Р
Е Ш Е Н И Е
№
112
Габрово,
24.07.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети юли, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радина Церовска и с участието на
прокурор Тихомир Петков за Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа
докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 96 от 2023 година по
описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
атакуваното съдебно решение е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ серия К, № 6705262 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
/АТС/, чрез който за осъществено на 22.11.2022 г. нарушение на чл. 21, ал. 2,
във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на Н.Ж.К. *** с ЕГН: **********, е наложена
глоба в размер на 400.00 лв. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 5 от ЗДвП.
Нарушението, за което е
издадено процесното НП, се изразява в следното:
На 22.11.2022 г. в 13.41 ч. в обл. Габрово, общ. Габрово,
път I-4 км 85+640, извън населеното място с посока на движение към гр.
София, с ограничение на скоростта от 70 км/ч, въведено с пътен знак В26, К. е
управлява посочено МПС с 114 км/ч или е налице превишение на максимално
допустимата скорост от 44 км/ч.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесния ЕФ. Записът се дължи, според него, на неправилна експлоатация
със средството за измерване на скоростта, като не са изпълнени указанията от
инструкцията за експлоатация на процесното средство. Неговото местоположение не
е позволило да бъде отчетена правилната скорост на преминаващите ППС, като
обаче жалбоподателят не е посочил конкретни нарушения в тази посока, а излага
само общи твърдения. Твърди, че използваното при контрола за безопасност АТСС
не отговаря на изискванията за това, но отново не сочи конкретни параметри.
Също така АТСС не било включено в регистър на одобрените типове средства за
измерване и показанията му не следва да се вземат предвид. Лицето, боравило с
това техническо средство, не притежава нужните квалификация и правоспособност
за това. Налице са нарушения на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП– непосочване на мястото
на извършване на нарушението, неправилно индивидуализиране на собственика на
МПС – това е ЮЛ, а не самия жалбоподател, който е физическо такова и в това си
качество той не притежава процесния автомобил. Твърди се, че пътен знак В 26
бил поставен при неспазване на изискванията на Наредба№ 18 от 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци и поставеният пътен знак няма качествата
на такъв, като не може да служи за ограничаване на скоростта на движение.
Алтернативно се иска прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН поради липсата на
произтекли от нарушението вредни последици.
За да постанови
съдебния си акт, РС е приел, че ЕФ
не страда от пороци, водещи до необходимост от неговата отмяна. Съдържа всички
необходими реквизити, предвидени от специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. От доказателствата поделото е установено, че АТСС е одобрено по реда на
ЗИ, притежава удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от БИМ, за което е приложено съответно
удостоверение. На кадрите от снимковия материал, заснет от записания клип, се
наблюдава ясно автомобила и неговия рег. номер, отразени и в ЕФ, чието
разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното
средство за видеоконтрол изключват съмнения чия скорост е регистрирало АТСС,
т.к. видно от данните на снимковия материал, заснемането е осъществено при
приближаващ трафик, съответен на движението на процесното ППС. Представен е и
протокол от проведено обучение на служителите от сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР– Габрово относно реда за работа с технически средства за контрол на
скоростта, от който е видно, че мл. инспектор Елизар Илиев е преминал обучение
за реда за работа с технически средства за контрол, вкл. за стационарно
преносим уред за контрол на скоростта. Също така съгл. чл. 185 от ЗДвП,
снимковият материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или
записваща дата, точен час на нарушението и рег. номер на МПС, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
Измерената скорост е 118 км/ч при допустима грешка от +/- 3 км/ч, като в ЕФ е
отразена наказуема скорост от 114 км/ч – т.е. след приспадане на допустимия толеранс.
Правилно посочени са нарушената и санкционната правни норми. Наказанието е
правилно определено по вид и размер. Не е налице и порок при посочване на
дееца. В ЕФ е ясно отразено, че се търси отговорност от жалбоподателя като
физическо лице с имена и ЕГН в качеството му на представлява дружеството – ЮЛ,
на чието име е регистрирано ППС, съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят не е посочил друго лице, което е управлявало автомобила на
процесната дата, поради което РС е счел, че с ЕФ правилно е санкциониран
законният представител на дружеството – собственик. По тези съображения съдът е
оставил жалбата без уважение и е потвърдил оспорения с нея електронен фиш.
Жалбата против
първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена
е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт,
поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по
същество с оглед нейната основателност.
В жалбата си
процесуалният представител на касатора, адв. Г.С. *** сочи, че РС необосновано
е отказал искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да
определи местоположението на АТСС в момента на заснемане. В тази връзка особено
съществено е било да се изясни дали пътният знак е поставен на мястото, според
влязъл в сила Проект за организация на движението. Според касатора такъв Проект
в случая не е налице, представено е само становище на Областно пътно управление
– Габрово, което не е достатъчно. Останало е неясно дали са спазени правилата
за експлоатация на стационарна система за контрол на скоростта.
Доказателствата, които РС е отказал да събере, следва да се съберат в хода на
касационното производство, поради което жалбоподателят прави искания по
доказателствата – допускане на съдебно-техническа експертиза с посочени въпроси
за вещото лице. Касационната инстанция е отхвърлила това доказателствено
искане, т.к. същото се явява недопустимо пред нея, с оглед нормата на чл. 219,
ал. 1 от АПК.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба, с която моли да се даде ход на
делото и то да се гледа в отсъствие на страната.
Ответната страна не се представлява.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.
При
направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и
законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:
В процесния ЕФ мястото на извършване на нарушението е
посочено с описание на пътя и пътния участък достатъчно ясно и подробно. ЕФ е
формален акт и той следва да съдържа реквизитите, предвидени в нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, като в случая процесният такъв съдържа всички изчерпателно
изброени в тази разпоредба реквизити. Не е задължителен такъв посочване
местонахождението на пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта. Въпреки
това в тежест на съответната санкционираща администрация е да представи
доказателства за това, за да се установи най-същественото за случая
обстоятелство – дали на посочената дата и час, движейки се със заснетата
скорост, водачът на МПС е попадал в обхвата на действие на този знак или не.
При наличие на оспорване по този въпрос, каквото в случая е било налице още в
първа съдебна инстанция, в задължение на съда е да даде съответните указания и
да разпредели доказателствената тежест между страните и/или сам да събира
доказателства за пълно и точно изясняване на релевантните факти и
обстоятелства. Неизпълнението на това негово задължение, което той има на
основание чл. 107, ал. 2 – 5 от НПК.
В писмена молба, адресирана до РС, жалбоподателят К. е
посочил доказателствени искания, сред които е допускане на съдебно-техническа
експертиза, за която са поставили въпроси към вещото лице: да определи
местонахождението на АТСС и разстоянието между него и процесното МПС в момента
на заснемане; да определи какво е било отклонението на движещия се автомобил от
оста на лъча на техническото средство; има ли пломба и печат на първоначалната и
последваща метрологична проверка, къде се намират те и ако може – това да се
установи към момента на заснемането; спазени ли са изискванията на инструкцията
за експлоатация на съответното АТСС; да посочи дали пътен знак В 26, послужил
за аргумент на ограничението на скоростта от 70 км/ч, е поставен на мястото,
предвидено в Проекта за организация на движението; Да посочи дали измерването
на скоростта от АТСС е станало преди или след този пътен знак.
В о.с.з. от 27.03.2023 г. РС се е произнесъл по така направените
доказателствени искания, като е счел, че същите не следва да се уважават, т.к.
документите, които жалбоподателят иска, са вече представени по делото. По
отношение на искането за допускане на СТЕ съдът е счел, че същото е
неоснователно, понеже по делото били представени писмени доказателства,
удостоверяващи съответните спорни данни – протокол от проверка от 17.05.2022
г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимков материал за
извършеното нарушение, протокол за използване на АТСС, страница от дневник за
отразяване техническото състояние, извършени първоначален и последващи
метрологични проверки, снимка, фиксираща разположението на техническото
средство и писмо от Областно пътно управление – Габрово от 06.03.2023 г.
В писмо с изх. № 11-00-21 от 06.03.2023 г. на директор
Областно пътно управление – Габрово до РС – Севлиево е посочено, че в посока на
движение Велико Търново – София при км 85+700 – дясно, е монтирана табела с
флуорисцентен жълто-зелен фон с изобразени пътни знаци А40 и В 26 – „Забранено
е движението със скорост, по висока от означената /70 км/ч/, както и Т2
„Дължина на … /1500/ м“. На км 85+240 дясно, на тръбна стойка с пътен знак А23,
на жълт фон е поставен знак В 26 „Забранено движението със скорост, по-висока
от означената /50 км/ч/“ и Т1 „Разстояние до 300 м.“. Ограничението
е въведено във връзка с изпълнение на обект „Укрепване на свлачище на път I-4/E-772
от км 84+624 до км+905 и откоса от южната му страна, обл. Габрово. От
посочените данни е видно, че при км 85+640 е в сила ограничение на скоростта от
70 км/ч, което важи до км 85+240 /за направление Велико Търново към София/.
Още с депозираната пред РС жалба К. оспорва констатациите
от ЕФ и конкретно твърдението, че се е намирал в зоната на знак, ограничаващ
скоростта на движение на МПС и че този знак е бил поставен при неспазване на
изискванията на Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци, при несъобразяване с проекта на организация на движението, което
следва да означава, че поставеният пътен знак няма качеството на такъв и не
може да служи за ограничаване на скоростта на движение, ако е бил поставен.
След представяне на писмото на директор на ОПУ – Габрово и Протокол за използване на АТСС на практика
жалбоподателят е оспорил съдържанието на тези документи, като е поискал
събирането на конкретни доказателства, които биха оборили съдържащите се в тях
твърдения. Необосновано съдът не е предоставил възможност на жалбоподателя да
организира и проведе защитата си, позовавайки се на налични по делото
доказателства. За да може привлеченото към такава юридическа отговорност лице
да се защити, оборвайки тезата на АНО, то на същото следва да се предостави
възможност, особено при наличие на изрично направено от него искане в такава
насока, да сочи и представя доказателства в подкрепа на изразената от него
теза, които могат да оборят приложените към административнонаказателната
преписка такива. Нещо повече, ако съдът счита, че важни факти по делото са
недоказани, в рамките на производството той следва активно да предприеме
действия по изясняването на спорните обстоятелства. Такива обстоятелства в
случая е местоположението на АТСС и разстоянието между него и процесното МПС в
момента на заснемане; дали измерената скорост на движение на процесния автомобил
е била в зоната на действие на ограничаващия я пътен знак; дали пътният знак В
26 е поставен на мястото, предвидено в Проекта за организация на движението.
По делото не е проведено пълно основно доказване на
относимите факти, поради което нарушението не е доказано по безспорен начин, а
липсата на установеност на съществени факти и обстоятелства води до
невъзможност спорът да бъде решен в настоящата съдебна инстанция. По тази
причина процесният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото да се върне на
друг състав на същия съд, който да изясни в пълнота всички спорни обстоятелства
и да се произнесе по правния спор.
Въз основа на горното и
на основание чл.221, ал.2,
във вр. с чл. 22, ал. 2 от АПК, във вр. с
чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно Решение № 48 от 28.04.2023 г. на Районен съд
Севлиево /РСС/, постановено по н.а.х.д. № 68 от 2023 г. по описа на същия съд,
с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ серия К, № 6705262 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
/АТС/, чрез който за осъществено на 22.11.2022 г. нарушение на чл. 21, ал. 2,
във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на Н.Ж.К. *** с ЕГН: **********, е наложена
глоба в размер на 400.00 лв. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 5 от ЗДвП.
ВРЪЩА ДЕЛОТО
за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на дадените в
мотивите на настоящия съдебен акт указания.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.