РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. С., 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20232200500196 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 259/31.03.2023г. по гр.д. №
5275/22г. на СлРС, с което е признато за установено на основание чл.124,
ал.1 ГПК по отношение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр.В., В. тауърс, бул.“Владислав
Варненчик“ № 258, представлявано от Николай Йорданов Николов, Илиана
Георгиева Георгиева и Румен Георгиев Лалев, че П. П. Д., ЕГН: ********** с
настоящ адрес с.Б.д., общ.Т., обл.С. НЕ ДЪЛЖИ сума в размер на 1000 лв.
/хиляда лева/, частичен иск от пълния му размер от 2079,20 лв. /две хиляди и
седемдесет и девет лева и 0,20 ст./, представляваща цена на доставено и
консумирано допълнително количество ел.енергия, начислена за минал период
от време от периода 03.07.2022г.- 30.09.2022г. за обект, находящ се в гр.В.,
бул.“К.Б. **, начислена с фактура № **********/11.10.2022г. за партида с
клиентски № ***, абонатен № *** и на ищеца са присъдени разноските по
делото в размер на 1 038, 20 лв.
Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство,
обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е
неправилно, необосновано и постановено в разрез със събраните
1
доказателства и незаконосъобразно.
Заявява, че неправилно и необосновано решаващият съд е приел, чене е
следвало да се извърши корекция на сметката на абоната –ищец, въпреки, че
е установено възздействие върху процесното СТИ. Позовава се и на
последните изменения в ЗЕ и на новите ПИКЕЕ, с които е въведено валидно
законово основание за извършване на корекции на сметките на клиентите.
Законовите разпоредби не изискват за извършване на преизчислението да се
изследва реално потребеното количество енергия, а още по-малко –
доказване на реално доставеното количество електрическа енергия. Също
така енергийното дружество не е длъжно да доказва виновно поведение на
абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента.
Заявява, че корекционната процедура има своето законово основание.
Позовава се на съдебна практика, сочи прилогжимите материалноправни
разпоредби, като прави анализ на същите и счита, че в случая са били налице
всички изисквания на чл. 49 ал. 5 от ПИКЕЕ и като се установи че СТИ не
измерва или измерва с грешка, операторът на съответната мрежа
изчислява количеството електрическа енергия по указаната в правилника
методология. Не е необходимо неправомерното въздействие върху схемата
на измерване да е пряк резултат от поведение на самия потребител. За
спора е ирелевантно чии действия са довели до неточното измерване. По-
нататък въззивникът заявява, че са налице основания за възникване на
вземането на ответното дружество за стойността на коригираните
количества електрическа енергия. То е изпълнявало поетите с договор за
достъп и пренос на електроенергия до обекта на ищеца, но последният не е
изпълнил своето насрещно задължение. При извършената на 30.09.22г.
проверка по чл. 45 ПИКЕЕ в присъствието нанезависим свидетел, е
констатирано нарушение в целостта на СТИ, поради съмнение за добавяне
на чужд елемент то е било демонтирано и изпратено за проверка в БИМ.
Там е констатиран осъщ4ествен неправомерен достъп и следи от отваряне
на корпуса, външна намеса в схемата на електромера – отстраняване на
част от платката и поставяне на допълнителни елементи, свързани към
нея. Това означава, че през СТИ не преминава част от доставената ел.
енергия, не се измерва и не се заплаща, което дава основание на
дружеството да извърши корекцията, за която е уведомило абоната и той
дължи заплащане на процесната сума, за което са му изпратени
2
уведомителни писма, копия от констативните протоколи, справка и
фактура. Сумата е изчислена при спазване на всички предписани правила за
това. Въззивникът развива детайлни съображения относно възникването на
паричното задължение на въззиваемия-ищец, като анализира писмените и
гласните доказателствени средства и намира съответствие на
фактическите обстоятелства с материалноправните норми на ПИКЕЕ,
цитирани по-горе.
Заявява, че първоинстанционният съд неправилно е ценил
заключението на СТЕ в частта относно това, че не е налице невъзможност
за отчитане на еленергията и липсвал процентен измерител на
неизмерената еленергия. Вещото лице също е констатиралоналичие на
външна намеса и че е възможно за процесния период да се достави ел.енергия
в размер и количество от 3169 квтч. Счита, че проверката в БИМ е била
кратка и не било възможно да се установи извършената манипулация
трябвало СТИ да работи през продължителен период от време, за да се
установи каква команда му е зададена.
С оглед изложеното въззивникът иска да се отмени изцяло
атакуваното решение и да се постанови ново, с което искът, предявен кат
очастичен, да се отхвърли претендира разноски по делото.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за
допускане на съдебно електротехническа експертиза, с която вещото лице
да посочи по какъв начин констатираните в Констативен протокол
№344/04.10.2022 г. на БИМ допълнителни елементи влияят на функцията на
измерване па СТИ, а при възможност проверката да бъде извършена при
продължително включване на електромера с отчитане на показанията на
устройството. Искането е оставено без уважение с мотивирано
определение от з.с.з.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба
страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна, развива контрааргументи по повод релевираните
оплаквания. Излага доводи за липса на предпоставките по ПИКЕЕ за
коригиране на сметката му. Иска потвърждаване на атакувания съдебен
акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за тази
инстанция. Няма направени нови доказателствени или други процесуални
3
искания за въззивната фаза на производството.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон или пълномощие, с писмено становище,
подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от
ГПК поддържа жалбата, оспорва отговора и иска отмяна на атакуваното
решение и постановяване на ново, с което искът бъде отхвърлен,
претендира разноски за двете инстанции, представя договор зза правна
защита и съдействие и списък на разноските за тази инстанция, както и
фактура и банково бордеро. Прави евентуално възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява,
с писмено становище процесуалният му представител по пълномощие по чл.
32 т. 1 от ГПК заявява, че поддържа отговора, оспорва въззивната жалба и
иска тя да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Развива доводи по същество,
аналогични на релевираните с отговора. Претендира разноски, представя
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските за тази
инстанция. Прави евентуално възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване
4
недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно
коригирана сметка от страна на ответното дружество. Така ищецът
отрича претендираното от ответника материално право и върху последния
лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже
съществуването му. Доказателствената тежест върху ищеца касае
единствено фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това
право.
Ответникът е установил съвкупността от факти, от които
произтича претендираното от него вземане.
Ищецът не оспорва факта, че е бил потребител на електрическа
енергия, като за доставката й е бил в договорни отношения с
електроснабдителното дружество „Енерго-про Продажбда“ АД, както и че
процесната сума, оспорена от него с исковата молба, е начислена от
ответното електроразпределително дружество „Електроразпределение
Север“ АД, гр. В., като корекция на сметката за електроенергия за минал
период, въз основа на извършена на 30.09.2022г. техническа проверка и на
измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации, за
която бил издаден констативен протокол от същата дата и Справка за
корекция при неизмерване, неправилно или неточно измерване на еленергия №
63836 В2В3 от 10.10.2022г., по която била издадена и фактура №
********** от 11.10.22г. СТИ бил демонтиран и изпратен за метрологична
проверка в БИМ, която издала констативен протокол №344/04.10.22г.
Спорни се явяват обстоятелствата дали е спазен редът за
уведомяване на потребителя за корекцията, дали е имало законово
основание за едностранно извършване на корекция на стойността на
потребената електрическа енергия, дали корекцията е надлежно извършена
и дали тя е породила парично задължение за ищеца.
Въззивният съд счита, че несъмнено е доказано, че на 11.10.22г. ищеца
е изпратено писмо-уведомление, получено от него лично на 26.10.22г., в
което е посочена датата на проверката, констатациите, периодът на
извършената корекция и начислената сума, към него са били приложени
копие от констативния протокол, справка и фактура за начислената сума.
По въпроса дали е имало законово основание за извършване на
едностранната корекция на сметката за минал период въззивният съд
5
счита, че такава е допустима по принцип, с оглед ЗЕ в приложимата
редакция.
Докато първоначално бе отречена възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в
приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като
липсва законова регламентация на това право, със създаването на новата т.
6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ, се постановява, че общите условия на крайния
снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаване на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както
и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е
влязла в сила на 17.07.12 г. – тоест процесният период попада във времевия й
обхват. Това означава, че е налице законоустановена възможност за
крайния снабдител да извършва корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия.
В ПИКЕЕ /2019г./, в приложимата към процесния период редакция, е
уредено при какви случаи и по какъв начин се извършва преизчисляването на
количеството електрическа енергия.
С чл. 47 и чл. 49 от ПИКЕЕ се урежда начинът на констатиране на
неточното отчитане, като съгласно чл. 49 ал. 5 „Когато при проверката се
установи несъответствие на метрологичните и/или техническите
характеристики на средството за търговско измерване с нормираните,
нарушения в целостта и/или функционалността на средството за
търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството за
търговско измерване елемент, същото се демонтира и се поставя в
безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на
съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният
номер се записват в констативния протокол. Операторът на съответната
мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на
6
компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата
на проверката.“
С нормата на чл. 50 се регламентира начинът на изчисляване на
корекцията на сметката: „ (1) В случаите, когато при метрологичната
проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа
енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране
на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране
на неизмерване/ неправилно/ неточноизмерване, като:
а)при средство за търговско измерване, измерващо с грешка извън
допустимостта, количеството преминала електрическа енергия се
изчислява, катоизмерените количества се коригират с установената
грешка, като се отчита класът на точност на средството за търговско
измерване;
б)при неизмерващо средство за търговско измерване количеството
електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната
способност на измервателната система при всекидневно осем часово
ползване на електрическа енергия от клиента.
(2) при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода
от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване
до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи
датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване.
Преизчисляването се извършва на базата на половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели,
проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа,
при ежедневно 8-часово натоварване.
……………..
(5) Преизчисляването по ал. 1, 2, 3 и 4 се извършва въз основа на
констативен протокол, съставен по реда на чл.49.“
7
С оглед изложеното дотук, въззивният съд счита, че са били налице
всички законови изисквания, съгласно разпоредбите на чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл.
83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, които отключват правото на
електроразпределителното дружество да извърши корекция на сметката
на ищеца.
По въпроса дали е спазена процедурата за това, въззивният съд счита,
че са точно изпълнени изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ от формална
страна. Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на
СТИ следва да е съставен по реда и да приобретава формата и
реквизитите, разписани в разпоредбата на чл. 49 ал. 2 и 3 от ПИКЕЕ. В
настоящия случай може да се приеме, че процедурата е надлежно
осъществена, тъй като на нея не е присъствал клиентът, но са посочени
имената на свидетел, който не е служител на отвеника и е положил
подписа си. Не е отразено уведомяване на МВР, тъй като не е посочено да е
констатирана промяна на схемата на свързване. Вписано е поставяне на
ново, изправно СТИ. Така сдът намира, че не са налице процедурни
нарушения, проверката е извършена в съответствие с изискванията на чл.
49, констативният протокол е изготвен в предписания от същата норма
вид, извършени са необходимите уведомявания, в съответния срок
операторът на съответната мрежа е изпратил констативния протокол
съгл. чл. 63 ал. 3 от ПИКЕЕ.
По отношение на начисляването на допълнителната стойност на
електрическата енергия обаче, настоящият въззивен състав счита, че
корекцията е незаконосъобразна и неправилно извършена, а процесната сума
не се дължи за посочения период.
От представените писмени доказателствени средства се налага
изводът, че не е налице неотчитане на преминалата към абоната ел.
енергия.
От заключението на допуснатата и приета съдебно-техническа
експертиза, извършена от компетентно вещо лице, в чиято
добросъвестност съдът няма причини да се съмнява, се установяв
еднозначно, че при извършената от служителите на ответното дружество
на 30.09.2022г. техническа проверка на меренето на потребителя-ищец, не е
установена грешка при измерването. Налице е отбелязване с тире в
протокола, в графа „Резулатати от проверката с еталонен прибор",
отбелязано е и че тарифния превключвател е „..вграден точен." Аналогични
констатации има закрепени и в констативния протокол от метрологичната
8
експертиза в БИМ - констативен протокол № 344/04.10.2022г. В него е
отразено относно състоянието на съответствие на основни метрологични
характеристики на електромера, характеризиращи правилната му работа,
а именно - че отсъства на самоход; налице е праг на реагиране; налице е
съответствие на точността на електромера при работа под товар и има
съответствие на показващото устройство. По отношение на наличие на
следи за осъществен достъп до вътрешността на електромера, е посочено,
че има механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на
електромера, пломбата е унищожена, тоест – има следи от отваряне по
корпуса и за осъществена външна намеса в схемата на електромера, под
процесора е отстранена част от платката и са поставени допълнителни
елементи, свързани към платката, чужди за схемата. СТИ няма опция,
която да регистрира аларми за отваряне на капаците, а в ответното
дружество не е наличен софтуеър, чрез който да може да се извлича
информация от паметта на електромера, поради което не е възможно нито
да се установи момента, нито авторът на нерегламентирането отваряне
на кутията.
Анализът на горните констатации в съответните протоколи,
извършен от вещото лице на базата на специалните му знания, води до
категоричното заключение, че въпреки, че са налице данни за неправомерно
вмешателство върху измервателната система и средството за търговско
измерване, процесният електромер е измервал точно, в границите на
допустимите стойности за процесното средство. Независимо, че е
извършено въздействие върху СТИ, не е налице процентен измерител на
неизмерена ел. енергия, както и не е налице невъзможност за отчитане на
налична грешка, а точно обратното. Оттук следва, че през процесния
период цялата потребена от абоната електрическа енергия се е измервала,
независимо от реализирания неуспешен опит за въздействие.
Това обстоятелство рефлектира върху правото на ответника да
извърши корекцията за минал период. Вярно е, че съгласно чл. 49 ал. 5 от
ПИКЕЕ е установено нарушение на целостта на СТИ, но това води
единствено до правото то да се демонтира и изпрати за метрологична
проверка на компетентен орган по указания ред. Самият факт на
констатацията не поражда автоматично правото на извършване на
корекция на сметката на клиента. То се поражда само при условията на чл.
50 от ПИКЕЕ – при наличие на обективно констатиране на неотчитане,
погрешно или неточно отчитане на електрическата енергия. В случая не се
открива съответствие с нормите на чл. 50 ал. 1 бб. А, Б, които активират
9
възможността на ЕРП да коригира количеството еленергия и да начисли
допълнителната сума.
Поради това съдът приема, че ответникът е извършил неоснователно
преизчисляване на задължението за посочения в уведомлението срок, поради
което отрицателният установителен иск на ищеца, предявен като
частичен за сумата от 1 000 лв., от пълния му размер от 2 079, 20 лв., следва
да се уважи.
Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната
жалба следва да се остави без уважение, атакуваното решение следва да
бъде потвърдено, включително относно разноските.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази
инстанция лежи върху въззивната страна, която следва да понесе своите
както са направени и заплати тези на въззиваемия в размер на 400 лв. за
адвокатско възнаграждение. Въззивният съд намира за неоснователно
направеното от въззивника възражение за прекомреност на
възнаграждението, тъй като то е съобразено с минималните размери по
Наредба № 1/2004г. и с вида, характера и сложността на спора.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 259/31.03.2023г. по
гр.д. № 5275/22г. на СлРС.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, гр. В. да заплати на П. П.
Д. направените разноски по делото в размер на 400 лв. за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11