№ 11901
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110156644 по описа за 2022 година
Производството е образувано по осъдителен иск с правно основание чл. 372,
ал. 2 ТЗ.
Ищецът „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* твърди, че е извършил в полза на ответника
транспортна услуга на стойност 6688,80 лв., за която била издадена фактура №
1619/06.08.2022 г. Ответникът получил стоките, предмет на превоза, но не заплатил
превозното възнаграждение. В хода на производството ищецът е заявил отказ от иска
за сумата от 6258,52 лв. поради извършено в хода на процеса плащане, поради което с
влязло в сила на 10.05.2023 г. протоколно определение производството по делото е
прекратено на основание чл. 233 ГПК за сумата от 6258,52 лв., като след допуснато
изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 ГПК в частта за размера му същият е
заявен за сумата от 430,28 лв., представляваща неплатен остатък от сума по фактура №
1619/06.08.2022 г., ведно със законната лихва от 19.10.2022 г. до окончателното
заплащане. Претендира разноски.
Ответникът „А.“ ООД, ЕИК ********* оспорва предявения иск с отговор в
законоустановения срок. Поддържа, че ищецът не е представил надлежни
доказателства за извършване на транспортната услуга, за която претендира
възнаграждение. В допълнение сочи, че в отношенията между страните ответното
дружество има качеството на възложител, а не на товарополучател. Твърди, че
механизмът на взаимодействие с ищцовото дружество бил следният – трети лица
възлагали на ответника извършването на превозни услуги, а последният ги превъзлагал
на ищеца. В тази връзка заявява, че ищецът не е представил на ответника документи за
надлежно доставяне на пратки № 701***, 702***, 706***, 707***. За превоза на тези
пратки ответникът бил заплатил на ищеца възнаграждение, но не бил получил своето
от третите лица-възложители. Ето защо, при условие на евентуалност прави
евентуално възражение за прихващане с правно основание чл. 103, вр. чл. 82 ЗЗД с
дължимите му от третите лица превозни/спедиторски възнаграждения за тези пратки.
След извършеното в хода на производството плащане на сумата от 6258,52 лв. и
в изпълнение на указанията да отстрани нередовности на заявеното възражение за
1
прихващане поддържа същото за сумата от 430,28 лв., представляваща левова
равностойност на сумата от 220 евро, представляваща вземане на „А.“ ООД от трето
лице – T. F. – Белгия, за което е издадена фактура № 10000*****/13.07.2022 г. във
връзка със заявка за транспорт № 237268, извършен от ищеца по възлагане от
ответника и за който твърди, че не били предоставени от ищеца документи по CMR
Конвенцията. С тези доводи моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложена по делото неоспорена от страните заверена разпечатка на
електронна кореспонденция между страните по делото се установява комуникация във
връзка с изискване от страна на ответното дружество на документи във връзка с
извършени превози, като в същата не се споменава пратка № 702***, във връзка с
която е релевирано възражение за прихващане, поради което съдът намира, че същата
не може да служи за установяване на относими за изясняване на спора обстоятелства.
Приложена е товарителница № 702***, представена по делото от ищеца /л. 49/,
като същата е в три екземпляра.
По делото е изслушано заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно което процесната фактура № **********/06.08.2022 г. е двустранно
осчетоводена, включена в дневника за покупките. По нея в счетоводството на
ответното дружество е начислен ДДС на обща стойност 1114,80 лв., като същото е
ползвало данъчен кредит в пълния размер от 1114,80 лв. Вещото лице сочи, че към
момента на изготвяне на заключението „А.“ ООД има незаплатен остатък по фактура
№ 10000*****/13.07.2022 г. от T. F. NV/SA, Белгия на стойност 220 евро във връзка с
пратка № 702***, транспортирана по курс 234378, извършен от „Д.“ ЕООД, като
вещото лице сочи, че за тази заявка не са предадени документи.
По делото са събрани гласни доказателства. От разпита на доведения от ищеца
св. П. И. се установява, че същият лично е извършвал транспортни услуги на „Д.“
ЕООД за „А.“ ООД от с. Казичене до Северна и Южна България. Същият с убеждение
твърди, че не е възможно да не са предадени стоките във връзка с превоза, тъй като при
липса на предаването им, не се възлага следващ курс. Релевантно по делото
обстоятелство обаче е предаване на документи във връзка с превоза. От показанията на
свидетеля се установява още, че товарителницата е в три екземпляра, като това
изявление съответства на приложеното по делото писмено доказателство –
товарителница № 702***на л. 49 по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
За основателността на исковата претенция в тежест на ищеца е да докаже
сключването на договор за превоз, по силата на който е извършил в полза на ответника
(като товарополучател) индивидуализираните във фактура № 1619/06.08.2022 г.
транспортни услуги, тяхната стойност, изискуемостта на претендираното
възнаграждение.
В случай че ищецът изпълни възложената му доказателствена тежест,
ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираното възнаграждение.
По възражението за прихващане с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД в
тежест на ответника е да докаже сключването на спедиционни договори с трети лица –
възложители, сключване в изпълнение на същите на договори за превоз на пратки №
701***, 702***, 706***, 707*** с „Д.“ ЕООД, вреди от неизпълнението на
задълженията на „Д.“ ЕООД по договорите за превоз. В тежест на ищеца е да докаже
2
надлежно изпълнение на задълженията си по договори за превоз на пратки № 701***,
702***, 706***, 707***.
С оглед извършеното плащане в хода на процеса съдът намира, че искът е
доказан по основание, което налага разглеждане на релевираното при условията на
евентуалност възражение за прихващане.
Предвид заключението на вещото лице, от което се установява, че ответникът
има незаплатени вземания от трето лице T. F. NV/SA, Белгия на стойност 220 евро във
връзка с пратка № 702***, транспортирана по курс 234378, извършен от „Д.“ ЕООД, а
от представеното от ищеца копие на товарителница се установява, че същата е в три
екземпляра, респективно, че ищецът разполага и с трите, както и предвид показанията
на доведения от ищеца свидетел, който също сочи, че товарителницата е в три
екземпляра, съдът намира, че действително ищецът не е предал документи за превоза
по товарителница № 702***. Ето защо възражението за прихващане е основателно,
поради което искът подлежи на отхвърляне. В допълнение следва да се посочи, че
двустранното осчетоводяване на процесната фактура и ползването от ответното
дружество на данъчен кредит в пълен размер не разколебава убеждението за
неоснователност на претенцията, доколкото същата се оспорва единствено във връзка
са наведено възражение за прихващане, вземането по което е възникнало не във връзка
с процесния превоз, а по повод друг превоз, извършен от ищеца, по който ответното
дружество не е получило възнаграждението си от трето лице.
По разноските:
Ищецът претендира разноски, включително в частта, в която е направен отказ
от иска поради извършено в хода на процеса плащане. Когато ответникът е дал повод
за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради
новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено
плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. В този
случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими
към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да
изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с
оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните /в този
смисъл например /определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС,
ГК, IV г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г.
о., определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
определение № 277 от 14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о./.
Ищецът е представил доказателства за заплащане а сумата от 267,56 лв.
държавна такса, 933 лв. за адвокатско възнаграждение и 150 лв. депозит за експертиза.
Релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е преклудирано, доколкото
е направено в молба, депозирана след приключване на устните състезания, поради
което не следва да бъде разгледано (в този смисъл например Определение № 36 от
26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на ВКС, 1 г. о., Определение № 169 от 9.08.2019
г. на ВКС по гр. д. № 2292/2018 г., I г. о., ГК).
С оглед изложените съображение ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 1263,69 лв., представляваща разноски, съразмерно на частта от
иска, по която делото е прекратено поради отказ с оглед извършено плащане в хода на
процеса.
Ответникът е претендирал разноски и е представил доказателства за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 1162,56 лв. и 150 лв. депозит за експертиза.
Възраженията на ищеца за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение и за недоказаност на относимостта му към настоящото дело са
неоснователни. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
3
от 84,43 лв., представляваща разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪЛЯ предявения от „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „А.“ ООД, ЕИК
********* осъдителен иск с правно основание чл. 372, ал. 2 ТЗ за сумата от 430,28 лв.,
представляваща неплатен остатък от сума по фактура № 1619/06.08.2022 г., поради
възражение за прихващане с правно основание чл. 103, вр. чл. 82 ЗЗД, извършено в
хода на процеса с вземане, което „А.“ ООД има срещу „Д.“ ЕООД за вреди от
неизпълнение на задължение за предаване на документи по превод, извършен от „Д.“
по товарителница № 702*** във връзка със заявка № 234378.
ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1263,69 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „А.“ ООД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 84,43 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4