№ 11525
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110164486 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.240,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от С. И. И.,ЕГН **********,с
адрес гр.С,срещу Н. Р. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане за осъждане
на ответницата да заплати парични суми,както следва : 3000 лева по договор
за заем от 09.11.2020 г.,1841 лева по анекс към договор за заем от 05.01.2021
г.,893,13 лева мораторна лихва върху заемната парична сума от 3000 лева за
периода 23.02.2021 г. до 23.11.2023 г.,550,56 лева мораторна лихва върху
заемната парична сума от 1841 лева за периода 23.02.2021 г. до 23.11.2023 г.
В исковата молба се твърди,че между ищцата И. и М Й В са възникнали
две заемни правоотношения като ищцата в качеството на заемодател е
предоставила съоветно 3000 лева и 1841 лева,а за предаване на заемните
парични суми договорът служи като разписка. Поддържа се,че в уговорените
срокове заемополучателката не е върнала заемните парични суми,а
впоследствие ищцата И. двукратно изпращала нотариални покани. Сочи се,че
ответницата Н. П. е единствена наследница по закон на М Й В и отговаря за
връщане на заемните парични суми. С исковата молба са предявени и искови
претенции за заплащане на мораторна лихва върху главниците по договорите
за заем. Ищцата моли съда да постанови решение,с което да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответницата
Н. П. чрез назначения особен представител с изразено становище за
неоснователност на исковете – оспорва се между ищцата и наследодателката
на ответницата да са сключвани договори за заем,сочи се,че не е доказано
подписът за заемополучател в договорите да е положен от наследодателката М
В. Оспорва се фактът на предаване на заемните парични суми от 3000 лева и
от 1841 лева. Моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
1
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представен е договор от 09.11.2020 г.,сключен между С. И. И.,като
заемодател,и М Й В,като заемател,съгласно който заемодателят предава в брой
сумата от 3000 лева при сключване на договора. Съгласно чл.4 от договора за
заем заемната парична сума подлежи на връщане в срок,не по-късно от две
години от сключване на договора за заем,а чл.7 от договора предвижда,че
договорът служи като разписка за предадената от заемодателя на заемателя
парична сума от 3000 лева.
Според анекс към договор за заем от 09.11.2020 г.,сключен на 05.01.2001
г.,С. И. И. предава на М Й В сумата от 1841 лева при условие,че бъде върната
в срок,не по-дълъг от две години.
С нотариална покана,връчена на 16.02.2021 г.,С. И. претендира връщане
на паричната сума от 4841 лева в седемдневен срок от получаване на
поканата.
Установява се,че е изпратена нотариална покана на 14.11.2022
г.,съдържаща искане за връщане на паричните суми,връчена на М Й В на
04.01.2023 г. по реда на чл.47 от ГПК.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-почеркова
експертиза се установява,че подписите в договор за заем и в анекс към
договор за заем са изпълнени от М Й В.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД
е обусловено от доказване сключването на договор за заем,предаване на
паричната сума от заемодателя на заемополучателя. Договорът за заем е
реален договор,при което за реализиране на фактическия му състав не е
достатъчно да бъде постигнато съгласие за условията на договора,а е
необходимо да бъде доказан и фактът на предаване на паричната сума.
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на производството
доказателства може да бъде направен извод,че са възникнали две заемни
правоотношения – по договори от 09.11.2020 г. и от 05.01.2021 г. като вторият
договор представлява самостоятелен договор за заем,макар да е наименован
анекс,тъй като анексът по своята същност представлява споразумение относно
изменение на вече сключен договор,докато в настоящия случай с договорът от
05.01.2021 г. е постигнато самостоятелно съглашение за предоставяне на
заемна парична сума от 1841 лева,без да се реализира предоговаряне на
условията по по-рано сключения договор за заем. С оглед обстоятелството,че
и в двата договора за заем е изрично посочено,че паричната сума,съответно от
3000 лева и 1841 лева се предава при сключване на договора,както и като взе
предвид,че договорите са подписани и от двете страни в производството,съдът
намира,че ищцата И. е провела доказване,че са сключени договори за
заем,както и е доказала факта на предаване на заемните парични суми.
Употребата на израза „предава в брой при сключване на договора“ позволява
да бъде възприето,че паричната сума по всеки от договорите е предадена при
сключването на договора,а и чл.7 от първия договор за заем сочи,че договорът
служи като разписка за предадената парична сума. Действително ответницата
2
П. чрез назначения особен представител оспорва подписите върху договорите
да са положени от наследодателката на ответницата,но съдът,съобразявайки
експертното заключение приема,че оспорването се явява недоказано. От
приетото заключение по съдебно-почерковата експертиза се установява,че
подписите са положени лично от М В върху всеки от договорите,а не се
пренесени от други документи,както и са изпълнени от М В. В тази насока
според експертното заключение се констатират съвпадения в общи и частни
графически признаци,като форма,посока и разтегнатост на изписване на
първата буква,вид на връзката при свързване на първи с втори елемент,форма
на движение и разтегнатост по хоризонтал при изписване на щриховите
елементи,форма на движение при свързване на последния щрихов елемент с
парафната част,разположение на цялостната подписна конфигурация и
др.,които съвпадения в своята съвкупност позволяват да бъде възприето,че
подписите са изпълнени от М В. При това положение съдът намира,че
исковете по чл.240,ал.1 от ЗЗД подлежат на уважаване – страната ищец е
доказала,че са сключени договори за заем и са предоставени в заем парични
суми,съответно в размер от 3000 лева и 1841 лева,а ответницата не е доказала
да е върната заемните парични суми. За да бъде изпълнението на
задължението за връщане на заемна парична сума точно,необходимо е да бъде
върната в рамките на уговореното между страните. В конкретния случай съдът
намира,че от съдържанието на сключените договори за заем може да бъде
възприето,че срокът за връщане на всяка от заемните парични суми е две
години от сключването на всеки от договорите – т.е. сумата от 3000 лева е
подлежала на връщане в срок до 09.11.2022 г.,а сумата от 1841 лева в срок до
05.01.2023 г. За да счете,че е уговорен срок от две години съдът взе предвид
клаузата на чл.4 от договора за заем,според която заемателят връща заемната
парична сума в срок не по-късно от две години от датата на сключването му,а
и анексът от 05.01.2021 г. съдържа клауза,че паричната сума подлежи на
връщане в срок,не по-дълъг от две години. Съдът счита,че наличието на
уговорен срок от две години за връщане на заемната парична сума означава,че
срокът е уговорен в полза на заемополучателя,който може да изпълни по-
рано,но не се явява длъжен да изпълни по-рано,а за точното изпълнение на
задължението е необходимо да бъде спазен уговореният двугодишен срок.
Съдът,отчитайки липсата на проведено доказване паричната сума да е
върната в рамките на уговорения срок,както и като взе предвид,че крайният
срок е настъпил преди предявяване на исковете,намира,че исковете за
главница подлежат на уважаване – за сумите от 3000 лева и 1841 лева.
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че парична сума не е заплатена и длъжникът
отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Когато задължението
има падеж или срок,длъжникът изпада в забава,считано от деня,следващ
падежната дата или последния ден от срока,а ако задължението няма падеж
или срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да бъде
отправена покана. Съдът,отчитайки съдържанието на сключените договори за
заем намира,че същите съдържат постигната уговорка за връщане на заемните
парични суми – до две години от сключване на договорите,което означава,че
заемополучателят би изпаднал в забава,ако не върне заемната парична сума
две години след получаването й. Наличието на уговорен срок за връщане – до
две години от сключване на договорите означава,че не е необходима покана,за
3
да бъде поставен в забава заемополучателят,но също така значи,че дори да
бъде отправена покана в по-ранен момент,същата не би могла да постави
ответната страна в забава. Както беше посочено,уговорката за връщане на
заемната сума е в срок до две години от получаване на заемната парична
сума,което означава,че заемополучателят може да плати по всяко време в
рамките на две години от сключване на договора и изпълнението му ще бъде
точно във времево отношение. Съдът намира,че исковата претенция по чл.86
от ЗЗД е основателна за главницата от 3000 лева за периода 10.11.2022 г. до
23.11.2023 г. и в размер от 375,21 лева,а за главницата от 1841 лева за периода
06.01.2023 г. до 23.11.2023 г.и в размер от 200,75 лева,а за разликата до 893,13
лева и до 550,56 лева исковете подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 1481,47 лева съответно на уважената част от
исковете. Съдът намира,че е неоснователно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцата при съобразяване фактическата и
правна сложност на казуса,материалният интерес по делото,както и наличието
на четири предявени искови претенции.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Р. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.240,ал.1 от ЗЗД на С. И. И.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумите
от 3000 ( три хиляди ) лева главница по договор за заем от 09.11.2020 г. и от
1841 лева ( хиляда осемстотин четиридесет и един лева ) главница по анекс от
05.01.2021 г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на исковете –
на 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. Р. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.86 от ЗЗД на С. И. И.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумите от
375,21 лева ( триста седемдесет и пет лева двадесет и една стотинки ) лихва за
забава върху заемната парична сума от 3000 лева за периода 10.11.2022 г. до
23.11.2023 г. и сумата от 200,75 лева ( двеста лева седемдесет и пет стотинки )
лихва за забава върху заемната парична сума от 1841 лева за периода от
06.01.2023 г. до 23.11.2023 г.,като отхвърля исковете в частта за разликата над
375,21 лева до пълния претендиран размер от 893,13 лева и за разликата над
200,75 лева до пълния претендиран размер от 550,56 лева.
ОСЪЖДА Н. Р. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на С. И. И.,ЕГН **********,с
адрес гр.С сумата от 1481,47 лева ( хиляда четиристотин осемдесет и един
лева четиридесет и седем стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5