РЕШЕНИЕ
№ 70
05.03.2021г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На осемнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 1392 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на Н.П.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес
гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 18, ет. 2 – адвокат Веселина Василева, против К.А.Б. с ЕГН ********** с
постоянен адрес ***. Твърди, че на 22.08.2017г. наредил сумата от 15 000
евро по посочена банкова сметка на ответника с основание за плащане – заем, като
преводът бил заверен на 23.08.2017г. Заемната сума следвало да бъде върне в
шестмесечен срок - до 23.08.2018г., но ответникът не изпълнил задължението си и
след отправени покани, поради което изпаднал в забава. Предявява осъдителни
искове за заплащане на следните вземания : 15 000
евро – неизпълнено задължение по неформален договор заем от 22.08.2017г.,
ведно със законна лихва върху тази сума от предявяването на иска на
17.09.2019г. до окончателното й изплащане; 2258,51
евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода 24.03.2018г. - 16.09.2019г. При условията на евентуалност предявява
вземанията на основание неоснователно обогатяване – сумата от 15 000 евро
е получена без основание.
В преклузивния
срок по чл.131, ал.1 от ГПК, особеният представител на ответника, назначен на
основание чл.47, ал.6 от ГПК, представя писмен отговор, с който оспорва
исковете. Оспорва съществуването на твърдяното облигационно правоотношение по
договор заем от 22.08.2017г. с предмет предоставяне на посочената сума и
поемане на задължение за връщането й в шестмесечен срок. Счита, че писмена
форма на договора е необходима за доказването на договора, а такъв не се
представя. Твърди, че представеното платежно нареждане не е достатъчно
доказателство за заемно правоотношение, тъй като от него не се установява
насрещно волеизявление на ответника с поето задължение да върне сумата по
договор заем, като предаването може да е свързано с друго правоотношение между
страните. Платежното нареждане не доказвало и реалното предаване на сумата,
поради което свидетелски показания за установяване на задължението били
недопустими на основание чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Оспорва и евентуалната
претенция, тъй като в представеното платежно нареждане е посочено основание
„заем“. Твърди, че при доказване основанието на евентуалната претенция,
обезщетение за забава не се дължи.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното :
Предявените
осъдителни искове са с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.240 ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Евентуално съединената осъдителна претенция е с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
С представеното
към исковата молба нареждане за междубанков превод в чуждестранна валута към
„ЦКБ“ АД – клон Бургас от 22.08.2017г., с вальор на банката от 23.08.2017г.,
ищецът Н.П.М. е превел по посочената банкова сметка на ответника К.А. Б. в
чуждестранна банка сумата от 15 000 евро с посочено в нареждането
основание за превода /или мотив за плащането/ „zaem“. Нареждането е заверено от банката с вальор от 23.08.2018г., поради което
съдът приема, че на тази дата средствата от превода са на разположение на
посочения получател.
Главният иск на
ищеца е основан на твърдение за наличие на заемно правоотношение между
страните. Договорът за заем на парична сума на основание чл.240 ал.1 вр. чл.8
ал.1 от ЗЗД представлява двустранно съглашение, по което заемодателят предава в
собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума.
Макар договорът за заем да е реален, освен предаването на съответната сума пари
съгласно чл.240 от ЗЗД, за надлежно доказване на заемното правоотношение следва
да се установи съвпадането на двете насрещни волеизявления на страните по
договора относно предмета и съдържанието на правоотношението – по аргумент от
общите правила на чл.8, ал.1 и чл.14, ал.1 от ЗЗД.
Нормата на чл.164,
ал.1, т.3, предложение второ от ГПК установява писмена форма за установяване на
договори на стойност, по-голяма от 5000 лв. За такава спазена писмена форма
съдът не приема едностранното изявление на ищеца относно основанието на
извършения превод. По отношение на вписаното основание представеното по делото
нареждане за междубанков превод представлява изходящ от ищеца едностранен
частен документ, който на основание чл.180 от ГПК няма материална
доказателствена сила за верността на изявлението на ищеца.
На основание
чл.164, ал.1, т.3, предложение второ от ГПК и с оглед възраженията на ответната
страна съдът приема за недопустими ангажираните свидетелски показания за
установяване сключването на процесния договор за заем на сумата от 15 000
евро. Съгласно чл.290, ал.3 от ГПК сочената от ищцовата страна съдебна практика
не е задължителна за съдилищата. Действително съдебната практика допуска
събиране на гласни доказателства за установяване на елементите на договора при
наличие на документ за предаване на сумата, но при съобразяване на трайната
практика на касационната инстанция настоящият съд приема, че такива гласни
доказателствата са допустими единствено за изясняване на детайли относно волята
на страните, при необходимост от тълкуване, но не и за установяване на
основните елементи на заемното договорно правоотношение – съгласието за
предоставяне на сума пари в заем и поемането на насрещно задължение за
връщането й. /решение № 16/ 31.01.2019г. по гр. д. № 1779/ 2018г., IV г.о., ГК,
решение № 38/ 07.04.2015г. по т. д. № 1008/ 2014г., I т. о., ТК, решение № 374/
04.11.2014г. по гр. д. № 2752/ 2014г., IV г. о., ГК, на ВКС и др./.
По изложените
съображения се налага изводът, че носещият доказателствената тежест ответник не
проведе пълно доказване на твърдяното от него основание за предаването на
процесната сума пари – договор за заем. Поради това предявеният главен иск за
изпълнение на договорно задължение за връщане на паричната сума, предоставена
по договор за заем, е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
Отхвърлянето на
този иск налага разглеждане на евентуално съединената претенция. Тъй като по
делото е безспорно установено предаването на сумата от 15 000 евро от
ищеца на ответника на 23.08.2018г., като не е доказано заявеното от ищеца
договорно основание за това, то ответникът следваше да установи наличието на
валидно правно основание за получаването на сумата. Тъй като доказателства за
наличие на такова основание не са ангажирани, следва да се приеме, че сумата е
получена от ответника без основание, поради което на основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД той дължи връщането й на ищеца. Поради това предявеният
евентуален иск е основателен и ще бъде уважен.
Тъй като
задължението за връщане на полученото без основание няма определен ден за
изпълнение, на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. Доказателства за отправяне на такава покана
преди предявяването на иска липсват, поради което за дата на забавата съдът
приема предявяването на исковата молба на 17.09.2019г. Поради това основателна
е претенцията за присъждане на законна лихва съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД
дължима върху главницата след предявяването на иска, а претенцията за заплащане
на обезщетение а забава за предявения минал период 24.03.2018г. – 16.09.2019г.
в размер на 2 258,51 евро е неоснователна и ще бъде отхвърлена.
С оглед изхода от
спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените
по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените искове. Съгласно
представения от ищеца списък неговите съдебни разноски по производството са в
размер на общо 5893,19 лв., включващи 1350,19 лв. – държавна такса, 1543 лв. –
депозит за разноски за особен представител на ответника и 3000 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
17.02.2021г. за тези разноски, съразмерно с уважения иск, ответникът дължи на
ищеца сумата от 5122 лв.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на
Н.П.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“
№ 18, ет. 2 – адвокат Веселина Василева, за
осъждане на К.А.Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, да му заплати
следните суми : 15 000 евро –
неизпълнено парично задължение по неформален договор заем от 22.08.2017г.; 2258,51 евро – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата от 15 000 евро за периода 24.03.2018г. -
16.09.2019г.
ОСЪЖДА К.А.Б.
с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, да
заплати на Н.П.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.
„Генерал Гурко“ № 18, ет. 2 – адвокат Веселина Василева, сумата от 15 000 евро – получена без
основание на 23.08.2018г., ведно със законна лихва върху тази сума от
предявяването на иска на 17.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 5122 лв. за направените по
делото съдебни разноски, съразмерно с уважения иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :