Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 400
15.07.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на петнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 322 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.1 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на К.Ф.С. ***, против Мотивирано
решение рег.индекс ОК-01-95#7 от 05.03.2020г. на главния архитект на Община
Димитровград, с което е отказано издаване на удостоверение за търпимост на
постройка на основание §16 от преходните разпоредби на ЗУТ.
Жалбоподателкaта счита оспорения акт за необоснован и
незаконосъобразен, тъй като не били налице материалните и процесуални
предпоставки за издаването му. Сочи, че отказът повтарял текстово отменен от
съда предходен отказ, като издаването на настоящия не било съобразено със
съдебния акт. Преценката за статута на търпимостта на сградата била извършена
не въз основа на регулационния план, а въз основа на застроителния. В отказа
некоректно били цитирани разпоредби на ЗУТ, които били ирелевантни към случая –
чл.183, ал.1 и чл.149, ал.1, който препращал към чл.22, ал.1, регламентиращ
застрояването в комплексите, а не индивидуалните имоти, какъвто бил процесният.
Некоректно била преценена и жалбата на една от собственичките на жилище в
сградата близнак, която не била собственик на земята, както и приобретател на
правото на строеж на жилището, което на практика я изключвало от кръга на
лицата по чл.149, ал.1 от ЗУТ.
По изложените съображения се претендира отмяна на
оспорения отказ и задължаване на решаващия орган да издаде искания от него
административен акт. Претендират се и разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуалния представител на жалбоподателката, който излага твърдения в насока,
че задължението за изграждане на калканни стени, в случай на разполагане на
обект на регулационна линия, е на лицето, което изпълнява последващия строеж, а
не на лицето, което първо било построило даден обект в УПИ.
Допълнителни съображения за незаконосъобразност на
оспорения административен акт се излагат в писмени бележки. Твърди се, че
проценият отказ е нищожен, тъй като бил втори по ред с идентични и неприложими
мотиви. Същите, в частта „изготвяне на РУП“, поради първоначална липса на ПУП,
не можело да бъдат изпълнени. Не можело да се изготвя проект за нещо, което
вече съществувало. На следващо място, в оспорения акт на практика липсвали
мотиви, от които да било видно, че административният орган извършил някаква
проверка и изпълнил задължението си да изследва цялостно въпроса и дали
искането да издаване на удостоверение за търпимост било основателно. Счита се,
че е налице пълно съответствие на процесния строеж с правилата и нормите за
застрояване. Не било взето предвид явно изразеното съгласие на собствениците на
имотите в свързано застрояване за издаване на исканото удостоверение за
търпимост, което на практика отговаряло на изискванията на чл.24, ал.5 от ЗУТ.
Счита се, че липсата на градоустройствен план в случая представлявала
ирелевантно обстоятелство. Сочи се, че по аргумент от противното, изхождайки от
разпоредбата на чл.45 от ЗУТ, следвало да се приеме, че липсвала законова
забрана за ситуирането на една от стените на стоежа като ограда по границата на
имота, с оглед факта, че тази стена не граничила с жилищна сграда, а с
второстепенна такава, и единственото изискване към нея било да създава
възможност за бъдещо застрояване на подобна сграда на калкан с нейната стена,
което изискване в случая било налице.
Ответникът – Главен архитект на Община Димитровград,
не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна – Д.Б.В. в писмен вид (л.95)
моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита оспорения акт за
законосъобразен. В съдебно заседание се представлява от процесуален
представител, който навежда доводи за неоснователност на оспорването.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Констативен нотариален акт №52, том I, рег.№935,
дело №52/2007 от 08.02.2007г. (л.33), вписан в Службата по вписванията при
Районен съд – Димитровград под вх.рег.№473 от 08.02.2007г., акт №33, том II,
дело №270/07, жалбоподателката К.Ф.С. е била призната за собственик на ½
идеална част от урегулиран поземлен имот (УПИ) с пл.№21052.1017.97, находящ се
в гр.Димитровград, целият с площ 662 кв.м., застроен с общо пет обекта, при
граници за ПИ, съгласно скица на Агенцията по кадастъра гр.Хасково:
21052.1017.100,
21052.1017.93, 21052.1017.96, 21052.1017.98, 21052.1017.99,
21052.1017.89 и ул.“Пирин“.
Няма спор, а и се установява по делото, че със
заявление за издаване на удостоверение за търпимост с рег. №
УТКР-16-1082/27.04.2017г. (л.6 от адм.д №519/2018г.) К.Ф.С. поискала издаване
на удостоверение за търпимост относно сграда „навес“, находяща се в ПИ с
идентификатор 21052.1017.97 по КК на гр.Димитровград.
С ново заявление с рег. № УТКР-16-1082#2/12.10.2017г.
(л.8), К.Ф.С. и С. Г. М.поискали издаване на удостоверение за търпимост на
строеж, на основание §16, ал.2 от ПР на ЗУТ, в което заявление посочили, че в
началото на 90-те години покойният им наследодател, съпруг на първата
заявителка и баща на втората, построил в тогава съсобствен ПИ в гр.Д на ул.„П “
, представляващ Парцел XV, имот с пл. № 354 от кв.40 по плана на града, одобрен
със заповед от 1994г. „навес със стоманена конструкция“, който първоначално бил
използван за производствени цели, поради което наследодателят не го бил декларирал в срока по ал.3 на §16 от ПР на ЗУТ.
От края на 90-те години навесът се ползвал за склад към къщата, но той
отговарял на всички изисквания на действалия тогава ЗТСУ /отм./ и сега
действащия ЗУТ, поради което следвало да се издаде исканото удостоверение. Към
второто заявление били приложени: удостоверение за наследници на починалото
лице Георги Стоев Стоев; нотариален акт от 25.10.2016г.; декларация на
собственика на ПИ с идентификатор 21052.1017.97 за издаване на удостоверение на
името на заявителките.
Към последващо – трето, заявление с рег.индекс
УТКР-16-1082#3/30.10.2017г. (л.15) К.С. приложила снимка на процесния навес;
декларации за съгласие от съседи и декларации за годината на построяване на
навеса.
На 24.04.2018г. главният архитект на Община
Димитровград издал Мотивирано решение с рег.индекс УТКР-16-1082#4, с което
отказал да издаде удостоверение за търпимост относно обект „стопанска сграда“,
находящ се в гр.Димитровград в ПИ с идентификатор 21052.1014.97 по КК на града.
Мотивирано решение с рег.индекс УТКР-16-1082#4 е било
обект на обжалване пред АдмС – Хасково, който с Решение №903 от 10.12.2018г.,
постановено по адм. д. №519/2018г., го отменил и върнал преписката на органа за
ново произнасяне, считано от етап преценка на допустимостта на
заявлението, при съобразяване на
задължителните указания, дадени в решението. Последното е влязло в сила на
05.01.2019г.
В последствие, от Д.Б.В. *** е била подадена молба с
рег. индекс ОК-01-95#5/22.11.2019г. (л.13) относно жалба с
вх.№ОК-01-95/10.07.2017г., в която посочила, че не била уведомена за
предприетите от Общината действия по подадената до нея жалба. В молбата е
цитирано постановеното от АдмС - Хасково Решение №903/10.12.2018г. по адм. д. №519/2018г.,
както и това, че от датата на влизането му в сила – януари 2019г., до ноември
2019г. нямала информация като заинтересована страна и в качеството на
жалбоподател по преписката за незаконен строеж. Обективирана е молба за намеса
по компетентност и приключване на преписката, като се уведоми и молителката за
предприетите действия и издадените актове.
Във връзка с постъпилата от Д.Б.В. молба с рег. индекс ОК-01-95#5/22.11.2019г.
и на основание чл.44 от ЗМСМА заместник кмет на Община Димитровград издал
Заповед №РА-06-1789/27.11.2019г. (л.12), с която назначил Комисия в тричленен
състав, която да направи проверка по изнесените факти в молбата на В. и
съобразно Решение №903/10.12.2018г. по адм. д. №519/2018г. на АдмС – Хасково.
Разпоредено е за резултатите от проверката да се състави протокол и същата да
се извърши в присъствието на Д.В. и К.С., както и Комисията да се събере за
оглед на място до 12.12.2019г.
На 18.12.2019г. назначената с цитираната заповед на
заместник кмета на Община Димитровград Комисия извършила проверка на място на
адрес: гр.Д., ул.“П.“., резултатите от която са описани в Констативен протокол
от 18.12.2019г. (л.11) В хода на проверката било констатирано, че изграденият
строеж – „Стопанска сграда“ в ПИ 21052.1017.97 по КК на гр.Д. бил разположен от
източната страна на съществуващата жилищна сграда, като южната и северните
страни на постройката били разположени по южната и северната регулационна
граница на имота. Поради факта, че нямало получено нотариално заверено съгласие
от собственика на жилище с идентификатор 21052.1017.97.2.2, находящо се в
същата източна половина на сградата, с която граничило, то нямало как да бъде
изпълнено условието на чл.183, ал.1, във връзка с чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ.
Строежът не отговарял на предвиждането на ПУП-ПЗ към сегашния момент, нито по
време на построяването му.
С оспореното Мотивирано решение с рег.индекс
ОК-01-95#7 от 05.03.2020г., главният архитект на Община Димитровград отказал издаване на удостоверение за
търпимост на обект:
„Стопанска
сграда“, находяща се в ПИ 21052.1017.97 по КК на гр.Димитровград, с
административен адрес: гр.Д., ул.“П.“.. Решението е мотивирано с това, че
строежът не отговаря на предвиждането на ПУП – ПЗ към сегашния момент, нито по
време на построяването му. Предвид факта, че строежът граничил едновременно на
две имотни граници се изисквал РУП. Административният орган посочил, че
съгласно чл.134, ал.4, т.1 влезлите в сила подробни устройствени планове не
могат да се изменят с цел узаконяване на незаконно построени сгради. Поради
факта, че нямало получено нотариално заверено съгласие от собственика на жилище
с идентификатор 21052.1017.97.2.2, находящо се в същата източна половина на
сградата, с която граничил строежът „Стопанска сграда“, то нямало как да бъде
изпълнено условието на чл.183, ал.1, във връзка с чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ.
Предвид изложеното, главният архитект приел, че строежът не отговаря на
условията на §16 от ПР и на §127 от ПЗР на ЗУТ и не можело да се счита за
търпим строеж.
Издаденото мотивирано решение е било съобщено на
жалбоподателката К.Ф., както и на заинтересовата страна по делото Д.В., а така
също и на лицето К.Г.,
на
11.03.2020г., видно от известия за доставяне съответно PS 6400 007Q5Z S, PS
6400 007Q61 V, PS 6400 007Q5X Q. Жалбата срещу решението е подадена до АдмС –
Хасково, чрез административния орган, на 24.03.2020г.
По делото, по искане на жалбоподателката бяха
назначени и приети от съда две съдебно-технически експертизи (СТЕ) – еднолична
и тройна.
В отговор на поставените му задачи, вещото лице арх.К.Й.Ц.
посочва, че процесният обект представлява едноетажна постройка, която към
настоящия момент се използва за складово помещение към жилищната сграда, т.е.
има спомагателна функция и отговаря като предназначение на условията за
допълващо застрояване в имота, като стопанска
постройка.
Същата
представлява самостоятелен обект в конструктивно и функционално отношение,
несвързана с помещенията в жилищната сграда и със самостоятелна конструкция
спрямо нея. Сградата представлявала сграда
на допълващото застрояване в имота, съгласно чл.20, ал.3 от 3УТ.
Обектът бил между двете срещуположни граници на УПИ XV
- 354 и до жилищната сграда в имота (видно от Схема 1 – ситуация, л.112). Видно
от Схема 2 – разпределение, обектът бил изпълнен с метална покривна конструкция
- метални покривни греди двойно Т профил 12/20см, монтирани от източната страна
върху редица метални колони на около 7см от стената на жилищната сграда, в
разстоянието от жилищната сграда до северната граница била изпълнена тухлена
ограждаща стена с метална врата, а в разстоянието от жилищната сграда до южната
граница била изпълнена двукрила метална врата с остъкляване над нея, монтирана
на метални колони. От юг покривната конструкция била върху стена,
представляваща ограда със съседния УПИ и
частично остъкляване, от север било изпълнено остъкляване, започващо на около l.10 м. от пода и стъпващо върху
тухлена стена (ограда). Върху гредите на покривната конструкция били монтирани
метални профили с размер около 6/6 см., върху които било монтирано покритието
от листове профилирана LT ламарина. Под ламарината частично били монтирани
видими плоскости стиропор. Покривът бил едноскатен с наклон към вътрешния двор
на УПИ XV-354. Покривната конструкция била долепена до жилищната сграда като
фугата била частично запълнена с монтажна пяна. Височината на постройката била 3.30 м. от източната
страна, 2.40м. от западната страна, средна с. височина в помещението била 2.80м.
Спрямо границите с УПИ ХVI-353 и
XIII-356 нямало изпълнени калканни стени, по двете граници имало изпълнено
остъкляване. Постройка била с
размери около 14.50 на 7.70м., с трапецовиден контур и разположена по границите
на УПИ ХV - 354 с УПИ XVI - 353 и XIII - 356, в кв.40, в гр.Димитровград.
Достъпът до вътрешния двор бил през постройката.
Процесната сграда била строена през 1992г. Правилата и
нормите за застрояване, действали към годината на извършване на строежа, били
Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ, редакция от 22.02.1991г.),
Правилник за приложение на Закон за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ,
редакция от 10.07.1987г.) и Наредба №5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство (редакция от 1990г.) Действащият кадастрален и регулационен
план към 1992г. бил одобрен със Заповед
№3408 от 1966г. В Кадастралния план одобрен със Заповед №3408 от 1966г. била
нанесена съществуващата и към настощия момент жилищна сграда, а като допълващо
застрояване били налични постройки, разрушени на по-късен етап и не били
отразени в следващия кадастрален план. Застроителен
план нямало.
Сграда
можело да се определи като стопанска постройка с обслужващо предназначение, която
като параметри - площ, височина и предназначение, отговаряла на нормите за
застрояване, но по границите на УПИ XV - 354, кв.40 нямала изпълнени „калканни“ стени и по двете граници имало
изпълнено остъкляване, което не отговаряло на действащите правила и норми за
свързано застрояване, предвид необходимостта от покриване на калканите с
постройки, разположени по границите и в съседните имоти. В съседните имоти
нямало съществуващи сгради, които настоящата сграда да покрива в хоризонтално и
вертикално отношение. Нямало също предвиждане на „свързано“ със съседните имоти
застрояване, нямало изготвен и съответно изискващия се работен устройствен план
при свързано застрояване в повече от два имота, което се изисквало съгласно
ЗУТ. Експертът посочва още, че свързано застрояване се допуска при наличие на
квартално застроителна разработка в обхват и съседните урегvлирани имоти, с
която да било предвидено допълващото застрояване като сключено застрояване в
трите засегнати имота. Липсвала
градоустройствена основа за обекта. Уточнява, че съгласно регулационния
план, имотът бил предвиден за малкоетажно жилищно строителство. Съгласно
застроителния план се запазвала построената жилищна сграда. В плана нямало
проектирано допълващо застрояване в имотите. Частични квартални разработки,
застроителни решения или др. градоустройствени разработки за имота и съседните
на него, като застрояване, нямало. Заключава,
че за процесния строеж към настоящия момент нямало условия да се приложи § 16,
ал.2 от ПР на ЗУТ за „търпим строеж“.
В съдебно заседание заключението се поддържа от вещото
лице, което конкретно посочва, че основният проблем е липсата на
градоустройство както към времето на построяване на постройката, така и към
настоящия момент. Пояснява, че при свързано застрояване трябва да има калкан.
Не можело да има прозорци между калканите. Уточнява, че от едната страна на
постройката, покривната конструкция стъпвала върху една ограда, а от другата
страна имало изпълнен донякъде зид и върху металната конструкция имало
изпълнено остъкляване. Имало около метър зид, но не можело да се каже, че бил
калканен зид в никакъв случай, при наличие на прозорци към съседния двор. Това, което се виждало от двете страни – от страната с
прозорците, нямало изпълнено застрояване, а от другата страна, където била
оградата, имало постройки, които не изпълнявали изискването за калкан.
Експертният състав по тройната СТЕ е установил
идентични с тази от първата СТЕ характеристики на процения обект по отношение
годината на построяване, местоположението, изпълнението на строежа и т. н.
Визирана е и същата нормативна база, както в първата СТЕ – ЗТСУ, ППЗТСУ,
Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, всички в
редакциите, действали към 1992г. На следващо място в заключението се посочва,
че обектът представлява самостоятелна постройка с обслужващо предназначение към
основното застрояване в имота. Разположена била до границите със съседните парцели, което било допустимо
при свързано застрояване в два (групово) или в повече парцели въз основа
застроителен и регулационен план, кварталнозастроителен и силуетен план или
кварталнозастроителна разработка в обща група с такива в съседни парцели.
Оградните стени на постройката от север и от юг били масивни тухлени огради с остькляване, разположени на границата
между парцелите. Въз основа на фактите и относимата правна уредба от
експертите са направени следните изводи: 1. Процесната постройка била без
калканни стени. По границите ползвала съществуващи огради. Не били спазени
разпоредбите на чл.18, ал.1 от Наредба №5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство; 2. Сградата представлявала сграда на допълващото застрояване в имота, съгласно чл.20, ал.3 и чл.46, ал.2
от 3УТ.
Не отговаряла
на максимално допустимата височина - 3.00 м. (височината била 3.24 м.) до
най-високата част на покрива за сгради – второстепенни постройки, съгласно
разпоредбите на раздел VII – допълващо застрояване, огради, от глава III на ЗУТ;
3. Процесната сграда се намирала в условията на свързано застрояване, с
ограждащи стени, разположени на вътрешните регулационни граници. Страничните
зидове били огради на граници между съседни парцели. Не можело да бъдат
квалифицирани като калканни стени, според разпоредбите на ЗТСУ, ППЗТСУ, и
Наредба №5 кум 1992г. и на ЗУТ и Наредба №7 за ПНУОВТУЗ. Предвид
местоположението на процесната постройка и невъзможността страничните зидове да
бъдат квалифицирани като калканни, следвало, че строежът не изпълнявал
изискванията на преди и сега действащата нормативна уредба.
В съдебно заседание тройната СТЕ се поддържа от
експертния състав, които е установил, че процесният обект няма изградени
калканни стени по границата със съседните УПИ, съответно липсвал и противопожарен
надзид на такава стена. Не можело да се счита, че остъкляването, съществуващите
зидове и конструкциите представлявали калканна стена. Посочените елементи не
изпълвали изискванията за наличие на калканна стена.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
преклузивен срок, от надлежна стана, срещу годен за оспорване административен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на § 16, ал.1 от
ПР на ЗУТ, удостоверенията за търпимост се издават от органите, които са
овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти. Същото предвижда и §
127, ал.1, изр. последно от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Според чл.144, ал.3 от ЗУТ,
инвестиционните проекти се одобряват или се отказва одобряването им от органа
по чл.145 от ЗУТ, съгласно която разпоредба, техническите или работните
инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на
общината.
Предвид цитираните законови разпоредби,
оспореното мотивирано решение се явява издадено от материално и териториално
компетентен орган – главният архитект на Община Димитровград, тъй като именно
той има правомощието да издаде или да откаже издаването на удостоверение за
търпимост по § 16 и § 127, ал.1 от ЗУТ.
Административният акт, предмет на
разглеждане, е издаден в писмена форма, като съдържа както фактически, така и
правни основания за разпоредения краен резултат.
Не се установи при издаването на
атакуваното решение да е било допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Издаденият от главния архитект на Община
Димитровград акт не противоречи на материланопрани разпоредби.
Не е спорен фактът, че обектът, за който
административният орган е отказал издаване на удостоверение за търпимост, е бил
построен през 1992г. Съгласно §16, ал.2 от преходните разпоредби на ЗУТ,
„незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но
неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата
и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи
до 31 декември 1998г.“
Изхождайки от текста на цитираната
норма, обект на изследване по отношение наличието на основания за определяне на
процесната постройка за търпима към настоящия момент, следва да е не само допустимостта на същата по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите действали към момента на построяването
или по сега действащите такива, а и дали
обектът е бил деклариран от собственика му пред одобряващите органи до 31
декември 1998г.
Правилата и нормативите, действали по
време на изграждане на процесния обект, са Закон за териториалното и селищно
устройство /ЗТСУ/ (отм.), Правилник за прилагане на ЗТСУ /ППЗТСУ/ (отм.) и
Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /Наредба
№5/ (отм.). Приложимият и действащ по настоящем нормативен акт е ЗУТ, както и
другите нормативни актове, издадени във връзка с него, сред които е и Наредба №
7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони (Наредба №7).
Съгласно раздел 4, б.“а“ от ППЗТСУ
(отм.), „Стопански постройки“ са второстепенни и временни постройки и санитарни
съоръжения. Според чл.119, ал.1 от ППЗТСУ (отм.), „второстепенни са постройките
с обслужващо домакинско предназначение - летни кухни, лека постройка за
отоплителни материали и беседки“. Идентичен е и нормативният текст на чл.119 от
Наредба № 5 (отм.). В чл.20, ал.3 от ЗУТ е предвидено, че „застрояването със
спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното
застрояване в урегулираните поземлени имоти“.
В чл.21, ал.4 от ЗУТ е посочено, че
„постройките на допълващото застрояване могат да се застрояват свързано на
вътрешните имотни граници“, а съгласно чл.42, ал.1 от ЗУТ, „постройките на
допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното
застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в
съседен имот.“
Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №5 (отм.),
„свързано (сключено, групово) е застрояването, при което сградите в два
(групово) или в повече парцели или в комплексите (сключено) се разполагат
долепени една до друга.“
Според §5, т.22 от ДР на ЗУТ, „Свързано“
е застрояването, при което сградите в два или повече съседни урегулирани
поземлени имоти се разполагат допрени една до друга на имотните граници
(регулационните линии). Свързаното застрояване в съседни урегулирани поземлени
имоти представлява допиране на сградите на основното застрояване или на
постройките на допълващото застрояване.“
Следователно процесната сграда
представлява „Стопанска второстепенна постройка на допълващо застрояване с
обслужващо предназначение“ (Стопанска сграда) и същата допълва основната сграда
– жилищна, разположена в УПИ
21052.1017.97.
Съгласно чл.97, ал.1 от ППЗТСУ (отм.),
„строителство може да се разрешава
съобразно одобрения застроителен и
регулационен план и без да се съставя кварталнозастроителен и силуетен
план, при условие, че не се допускат отклонения от строителните правила, норми
и нормативи.“ Алинея 3 на същия член гласи: „при липса на съответни
застроителни планове и ако не се допускат отклонения от строителните правила,
норми и нормативи, строителство в части за малкоетажно застрояване може да се
разрешава въз основа на цялостни или частични кварталнозастроителни
разработки“, а ал.4 предвижда, че „кварталнозастроителната разработка определя:
начина на застрояването; строителните линии и височината на сградите с броя на
етажите им; разстоянията между сградите и до регулационните линии, както и
разстоянията до сградите в срещуположните квартали през улицата.“ Според, чл.21,
ал.5 от ЗТСУ (отм.), „когато се регламентират допустими отклонения от правила и
нормативи или при свързано застрояване, предвидено в повече от два парцела
(урегулирани поземлени имоти), се изработват и одобряват кварталнозастроителни
и силуетни планове.“ Нормата на чл.125, ал.1 от Наредба №5 постановява, че
„стопанските постройки със селскостопанско, производствено и обслужващо
предназначение се изграждат въз основа на застроителен и регулационен план,
кварталнозастроителен и силуетен план или кварталнозастроителна разработка в
обща група с такива в съседни парцели …“
Предвид цитираните разпоредби и
съобразно установените по делото факти, съдът приема, че за имот „Стопанска
постройка“, разположен в УПИ на жалбоподателката, няма застроителен план или
кварталнозастроителна разработка в обща група със съседни УПИ (или парцели). По
делото не се представиха доказателства за наличието на такива, като не се
изложиха и твърдения в тази насока. Не се установява и от представените по
делото към първата СТЕ извадки от: Комбинирана скица на община Димитровград от
действащата кадастрална карта, действащия план за регулация и план за
застрояване – л.108; Извадка от застройтелен план на гр.Димитровград, одобрен
със Заповед №709/17.11.1994г. – л.109; Кадастрален и регулационен плана на
гр.Димитровград, одобрен със Заповед №709/17.11.1994г. – л.110 и на част от
кадастрален и регулационен план на гр.Димитровград, одобрен със Заповед
№3408/18.10.1966г. – л.111, стопанската постройка да е била предвидена по
съответните планове на града.
Ето защо постройката не представлява допустим
обект по подробни градоустройствени
планове, действали по време на извършването на стоежа, като не се установи
по делото допустимост на обекта и по сега действащите планове на
гр.Димитровград.
По отношение обстоятелството „допустимост“ на обекта, за който не е
издадено удостоверение за търпимост с оспореното решение, с правилата и нормите, действали както по време на построяването
му, така и към настоящия момент, съдът, като съобрази съответната правна уредба
и установените по делото факти, приема, че разположеният в УПИ на
жалбоподателката обект не е допустим.
Разпоредбата на чл.18, ал.1 от Наредба
№5 (отм.) предвижда „при свързано (сключено, групово) застрояване сградите се
опират една до друга с калканна стена,
която представлява външна стена без
стряха, разположена на регулационната линия със съседния парцел или в самия
парцел - когато той е съсобствен. Калканната стена завършва с противопожарен
надзид. Текстът на т.56 §5 от ДР на ЗУТ дефинира понятието „калканна стена“
като казва, че това е „…е външната стена на сграда или постройка без корниз или
стреха и без отвори за врати и прозорци, разположена на
вътрешната граница на поземлен имот.“ Съгласно чл.82, ал.1 от Наредба №7, „при
свързано застрояване в съседни урегулирани имоти сградите се опират една до
друга с калканни стени, които представляват външни стени без стреха или корниз и без отвори и издатини,
разположени на регулационната граница със съседния имот, и завършват с
противопожарен надзид с височина най-малко 0,3 м над покрива.“ Според чл.42,
ал.2, изр. второ от ЗУТ, „постройки на допълващото застрояване могат да се
изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните
им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в
съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради.“ В чл.121, ал.2 от
Наредба №5 (отм.) е регламентирано изискването второстепенните постройки да
„могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им
стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния
парцел или със съгласие на собственика
на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до
техническата служба при общинския народен съвет или декларация, подписана в
присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета, при задължение от негова страна да
направи също такава постройка, така че калканните стени да се покрият
напълно. В този случай трябва да се
изгради съответен пожаропредпазен зид.“
В случая, от двете СТЕ по делото се
установи, че процесната стопанска постройка, спрямо границите с УПИ ХVI-353 и
XIII-356 няма изпълнени калканни стени и противопожарен зид. В съседните имоти
няма съществуващи сгради, няма също предвиждане на „свързано“ със съседните имоти
застрояване, няма изготвен и съответно изискващия се работен устройствен план
при свързано застрояване в повече от два имота, съгласно изискванията на ЗУТ.
Настоящият съдебен състав счита, че
доколкото съществуващите зидове и конструкциите на процесната постройка по
границите със съседните имоти не носят характеристиките на калканни стени и
противопожарен надзид на такава стена, то обектът не отговаря нито на правилата
и нормативите, действали по време на изграждането му, нито на сега действащите
правила. Това е така, защото безспорно двете му стени – тази от север и тази от
юг (вж. л.108 и л.113), не са плътни такива, за да отговарят на изискването за
калканна стена, определение за която дават разпоредбите на §5, т.56 от ДР на
ЗУТ, чл.82, ал.1 от Наредба №7 и чл.18 от Наредба №5 (отм.). Не са налице и условията на чл.21, ал.2 от ЗУТ или тези на чл.45 от ЗУТ, за да се приеме, че стопанската постройка е
допустима по сега действащата нормативна уредба.
В случая по отношение на стопанската
постройка не е налице и хипотезата на чл.41, ал.2 от ЗУТ, тъй като разпоредбата
предвижда, че „когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия
подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза
за проучване и проектиране по чл.140, ако постройките се застрояват свободно
или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или
свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани
поземлени имота“. Постройката „стопанска сграда“ е допряна до сграда на
основното застрояване в УПИ на жалбоподателката, но същото така е и със стени,
разположени на двете регулационни линии на това УПИ, намиращо се между УПИ 96, 98,
99,100 и 93, и не представлява допълващо застрояване между два УПИ, защото в
съседните УПИ няма обекти със стена на регулационната линия, т.е. няма как
стопанската постройка да представлява допълващо застрояване на постройка в
съседния имот.
Неприложима по отношение на тази
стопанска постройка е и разпоредбата на чл.82, ал.6 от Наредба №7, тъй като в
нормативния акт с по-голяма правна сила – ЗУТ, е предвидено, че „калканна
стена“ е външната стена на сграда или постройка без корниз или стреха и без отвори за врати и прозорци, разположена на вътрешната
граница на поземлен имот“ - §5, т.56 от ДР на ЗУТ.
Освен това, не се установява по време на
изграждането на стопанската постройка да е било изпълнено изискването на
чл.121, ал.2, предл. второ от Наредба №5 (отм.), съгласно което,
„второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна
линия … със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално
заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или
декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба
при съвета, при задължение от негова страна да направи също такава постройка,
така че калканните стени да се покрият напълно“. Доказателства за изпълнение на
цитираното изискване не бяха представени по делото.
На следващо място, не се установи
наличието и на третата предпоставка по § 16, ал.2 от ПР на ЗУТ, а именно строежът да е деклариран в посочените в
разпоредбата срокове пред съответните органи. По делото доказателства в
тази насока не се представиха, поради което това съществено обстоятелство
остана недоказано от страна на оспорващата.
Съдът, като взе предвид заключенията на
експертите по СТЕ, които счита за компетентно и безпристрастно направени,
приема, че действително процесната сграда – стопанска постройка, представлява
недопустим обект, съобразно относимата правна уредба, както към построяването
на обекта, така и към настоящия момент. Предвид изложеното, съдът приема, че
липсват предпоставките на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ. Следователно правилно
административният орган е отказал издаването на удостоверение за търпимост.
Липсата на която и да било от предпоставки
по §16, ал.2 от ПР на ЗУТ представлява самостоятелно основание за постановяване
на отказ за издаване на удостоверение за търпимост, доколкото за да се издаде
такова удостоверение е необходимо кумулативно наличие на всички предпоставки по
цитираната разпоредба. В този смисъл Решение № 6223 от 27.05.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 2728/2020 г., II о., Решение № 11105 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 12537/2017 г., II о. и др.
По изложените съображения, оспореният
акт се явява законосъобразен, а подадена против него жалба неоснователна,
поради което следва да бъде отхвърлена. Не се споделят доводите за нищожност и
незаконосъобразност на административния акт. Излагането в същия на почти
идентични мотиви с тези на предходен акт от същия вид не може да обоснове
отмяната му на това основание.
При този изход на делото, разноски по
делото не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 172 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на К.Ф.С. ***, против Мотивирано решение с рег.индекс ОК-01-95#7 от
05.03.2020г. на главния архитект на Община Димитровград, с което е отказано
издаване на удостоверение за търпимост на постройка на основание §16 от
Преходните разпоредби на ЗУТ.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
уведомяване на страните
СЪДИЯ: