Присъда по дело №213/2025 на Районен съд - Казанлък

МОТИВИ
към Присъда с рег.№50 от 15.05.2025г. по НОХД №213/2025г. по
описа на РС – Казанлък, Втори наказателен състав.

Обвинението е повдигнато от Районна прокуратура-Стара Загора, ТО-
Казанлък с внесен обвинителен акт против Т.Б.Т. - роден на 21.10.1979г. в
гр.********, с постоянен адрес : с.*******, общ. ********, обл. *****,
ул.“**** ********“ №27, настоящ адрес : с.******, общ.*********, обл.*****,
ул.„********“ №127, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, работи в „*******“ ЕАД гр. *********, с
ЕГН **********, за това, че в периода от месец май 2023г. до м. декември
2024г. включително в гр.********, общ.********, обл.Стара Загора, и в гр.К.,
общ.********, обл.Стара Загора, след като е бил осъден с Протоколно
определение №371 от 26.11.2021г. по гр. д. №2635/2021г. по описа на РС -
Казанлък, в сила от 02.12.2021г., да издържа свой низходящ – дъщеря си
П.Т.Т., родена на ** ** **** год. чрез нейната майка и законен представител
Д.Г.С. и лично и със съгласието на нейната майка и законен представител
Д.Г.С., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 20 /двадесет/ месечни вноски по 200 /двеста/ лева
всяка или общо сума в размер на 4000 /четири хиляди/ лева - престъпление по
чл.183, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП иска от съда да признае
подсъдимия за виновен и поддържа обвинението, като сочи, че същото е
доказано по безспарен и несъмнен начин. Предлага на съда наказанието на
подсъдимия да бъде "лишаване от свобода" за срок от осем месеца, с отложено
изтърпяване по реда на чл.66 от НК след приложението на чл.58а от НК.
Защитата пледира съдът да наложи наказание, което да се редуцира с
една трета, на основание чл.58а от НК, като вземе предвид смекчаващите
вината му обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични
данни, направено самопризнание, заявено критично отношение към
извършеното, както и обстоятелството, че част от щетите са възстановени, и
същия многократно е правил плащания за издръжка.
В последната си дума подсъдимият Т. иска да му бъде наложено
наказание в минимален размер, който да му позволи да води нормален живот
и да си гледа децата, признава вината си.
Съдебното производство срещу подсъдимия е проведено по реда на
глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, по искане на
подсъдимия и неговия защитник, съгласно определението на съда в
разпоредителното заседание. Подсъдимият в с.з. изцяло признава фактите,
посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във
вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, като прецени събраните по делото гласни доказателствени
средства, писмените доказателства, доводите на страните, намира за
1

установено от фактическа страна следното :
Подсъдимият Т.Б.Т. е роден на 21.10.1979г. в гр.********, с постоянен
адрес : с.*******, общ. ********, обл. *****, ул.“**** ********“ №27,
настоящ адрес : с.******, общ.*********, обл.*****, ул.„********“ №127,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
работи в „*******“ ЕАД гр. *********, с ЕГН **********.
Подс.Т. и св. Д.Г.С. съжителствали на семейни начала в гр.******** от
2008г. до 2015г., от което съжителство имали родено дете - св.П.Т.Т. - родена
на 03.01.2010г. След като двамата се разделили, св.П.Т. останала да живее при
майка си в гр.********, а подс. Т. се върнал да живее в с.*******,
общ.********. С протоколно определение №371/26.11.2021г. по гр.д.
№2635/2021г. по описа на PC-Казанлък, в сила от 02.12.2021г. била одобрена
спогодба, съгласно която подс. Т. бил осъден да заплаща издръжка за детето си
П.Т.Т. чрез неговата майка и законен представител Д.Г.С. в размер на 200 лв.
месечно до настъпване на законни основания за нейното изменение или
прекратяване. От постановяване и влизане в сила на съдебното решение подс.
Т. не изпълнявал задължението си за издръжка, поради което св. С. подала
жалба в РП - Стара Загора и след извършване на проверка, било образувано
досъдебно производство. Известно време след раздялата им св.Д.С.
установила съпружеско съжителство с друг мъж и заживяла заедно със св. П.Т.
в гр.К., общ. ********. В хода на разследването по ДП подс. Т. превел по
сметка на св. С. следните суми за издръжка/ видно от извлечения по сметки :
на 23.01.2024г. - 600 лв.; на 12.02.2024г.- 400 лв.; на 11.03.2024г.-300 лв.; на
10.04.2024г.-300 лв.; на 31.05.2024г.-300 лв.; на 10.09.2024г. - 300 лв./. Видно
от справка от СИС при PC-Казанлък - по повод на постановената издръжка не
е било образувано изпълнително дело. Видно от справка от община Казанлък
/л.85 от ДП/ - Дияна С. не се е възползвала от възможността за изплащане на
присъдената издръжка по Наредба за определяне на реда за изплащане от
държавата на присъдената издръжка.
На 08.01.2025г. подс. Т. е превел по сметка на св. С. допълнително
сумата от 300 лв. а на 12.01.2025г. е превел сумата от 1000 лв., и двете суми за
издръжка на св. П. Т.а. Във всички вносни бележки не е посочено за кои
месеци се отнасят внесените суми.
В хода на съдебното следствие пред съдебния състав е представен
банков документ, който удостоверява, че е налице частично изпълнение на
задължението на Т., който е внесъл сума в размер на още една вноска от 200
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия Т. относно всички фактически
обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и
събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени
доказателства, които го подкрепят, а именно : протоколи за разпит на
свидетелите Д.Г.С., П.Т.Т., протокол за разпит на обвиняемия Т.Б.Т.,
Протоколно определение №371/26.11.2021г. по гр.д. №2635/2021г. по описа на
РСКазанлък, Удостоверение за раждане на П.Т.Т., справка от община
Казанлък, извлечения по сметка, вносни бележки и разписка, справка за
съдимост на Т.Б.Т., ДСМПИС на Т.Б.Т., характеристична справка на Т.Б.Т., и
2

др. писмени и доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели като логични, единни и непротиворечиви, и съответстващи по
между си и на останалия събран по делото доказателствен материал, както и
на направеното от подсъдимия самопризнание.
За съда е безспорен факт, че подсъдимият Т. не е заплатил съзнателно
своето задължение, тъй като е бил наясно, че по закон дължи издръжка на
детето си и изрично е осъден от съд да го прави, имал е финансовата
възможност да го осъществява, но не го е сторил.
Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения
материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като
същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно
водят до извода, че подсъдимият е извършител на деянието. Ето защо и с
аргумент а contrario от разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК съдът не намира
за нужно да прави задълбочен доказателствен анализ, като обсъжда същите
подробно.
При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
От обективна страна подсъдимият Т.Б.Т. е осъществил състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като в периода от
месец май 2023г. до м. декември 2024г. включително в гр.********,
общ.********, обл.Стара Загора, и в гр.К., общ.********, обл.Стара Загора,
след като е бил осъден с Протоколно определение №371 от 26.11.2021г. по гр.
д. №2635/2021г. по описа на РС - Казанлък, в сила от 02.12.2021г., да издържа
свой низходящ – дъщеря си П.Т.Т., родена на ** ** **** год. чрез нейната
майка и законен представител Д.Г.С. и лично и със съгласието на нейната
майка и законен представител Д.Г.С., съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 20 /двадесет/ месечни
вноски по 200 /двеста/ лева всяка или общо сума в размер на 4000 /четири
хиляди/ лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Съдът намира, че са доказани всички елементи на престъплението
по чл.183, ал.1 от НК, а именно – на първо място е доказано, че подсъдимият е
баща на детето П.Т.Т., а по-насетне е установено безспорно, че същият е
осъден с влязло в сила Протоколно определение на съда да заплаща издръжка,
същият е работил, имал е финансовата възможност да плати издръжката, бил
е наясно, че я дължи, но въпреки това не я е заплатил.
Субект на престъпното деяние по чл.183, ал.1 от НК е пълнолетно и
вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките
си, да ги ръководи и контролира. Престъпното деяние по чл.183, ал.1 от НК
може да бъде извършено само и единствено от специален субект на
престъплението - лице, което е било осъдено с влязъл в сила съдебен акт да
заплаща издръжка на свой близък. Подсъдимият се явява баща на
пострадалото от престъплението лице и по силата на това си качество е
длъжен да осигурява издръжката на свой низходящ, съгласно разпоредбата на
чл.143 от СК. Съгласно същата родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, дори
и да съставлява особено затруднение за родителите.
3

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено с
бездействие, изразяващо се в съзнателно неизпълнение на вмененото на
подсъдимия с влязло в сила съдебно решение задължение за изплащане на
месечна издръжка на своето дете – П.Т.Т. през инкриминирания период.
В случая се касае за трайно престъпно поведение, осъществяващо се
чрез системност при извършването му, като през процесния период не е
направен опит от страна на подсъдимия да изпълни вмененото му задължение.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено –
подсъдимият е знаел за задължението си за плащане на издръжка, което
обстоятелство не се оспорва от него самия и не е направил нищо по повод
изпълнение на това негово задължение, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Налице е
знание от страна на подсъдимия Т., че с поведението си ще затрудни
социалното положение на собственото си дете и е искал настъпването на тези
последици.
Причините за извършване на престъплението са безотговорното
отношение на подсъдимия Т. към родителските задължения.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Т. съдът
прие, че са налице смекчаващи отговорността му обстоятелства – чистото
съдебно минало на лицето, добрите характеристични данни, критичното
отношение към извършеното, както и осъщественото частично плащане.
Съдът не може да отчете направеното от подсъдимия самопризнание като
такова, тъй като за направеното самопризнание, самият закон в достатъчна
степен смекчава определеното наказание, като последното следва да се
намали с 1/3. Но отчитането на самото самопризнание и като смекчаващо
отговорността обстоятелство е недопустимо, тъй като реално това би
означавало подсъдимият да бъде "облагодетелстван" два пъти заради
направеното самопризнание – веднъж при определяне на наказанието и втори
път при редукцията по чл.58а от НК. Като отегчаващи обстоятелства следва
да се отчетат -големият брой неизплатени вноски, за които подсъдимият бе
признат за виновен.
При ценене на гореизложените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален
подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни
фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната
степен на обществена опасност на деянието и дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и
тяхната специфика.
При съвкупния анализ на посочените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства и с оглед разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК, както и на
чл.58а и чл.54 от НК, съдът счита, че целите на чл.36 от НК ще бъдат
постигнати при налагане на наказание от девет месеца лишаване от свобода, то
се явява и най – справедливо. Същевременно, именно с оглед разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, то следва да се намали с 1/3, и следва да се редуцира на
4

шест месеца лишаване от свобода.
За поправянето на подс. Т., съдът счита, че същото не следва да се
изтърпява ефективно, а на чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание следва да бъде отложено за срок от три години.
Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за
постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия.
Определеният размер на наказанието съответства на степента на обществена
опасност на деянието и дееца.
Освен това така наложеното наказание според съда държи сметка за
баланса между интересите на обществото (деецът да бъде наказан) и висшите
интереси на детето (баща му да може да упражнява труд, за да може да плаща
издръжка).
В този смисъл определения вид и размер на санкцията не би се явил
пречка за подсъдимия свободно да упражнява трудова дейност, за да е в
състояние за в бъдеще да изплаща издръжката, за която е осъден, като в
същото време размера на определената санкция не позволява на дееца да
остане с впечатление, че е останал ненаказан за неправомерната си и
обществено опасна постъпка.
Доколкото обаче по делото са представени доказателства за
извършено плащане на 30.04.2025г. за сумата от 200 лв. за издръжка на дете на
още една вноска, съда счита, че по първоначалното обвинение за разликата на
сумата от 3800 /три хиляди и осемстотин/ лева до 4000 /четири хиляди/ лева,
подсъдимият Т.Б.Т. следва да бъде признат за невиновен и оправдан, на
основание чл.304 от НПК.
Разноските по делото – няма.
Водим от горните мотиви, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	50
Дата:	15 май 2025 г. (в сила от 30 май 2025 г.)
Съдия:	Биляна Динева Ортакчиева

Дело:	20255510200213
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 февруари 2025 г.

Присъда по дело №213/2025 на Районен съд - Казанлък

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите