№260010
гр.
Силистра,
19.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на трети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При секретаря Ели Николова, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 88/2019 год. по
описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове
с правно основание
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 258 от ЗЗД.
Ищецът – „АГРОВИН”
ЕООД, с ЕИК …….., със седалище и адрес на управление: гр. Силистра,
бул. "Македония", № 177, ет. 2, ап. 6, представлявано от Т. Г. Н. -
управител, действащ чрез пълномощника си Г. Т. Г. . с постоянен адрес ………..чрез
процесуален представител, желае съда да постанови решение, с което да осъди ЗП
Я. А. Г. с идент. № ……., да заплати на „АГРОВИН” ЕООД, с ЕИК …….., сумата от 29
601.96лв. /двадесет и девет хиляди шестстотин и един лв. и деветдесет и шест стотинки/
с ДДС, представляваща частично задължение по фактура № ********** от 07.12.2017г.,
ведно с мораторна лихва за забава върху тази сума за периода от 07.12.2017г. до
подаване на молбата в съда в размер на 7838.86 лева /седем хиляди осемстотин
тридесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/, ведно със законната лихва
върху главницата от 29 601.96лв. /двадесет и девет хиляди шестстотин и един лв.
и деветдесет и шест стотинки/, до окончателното изплащане на задължението, сумата
от 47 862.00 /четиридесет и седем хиляди осемстотин шестдесет и два/ лева с ДДС,
представляваща задължение по фактура № ********** от 18.12.2018г., ведно с
мораторна лихва за забава върху тази сума за периода от 18.12.2018г. до
подаване на молбата в съда в размер на 3 815.67 лв. /три хиляди осемстотин
и петнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва
върху главницата от 47 862.00 /четиридесет и седем хиляди осемстотин шестдесет
и два/ лева до окончателното изплащане на задължението, а също и за всички
разноски по делото за съдебни такси, за обезпечение на иска, за което бе
образувано ЧГД № 79/2019 г. по описа на СОС и за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – ЗП Я.А. Г. с
идент. № ……..чрез процесуален представител оспорва обстоятелствата, на които
ищеца основава претенциите си включително и представените с исковата молба
фактури и други счетоводни документи. Оспорва изцяло исковите претенции и моли
съда да ги отхвърли. Излага доводи в подкрепа на възраженията си. Изрично се
оспорва твърдяното от ищеца обстоятелство, че през процесните стопански години
ответницата е стопанисвала и обработвала 300 /триста/ декара лозя в землището
на с. Айдемир, нейният процесуален представител твърди, че през 2017г. общата
обработваема площ на ЗП Я. Г. е бил 257 /двеста петдесет и седем/ декара, а
през 2018г. съответно 266 декара. Твърди се още, че ответницата не е купувала
от ищеца описаните в двете фактури препарати за растителна защита, както и, че
последният не разполага с лиценз за търговия с такива вещества. Оспорва се
възможността ищецът да предостави услугите посочени във фактурите – пръскане и
шредиране предвид твърдяното от ответницата обстоятелство, че дружеството не
разполага с материална обезпеченост да извършва такива услуги. Оспорва се
целесъобразността при избора на количеството и вида на препаратите, с които
ищецът твърди, че третирал насажденията обработвани от ответницата. Твърди се
също, че ответницата не е осъществявала достъп на представители на дружеството
ищец до обработваните от нея площи. В подкрепа на оспорването на ищцовото
твърдение, че ищеца извършил услугата
шредиране в лозята обработвани от ищцата се изтъква и довода, че през месец
декември през, който са издадени процесните фактури такава дейност не се
извършва поради липса на трева. По тези съображения процесуалният представител
на ответницата оспорва исковите претенции изцяло по основание и размер и моли
съда да ги отхвърли, като му присъди сторените деловодни разноски.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното от фактическа страна:
Страните
по делото са били в облигационни отношения възникнали по силата на сключен
между тях договор за изработка имащ за предмет извършване на услуги свързани с
обработката на лозови насаждения пръскане с препарати за растителна защита и
шредиране осъществени през стопанските 2017г. и 2018г. Ответникът бил
възложител, а ищецът съответно изпълнител в правоотношението. По делото не е
спорно, че изричен писмен договор, в който конкретно да са описани правата и
задълженията на съконтрахентите между страните не е сключван. Количеството и
вида на извършената работа и вложени материали са обективирани в две
представени с исковата молба фактури № 79 от 07.12.2017г. на стойност
46601.96лв. с включен ДДС и № 172 от 18.12.2018г. на стойност 47862 лв. с
включен ДДС. Фактурите са двустранно подписани от представител на ищеца и лично
от ответника. Авторството на подписа положен за получател и в двете фактури
беше оспорено от ответника във връзка, с което бе назначена СГЕ, вещото лице,
по която установи, че подписът положен за „получател“ и по двете фактури е на Я.
А. Г., т.е. от ответника – земеделски производител. Според експерта - икономист
изготвил заключението по назначената от съда СИЕ и двете фактури са включени в
счетоводството на дружеството ищец. Установено е също, че ищецът е внесъл в
приход на фиска дължимият ДДС и по двете издадени фактури съответно по първата
фактура на 10.01.2018г. и по втората фактура на 10.01.2019г. Според данни от
заключението ответницата в качеството си на земеделски производител не е водила
счетоводство, а данъчните й задължения са определяни като процентно съотношение
на база нормативно признати разходи от получените от земеделския производител
през съответната година доходи. Експертът е установил, че и по двете фактури са
постъпили частични плащания извършени чрез банков превод от банковата сметка на
ответницата. Първото плащане е извършено на 28.05.2019г. в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева и е отнесено в счетоводството на ищеца за погасяване на
задълженията по фактура № 79/07.12.2017г., второто плащане е извършено на
29.05.2019г. и е отнесено в счетоводството на ищеца за погасяване на
задълженията по фактура № 79/07.12.2017г. Според вещото лице общото задължение
на ЗП Я.А. Г. към „АГРОВИН” ЕООД, по двете фактури е в размер на 77463.96лв. с
включен ДДС, и са както следва: по фактура № 79/07.12.2017г. в размер на
29601.96лв. с ДДС, а по фактура № 172/18.12.2018г. в размер на 47862 лв. с
включен ДДС. Според вещото лице дължимият и по двете фактури ДДС е начислен и
включен в справката декларация на дружеството ищец по ЗДДС за съответните
периоди и в дневника за продажбите. Експертът е изчислил и дължимата за забава
лихва за периодите от възникване на съответното вземане до датата на подаване
на исковата молба, която общо за двете фактури е в размер на 11654.52лв. Вещото
лице – икономист е установило още, че цените на препаратите за растителна
защита определени в двете процесни фактури са тези, на които ищецът ги е
закупил, т.е. препаратите са използвани за извършване на услугата – пръскане
без надценка и без ищецът да реализира печалба от цената им.
От
представените с допълнителната искова молба заверени разпечатки от електронна
кореспонденция водена чрез представители между страните може да се установи, че
след образуване на делото в периода на двойната размяна на книжа същите са
преговаряли за постигане на извънсъдебна спогодба за доброволно уреждане на
финансовите отношения между тях възникнали във връзка със спорното
правоотношение, но да такава не се стигнало.
От
представените като писмени доказателства заверени ксерокопия от „Работни карти
на механизатора“ /листи от 49 до 74/ може да се установи, че през стопанските
2017, 2018 години механизатори на ищеца „АГРОВИН” ЕООД, са извършвали със
земеделска техника различни земеделски мероприятия – пръскане с препарати и
шредиране в землището на с. Айдемир в полза на ЗП „Я.Г.“.
От
представените заверени ксерокопия от трудови договори и регистрационни талони
за ППС /листи 145 – 159/ може да се установи, че механизаторите попълнили
представените работни карти и реално извършили услугите пръскане и шредиране в
лозята стопанисвани от ответницата през процесния период са в трудово правни
отношения с ищеца „АГРОВИН” ЕООД, а също и че дружеството е собственик на
земеделската техника, с която в картите е посочено, че са извършени
земеделските мероприятия в полза на ответницата.
От
разпита на свидетелите В.Г., Н. Н. Н. и Г. Т. Г., се установява, че ответникът
извършвал услугите пръскане и шредиране върху обработваните от ответницата лозя
не само през процесните години, но и ежегодно няколко години преди това.
Тримата свидетели са единодушни, че са извършвали от името на ищеца услугите
обработвайки 300 /триста/ декара стопанисвана от ищцата площ, като не всички
декари от нея били нейна собственост. От разпита на свидетелите се установява
още, че ищцата присъствала почти винаги на пръскането, като се интересувала и
си записвала вида на препаратите за растителна защита, които се прилагали
тяхното количество.
От
заключението на вещото лице – агроном изготвило назначената от съда АТЕ може да
се установят препаратите за растителна защита, с които е разполагал ищецът през
процесните 2017г. и 2018г., както и площта на насажденията, които е могло да се
обработи с тях. Става ясно, че преценката какви препарати да се използват и в
каква концентрация се е извършвала от представител на ищеца – свидетелят Г. Т. Г..
Експерта е установил, че същият ефект на растителна защита върху земеделските
култури на ответницата биха имали и други – различни от използваните от ищеца
препарати, но разликата в цената би била минимална. Констатирано е също, че
дружеството ищец не притежава лиценз за търговия с препарати за растителна
защита от този клас. Вещото лице е установило, че ищеца е обработвал за себе си
земеделска земя включително и лозя, като за стопанската 2017г. те са били с
площ от 272.985дк., а за стопанската 2018г. съответно с площ от 384.804дкр.
Според експерта освен своите лозя „АГРОВИН” ЕООД, е извършвал услуги със своя
земеделска техника, инвентар, препарати и персонал и на други стопански субекти
включително и на ответницата – ЗП Я.А. Г.а, общо за 2017г. на площ от 450дкр. и
за 2018г. на площ от 410 дкр. В допълнителното си заключение вещото лице –
агроном е посочило, че ответницата ЗП Я.А. Г. е обработвала за стопанската
2017г. лозя на обща плащ от 257.602дкр., а за стопанската 2018г. съответно на
обща площ от 267.1888дкр. Експертът не е установил грешки в представените по
делото, съставени работни карти, в които според него количеството на
използваните препарати отговаря на размера на площите посочени в картите, като
обработени. За това вещото лице приема, че разлика в количеството изписани
препарати би била на лице в случай, че ответницата реално е обработвала по –
малко площи от посочените в двете фактури. Сочи се още, че някои от препаратите
са използвани в по – голяма концентрация Байфидан – 17мл/дкр. повече; Фалкон –
20мл/дкр. повече; Флинт – 4 гр. дкр. повече; Дитан 150гр./дкр. повече Купроксат
/само за 2017г. / 30мл./дкр. вповече. Посчени са и пазарните стойности на
извършваните услуги за стопанските 2017г. 2018г. , които са били за пръскане и
за шредиране по 6 /шест/ лева на декар без ДДС. В съдебно заседание експертът е
уточнил, че повечето овощари и лозари надвишават максимално определените от
производителя дози на препаратите за растителна защита, тъй като считат, че в
случай на валежи от дъжд препарата с който са третирани растенията ще се измие
и няма да бъде ефективен.
От правна страна:
Съдът
намира предявения иск за допустим предвид на това, че е подаден от активно
легитимирано лице имащо правен интерес от настоящото производство. Разгледан по
същество съдът намира иска и за основателен по следните съображения.
Ищецът
претендира от ответника цената на извършени услуги пръскане и шредиране, както
и на вложените в пръскането препарати за растителна защита. Услугите са
извършени от служители на ищеца със земеделски машини и също негова
собственост, като за услугата пръскане са използвани препарати за растителна
защита също собственост на ищеца, при това в себестойността на услугата
пръскане стойността на препаратите е калкулирана без оскъпяване на цената, на
която последните са закупени от ищеца. Правоотношението, от което ищеца черпи
правата си е обективирано в две издадени от него в качеството му на доставчик и
подписани без възражения от ответника в качеството му на получател данъчни
фактури, които са надлежно осчетоводени и в приход на държавния бюджет е внесен
дължимият за доставките ДДС. На тези основания ищецът претендира ответника да
му заплати цената на извършените услуги обективирана в двете фактури ведно с
дължимата върху главниците лихва за забава.
Ответникът
оспорва изцяло ищцовите претенции, като се позовава на следните възражения:
Твърди
се, че между страните липсвала договореност за продажба на стоки или извършване
на услуги през периода 2017г. 2018г., и че ответницата не е възлагала на ищеца
да извършва услуги в стопанисваните от нея лозя за този период.
Изрично
се оспорва твърдяното от ищеца обстоятелство, че през процесните стопански
години ответницата е стопанисвала и обработвала 300 /триста/ декара лозя в
землището на с. Айдемир, нейният процесуален представител твърди, че през
2017г. общата обработваема площ на ЗП Я. Г. е бил 257 /двеста петдесет и седем/
декара, а през 2018г. съответно 266 декара.
Твърди
се още, че ответницата не е купувала от ищеца описаните в двете фактури
препарати за растителна защита, както и, че последният не разполага с лиценз за
търговия с такива вещества.
Оспорва
се възможността ищецът да предостави услугите посочени във фактурите – пръскане
и шредиране предвид твърдяното от ответницата обстоятелство, че дружеството не
разполага с материална обезпеченост да извършва такива услуги.
Оспорва
се целесъобразността при избора на количеството и вида на препаратите, с които
ищецът твърди, че третирал насажденията обработвани от ответницата. Твърди се
също, че ответницата не е осъществявала достъп на представители на дружеството
ищец до обработваните от нея площи през процесния период, и че същите са
извършвали агротехнически мероприятия в тях.
Ответницата
възразява относно размера на цените на твърдените от ищеца стоки и услуги
изтъквайки обстоятелството, че съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, същите
следва да се докажат с писмен документ, като се твърди, че Я. Г. не е
подписвала процесните фактури.
В
подкрепа на оспорването на ищцовото твърдение, че ищеца извършил услугата
шредиране в лозята обработвани от ищцата се изтъква и довода, че през месец
декември през, който са издадени процесните фактури такава дейност не се
извършва поради липса на трева.
Твърди
се още, че всички възложени, извършени и приети от ищеца услуги, към
ответницата са вече заплатени и последната няма други – неразплатени задължения
към „Агровин“ ЕООД.
В условията на евентуалност
ответникът прави възражение, че дори и ищеца да е извършил процесните услуги в
лозята стопанисвани от ответницата, то същите са некачествено изпълнени, което
увредило трайно лозовите насаждения в нейните масиви.
По
тези съображения процесуалният представител на ответницата оспорва исковите
претенции изцяло по основание и размер и моли съда да ги отхвърли.
След,
като обсъди данните установени от събрания по делото доказателствен материал
съдът прие за установено и доказано наличието на твърдяното от ищеца
облигационно правоотношение възникнало между него и ответника за периода
стопанските 2017г. и 2018г. изразяващо се в договор за изработка имащ за
предмет извършване от страна на ищеца на услугите пръскане с препарати за
растителна защита и шредиране на обработваните от ответницата земеделски площи
засадени с лозя. За да достигне до този извод съда съобрази на първо място
данните обективирани в двете представени с исковата молба данъчни фактури №
********** от 07.12.2017. и № ********** от 18.12.2018г. Съобразявайки
установеното от вещото лице графолог обстоятелство, че и двете фактури са
подписани за получател лично от ответницата в качеството й на земеделски
производител съдът приема, че оспорването им не е доказано. Ето защо и след,
като съобрази, че коментираните фактури представляват частни свидетелстващи
документи, които се ползват с материална доказателствена сила само, когато
съдържат неизгодни за издателя факти и по делото е установено, че същите са
подписани от ответницата съдът приема за установено и доказано, че подписвайки
фактурите Я. Г. в качеството си на доверител е обективирала своето
волеизявление по повод приемане на работата на довереника „Агровин“ ЕООД, за
която именно работа са съставени двете фактури. В тази връзка съдът не
кредитира възражението на ответницата, че не била възлагала на ищеца да
извършва услуги в лозята й през процесния период. Съдът приема за установено,
че между страните е било на лице договорно правоотношение за извършване на
услугите пръскане и шредиране именно в параметрите посочени в коментираните
фактури. Допълнителен довод в тази насока е и установеното от вещото лице –
икономист обстоятелство, че ответникът е извършил частични плащания именно по спорното
правоотношение.
Съдът
приема ответниковото възражение, че между страните нямало договорка за продажба
на стоки и по – конкретно на описаните във фактурите препарати за растителна
защита. Това действително е така защото според съда препаратите закупени от
„Агровин“ ЕООД, не са продадени на ответника, а са вложени в изпълнението на
услугата – пръскане. Цената на тези препарати следва да се калкулира в цената
на самата услуга по същият начин, по който в нея се калкулира цената на
горивото за земеделската техника, която се ползва, трудовото възнаграждение на
механизатора, който реално извършва пръскането, като и други обичайни разходи.
Довод за това становище на съда е обстоятелството, че както е посочил експерта
икономист цените на вложените в услугата препарати посочени в коментираните
фактури не се различават от цените, на които „Агровин“ ЕООД, е закупило
препаратите от лицензиран доставчик. В този смисъл отпада и необходимостта
дружеството довереник по поръчката да разполага с лиценз за продажба на такива
вещества липсата на какъвто лиценз се изтъква от ответника, като възражение
против исковите претенции. Несъмнено за да изпълни услугата пръскане ищецът
следва или да разполага с препарати за растителна защита, така както е
необходимо да разполага и с подходяща земеделска техника или да ползва такива
на възложителя, което също се практикува при извършване на подобен род услуги.
Щом, като в случая липсва договорка възложителя да предостави препаратите
нормална търговска практика е тяхната цена без оскъпяване /както е в случая/ да
бъде включена в цената на услугата – респективно за по добра и прецизна
отчетност в издадените фактури. Изложеното мотивира съда да отхвърли
ответниковите възражения основани на твърдяната липса на договорка межди
страните за продажба от ищеца на ответника на препарати за растителна защита и
липсата на лиценз за такава търговия у „Агровин“ ЕООД.
Съдът
не кредитира ответниковото възражение основано на оспорената възможност на
ищецът да предостави услугите посочени във фактурите – пръскане и шредиране
предвид твърдяното от ответницата обстоятелство, че дружеството не разполага с
материална обезпеченост да извършва такива услуги. Становището на съда е
обусловено от събраните, като писмени доказателства по делото регистрационни
талони за земеделска техника собственост на „Агровин“ ЕООД, трудови договори
сключени между дружеството и физически лица изпълняващи длъжността
„механизатор“, представените и обсъдени по – горе множество „Работни карти“ и
събраните по делото гласни доказателства. Данните извлечени от съвкупността от
всички тези писмени доказателства и доказателствени средства мотивира съда да
приеме и това възражение на ответника за неоснователно.
По
същите мотиви съдът не кредитира и възражението според, което ответницата не е
осъществявала достъп на представители на дружеството ищец до обработваните от
нея площи през процесния период, и твърдението, че същите не са извършвали
агротехнически мероприятия в тях. Това възражение не бе подкрепено от нито едно
представено в негова полза доказателство, а от разпита на свидетелите,
работните карти и най вече от данните от двете коментирани по горе данъчни
фактури подписани от ответницата се установява, че именно през процесния период
механизаторите на дружеството ищец са имали достъп и са извършили посочените
във фактурите мероприятия в масивите обработвани от ответницата.
Относно
оспорването на целесъобразността при избора на количеството и вида на
препаратите, с които ищецът третирал насажденията обработвани от ответницата е
налице изрично становище от вещото лице – агроном, който коментира, че на
пазара са налични и други препарати със сходни качества приложението, на които
не би довело до съществени разлики във въздействието им върху растенията, а
разликата в цената е незначителна. Съда възприема становището на експерта,
което го мотивира да отхвърли и това ответниково възражение.
Оспорването,
че ищеца извършил услугата шредиране в лозята обработвани от ответницата
основано на довода, че през месец декември през, който са издадени процесните
фактури такава дейност не се извършва поради липса на трева също няма как да
бъде споделено. От датите на представените, приети и не оспорени като писмени
доказателства работни карти, както и от събраните свидетелски показания може да
се установи, че услугата шредиране е извършвана няколкократно на различни дати
и през двете стопански години предимно през летните месеци. Обстоятелството, че
и двете фактури са издадени през месец декември и в тях са фактурирани всички
извършени през съответната стопанска година услуги включително и услугата
шредиране според съда не означава, че тази услуга е извършвана през месец
декември, което пък обуславя неоснователността на коментираното ответниково
възражение.
Възражението
на ответницата, че всички възложени, извършени и приети от ищеца услуги, към
нея са вече заплатени и тя няма други – неразплатени задължения към „Агровин“
ЕООД, не бе подкрепено с нито едно доказателство или доказателствено средство,
което мотивира съда да приеме, че и това възражение е неоснователно.
Липсват
каквито и да било доказателства и по отношение на направеното в условията на
евентуалност възражение, че дори и ищеца да е извършил процесните услуги в
лозята стопанисвани от ответницата, то същите са некачествено изпълнени, което
увредило трайно лозовите насаждения в нейните масиви. По делото не се
установиха данни, че дейностите извършени от механизаторите на ищеца във връзка
с процесното между страните са некачествено изпълнени нито, че са довели до
увреждане на насажденията, което отново мотивира съда да отхвърли възражението,
като недоказано.
Единственото
колебание на съда при установяване на фактологията имаща отношение към
основателността на иска бе относно площта на лозовите насаждения, които са били
третирани от механизаторите на ищец през стопанските 2017г. и 2018г. В двете
фактури приети от съда за основни писмени доказателства изрично е посочено, че
мероприятията пръскане и шредиране са извършени върху обща площ от 300 декара в
землището на с. Айдемир. Това обстоятелство се поддържа и от разпита на
свидетелите - работници на ищеца, които съобщават също, че Янка Гаврилова в
качеството си на земеделски производител е обработвала не само собствени, но и
чужди лозя. Ответницата от друга страна твърди, че през 2017г. общата
обработваема площ на ЗП Я. Г. е бил 257 /двеста петдесет и седем/ декара, а
през 2018г. съответно 266 декара. От коментираното по – горе допълнителното
заключение на вещото лице – агроном е посочено, че ответницата ЗП Я. А. Г. е
обработвала за стопанската 2017г. лозя на обща плащ от 257.602дкр., а за
стопанската 2018г. съответно на обща площ от 267.1888дкр. Изводът на експерта е
обоснован от представените му от ответницата Анкетни карти за регистрация на
земеделски производител издадени от ОД „Земеделие“. Експертът не е установил
грешки в представените по делото, съставени работни карти, в които според него
количеството на използваните препарати отговаря на размера на площите посочени
в картите, като обработени а именно 300 декара. За това вещото лице приема, че
разлика в количеството изписани препарати би била на лице в случай, че
ответницата реално е обработвала по – малко площи от посочените в двете
фактури. От тази констатация на експерта се налага извода, че или препаратите
за растителна защита са използвани в по – голяма от нужната концентрация в
случай, че с тях са обработвани по малко от 300 декара или реално са
обработвани именно 300 декара. Същевременно експертът сочи, че не открива
грешки в проверените от него работни карти на механизаторите. Изложеното води
на извода, че реалната площ върху която ищецът извършвал в полза на ответницата
услугите пръскане и шредиране над стопанисваните от нея лозови масиви в
землището на с. Айдемир е именно 300 декара. Все пак основният довод мотивирал
съда да формира становище по този спорен въпрос е подписът на ответницата
обективиран в графата получател в двете коментирани данъчни фактури, в които
изрично е посочено, че услугите пръскане и шредиране са извършени върху 300
декара площ. Съдът счита, че с акта на подписване на фактурите ответницата в
качеството си на възложител е приела изпълнението на изпълнителя – „Агровин“
ЕООД, по смисъла на чл. 264 от ЗЗД. По делото липсват данни, а и не се твърди
ответницата Г.да се е възползвала от правата си по чл. 265 от ЗЗД, в
предвидения в текста срок в случай, че изпълнителя се е отклонил от поръчката и
е обработил по – голяма от договорената площ или пък на различна от
договорената цена. Ето защо и след, като ЗП Янка Гаврилова, не е възразила в
срок при приемането на изработеното подписвайки и двете фактури съдът счита, че
последната дължи плащане за извършената и приета без възражения работа. Тук е
мястото да се коментира и осезаемата разлика в посочената от вещото лице –
агроном средна пазарна цена за услугите пръскане и шредиране от шест лева за
декар и тази обективирана в двете коментирани фактури, която е съответно . 15
лв. за шредиране и 50, съответно 40 лв. за пръскане. Съобразявайки установеното
по делото обстоятелство, че двете стопански мероприятия са извършвани
няколкократно през стопанската година съдът приема, че съвкупната им цена е
отразена в издадените през месец декември фактури е сбор от всички извършени
през стопанската година пръскания и шредирания, която цена ответницата в
качеството на възложител е приела и удостоверила с подписа си.
Съдът
не кредитира и тезата, че ако двете коментирани фактури не са изрядни в
качеството им на счетоводни документи поради не прецизно съставяне същите не
следва да се ценят, като писмени доказателства в настоящото производство.
Становището на съда е обусловено от коментираното по – горе обстоятелство, че
тези фактури представляват частни свидетелстващи документи, които се ползват с
материална доказателствена сила тъй като съдържат неизгодни за издателя факти и
са подписани лично от ответницата и представител на дружеството ищец. Преценени
в този смисъл фактурите дори да са погрешно съставени от гледна точка на
счетоводната коректност са годно писмено доказателство за това, че между
страните е имало правоотношение – договор за изработка, ищецът е изпълнил
възложеното в посочените в документа параметри, а ответника в качеството на
поръчващ е приел изработеното така както е обективирано във фактурите без да
възрази срещу качеството, количеството или цената на изработеното в определения
за това срок по чл. 265 изр. последно от ЗЗД, като е потвърдил приемането на
извършената работа с подписа си.
Съобразявайки
всичко изложено до тук съдът приема, че исковите претенции са доказани по
основание.
За
да прецени основателността на претенциите и по размер съдът съобрази данните от
заключението на вещото лице – икономист според, което общото задължение на ЗП Я.
А. Г. към „АГРОВИН” ЕООД, по двете фактури е в размер на 77463.96лв. с включен
ДДС, и са както следва: по фактура № 79/07.12.2017г. в размер на 29601.96лв. с
ДДС, и мораторна лихва за забава в размер на 7838.86 лв., а по фактура №
172/18.12.2018г. в размер на 47862 лв. с включен ДДС, и и мораторна лихва за
забава в размер на 3815.67лв. Ето защо и отчитайки пълното съвпадение между
размера на исковите претенции и стойностите на задълженията на ответника към
ищеца както на дължимите по двете фактури главници, така и съответните за всяка
една от тях мораторни лихви съдът намира, че исковете са доказани и по размер.
Предвид
основателността на основния иск такъв се явява и акцесорния по чл. 86 от ЗЗД,
за лихви върху присъдената главница от датата на предявяване на иска до
окончателно събиране на сумите.
По тези съображения съдът приема
исковите претенции за изцяло основателни.
Предвид изхода от спора, направеното искане
и текста на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направени в процеса деловодни разноски. Представеният от ищеца списъкът по чл.
80 от ГПК, е оспорен от представителя на ответника за прекомерност по реда на
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Отделно е оспорена и претенцията за разноски сторени в
обезпечителното производство, по образуваното ч.т.д. № 79/2019г. на СОС, по
което съдът е допуснал предварително обезпечение на настоящия иск.
ОС намира възражението срещу
присъждането на разноските направени в обезпечителното производство за
неоснователно предвид текста на т. 5 от ТР № 6 от 06.11.2013г. постановено по
т.д. № 6/2012г. на ОСТГК на ВКС, съгласно, който „Направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно
решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход“.
Неоснователно е и възражението за
прекомерност по отношение на претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение сторени в обезпечителното и исковото производства. От
представения от ищеца списък по чл.- 80 е видно, че се претендира заплатено
адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 3211 лв.
Съобразявайки цената на иска, която общо е в размер на 89118.49лв. съдът по
реда на чл. 7, ал. 2 , т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения изчисли, че минималният адвокатски хонорар за този
иск следва да е в размер на 3203.55лв., което е само със 7.45лв. по – малко от
претендирания, и не следва да се приеме за прекомерен. За обезпечителното
производство се претендират 1690 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. за
изготвяне на отговор на частна жалба, които размери не се различават от тези
пресметнати от съда по реда на чл. 7, ал. 7 и чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разписки за реалното
плащане на трите коментирани адвокатски възнаграждения се съдържат между
кориците на обезпечителното и исковото дела, което обуславя основателността на
претенцията. По тези съображения съдът приема възражението за прекомерност на
заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения за двете производства за
неоснователно и счита, че следва да ги присъди в полза на ищеца съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 9318.50лв. /девет хиляди
триста и осемнадесет лева и петдесет стотинки/.
Мотивиран от гореизложените съображения
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че по откритата в
производството процедура по чл. 193 от ГПК, оспорването на авторството на
подписа на ЗП Янка Гаврилова положен на счетоводна фактура № ********** от
07.12.2017 г. на стойност 46 601.96 лв. с ДДС; и счетоводна фактура №
********** от 18.12.2018 г. на стойност 47 862.00 лв. с ДДС, НЕ Е ДОКАЗАНО,
като приема, че и двете фактури са подписани от Я. А. Г., като получател.
ОСЪЖДА ЗП
Я.А. Г. с идент. № …….., да заплати на „АГРОВИН” ЕООД, с ЕИК ………, със седалище
и адрес на управление: гр. Силистра,
бул. "Македония", № 177, ет. 2, ап. 6, сумата от 29 601.96лв. /двадесет
и девет хиляди шестстотин и един лв. и деветдесет и шест стотинки/ с ДДС,
представляваща частично задължение по фактура № ********** от 07.12.2017г.,
ведно с мораторна лихва за забава върху тази сума за периода от 07.12.2017г. до
14.10.2019г. в размер на 7838.86 лева /седем хиляди осемстотин тридесет и осем лева
и осемдесет и шест стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата от 29
601.96лв. /двадесет и девет хиляди шестстотин и един лв. и деветдесет и шест стотинки/,
считано от 15.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от
47 862.00 /четиридесет и седем хиляди осемстотин шестдесет и два/ лева с ДДС,
представляваща задължение по фактура № ********** от 18.12.2018г., ведно с
мораторна лихва за забава върху тази сума за периода от 18.12.2018г. до 14.10.2019г.
в размер на 3 815.67 лв. /три хиляди осемстотин и петнадесет лева и шестдесет
и седем стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата от 47 862.00 /четиридесет
и седем хиляди осемстотин шестдесет и два/ лева считано от 15.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗП
Я.А.Г. с идент. № ……….., да заплати на „АГРОВИН” ЕООД, с ЕИК ……., със седалище
и адрес на управление: гр. Силистра,
бул. "Македония", № 177, ет. 2, ап. 6, сумата от 9318.50лв. /девет
хиляди триста и осемнадесет лева и петдесет стотинки/ деловодни разноски
сторени в производствата по ч.т.д. № 79/2019г. на СОС и т.д. № 88/2019г. на
СОС.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните чрез процесуалните им представители.