№ 650
гр. Пловдив, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502465 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1, предл. второ от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от НЗОК против Решение № 1157/12.07.2021г.,
пост. по гр.д.№ 11 117/2020, ПРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на
Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум“ ООД сумата в размер на
10 507лв., представляваща неплатена сума за оказана през месец август 2015 г.
болнична помощ по клинични пътеки по сключен между страните договор № 162382 от
19.02.2015 г., както и сумата в размер на 3 199лв. – обезщетение за забава върху
главницата за периода 31.08.2017г.- 30.08.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.08.2020 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 1939.56 лева – разноски в
настоящото производство.
Жалбоподателят НЗОК поддържа, че решението е неправилно поради допуснати
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. На първо място поддържа,
че неправилно съдът не е уважил възражението за погасяване по давност по реда на
чл.111, б.В от ЗЗД на вземането, като излага съображения за прилагане на кратката
погасителна давност. На следващо място сочи, че съдът е пренебрегнал принципа на
договорното начало в отношенията помежду им. Развива доводите си, че дължи
заплащане единствено на договорените дейности, но не и извършеното над лимитите.
1
Излага и съображения относно съотношението между правата на здравно-осигурените
лица и лимитирането на дейностите на лечебните заведения, като настоява, че не е
възможно разплащането на неограничен брой здравни услуги и именно поради това се
сключват договори за разплащане на здравни дейности до определен лимит. Моли
съда да отмени решението като неправилно и постанови ново такова, с което отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна МБАЛ „Тримонциум“ ООД е подала отговор, в който
оспорва въззивната жалба и поддържа правилност и законосъобразност на решението.
По оплакването за неуважаване на възражението за погасителна давност, твърди, че
дългата пет годишна давност не е изтекла, а кратката – три годишна не е приложима,
т.к. в случая не се касае за периодични плащания. Твърди, че в случая става въпрос за
дейност със случаен характер, който не се знае предварително и не може да бъде
определен и договорен. Освен това месечните плащания не съставляват периодични, а
частични плащания по един договор / за съответната година/. Развива съображения, че
не е извършена извън договорна дейност, а напротив – настоява извършените дейности
да са в рамките на договорените, а НЗОК да не разполага с право да поставя лимити на
извършените услуги. Поддържа, че ЗЗО има императивно разпореждане- чл.45,
съгласно което плащането на предоставена на ЗЗЛ помощ е задължително, поради
което с договорите с НЗОК се определя единствено реда за нейното предоставяне и
моментът на предоставяне. Така, доколкото законът не забранява подобно плащане, то
не може договорните клаузи да са по-неблагоприятни за изпълнителя. Посочва и че
цитираното решение на КС не касае процесния бюджет на НЗОК. Развива и
съображения, свързани с твърдението му, че в процесната 2015г. не е надвишен
бюджетът на НЗОК, а напротив – разпределена е по-малка сума от определения
бюджет. Черпи доводи и че със законодателните промени след процесния договор /
през 2020 в ЗБНЗОК/ се потвърждава възможността за заплащане на надлимитни
дейности, което също подкрепя основателността на исковите претенции.Позовава се и
на съдебна практика. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна,
подадена е в срок, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
2
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав, поради което същото се явява
валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решението, с оглед наведените оплаквания,
съдът намира следното :
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че по
делото се доказва между страните да е възникнало облигационно правоотношение по
договор № 162382/19.02.2015г., както и че за м.08.2015г. е оказана медицинска помощ
на стойност 10 507лв., която е надлимитна. Обсъдил е относимата нормативна уредба
и е приел, че следва да се отчете правото на здравно-осигурените лица да получават
медицинска помощ в обхвата на основния пакет здравни дейности, включен в пакета
на НЗОК, както и свободно да избира лекар, сключил договор със Здравната каса,
гарантирано с императивна норма – чл.35 от ЗЗО. Приел е, че за да се осигури това
право на здравно-осигуреното лице НЗОК следва да заплаща разходите за лечение на
здравно-осигурените лица, в която и болница те да са пожелали да се лекуват. Приел е,
че именно за гарантиране на тези основни права законодателят е предвидил резерв в
бюджета на касата. Постановил е, че клаузите в договора между страните,
ограничаващи изпълнителя да извършва болнична дейност над стойността, посочена в
договора, противоречи на императивни норми, гарантиращи правата на здравно-
осигурените лица, поради което и тези норми се явяват нищожни на осн. чл.26, ал.1, от
ЗЗД. По отношение на възражението за погасяване на вземането по давност, съдът се е
позовал на задължителна съдебна практика, съгласно която плащанията по този вид
договори нямат характера на периодични плащания и не следва да се прилага кратката
три годишна погасителна давност. Досежно обезщетението за забава е приел, че
възложителят на работата е изпаднал в забава на 30-то число на месеца, следващ
отчетния месец, доколкото в Методиката за заплащане на дейностите в болничната
медицинска помощ е предвиден този срок на извършване на плащанията. Изчислил е с
помощта на онлайн калкулатор размера на дължимото обезщетение за забава за
исковия период / който е по-кратък от действителния/ - общо на 3199лв. и е присъдил
посочените суми.
Пред настоящата инстанция страните не спорят по установените от
първоинстанционния съд факти, като част от тях съдът с определение от 09.11.2020г.
е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване – сключения договор
№162382/19.02.2015г., извършването на надлимитна дейност за м.08.2015г. в размер на
10 507лв..
Съгласно цитирания договор между страните, болницата, като изпълнител, се е
задължила да предоставя на здравноосигурени лица медицинска помощ съгласно
3
пакета на Здравно-осигурителната каса, регламентиран в приложение №5 към Наредба
№40/24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от
Бюджета на НЗОК, със съдържание посочено в приложение № 16/ приложение №2 от
НРД за медицинските дейности/. Като изпълнител, ищецът е поел задължение за
осигуряване непрекъснатост на болничната помощ по клинични пътеки, както и
координация между лекарите-специалисти, които я осигуряват, както и да гарантира
правата на здравно-осигурените лица съгласно ЗЗО и ЗЗ. Възложителят (ответникът) се
е задължил да заплаща извършените, отчетени и потвърдени дейности, включени в
предмета на договора. При забава на плащането е предвидено заплащане на
обезщетение в размер на заксонната лихва за периода на забавата.
Отнесеният пред настоящата инстанция спор касае въпросите дължи ли се
заплащане на т.нар. „надлимитни дейности“, ако се приеме че се дължи заплащане, то
дали същото е погасено по давност, съгл. чл.111 от ЗЗД – с кратката три годишна
давност, както и от кога започва да се дължи заплащането, респ. от кога се дължи лихва
за забава.
Настоящата инстанция намира, че правото на гражданите на здравно
осигуряване е конституционно установено (чл. 52, ал. 1 от Конституцията на
Република България) като гаранция за достъпна медицинска помощ. С посочената
разпоредба се гарантира и правото на гражданите на безплатно ползване на
медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Според ал. 2 на
същата норма от КРБ, здравеопазването на гражданите се финансира от държавния
бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други
източници при условия и по ред, определени със закон.
Обществените отношения в областта на здравното осигуряване се регулират със
ЗЗО. Чл. 2 от същия предвижда, че задължителното здравно осигуряване е дейност по
управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски
за закупуване на здравни дейности, определени по вид, обем, цена и съответстващи на
критерии за качество и достъпност, в съответствие с разпоредбите на закона, което се
осъществява от НЗОК и от нейните териториални поделения – Районни
здравноосигурителни каси /РЗОК/. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗЗО изрично урежда
правото на здравноосигурените лица да получат медицинска помощ в обхвата на
пакета за здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК.
Следователно лечебното заведение, което изпълнява задълженията си за
предоставяне на здравна помощ на всички здравноосигурени лица, изпълнява основна
държавна функция, по силата на сключените договори с НЗОК за изпълнители на
болнична помощ.
На всяко здравноосигурено лице е безусловно признато от закона право на
свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК. Следователно, реципрочно на
4
това право е задължението на НЗОК да изплати на изпълнителя, свободно избран от
осигурените лица, извършената и отчетена дейност от гарантирания пакет за здравни
дейности. Ето защо е недопустимо да се ограничава с лимит дейността на изпълнител
по индивидуален договор. Още повече, че в сключените между страните договори не е
предвидена възможност за прекратяване на извършваните дейности след изчерпване на
предварително определените стойности. Правилен е изводът на първоинстанционният
съд, че клаузите в договора между страните, определящи месечен лимит на
извършваните дейности противоречи на императивни норми, уреждащи правата на
ЗОЛ , поради което и тези договорки се явяват нищожни на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД.
В случая е налице безспорния факт, че ищецът надлежно е изпълнил поетите с
процесния договор задължения за оказване на медицинска помощ. Ето защо следва да
се даде превес на правата на здравноосигурените лица пред спазването на фискалната
дисциплина, като се приеме, че следва да бъде заплатена цената на предоставената от
изпълнителя болнична медицинска помощ по клинични пътеки. В същата насока са и
изложените от първоинстанционният съд съображения, които се споделят напълно от
настоящия състав и към които въззивната инстанция препраща на осн. чл. 272 от ГПК.
След като се установява дължимост на претендираните плащания, следва да се
отговори на направеното възражение за погасяване на вземането по давност. Съдът
намира, че същото е неоснователно, доколкото общата пет годишна давност не е
изтекла към момента на предявяване на иска /30.08.2020г./, а кратката три годишна
давност по чл.111 от ЗЗД не намира приложение за конкретното вземане. По въпроса
какъв е приложимият давностен срок по отношение на вземанията на кредитора по
индивидуалните договори, сключени между НЗОК и изпълнителите на медицинска
болнична помощ по реда на чл. 59 ЗЛЗ, вкл. за надлимитни дейности, е формирана
практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, която следва да бъде съобразена. Съгл. Р №
152/02.02.2021г., т.д. № 385/2020 г., ІІ т. о., ВКС вземането на лечебно заведение за
извършената болнична дейност не притежава правната характеристика на периодично
плащане, тъй като няма повтарящ се характер, поради което се погасява с изтичане на
общата пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД. Ето защо няма как да се приеме, че до
предявяване на иска за заплащане на сумите – 31.08.2020г. вземането е погасено по
давност.
Съгласно чл. 35 от договора между страните, плащанията на изпълнителя се
извършват до 30-то число на месеца, следващ отчетния. При договорен срок на
изпълнение на задължението, длъжникът изпада в забава от момента на настъпване на
падежа. В случая този падеж следва да се определи на 30.09.2015г. Обезщетението за
забава се претендира от по-късна дата, поради което и следва да бъде уважено за
исковия период – 31.08.2017-30.08.2020г. Размерът на дължимото обезщетение,
изчислен чрез онлайн калкулатор е 3199лв.
5
Предвид изложеното, съдът намира, че се доказва по основание и размер
исковата претенция за заплащане на сумата от 10 507лв., представляваща стойността
на оказаната за м.08.2015г. болнична помощ по клинични пътеки по договор между
страните за 2015г., както и обезщетение за забава върху неплатената главница за
периода 31.08.2017-30.08.2020г. в размер на 3 199лв.
Първоинстанционното решение по този иск е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сторените във въззивното производство разноски в размер на 942лв., заплатено
адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1157/12.07.2021г., пост. по гр.д.№ 11 117/2020,
ПРС.
ОСЪЖДА Национална здравно-осигурителна каса, ЕИК *********, със
седалище и адрес гр. София, ул. Кричим №1 да заплати на МБАЛ „Тримонциум“
ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, бул. Цар Борис III Обединител №126, сумата от
942лв., разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6