РЕШЕНИЕ № 994
31.07.2020 година, град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на девети
юли, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1 ХРИСТО ХРИСТОВ
2.
МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: И. Г.
прокурор: Христо Колев
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров
КАНД № 1053 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на
чл.63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството по делото
е образувано по касационна жалба подадена от адв. С. от СтАК в качеството на
процесуален представител на А.М.П. против решение №448/14.04.2020г. по АНД
№651/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, серия №2886368/10.06.2018г. на ОД на МВР – Бургас, с
който на основание чл.182, ал.1, т.4 във вр. с чл.189, ал.4 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на касатора е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
Ответникът – Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас редовно уведомен, не изпраща
представител, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и потвърждаване на съдебния
акт.
Административен съд - Бургас намира, че
касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд - Бургас
е потвърдил електронен фиш серия №2886368/10.06.2018г. на ОД на МВР – Бургас, с
който на основание чл.182, ал.2, т.4 във вр. с чл.189, ал.4 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП на
касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
За да постанови решението си съдът е
намерил, че при издаване на фиша не са допуснати съществени процесуални
нарушения, нито нарушение на материалния закон, които да обуславят неговата
отмяна. Съдът е преценил, че ЕФ съдържа всички необходими реквизити, съгласно
чл.189, ал.4 ЗДвП. Посочил е, че първоначалносанкционирания за нарушението
управител на търговското дружество - собственик на МПС-то е предприел
своевременно процедура по чл.189, ал.5 ЗДвП, т.е. посочил е друго лице, което
да е управлявало МПС в момента на регистрираното нарушение и това е именно
жалбоподателят. Приел е, че точно е отразена нарушената законова норма и
правилно е определено наказанието. Предвид изложеното съдът е приел, че
електронния фиш е правилен и законосъобразен, поради което го е потвърдил.
Така постановеното съдебно решение е валидно,
допустимо и правилно.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Настоящата инстанция споделя мотивите на районния съд довели до потвърждаване
на издадения електронен фиш, като намира, че са спазени всички предпоставки
касаещи неговото издаване.
Отговорността на касатора е ангажирана за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, С разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП е указано, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава съответната скорост.
Според ал.2 на същата норма „Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“ като в случая
допустимата максимална скорост за участъка, контролирана от пътния знак е била 50
км/ч. Както е видно от административната преписка и ЕФ, в участъка на извършване на
административното нарушение е имало поставен пътен знак Б-26, лимитиращ
скокростта до 50км./ч., както и такъв от типа на Е-24.
Нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда,
че собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното
с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. Ал.2 на същата разпоредба гласи, че когато нарушението е извършено
при управление на МПС, собственост на ЮЛ, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. След като е
посочено лице, което е управлявало МПС, различно от законния представител, то
АНО правилно е ангажирал административно-наказателната отговорност на касатора.
Относно основното възражение на касатора за
изтекъл преклузивен срок по чл.34, ал.1 ЗАНН, към иницииране на производството
срещу него. което обстоятелство се явява оснопвание за отмяна на оспорения
електронен фиш, съдът излага следните аргументи:
Разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП,
предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение
на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване, поради което изискванията за срокове, форма, съдържание и реквизити,
поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ,
като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочена
приложимостта на ЗАНН (арг. от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП). Процедурата по издаване на електронния фиш е
различна от процедурата по издаване на наказателното постановление. В
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е посочено, че електронният фиш по ал. 4
се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна
разписка. „В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.“ Т.е.
след връчване на електронния фиш собственикът има възможност да посочи друго
лице, като първоначално издаденият фиш се анулира.
Настоящият състав не споделя становището
на касатора за прилагане по аналогия разпоредбите по образуване на
административнонаказателно производство с АУАН, по отношение на производството
по издаване на електронен фиш. Според настоящият съдебн състав заснемането
категорично не играе роля на АУАН, а електронният фиш на наказателно
постановление. Подобен паралел не би следвало да се прави, тъй като както бе
посочено по-горе процедурите по издаване на двата акта са различни.
В тази връзка и сроковете по чл. 34 ЗАНН
не намират приложение в производствата по издаване на ел. фиш и не следва да се
прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. Приложима е единствено
абсолютната давност, регламентирана в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която в случая не е изтекла, тъй като от
установяване на нарушението, извършено на 10.06.2018г. до настоящия момент не
са изминали четири години и шест месеца.
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
указва, че електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на
когото е регистрирано това превозно средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице.
В електронния фиш е посочено мястото на
извършване на нарушението. От протокола за проверка, представен пред районния
съд, е видно, че стационарна видео – радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения е монтирана именно на това място. От друга
страна в протокол за монтаж на пътни знаци и други средства за сигнализиране по
пътищата на територията на общ. Созопол е отразено, че на процесното място е
монтиран пътен знак Е-24, който предупреждава водачите, че участъкът се
контролира с техническо средство.
Предвид събраните по делото доказателства
безспорно се установява съставомерност на констатираното нарушение, тъй като
автомобилът е заснет при движение със скорост от 83км/ч от автоматизирано
техническо средство. Превишаването е от 33 км/ч на разрешената скорост от 50
км/ч и попада в стойностите, определени в нормата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП,
съгласно която размерът на глобата, за превишение от 31 до 40 км/ч извън
населеното място е 300 лева.
Електронният фиш е издаден на основание
чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно които разпоредби „При нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение”, с оглед на което съдът намира, че напълно законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора на соченото
основание.
Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал.
1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 448/14.04.2020г. постановено по
н.а.х.д. № 651 по описа за 2020 г. на Районен съд - Бургас.
Решението не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.