РЕШЕНИЕ
№ 504
гр. Монтана, 1 август 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, пети състав, в публично заседание на 06 07 2023 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Петя Видова,
като разгледа докладваното от СЪДИЯ Рени Цветанова адм. дело № 224 по описа на АдмС – Монтана за 2023 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 225а от ЗУТ, вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на Л.Б.А.,*** против Заповед № 154 от 23
01 2023 г. на Кмета на Община Монтана, с което е наредено на Л.Б.А. и Л.Б.А.,
като наследници на Б*** А*** А*** да премахнат незаконен строеж „ограда”,
находяща се в ПИ с идентификатор 48489.6.597 по КК на гр. Монтана, УПИ ІІ, кв.
184 по действащия ПУП на гр. Монтана и административен адрес ул. „Р*** ” № * .
В жалбата се твърди, че оградата е построена от Б*** А*** , баща
на оспорващите, в периода 1970-1980 г. Преди няколко години се наложило да
подмени старите тухли с бетонови, за да я заздрави и да не представлява
опасност за минувачите по улицата, в който си вид съществува и в момента. Позовава
се на чл. 151, т. 11 от ЗУТ, според който не се изисква разрешение за строеж за
леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в
рамките на поземления имот, а процесната ограда е с височина на плътната част
от 0,6 м. В писмени бележки адв. Ф. твърди, че Заповедта е издадена при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, както и при посочени
грешни и противоречиви фактически и правни основания. Оспорваната заповед е
издадена въз основа на Констативен акт № 8 от 10.11.2021 г., в който се
констатира, че незаконният строеж „ограда" е изпълнен изцяло в чужд имот с
идентификатор 48490.6.597 по КК на гр. Монтана, както и че строежът реално се
ползва от семейството на А*** Г*** , собственичката на сградата на основно
застрояване в посочения имот, с идентификатор 48489.6.597.1 по КК на гр. Монтана.
Оградата е разположена към улицата, а не на граница със съседи, в който смисъл
е изслушаното заключение на вещото лице Д.Д.. Спорната ограда е 4,20
м., в обозначение на точки АВ на Приложение 2 от заключението, тангира с
кадастралната карта от 2006 г. и не съвпада с кадастралния план от 1991 г. При
съпоставяне на двата чертежа, единият направен от ВЛ (Приложение 2 от експертизата)
и другият, направен от длъжностно лице (стр. 2 от акта) е видно, че според
констативния акт процесният строеж, освен че се намира непосредствено върху
жилищната сграда, е изграден по границата на действащата улична регулация,
съвпадаща с границата на имот № 4550 по предходен кадастрален план, действащ до
2006 г. Посоченото в описателната част на Констативен акт № 8 местоположение на
строежа не съвпада с точното местоположение, отразено на чертеж 1 в графичната
част на акта. Съдържанието на акта, съставен на основание чл. 225а ал. 2, във
връзка с чл. 223, ал. 2 т. 1 от ЗУТ, е противоречиво и неточно и съставената
въз основа на противоречивия акт оспорвана заповед е с противоречиво н неточно
съдържание по отношение на точното местоположение на строежа, съгласно чертеж 1
от акт № 8. В хода на делото се установи, че нареждането за събаряне на строежа
е частично изпълнено от жалбоподателката и строежът е преработен във вида, в който
да отговаря на разпоредбите на ЗУТ по чл. 48, ал. 1 и ал. 7 от ЗУТ, във връзка
с чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, както и че процесният строеж изпълнява
ограждащата функция откъм улица и в преработения вид отговаря на изискванията
на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Следователно заповедта не съответства, както на
цитираната материалноправна разпоредба, така и на целта на закона, защото целта
на ЗУТ, е както да забранява незаконното строителство, така и да разрешава
строителството, което отговаря на целите и разпоредбите му. В хода на делото се
установи, че границата на процесния имот 48489.6.597 по кадастралната карта не
съвпада с регулационната и при това несъответствие не може да се направи, както
извод за търпимост на цялото съществуващо застрояване, както в имота, така и в
квартала, така и че не може да са направи извод за законност и допустимост на
процесния строеж по действащ подробен устройствен план. Това несъответствие не е
било установено и не е било взето предвид преди издаване на заповедта, както и
не е отразено в оспорваната заповед, поради което е нарушен чл. 35 и чл. 36,
ал. 1 и сл. до чл. 53 от АПК, както и разпоредбата на чл. 134 ал. 1 т. 1 и ал.
2 т. 2 от ЗУТ. Съгласно ОУП на гр. Монтана, одобрен с Решение № 659 от Протокол №
26/23.11.2017 г. на Общински съвет Монтана, за УПИ II в обхвата на кв. 184
устройствени показатели са: зона Жм - жилищна зона с преобладаващо малоетажно застрояване
и параметри на застрояване: Ппл - 40%; Кинт-1,2; Кк - 10 м; Озел. -40%. ПУП на
гр. Монтана е одобрен със Заповед № 445/26.02.1991 г. като уличната и
дворищната регулация по плана към настоящия момент не са приложени. След 1991
г. е одобрена и е влязла в сила Заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. за одобрение
на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Монтана, следователно са
налице обстоятелствата по чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а именно
възникнали са съществени промени в устройствени условия, при които е бил
съставен планът от 1991 г. на основание новата граница на ул. „Р*** ",
имот 48489.6.599 по КК на гр. Монтана и същественото й стесняване, посоченото
от ВЛ Д., не само по отношение на процесния граничещ с тази улица имот
48489.6.597, а и цялото съществуващо застрояване и граници на имотите в
квартала.
Ответникът по жалбата Кметът на Община Монтана, чрез
процесуалния си представител Г. П*** в с.з. на 01 06 2023 г., оспорва жалбата и
моли същата да се отхвърли като неоснователна. Оспорва списъка с разноски,
поради това, че част от исканите разноски нямат отношение към спора. Относимите
разноски са тези за адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и държавна
такса. Моли да се отхвърли жалбата и им се присъди юрисконсултско
възнаграждение. В писмени бележки се позовава на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, според
който Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ или на части от тях, въз основа на констативен
акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Оспорената заповед е
издадена въз основа на Констативен акт № 09/10.11.2021 г. и Констативен
протокол от проверка от 20.01.2023 г. Констативен акт № 09/10.11.2021 г. е
съставен от служител при община Монтана при извършена проверка на строеж „ограда".
При проверката е установено, че строежът е изпълнен без строителни книжа -
разрешение за строеж. Строежът представлява ограда изпълнена с плътна част от
бетонови тухли с височина 1.20 между три броя колони с височина 2.10 м.
Строежът е завършен и се ползва по предназначение. Констативният акт по своето
предназначение слага началото на административното производство и установява
вида и характера на извършеното строителство. От заключението на вещото лице се
установява, че плътната част на оградата е съборена като са оставени само трите
броя колони, за които е захваната телена ограда. Съгласно заключението на
вещото лице за оградата няма строителна документация. Оградата, дори и в този
си вид представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Начинът на
изграждането му и неговото предназначение го определят като строеж, който в
случая е без строителни книжа, в нарушение на изискванията на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Съгласно разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "Строежи" са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението. В представеното по делото заключение вещото
лице е посочило, че при запознаване с картния материал е констатирало
несъответствие в местоположението на уличната регулация на ул. Р*** по
действащия регулационен план и кадастралната карта, за което е приложило
комбинирана скица приложение 2 към експертизата. Посочено е още в заключението,
че по действащия подробен устройствен план поземлен имот с идентификатор
48489.6.597 по кадастралната карта на гр. Монтана попада в уличната регулация
като улица „Р*** " е много по тясна от предвиденото в регулационния план.
Урегулиран поземлен имот ІІ, кв. 184 по действащия подробен устройствен план на
гр. Монтана е с по малка площ от поземлен имот с идентификатор 48489.6.597 по
кадастралната карта на гр. Монтана. По действащия подробен устройствен план на
гр. Монтана към УПИ II, кв. 184 няма придаваеми места. В периода 1990 г. - 2006
г. лицата, посочени като собственици в регистъра към кадастралната карта на гр.
Монтана на поземлен имот с идентификатор 48489.6.597 са завзели част от улица с
ОТ 770-790-795 по действащия подробен устройствен план на гр. Монтана. Улицата
е публична общинска собственост, за която съгласно чл. 56, ал. 2 от Закона за
общинската собственост не се съставят актове за общинска собственост, освен ако
в специален закон е предвидено друго. Оградата е недопустима съгласно § 16 от
Преходните разпоредби и Закона за устройство на територията и §127 от
Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за устройство на територията. Оспорената заповед е постановена след като
е установено, че строеж „ограда" е незаконен, т.к. е без необходимите
строителни книжа - разрешение за строеж, с което е нарушен чл.148, ал. 1 от ЗУТ. Заповед №154/23.01.2023 г. е издадена от компетентен орган по смисъла на
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, а именно Кмета на община Монтана, който разполага с
правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста
категория, намиращи се на територията на община Монтана. В случая извършеното
строителство е пета категория. Заповедта е издадена в изискуемата от закона
писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително
фактически и правни основания за издаването й, при спазване на
материапноправните разпоредби, административнопроизводствените правила и в
съответствие с целта на закона. Извършеното строителство представлява незаконен
строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършено без
строителни книжа в нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само въз основа на
издадено по съответния ред разрешение на строеж.
Административният съд Монтана, като се запозна с доводите на
страните и доказателствата в административната преписка и след служебна
проверка съобразно разпоредбата на чл.168, ал. 1 и ал. 2 от АПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
С Констативен Акт № 08/10.11.2021 г. /л. 15/ и приложена към
него окомерна скица е установен завършен строеж – масивна ограда, изпълнена
като плътна зидария от бетонови блокчета с височина от 1,20 м. между три броя
колони. Оградата е изпълнена върху съществуваща ивична, бетонова основа. Строежът
е с размери в план дължина 4,20 м. и височина 1,20 м. на плътната част и е изпълнен
без необходимите строителни книжа по Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
По констативния акт е подадено възражение от А*** Т*** Г*** , в
което се твърди, че строежът не е извършен в чужд имот, построен е от дядо й Б***
А*** А*** в собственото си дворно място на ул. „Р*** ” № * . ЗУТ възлага
отговорността за премахване на незаконните строежи на техните извършители,
съответно върху техните наследници, които в случая са дъщерите на извършителя -
Л.Б.А. и Л*** Б.А.. Тя не е наследник на Б*** А*** А*** и не носи отговорност
за извършеното от него строителство. Твърди се, че установените от Община
Монтана собственици се легитимират като такива с констативен нотариален акт за
собственост на недвижими имот придобит по давностно владение. Този нотариален
акт е оспорен в съда с иск за собственост. До приключването на съдебния спор и
изясняване на въпроса за собствеността на земята административното производство
по чл. 225а ЗУТ за премахване на построената в нея незаконна ограда следва да
бъде спряно.
Съгласно приложена нотариално заверена декларация /л.37/ от Л.Б.А.
и А*** Т*** Г*** , изградената в ПИ с идентификатор 48489.6.597 по КК и КР на
гр. Монтана ограда към ул. „Р*** ” е изградена от Б*** А*** А*** в периода
1970-1980 г.
С оспорената Заповед и въз основа на съставен Констативен Акт № 08/10.11.2021 г. е наредено на Л.Б.А. и Л.Б.А.,
наследници на Б*** А*** А*** да премахнат незаконен строеж „ограда”, находящ се
в поземлен имот с идентификатор 48489.6.597 по кадастралната карта на гр.
Монтана, УПИ II, кв. 184 по действащия подробен устройствен план на гр. Монтана,
с адрес ул. „Р*** ” № * . Със същата Заповед е определен едномесечен срок от
влизането й в сила строежът да бъде премахнат доброволно като е насрочено и
принудително премахване в случай че същият не бъде премахнат доброволно. В
заповедта е посочено, че собственици на поземлен имот с идентификатор
48489.6.597 по кадастралната карта на гр. Монтана, УПИ II, кв. 184 по
действащия подробен устройствен план на гр. Монтана, адрес ул. «Р*** » № * , са
записани К*** И*** К*** с ½ ид.ч., съгласно НА от 13 08 2021 г., С***
А*** А. и Б*** К*** А*** също с ½ ид.ч., съгласно НА от 22 12 2017 г.. Като
носители на други вещни права по данни на К*** са записани И*** К*** А*** и А***
Я*** А. с право на ползване, съгласно нотариален акт № 98, том 10, per. № 3848,
дело 1700 от 13.08.2021 г., вписан в Служба по вписванията гр. Монтана. За УПИ
II, кв. 184 по действащия подробен устройствен план на гр. Монтана не е
приложена уличната и дворищната регулация. Поземленият имот се ползва по
кадастрални граници. Строеж „ограда” е изпълнен изцяло в поземлен имот с
идентификатор 48489.6.597 по кадастралната карта на гр. Монтана, УПИ II, кв.
184 по действащия подробен устройствен план на гр. Монтана. Видно от
приложената с писмо док. № ИО-01-04-108-2/18.08.2021 г., декларация от Л.Б.А. и
А*** Т*** Г*** , възложител и изпълнител на строежа е Б*** А*** А*** , б.ж. на
гр. Монтана., като за година на изграждане е посочен периода от 1970 г. до 1980
г. Съгласно Удостоверение за наследници № 1983/16.08.2021 г. и презаверено под
№ 200 от 25.01.2023 г. наследници на Б*** А*** А*** са Л*** Б.А.,*** и Л.Б.А.,***.
Строежът представлява ограда, изпълнена с плътна част от бетонови тухли с
височина 1,20 м., между три броя колони с височина 2.10 м. Оградата е изпълнена
върху съществуваща ивична бетонова основа на стара ограда. Дължината на
оградата е 4,20 м. Строежът е завършен и се ползва, като за него няма
строителни книжа, съгласно изискванията на ЗУТ, както и няма съгласие за
изграждане на строежи от собствениците на поземлен имот с идентификатор
48489.6.597, УПИ II, кв. 184 по действащия подробен устройствен план на гр.
Монтана. Предвид това, същия не попада в хипотезата на § 16, ал. 1 от
Преходните разпоредби и §127, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на
закона за изменение и допълнение на ЗУТ. Строежът е пета категория по
разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в” от ЗУТ и чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 1/30.07.2003 г. за номенклатурата и видовете строежи, тъй като оградата е на
улица. Нарушен е чл. 148, ал. 1 от Закона за устройство на територията.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза от вещото лице Д.Д.
се установява, че от извършения на място оглед, в гр. Монтана, улица „Р*** "
№ 19, в имот с идентификатор 48489.6.597 по кадастралната карта на гр. Монтана,
е изградена ограда, състояща се от три броя колони от бетонови тухлички с
размери 0,26 м/0.26м. с шапки с р-ри 0,37 м/0,37 м/0,03м и височина 1,73 м. и
телена мрежа. Дължината на оградата е 4,20 м, от която 0,78 м е на колоните, а
телената мрежа е с дължина 3.42 м и височина 1.70 м. Оградата е изпълнена на
съществуваща бетонова основа, по вида на която може да се допусне, че е строена
в предходен период около 1970 - 1980 г. Площта, без старата бетонова основа -
колоните са 0,442 кв.м, а телената мрежа - 5.78 кв.м. Описаната в констативен
акт № 08/10.11.2021 г. на Община-Монтана /лист 15 от делото/ ограда, вече не
съществува в този си вид, плътната част е съборена и на нейно място е поставена
телена мрежа. Колоните са поставени преди около няколко години, а телената
мрежа в периода след издаване на констативния акт, респ. след издаване на
заповедта, предмет на делото. Оградата е разположена към улицата, а не на
граница със съседни имоти. На комбинираната скица Приложение № 2 е нанесена в
отсечка АВ. Определя оградата като лека прозирна, въпреки, че от масивната част
са останали колоните и предвид обстоятелството, че в ЗУТ не се коментират
смесени огради /или са плътни или леки прозирни/, като за този вид огради не е
необходимо строително разрешение по чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ и за същата
няма строителна документация. Оградата изпълнява ограждаща функция от към
улицата по отношение на площта, ползвана от семейството на жалбоподателката по
делото, заключена в контур ABCDA и оцветена в червено на скица Приложение № 2,
която площ се състои от около 14 кв.м и представлява затворено пространство
между сгради от три страни: сграда с идентификатор 48489.6.597.1 и две
постройки, които не са нанесени на кадастралната карта, но тангират с отсечка
ВС на скицата, означена с пунктир. Община Монтана записва в обжалваната
заповед, че оградата се намира в чужд имот по причина, че живущите в същия имот
и собственици на сгради в него - Б*** К*** А*** , С*** А*** А. и И*** К*** А***
са се сдобили с Нотариален акт за собственост по давностно владение на целия
имот с идентификатор 48489.6.597, а именно приложения в делото /лист 41/. При
запознаване с картния материал констатира несъответствие в местоположението ма
уличната регулация на улица „Р*** " по действащия регулационен план и
кадастралната карта, видно от комбинираната скица между двете - Приложение № 2
към експертизата. По действащия регулационен план част от имот с ид. 48489.6.597
попада в уличната регулация, включваща площ ползвана от всички съсобственици
включително и оградата. По кадастралната карта е отразено действителното
положение в момента, като улица „Р*** ", която е с идентификатор
48489.6.599, е много по тясна от предвиденото в регулационния план. УПИ II в
кв. 184 по действащия perулационен план представлява само част от имот с
идентификатор 48489.6.597, като за целия имот по кадастралната карта са налице
документи за собственост. Определя категорията на оградата като шеста, съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ. Оградата
попада в уличната регулация на улица „Р*** " /Приложение № 4 от СТЕ, посочено
със стрелка/, по кадастралния и регулационен план, одобрен със Заповед №
5109/1956 г. и действащ до 12.12.1974 г., което я прави недопустима съгласно
действащите „Строителни правила и норми за изграждане на населените места,
действащи от 1959 г. до 1977 г. По действащия кадастрален и регулационен план,
одобрен със Заповед № 801/12.12.1974 г., същата попада в съществуващата на
място улица /път/, като целият квартал е отреден за „Спортен комплекс",
така че е недопустима спрямо действащия тогава ПУП - план за регулация.
Строежът не е в съответствие с изискванията на чл. 56 от ЗТСУ /отм./, действащ
от 1973 г. до 2001 г. за строителство в чужд имот. /Приложение № 5 към СТЕ/ По
отношение на изградените колони и поставената телена мрежа на мястото на старата
плътна ограда, която по действащия регулационен план попада в уличната
регулация, а по кадастралната карта граничи с имот с идентификатор 48489.6.599,
отразен в картата като улица „Р*** " и същевременно попада в имот с
идентификатор 48489.6.597, записан като частна собственост, вещото лице не може
да се произнесе за допустимостта по действащия peгулационен план, докато по
отношение на улицата не се предприемат процедури /евентуално изменение на ПУП/
за привеждане в съответствие местоположението на улицата по perулационния план
и кадастралната карта.
В съдебно заседание, заявява, че трябва да се установи
съответствие между регулацията и кадастралната карта, защото в случая двете не
си съответстват, каквото трябва да се направи. По принцип има съответствие, но
тук няма такова и практиката в такива случай е да се направи ПУП. Уличната
регулация не е приложена на място. Оградата по кадастралния план тангира с
тротоара от страната на улицата и не се включва в имот № 4550, това е номера по
плана от 1991 г. В Плана от 1956 г. - Приложение 5 на експертизата, оградата е
обозначена с червена отсечка и от този план е видно, че същата е в улицата. От
точка В по посока североизток гледайки комбинираната скица на Приложение 2 от
заключение, има сграда и след това ограда, която продължава до края на имота.
Не може да каже дали тангира с кадастралната карта или с друг кадастрален план,
но има такава ограда. Двете огради ги прекъсва постройката. Другата ограда
започва от постройката и завършва до границата на имот № 598 по кадастралната
карта. Щом е разделен, значи са два строежа. Строени са по различно време, имат
различна конструкция, но не може да каже подробности, поради това, че не е
изследвала тази част. Заключението си вещото лице е изготвила за строежа, който
е заварила на място, който строеж в този си размер е предмет на заповедта, но в
този си вид не е. По размери и местонахождение това е строежа, но от него е
премахната плътна част. Останали са само колоните.
Съгласно Констативен Протокол от 20 01 2023 г. /л. 160/,
служители при Община Монтана са извършили проверка на място във връзка със
съставен КА № 08/10 11 2021 г. за строеж „ограда” и КА № 09/10 11 2021 г за
строеж „стопанска постройка със смесено предназначение”, които строежи не са
премахнати и съществуват във вида, в който са актувани.
Съгласно Писмо на Община Монтана, въз основа на дадени с
Протоколно Определение от 01 06 2023 г. указания, лицата К*** К*** , С*** А., Б***
А*** , И*** А*** и А*** А. не са извършвали плащания на придаваеми места и не
могат да извършват, тъй като по действащия ПУП няма придаваеми места към УПИ
ІІ, кв. 184. Имот пл. № 4550 по КК на гр. Монтана, одобрен през 1991 г.,
недействащ от 2006 г. е с по-малка площ от ПИ с идентификатор 48489.6.597 по
КККР на гр. Монтана. Лицата К*** К*** , С*** А. и Б*** А*** са завзели част от
улица с ОТ 770-790-795 по действащия ПУП на гр. Монтана в периода 1990 – 2006
г.
По делото са приложени още жалба от Б*** К*** А*** , С*** А*** А.
и И*** К*** А*** , Постановление за прекратяване на досъдебно производство на
РП Монтана док № 11 – 01 -97 от 14 11 2022 г., Удостоверение за наследници на Б***
А*** А*** /л. 38/, Нотариални актове, скици на ПИ с идентификатор 48489.6.597
по КККР на гр. Монтана и съседните му такива, Искова молба вх. № 410/19 01 2022
г. на РС Монтана и Съдебно удостоверение за образувано гр.д. № 93/2022 г. по
описа на РС Монтана с ищец Л.Б.А. срещу Б*** К*** А*** , С*** А*** А., А***
Я*** А., И*** К*** А*** и К*** И*** К*** за признаване за установено спрямо
ответниците, че ищцата е собственик по наследство и давностно владение на 1/3
ид.ч. от ПИ с идентификатор 48489.6.597 по КККР на гр. Монтана, копие от
разписен лист, от действащ регулационен и недействащ кадастрален план,
комбинирана скица от Кадастър М*** ООД, геодезическо заснемане на
северозападната граница на имот 48489.6.597 по КККР.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата
е против ИАА, подлежащ на оспорване, от лице, имащо правен интерес – адресата
на акта. Подадена е на 01 03 2023 г., видно от поставения от Община Монтана щемпел
върху жалбата /л. 3/. В описа представен по делото Община Монтана посочва, че
Заповедта е връчена със Съобщение. Представените, обаче по делото съобщения не
съдържат номера, такъв какъвто е посочен в представените Известия за доставяне
/л. 9-12/, а именно: 24-00-52-1, поради което този състав приема, че не са
налице надлежни данни за връчване на Заповедта. Отделно от това, Съобщенията,
за които Община Монтана посочва, че с тях е изпратена оспорената Заповед, са
получени на 17 02 2023 г., поради което жалбата подадена от Л.Б.А. се явява
подадена в установения законов срок.
По силата на разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК съдът извърши
проверка на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146
от АПК, включително и относно нищожността на същия.
Съгласно чл. 151, т. 11 от ЗУТ - Не се изисква разрешение за
строеж за: леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до
0,6 м в рамките на поземления имот
Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ - Строежи могат да се извършват
само ако са разрешени съгласно този закон
Съгласно пар 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ - Строежи, изградени до 7
април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите,
които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите
са търпими.
Съгласно § 127, ал. 1 от
ПР на ЗУТ - Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат
да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че
строежите са търпими.
За процесния вид издавани актове, законодателят не предвижда
специално определена форма, поради което наличието на обикновена писмена
такава, е достатъчно да се приеме, че е спазено изискването за форма.
Служителят съставил Констативен Акт № 08/10.11.2021 г. е такьв
със съответната специалност по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, което е видно от
посочената в самия акт длъжност, което обстоятелство не се и оспорва.
Настоящият състав не установява да е допуснато съществено
процесуално нарушение при издаване на оспорената заповед. Процедурата по
издаване на Заповед от вида и характера на оспорената изисква единствено
спазването на две условия:
1. съставяне на Констативен акт, по смисъла на чл. 225а, ал. 2
от ЗУТ, в който следва да се опише изграденият незаконен строеж и
2. връчването му на заинтересованите лица, като и двете
изисквания са спазени.
По отношение на
материалната незаконосъобразност на строежа, последният е описан като масивна
ограда /плътна зидария от бетонови блокчета/, със съответни размери, изпълнена
върху съществуваща ивична, бетонова основа, която бетонова основа не е предмет
на Заповедта и за която не е установена незаконосъобразност. По този начин
описан строежът няма конкретно установено местоположение, освен посоченото, че
се намира в чужд имот, а именно имот с идентификатор 48489.6.597 по КККР на гр.
Монтана. Липсва конкретизиране местоположението на строежа в този чужд имот. В
тази връзка вещото лице установява, че строежът ограда е изграден по
кадастралната граница на поземлен имот с идентификатор 48489.6.597 по КККР на
гр. Монтана, което е различно от това същият да е изграден в чужд имот. Същевременно
за същия този поземлен имот се водят имуществени спорове пред районен съд
Монтана, по които няма влязло в сила съдебно решение, в който смисъл е
издаденото Съдебно удостоверение от РС Монтана. /л. 50/. Наличието на спор за
материално право е пречка административният орган да отнесе собствеността на
имота към конкретно определено лице, тъй като по този начин се намесва в
разрешаването на този въпрос без да има такава компетентност.
На следващо място, не може да се приеме, че строежът е изграден
в чужд имот, както е посочено в оспорената Заповед. От една страна това
обстоятелство макар да има отношение към законността на строежа, няма отношение
при изследване въпросът за неговата търпимост, предвид това, че това изискване
на закона не е част от техническите/устройствени правила и нормативи, които
следва да бъдат изпълнени. Условията по законността са различни от условията,
на които строежът следва да отговаря, за да се приеме, че същият е търпим, а в
случая в оспорената Заповед не са изложени факти и обстоятелства, от които да
може да бъде направен извод, че строежът не е търпим съгласно изискванията на закона.
За да бъде разпоредено премахването на даден строеж, за същия
следва да бъде установено, че не е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите по време на неговото
изграждане, респ. действащите правила и нормативи, в който смисъл е пар. 16 от
ПР на ЗУТ.
В случая при обследването
на този въпрос следва да се има предвид, че бетоновата основа, върху която е
изграден процесният строеж не е предмет на Заповедта. С оглед на това
установените от вещото лице обстоятелства по попадането на оградата в уличната
регулация, в която регулация попада и частта от оградата, която не е предмет на
Заповедта, представляват нови обстоятелства, които не са описани в Заповедта,
поради което не следва да бъдат обсъждани едва в съдебното производство.
Недопустимо е заключението на вещото лице да допълва фактическата обстановка на
издадения акт.
Извън това и въпреки попадането на цялата ограда /процесната,
ведно с бетонната основа/ в уличната регулация, то тази улична регулация не е
приложена на място, което е безспорно обстоятелство, навеждано и от ответната
страна. В тази връзка самият административен орган не твърди незаконност, в
това число и нетърпимост на целия строеж, а именно, в частта на изградената
ивична бетонова основа, която също попада в уличната регулация, т.е. това
обстоятелство според АО не е основание, водещо до незаконност/нетърпимост на
строежа, тъй като издадената Заповед е само за частта от оградата, а именно
тази над съществуващата бетонова основа. С оглед на това обстоятелствата
установени от вещото лице, освен нови такива, не могат да служат като основание
за премахване на строеж в една негова част.
Заповедта е издадена от компетентен
орган - Кмета на Община Монтана при условията на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, но в нарушение
на материалния закон, което е основание за нейната отмяна.
При този изход на делото основателно се явява искането на адв Ф.
за присъждане на разноските по делото, които възлизат общо в размер на 915.07
лева, от които 11 лева държавна такса, 304.07 лева депозит за вещо лице и 600
лева адвокатско възнаграждение. Неоснователно е искането за присъждане на
разноски, касаещи изготвяне на комбинирана скица и такси за други услуги – т.
3-5 от списъка, то тези разходи не могат да бъдат категорично отнесени като
извършени единствено и само във връзка с воденото съдебно производство. Тези
разходи могат да бъдат извършвани на други основания, поради което и
представените в тази връзка доказателства не могат да бъдат приети като относими
именно като разноски извършени за церите на настоящото производство, още
повече, че такива са и неотносими за последното, поради което и не следва да
бъдат присъждани. По отношение на исканите разходи за гориво, то представеният
Фискален бон, освен че е за зареждане на гориво на дата 25 05 2023 г., на която
дата не е провеждано о.с.з., разходът сам по себе си не може да установи, че е
във връзка с извършено пътуване именно по повод настоящото дело.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 172 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 154 от 23 01 2023 г. на Кмета
на Община Монтана.
ОСЪЖДА Община Монтана ДА ЗАПЛАТИ на Л. *** направените в
производството разноски, същите в размер на 915.07 лева, от които 11 лева
държавна такса, 304.07 лева депозит за вещо лице и 600 лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване
на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от
същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: