сумата от 106, 35 лв.
(1/4 от 425, 41 лв., което е общият размер на реално дължимата сума след
отчитане на изравнителните сметки), ведно със законната лихва за забава от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до окончателното плащане. Във въззивната жалба, подадена от
ответника, не са изложени оплаквания във връзка с присъждането на лихва за
забава върху главницата в размер на 19, 19 лв. за периода 31.12.2012 г. – 24.08.2015
г., поради което и с оглед диспозитивното начало решението следва да бъде
потвърдено в тази част.
По отношение изложените оплаквания, че по делото не е
безспорно установено, че ответникът има изискуеми и ликвидни задължения към
ищцовото дружество, настоящият съдебен състав намира, че същото е оборено от
приетите заключения на СТЕ и ССчЕ, които са обосновани и пълни и не са били
опровергани от други събрани по делото доказателства, с оглед на което няма
основание същите да не бъдат кредитирани.
Основателно се явява оплакването във въззивната жалба,
подадена от „Т.С.“ ЕАД, за неприсъждане на дължимите главница за дялово
разпределение и лихва върху нея. В заключението на съдебно-техническата
експертиза вещото лице на л. 4 (л. 112 от първоинстанционното дело) изрично е
посочило, че в изчислената от него като дължима сума за процесния период в
размер на общо 425, 41 лв. не се включва стойността на главницата за сумите,
дължими за отчет на уредите и изготвяне на изравнителните сметки. Тази сума е
посочена от вещото лице в заключението по съдебно-счетоводната експертиза в
размер на 79, 56 лв. Съгласно изложеното по-горе по делото е установено, че
ответникът К.Х. отговаря за ¼ от задълженията за процесния имот,
следователно той дължи и сума за дялово разпределение за процесния период в размер
на 19, 89 лв., ведно със законната лихва от подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното плащане и
лихва за забава върху нея в размер на 4, 10 лв. за периода 31.12.2012 г. –
24.08.2015 г. Така общият размер на дължимите от него суми се равнява на 126,
24 лв. главница (106, 35 лв. главница за топлинна енергия и 19, 89 лв. главница
за дялово разпределение) и 23, 29 лв. лихва за забава (19, 19 лв. лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия и 4, 10 лв. лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение).
По изложените съображения първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която предявените срещу К.Х. искове са
отхвърлени за разликата над 106, 35 лв. до 126, 24 главница, както и за
разликата над 19, 19 лв. до 23, 29 лв. лихва за забава, като за посочените
разлики исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени. В останалата
обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора ответникът К.Х. следва да бъде
осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски за
заповедното производство в размер на още 12, 71 лв. и още 28, 34 лв. за
първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от исковете. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, в която „Т.С.“ ЕАД е осъдено да
заплати на К.Х. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за първоинстанционното
производство за разликата над 3, 78 лв. до присъдените 27, 24 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Поради частичното уважаване на предявените искове и
двете главни страни имат право на разноски за въззивното производство. Общият
размер на направените от „Т.С.“ ЕАД разноски във въззивното производството е
200 лв., от които 100 лв. държавна такса по сметка на СГС и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Следователно в полза на дружеството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на 194, 95 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете. Ответникът К.Х. е направил разноски за
въззивното производство в общ размер от 100 лв. държавна такса, платена по
сметка на СГС. По делото не са ангажирани доказателства за заплатено от него
адвокатско възнаграждение, поради което няма основание за присъждане такова.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза на К.Х. на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени 2, 52 лв. разноски за въззивното
производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение
е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение № 198722 от 22.08.2017 г., постановено по гр.дело № 79311/2015 г. по
описа на СРС, ГО, 119 с-в, в частта, с която предявеният по реда на чл.
422 ГПК иск от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, срещу К.Ю.Х., ЕГН **********, с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ е отхвърлен за разликата над 106, 35 лв. до
126, 24 лв., която сума представлява главница за неплатена топлинна
енергия за периода от м. 11.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК (17.09.2015 г.) до окончателното й изплащане, в частта, в която
искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 19, 19 лв. до
23, 29 лв., която сума представлява лихва за забава върху главницата за периода
31.12.2012 г. – 24.08.2015 г., както и в частта, с която „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*****, е осъдено да заплати на К.Ю.Х., ЕГН **********, разноски за
първоинстанционното производство за сумата над 3, 78 лв. до присъдения размер от 27, 24 лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че К.Ю.Х., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ разликата над присъдените 106, 35
лв. до 126, 24 лв., т.е. още 19, 89 лв., която сума представлява главница за
неплатена топлинна енергия за периода от м. 11.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК (17.09.2015 г.) до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД разликата над присъдените 19, 19 лв. до 23, 29 лв., т.е.
още 4, 10 лв., която сума представлява лихва за забава върху главницата
за периода 31.12.2012 г. – 24.08.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
198722 от 22.08.2017 г., постановено по гр.дело № 79311/2015 г. по описа на
СРС, ГО, 119 с-в, в останалата обжалвана част по отношение на К.Ю.Х., ЕГН **********.
ОСЪЖДА
К.Ю.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК още 12,
71 лв. разноски за заповедното производство, още 28, 34 лв. разноски за
пъровинстанционното производство и 194, 95 лв. разноски за въззивното
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.Ю.Х.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски
за въззивното производство в размер на 2, 52 лв., съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.