РЕШЕНИЕ
№ 1192
гр. Варна, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иванка Д. Дрингова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501364 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 28464/18.04.2023г. по регистратурата на
ВРС, уточнена с молба от 12.05.2023г., подадени от И. К. З., ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител срещу Решение № 896/17.03.2023г. постановено по гр.д. №
12524/2022г. по описа на ВРС, 8-ми състав, В ЧАСТТА , с която е ОТХВЪРЛЕН иска на
жалбоподателя за осъждане на Р. Т. Д., ЕГН ********** да му заплати обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се заплатено адвокатско възнаграждение за
защита по изпълнително дело № 20188070400390 по описа на ЧСИ Н.Д., рег. № 807 на
КЧСИ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането –
20.06.2018г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД
/частично погасена с насрещно вземане в размер на сумата от 61 лева по наведеното
компенсаторно възражение, представляваща присъдени съдебни разноски в полза Р. Т. Д. с
Решение № 678/08.04.2021г., постановено по в.гр.д. № 618/2021 г. по описа на Окръжен съд
– Варна/ за разликата над присъдената сума от 150 лева до пълния размер от 300 лева.
Въззивникът И. З., чрез процесуалния си представител заявява становище за
неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Излага, че съдът
направилно е обосновал извод, че възражението на ответника Р. Д. за прекомерност на
1
заплатеното от ищеца З. по изп.дело № 20188070400390 по описа на ЧСИ Н.Д. адвокатско
възнаграждение е релевирано в срок като счита, че същото е следвало да се направи в
рамките на изпълнителното производство или по пътя на обжалване на действията на
съдебния изпълнител по реда на чл.435 от ГПК и понастоящем е преклудирано.
По същество оспорва изводите на съда, че заплатеното от И. З. възнаграждение в
размер на 300 лева е прекомерно с оглед извършените от процесуалния му представител
действия по изп.дело. Сочи, че адвокатът му не само е подал молба за прекратяване на
изпълнителното дело с доказателства за заплащане на задължението още преди образуването
му, но е извършил и дейности по проучване на делото, изразяване на становище, фактическо
изготвяне и подаване на искането. Посочва, че Наредба 1/2004г. за адвокатските
възнаграждения на Висшия адвокатски съвет определя минималните размери, под които
съдът не може да намалява дължимото адвокатско възнаграждение, но излага също, че
страните са свободни с договор по между си да определят справедлив и обоснован размер на
възнаграждението.
Прави възражение и срещу определения краен размер на възнаграждението след
извършеното прихващане с вземането на ответника със сумата от 61 лева присъдена с
решението по в.гр.д.№ 618/2021г. по описа на ВОС. Посочва, че вземането на ищеца З. е
присъдено ведно със законната лихва считано от датата на увреждането - 20.06.2018г. и към
датата на която насрещното задължение на ответника Д. е станало ликвидно и изискуемо
/08.04.2021г./ натрупаната законна лихва върху главницата от 150 лева е в размер на 42,63
лева и следователно след прихващането дължимата на ищеца разлика би била в размер на
131,63 лева.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Р. Т. Д., чрез процесуалния му представител. Счита подадената
въззивна жалба за изцяло неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част за правилно и законосъобразно. Поддържа заявеното възражение, че
претендираното от ищеца по делото адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за
процесуално представителство по изп.дело № 20188070400390 по описа на ЧСИ Н.Д. е
прекомерно с оглед извършените по него от пълномощника му действия и счита, че
правилно същото е било намалено до 150 лева. Възразява, че при определяне на главницата,
с която да се извърши прихващане следва да бъде прибавена и изтеклата до този момент
законна лихва като посочва, че ищецът е следвало да предяви иска си още през 2019г., а не
през 2022г. изчаквайки да се натрупат лихви. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение и в полза на въззиваемата страна да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски
за въззивната инстанция.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна поддържа
заявеното становище за неоснователност на жалбата и претендира за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Въззивникът с писмена молба поддържа
жалбата, моли за уважаването й и за присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете
съдебни инстанции.
2
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от И. К. З. срещу Р. Т. Д.
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 300 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се заплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение за защита по изпълнително дело № 20188070400390 по
описа на ЧСИ Н.Д., рег. № 807 на КЧСИ, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на увреждането – 20.06.2018г. до окончателното погасяване на задължението.
Твърди се в исковата молба, че с влязло в законна сила определение № 23 от
08.01.2018г., постановено по НЧХД № 2323/2016г. по описа на Районен съд – Варна ищецът
И. З. е осъден да заплати на ответника Р. Д. сумата от 1000 лева, представляваща направени
от него разноски за адвокатско възнаграждение. Излага, че на 08.02.2018г. трето лице е
погасило задължението му, като с банков превод по личната сметка на ответника е превело
дължимата сума. Сочи, че независимо от това, ответникът се е снабдил с изпълнителен лист
и след датата на банковия превод е образувал изп.дело № 20188070400390 по описа на ЧСИ
Н.Д. срещу ищеца. До ищеца З. била изпратена покана за доброволно изпълнение от
06.06.2018г., в която освен сумата от 1000 лева се претендирало и възнаграждение за
адвокат на взискателя в размер на 300 лева. Предвид наличните доказателства за погасяване
на дълга преди образуване на изпълнителното дело, същото било прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че в рамките на изпълнителното производство е бил
представляван от упълномощен адвокат, комуто е заплатил възнаграждение в размер на 300
лева, които съизмерява с претърпените от него имуществени вреди във връзка с
недобросъвестно образуваното изпълнително производство от страна на взискателя –
ответник в настоящото производство. Посочва, че ответникът не е проявил нужната грижа
да установи погасяването на задължението на ищеца към него към датата на образуване на
изп.дело чрез справка с банковата си сметка, което действие е противоправно. Излага се, че
заплатеният от ищеца адвокатски хонорар в рамките на изпълнителното дело съставлява
претърпяна от него имуществена вреда и е в пряка причинна връзка с образувания
изпълнителен процес. Претендира сумата на обезщетението в размер на 300 лева да бъде
заплатено ведно със законната лихва върху него считано от датата на увреждането -
20.06.2018г. до окончателното изплащане. Моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Р. Т. Д., с който
заявява становище за недопустимост, а в евентуалност за неоснователност на предявения
иск. По същество оспорва предявения иск по основание и размер. Излага, че по личната му
банкова сметка е постъпила сума от 1000 лева от сметка на лицето В.Б., но посочва, че не му
е станало ясно, че се погасява именно задължението на ищеца И. З., тъй като не е било
указано в основанието на превода. Излага, че изпълнителното дело е било образувано с
убеждението, че сумата не е платена доброволно. Узнал, че плащането е за дълга на ищеца
3
едва след образуване на изпълнителното производство.
Оспорва, че за ищеца З. е съществувала необходимост от упълномощаване на адвокат
по изпълнителното дело, тъй като същият е знаел за стореното преди това погасяване на
дълга и за наличието на основание за прекратяване на производството, поради което
единственото, което адвокатът е следвало да извърши е да подаде молба, с която да уведоми
съдебния изпълнител за основанието за прекратяване на делото. На това основание твърди,
че претендираните от ищеца 300 лева за адвокатски хонорар по изпълнителното дело са
прекомерни и недължими, с оглед осъществените процесуални действия в производството.
Оспорва също така, че ищецът действително е заплатил на упълномощения адвокат Д. П.
възнаграждение в размер на 300 лева, като твърди, че договорът за правна помощ е от кочан,
издаден от АК Варна на адв. В.Б. Н. – бивш член на Варненска адвокатска колегия. На това
основание счита, че ищецът не е претърпял твърдяните имуществени вреди, поради което
моли предявеният иск за обезщетяването им да бъде отхвърлен като неоснователен. В
условията на евентуалност релевира възражение за прихващане със свое вземане в размер на
сумата от 61 лева, която ищецът е осъден да му заплати, съгласно влязло в законна сила
Решение № 678/08.04.2021г. по в.гр.д. № 618/2021г. по описа на ВОС.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на
нея петитум на претенцията обуславят извод за предявен от ищеца И. К. З. иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника Р. Т. Д. да му заплати обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди съизмерими със заплатеното по изп.дело №
20188070400390 по описа на ЧСИ Н.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 20.06.2018г. до
окончателното погасяване на задължението.
Исковата претенция е процесуално допустима, предявена от ищец твърдящ, че е
претърпял имуществени вреди, за които претендира парично обезщетение. Основателното
провеждане на избраната форма на искова защита предполага установяването от ищеца при
условията на пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност, а именно: противоправно поведение от страна на ответника в следствие, на
което да е настъпила вреда за претендиращия обезщетяването й, същата да е причинена
виновно, като е необходимо и наличието на причинна връзка между действията и
бездействията на причинителя и настъпИ. резултат - увреждането. Вредата, която е
настъпила следва да е пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане.
В случая твърденията са за претърпяна имуществена вреда във вид на заплатено
адвокатско възнаграждение от страна на длъжника по изпълнително дело, за образуването
на което не са били налице предпоставки, предвид заплащането на дълга към кредитора още
преди образуването му.
4
Установява се от приложения по делото препис от изп.дело № 390/2018г. по описа на
ЧСИ Н.Д., че на 06.06.2018г. Р. Т. Д. е депозирал искане за образуване на изпълнително
производство като е приложил издадения в негова полза на 20.02.2018г. изпълнителен лист
въз основа на влязло в сила Определение № 23/08.01.2018г., постановено по НЧХД №
2323/2016г. по описа на ВРС за сумата от 1000 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение дължими от И. К. З..
До длъжника е изпратена ПДИ, получена от него на 13.06.2018г.
На 20.06.2018г. длъжникът И. К. З. чрез пълномощника си адв.Д. П. е депозирал
пред ЧСИ молба за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1
ГПК и за присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар. Като доказателство за
извършеното в полза на взискателя плащане на сумата по изпълнителния лист преди
образуването на изпълнителното дело е представено копие от платежно нареждане от
08.02.2018г. за извършен превод по сметка на Р. Т. Д. на сума в размер на 1000 лева.
Наредител на превода е В.Б. Н., а посоченото основание е „Определение № 23/08.01.2018г.
НЧХД № 2323/2016г. ВРС“. Към молбата на длъжник са приложени пълномощно и договор
за правна защита и съдействие № 284101, видно от които И. З. е упълномощил адв. Д. П. за
процесуално представителство по изп.дело № 390/2018г. на ЧСИ Н.Д., за което му е
заплатил в брой договореното възнаграждение в размер на 300 лева.
С Постановление от 20.07.2018г. съдебният изпълнител е прекратил производството
по изп.дело № 20188070400390 на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, но е отказал да
присъди разноски за адвокатско възнаграждение в полза на длъжника по изпълнението – И.
З.. Отказът за присъждане на разноски е обжалван пред ВОС, но производството по жалбата
е прекратено, поради недопустимост на обжалването.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства показва, че процесното
изпълнително дело № 20188070400390 е образувано от взискателя Р. Д. на 06.06.2018г. след
като фактически задължението на длъжника И. З. спрямо него е било погасено чрез плащане
на 08.02.2018г.
Несъстоятелни са възраженията на ответника, че не е предоставял на длъжника
банковата си сметка, както и че не е бил длъжен да предполага, че платецът В.Б. погасява
задължението на длъжника З.. Ответникът е следвало да съобрази, че по личната му банкова
сметка е постъпила сума в размер на 1000 лева, а посоченото основание - „Определение №
23/08.01.2018г. НЧХД № 2323/2016г. ВРС“ е достатъчно да се направи обосновано
предположение, че плащането, независимо от името на платеца, има за цел да погаси
именно задължението, за което на 20.02.2018г. е издаден изпълнителния лист срещу И. З..
Нещо повече, очевидно на ответника му е било известно, че В.Б. и И. З. съжителстват на
семейни начала и имат общо дете /видно от позоваването в писмения отговор/, поради което
на още по-голямо основание ответникът е следвало да съобрази, че извършеното от Блажева
плащане, при липса на други правоотношения между тях, погасява задължението на И. З..
Налице е следователно противоправно поведение на ответника Д. изразяващо се в
предприемане на действия по принудително изпълнение срещу длъжника З. на вече
5
изпълнено от него парично задължение. Обстоятелството, че плащането е извършено от
трето лице, а не от самия длъжник, не променя този факт, доколкото същото по аргумент от
чл.73 от ЗЗД има погасителен ефект, който следва да бъде зачетен от кредитора по
вземането.
Деянието е виновно извършено, доколкото добросъвестното водене на собствените
дела изисква полагане на необходимата грижа за извършване на справка с постъпленията по
банковата сметка, така че при наличие на доброволно изпълнение, да не се преминава към
действия по принудително изпълнение. Такава грижа не е положена от ответника в периода
от постъпилото по банковата му сметка плащане /08.02.2018г./ до датата на образуване на
изпълнителното дело /06.06.2018г./, в противен случай не би се стигнало до сезиране на
съдебния изпълнител и до необходимост длъжникът по изпълнението да прави разходи за
защитата си по него. Изложеното обуславя извод за наличието и на другите два елемента от
фактическия състав на деликтната отговорност – претърпяна имуществена вреда от ищеца
изразяваща се в заплащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат и
наличието на причинно-следствена връзка между противоправните действия на взискателя и
претърпената от длъжника вреда.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не е претърпял твърдяната
имуществена вреда, тъй като не е следвало да упълномощава адвокат, предвид на факта, че
самият той упражнява професията на адвокат, т.е разполага с необходимите професионални
знания да организира защитата си по изпълнението сам. Това е така, тъй като липсва
юридическа забрана адвокат да упълномощи друг адвокат с правомощия за процесуално
представителство, така както междупрочем е сторил и самият ответник – взискател по
изпълнителното дело.
Ищецът съизмерява претърпяната от него имуществена вреда със заплатеното
адвокатско възнаграждение за осъщественото от упълномощения адвокат процесуално
представителство по образуваното изпълнително дело. Същото е в размер на 300 лева,
видно от представеният договор за правна защита и съдействие сключен между ищеца и
адв.Д. П.. Договорът, видно от представената служебна бележка от Председателя на Съвета
на ВАК от 31.10.2022г. е обективиран върху кочан, който към датата на сключването му
вече е бил във фактическо държане на адв.П., след като с приемо-предавателен протокол от
12.11.2015г. му е бил предаден от В.Б.. Съдът приема, че обстоятелството върху какво е
обективиран договорът за правна защита – върху адвокатски кочан или върху лист хартия е
ирелевантно за преценката дали е налице твърдяната имуществена вреда. Водещ в случая е
фактът на осъщественото плащане на адвокатското възнаграждение, удостоверен с
издадената разписка за това обектививирана в процесния договор.
При определяне размера на действително претърпяната от ищеца вреда съдът
съобразява направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение на упълномощения за процесуално представителство по
изпълнителното дело адвокат. Същото е направено срочно, още в хода на изпълнителното
производство и е обосновано с липсата на фактическа и правна сложност на действията
6
извършени по изпълнителното дело, които е конкретния случай се изразяват единствено в
подаването на молбата за прекратяване на изпълнението, поради извършеното преди
образуването му плащане. На база на тези обективни факти, съдът намира, че дължимото на
процесуалния представител на длъжника възнаграждение следва да е в минимален размер.
Съобразно действащата към момента на сключване на процесния договор редакция на
Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения то е в размер на
150 лева определено по реда на чл.10, т.2, вр.чл.7, ал.1, т.2 от Наредбата /половината от
съответното възнаграждение по чл.7, ал.1, т.2, което в случая е 300 лева при материален
интерес от 1000 лева/. Това е и размерът на действително претърпяната от ищеца
имуществена вреда във връзка със заплатеното адвокатско възнаграждение в хода на
изпълнително дело № 20188070400390 по описа на ЧСИ Н.Д..
По отношение направеното от ответника възражение за прихващане с негово
насрещно вземане против ищеца в размер на 61 лева присъдено с влязло в законна сила
решение № 678/08.04.2021г. постановено по в.гр.д. № 618/2021г. по описа ВОС, съдът
намира същото за основателно.
Действително е налице ликвидно и изискуемо вземане на ответника в посочения
размер от 61 лева по цитираното съдебно решение, което следва да бъде прихванато до
размер на по-малкото с насрещното му задължение установено по настоящото дело.
Прихващането от съда следва да се извърши между главните задължения /главниците/, без
акцесорното вземане за законна лихва да се капитализира. При липса на доброволно
изпълнение на задължението, съдебният изпълнител има правомощието да остойности
дължимата законна лихва считано от посоченият начален момент до окончателното
изплащане и да пристъпи към нейното събиране заедно с дължимата главница.
При това положение и след извършената съдебна компенсация, ответникът Д. остава
задължен за сумата от 89 лева, за която искът с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД следва
да бъде уважен. Съобразно направеното искане сумата на обезщетението следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва върху нея считано от датата на увреждането –
20.06.2018г. до окончателното погасяване на задължението.
Предвид съвпадането на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези
формирани от първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
И двете страни са претендирали сторените по делото съдебно—деловодни разноски,
като съобразно изхода на спора такива се следват на въззиваемата страна в размер на 400
лева – адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно, а е в минимален размер
определен по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 896 от 17.03.2023г. постановено по гр.д. №
12524/2022г. по описа на ВРС, 8-ми състав.
ОСЪЖДА И. К. З., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Възраждане“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Т. Д. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Г.Р.Д.“ *** сумата от 400
/четиристотин/ лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8