РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Ихтиман, 11.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20221840200453 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. Ж. А., ЕГН: ********** с адрес:
град С., бул. "*" №*, вх.*, ет.*, ап.* срещу електронен фиш серия К №
*/07.03.2022г., издаден от Областна дирекция на МВР С. с който на Г. Ж. А. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбподателят оспорва издадения срещу него електронен фиш (ЕФ).
Релевира възражения за допуснати нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила. Възразява, че в ЕФ не са указани датата и часа на
връчването му на жалбоподателя, както и не е обозначено лицето- връчител.
Твърди, че не е ясно с какъв тип камера – мобилна или стационарна е заснето
процесното мпс, дали същата е била технически изправна, дали е приспадната
техническа грешка при отчетената скорост. Излага подробни доводи във
връзка с горните възражения. Възразява срещу размера на наложената глоба
като прекомерен. Моли да бъде отменен електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Депозирал е
молба с вх. № 363 от 26.01.2023г, която не е докладвана на съда до
приключване на откритото съдебно заседание, проведено на 31.01.2023г.,
поради проявена небрежност от служител на служба „Деловодство“. Тъй като
молбата е постъпила в срок, настоящият съдебен състав взема предвид
изложените в нея доводи. В същата са изложени твърдения, че за мястото на
извършване на нарушението, посочено в електронния фиш км * не е важало
1
твърдяното от АНО ограничение на скоростта. Към молбата е приложено
копие на скица на пътния участък, издадена от Агенция Пътна
инфраструктура.
Въззиваемата страна – ОДМВР - С. редовно призована, не изпраща
законен или процесуален представител. Депозира писмено становище, с което
моли да бъде оставена без уважение подадената жалба и да бъде постановен
съдебен акт, с който да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен,
процесния ЕФ. Претендира присъждане на разноски. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 07.03.2020г. в
11:27 часа, в обл. С. община Ихтиман по АМ Тракия км * в посока град П. лек
автомобил „*“, рег. № ********, собственост на „Г.Г.Н.“ ЕООД- законен
представител Г. Ж. А. се движил със скорост 114 км/ч при ограничение на
скоростта 70 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В-26, с
което било извършено нарушение на правилата за движение с превишена
скорост. Нарушението било установено и заснето с мобилна радарна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с
фабр. номер 507. Стойността на измерената скорост от техническото средство
била 118 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка 3% била
установена стойност на скоростта на движение от 114 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 44 км/ч.
За констатираното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, против собственика на заснетото
МПС - Г. Ж. А. бил издаден атакувания ЕФ, с който му било наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 400,00 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните веществени доказателствени средства,
доказателствата, приложени към административнонаказателната преписка,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, както и от
писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
От представеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 4835, със срок на валидност
на мобилната система до 24.02.2020 г.
От Протокол № 1-41-20 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M от 05.02.2020 г. е видно, че процесното техническо
средство с № 507 е преминало последваща метрологична проверка на
05.02.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип, т.е. отговаря
на метрологичните изисквания.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № р-1507/10.03.2020 г. се установява, че на дата 07.03.2020г.
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с фабричен № 507 е заснела 210
статични изображения с номера от 3596 до 3805, с начален час на работа
2
09:59 ч. и краен час на работа 11:42ч., с място на контрол АМ Тракия, км
46+000, пътен възел М., посока Б., където е действало ограничение на
скоростта за движение от 70 км/ч. Радарната система TFR1-M с № 507 е била
разположена в спрян служебен автомобил с рег. № ********. Към протокола
е приложена снимка на АТСС, съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
Видно от изготвеното статично изображение във вид на снимков
материал от радар TFR1-M № 507, което по смисъла на чл. 189, ал. 15 от
ЗДвП представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил „*“,
рег. № ********, е заснет на 07.03.2020 г. в 11:27:03 часа, като стойността на
измерената му скорост е 118 км/ч. От същия снимков материал се установява,
че мястото, на което е заснет процесния лек автомобил е с GPS координати
EL *; NL *.
От приложената по делото Заповед № РД-11-1323/30.10.2019г. на
Председателя на УС на Агенция пътна инфраструктура – т. 1 се установява,
че се въвежда ограничения за ради ремонт в аварийната лента на АМ Тракия
посока Б. от км 45+200 до км 46+266, като съгласно точка 5 от заповедта
ограничението следва да отпадне сле дприключване на ремонтните дейности,
но не по-късно от 18:00 часа на 30.06.2020г. От приложената към заповедта
схема се установява, че ограничението от 70 км/ч, сигнализирано с пътен
знак В-26 започва от километър 45+700 и завършва на километър 46+266,
където е поставен пътен знак В-34 – край на забраните, въведени с пътни
знаци.
От справка за собственост на МПС с рег. № рег. № ******** се
установява, че същото е собственост на дружество „Г.Г.Н.“ ЕООД. Аот
справката от Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството е жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен
служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и
относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът
осъществява контрол за законосъобразност на издадените от
административен орган електронни фишове.
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че
жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана
страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП
и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган, действащ в рамките
на законоустановените си правомощия. В него се съдържат изискуемите
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни, като фишът е изготвен
съгласно установения от Министерство на вътрешните работи образец.
Предвид горния извод неоснователни се явяват наведените в жалбата доводи
за липса на реквизити на фиша – дата и час на връчване, име и подпис на
връчилото го лице, доколкото такива реквизити не са законоустановени.
Неотразяването в ЕФ, че от измерената скорост е приспадната максимално
допустима грешка от 3 %, не е съществено процесуално нарушение,
3
доколкото не е довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.
Техническото средство тип TFR1-М, с което е заснето и установено
нарушението е мобилно съгласно § 6, т. 65, б "б" от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП. В случая не са допуснати нарушения на процедурата по
установяване на процесното нарушение посредством използването на
мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., приет като писмено
доказателство по делото. Протоколът има нормативно установеното
съдържание, съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от посочената наредба.
Процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11,
ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с
мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено,
че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение за
негодност на техническото средство, с което е заснето нарушението.
Действително от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 се установява, че срокът на валидност на мобилна система за
видеоконтрол тип TFR1-M е до 24.02.2020 г., но съгласно чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията (ЗИ), когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Според чл. 43, ал. 4 от ЗИ периодичността на последващите проверки се
определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която се обнародва в
„Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията.
Съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН
(обн., ДВ, бр. 82/05.10.2018 г.) периодичността на проверките на
скоростомери е една година.
Въпреки законосъобразното издаване на електронния фиш от
процесуална страна, е допуснато нарушение на материалния закон, което
обосновава основателност на жалбата и налага отмяна на обжалвания фиш.
На 07.03.2020г. на километър * на АМ Тракия посока град П. не е имало
ограничение на разрешената скорост до 70 км/ч. Съгласно представената и
приета като писмено доказателство по делото заповед от 30.10.2019г. на
Председателя на УС на АПИ във връзка с обезопасяване на участък от
аварийната лента на АМ Тракия е въведено ограничение на движението от км
45+200 до км 46+266, като в заповедта е посочено, че ограничението на
движението следва да завърши най- късно до 18:00 часа на 30.06.2020г. Тоест
към момента на издаване на електронния фиш – 07.03.2020г. в посочения
участък е действало ограничение на разрешената скорост на движение. От
приложената към заповедта скица на ограниченията и пътните знаци на
процесния участък е видно, че между км 45+200 и 45+800 е въведено
поетапно ограничение на скоростта, както следва: км 45+200 със знак А23и
Т1 е указано, че има ремонтни дейности на платното в продължение на 500
метра, км 45+300 – В26 – забранено е движение със скорост по-висока от
посочената - 110км/ч; км 45+500 - В26 – забранено е движение със скорост
по- висока от посочената - 90км/ч; км 45+700 В26 – забранено е движение със
скорост по- висока от посочената-70 км/ч. Съгласно скицата въведеното
ограничение важи до км 46+266, където е поставен знак В34, който слага
4
край на забраните, въведени с пътни знаци. Следователно на посочения в
електронния фиш км *, където е заснето, че жалбоподателят управлява МПС
със скорост 118км/ч не е важало ограничение на разрешената скорост до 70
км/ч. Такова ограничение е било въведено до км 46+266, а на км
*разрешената скорост на движение е била 140км/ч.
Предвид изложеното атакуваният фиш се явява незаконосъобразен,
издаден при нарушение на материалния закон и следва да бъде отменен.
В постъпилата по делото молба на жалбоподателя е направено искане
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева, което не следва да бъде уважавано, тъй като няма данни по делото да е
ангажиран защитник.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал.2 ,т .1 вр. чл. 58д,
т.4 ЗАНН, съдът.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № К */07.03.2022г., издаден от Областна
дирекция на МВР София.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Г. Ж. А., ЕГН: ********** с адрес: град С.,
бул. "*" №*, вх.*, ет.*, ап.* за заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лева като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5