Решение по дело №18/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 февруари 2021 г. (в сила от 1 февруари 2021 г.)
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20217140700018
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

37/01.02.2021 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: Огнян Евгениев

       Членове:  Соня Камарашка

   Бисерка Бойчева

 

при секретаря Александрина Александрова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 18 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение №260033 от 24.11.2020 г. по АНД № 201 по описа за 2020г. на Районен съд – Лом, с което е отменено наказателно постановление № 20-0294-000588 от 18.03.2020год. на ВПД Началник РУ – Лом към ОД МВР гр.Монтана, упълномощен със Заповед №301з-670/18.03.2016год. на Директора на ОД на МВР - Монтана. С наказателното постановление на С.З.Г. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 250.00 лева /двеста и петдесет/, на основание чл.638, ал.4 във вр. с чл.638, ал.1,т.1 във вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/, за нарушение на чл.483, ал.1,т.1 Кодекса за застраховането КЗ/.

Касационният жалбоподател ВПД Началник РУ – Лом при ОД на МВР – Монтана чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К*** Д*** поддържа жалбата по наведените доводи за допуснато нарушение на материалния закон, досежно изложените доводи от въззивния съд за маловажност на вмененото административно нарушение обсъждайки събраните по делото гласни и писмени доказателства. Моли за отмяна на въззивното решението и потвърждаване на издаденото НП.

Ответника по касационната жалба С.З.Г. *** се явява лично, като поддържа отговора на касационната жалба. По съществото на делото излага доводи за неоснователност на депозираната жалба, отрича наведените в жалбата касационни основания за отмяна на въззивното решение. Моли за потвърждаване на решението с което е отменено НП.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като извършеното нарушение представлява маловажен случай, както правилно е приел съда в решението си.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Касационния състав намира за неоснователно възражението на ответника, че депозираната касационна жалба, не е от надлежна страна, тъй като Началник РУ – Лом, е посочен в т. 6 от издадена Заповед №301з-670/18.03.2016год. на Директора на ОД на МВР - Монтана. Наред с това издателя на НП и касатора са длъжностни лица от една структура на МВР в случая РУ - Лом, надлежно са оправомощени да издават НП. Към момента на издаване на НП и депозиране на касационната жалба Огнян Т*** И*** е ВПД Началник РУ - Лом.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е ОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

За да постанови обжалваното решение, с което е отменил наказателното постановление, съставът на Районен съд Лом е приел от фактическа страна, че на 13.03.2020г.в 10,40часа в гр.Лом на ул.“П*** “ С.З. като собственик и водач на МПС – лек автомобил марка „О*** “, модел „К*** “ с рег. № *** управлявал същия със задължителна застраховка Гражданска отговорност с дата на валидност от 00,00часа на 14.03.2020г. Приел е че при тези фактически констатации и предвид наличието на сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност от следващия ден, деянието е с ниска степен на обществена опасност и поради липсата на вредни последици, като е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и е отменил издаденото НП.

Така възприетите от въззивния съд правни изводи не се споделят от настоящата касационна инстанция, тъй като съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Съгласно чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. – за физическо лице. В чл. 461, т. 1 от КЗ задължителни застраховки са: 1. "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т. 10. 1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, наричана по-нататък "задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите".

Административно наказателната норма на чл. 638, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането предвижда административно наказание за физическо лице, което не изпълни задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ със следното съдържание за действие – сключване на договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите от собственика за всяко негово МПС, което е регистрирано и не е спряно от движение. Изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението, което има за предмет договора за застраховка "ГО" на автомобилистите и се сключва за всяко регистрирано и не спряно от движение МПС от неговия собственик. Оттук следва извода, че посредством АТСС е установено и индивидуализирано моторното превозно средство, мястото и времето на извършване на действието управление, като последния положителен факт е само обстоятелство от значение за тежестта на извършеното, доколкото всяко управление представлява риск да се сбъдне застрахователното събитие, което е обект на защитените обществени отношения, поради което не би могло да се приеме, че същото представлява маловажен случай на административно нарушение, тъй като се явява деяние с висока степен на обществена опасност. Още повече, че административно наказаното лице към момента на проверката не е имало действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Причините изложени от ответника във възражения по АУАН и в жалбата до първоинстанционния съд не оборват доказателствената сила на АУАН, а от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства се установява по безспорен начин както извършеното нарушение така и фактическата обстановка по извършването и по установяването му, респективно и вината на нарушителя. Твърденията на административно наказаното лице, настоящия съдебен състав възприема за негова защитна теза, тъй като същите са изолирани и неподкрепени от други доказателствени средства и са в разрез с поведението му на бездействие при сключване на задължителната застраховка от следващия ден.

Настоящият съдебен състав счита, че законосъобразно административнонаказващия орган е наложил предвидените в приложимия материален закон административно наказание, което е в рамките и границите предвидени в санкционната норма, при точно отчитане на степента на обществена опасност на нарушението и личността на нарушителя. Още повече, че защитимия интерес е свързан с живота и здравето на участниците в движението.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

По безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тоест налице са условията на чл.53, ал.2 ЗАНН за налагане на административно наказание.

С оглед на изложеното, постановеното решение от Районен съд - Лом, с което НП е отменено, следва да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да се потвърди издаденото наказателното постановление.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд - Монтана,

 

                                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение №260033 от 24.11.2020 г. постановено по АНД № 201 по описа за 2020г. на Районен съд – Лом

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0294-000588 от 18.03.2020год. издадено от ВПД Началник РУ – Лом към ОД МВР гр.Монтана, упълномощен със Заповед №301з-670/18.03.2016год. на Директора на ОД на МВР – Монтана, с което на С.З.Г. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 250.00 лева /двеста и петдесет/, на основание чл.638, ал.4 във вр. с чл.638, ал.1,т.1 във вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/, за нарушение на чл.483, ал.1,т.1 Кодекса за застраховането /КЗ/.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: