РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Русе, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Мария Велкова
Силвия Павлова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20244500500382 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл ГПК.
С решение №280/05.03.2024г., постановено по гр.д.№3416/2023г.
по описа на РРС, е признато за установено по отношение на Община Русе, че
Г. П. М. е собственик по давностно владение на жилищен имот, находящ се в
гр.Русе, ж.к. Ч.-Г-С., представляващ ПИ с площ от 576кв.м., находящ се в
източната част на ПИ с идентификатор 63427.6.44, целият с площ от
24695кв.м., с административен адрес: гр.Русе, ж.к. Ч.-Г-С., ул.О., ведно с
построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 97
кв.м., а съгласно Проект за изменение на кадастралната карта и на
кадастралните регистри за поземлен имот с идентификатор 63427.6.44
/поземлен имот с проектен идинтификато 63427.6.443, с проектна площ
576кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на
1
трайно ползване-ниско застрояване-до 10м. и сграда с идентификатор
63427.6.443.1 със застроена площ 97кв.м., с предназначение-друг вид сграда
за обитаване, а по плана на гр.Русе от 1973г. представляващ имот пл.№316 в
кв.597. Община Русе е осъдена да заплати на Г. П. М. 2569.85лв. разноски по
делото.
Постъпила е въззивна жалба от Община Русе, представлявана от
кмета П.М., чрез п. г. юр. А. С., против постановеното решение
№280/05.03.2024г. по гр.д.№3416/2023г. по описа на РРС. Излагат се
оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост, подробно посочени. Иска се то да бъде отменено изцяло и
претенцията да бъде отхвърлена, като неоснователна, претендира се
присъждане на разноски за двете инстанции.
Насрещната страна Г. П. М. е подала отговор на въззивната жалба
чрез пълномощник адвокат Г. П., с който заявява становище за нейната
неоснователност, счита решението за правилно и иска жалбата да бъде
оставена без уважение. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на
решението с оглед посоченото в жалбата, Окръжният съд намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
Решението е валидно и допустимо.
Г. П. М. е предявила против Община Русе установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като иска да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че тя е собственик по давност на
жилищен имот, находящ се в гр. Русе, ж.к. Ч.- Г- С., представляващ поземлен
имот с площ от 576,00 кв.м, находящ се в източната част на поземлен имот с
идентификатор 63427.6.44, целият с площ от 24 695,00 кв.м, с
административен адрес: гр. Русе, ж.к. Ч.-Г-С., ул. О., ведно с построената в
имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 97,00 кв.м, а
2
съгласно Проект за изменение на кадастралната карта и на кадастралните
регистри за поземлен имот с идентификатор 63427.6.44 /поземлен имот с
проектен идентификатор 63427.6.443, с проектна площ 576 кв.м, трайно
предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване-
ниско застрояване- до 10м и сграда с идентификатор 63427.6.443.1, със
застроена площ 97,00 кв.м, с предназначение- друг вид сграда за обитаване, а
по плана на гр. Русе от 1973 г. представляващ имот пл. № 316 в квартал 597,
придобит въз основа на изтекла придобивна давност на основание чл. 79, ал. 1
от ЗС. С отговора на исковата молба ответната Община е оспорила
основателността на иска, с възражение, че ищцата не е придобила имотите,
тъй като в нейна полза не е изтекъл 10 - годишният срок за придобиване по
давност от недобросъвестен владелец, какъвто е тя. Направено е и
възражение, че предвид отчуждаването на имота за построяване на училище,
същият е трансформиран в такъв публична общинска собственост за част от
периода, през който се твърди владение, като се позовава на решение на КС
по конституционно дело № 16/2021 год., според което обявяването на
противоконституционността на разпоредбата на параграф 1, ал. 1 от ЗДС
произвежда действие занапред и не засяга досегашния й ефект, поради което
за ищеца не е изтекла твърдяната придобивна давност. Направено е
възражение и за невъзможност имота да бъде придобит по давност, предвид
разпоредбата на чл.200 ЗУТ, вр. чл.19 ЗУТ, с оглед липсата на лице към
проектирана улица. Претендирал е отхвърляне на иска.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че
ищцата и семейството й са владели явно, необезпокоявано, като собственици
повече от 30 години (от 1987 год.) процесния недвижим имот в гр. Русе, ж. к.
Ч.- Г- с., представляващ поземлен имот с площ от 576,00 кв.м, находящ се в
източната част на поземлен имот с идентификатор 63427.6.44, целият с площ
от 24 695,00 кв.м, с административен адрес: гр. Русе, ж.к.Ч.- Г- с., ул. О.,
ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ
от 97,00 кв. м. при следните граници: на изток - ул. В., на юг и север-
поземлен имот с идентификатор 63427.6.44, на запад- поземлени имоти с
идентификатори 63427.6.50 и 63427.6.49, а с предходен/стар идентификатор
пл. № 316 в кв.597 по предходен /обезсилен/ план на гр. Русе. В имота се
ползва електрическа енергия, водоснабден е, ползва се интернет, кабелна
телевизия и всички нормални за всеки жилищен имот услуги. Приел е, че
3
ищцата е адресно регистрирана в процесния имот- гр. Русе, ул. В. № **.
Дворът е ограден с мрежа, а имотът представлява циментиран двор, къща и
гараж, в него има ток и вода, както и чешма на двора. Улица В. е широка,
влизат коли и камиони, но никога не е била асфалтирана. През годините ул. В.
е имала различни имена- Р. д., Перчемли бюлюк, Ш., а понастоящем е В..
Свидетел е установил, че партидата за вода все още се води на ул. Ш., а
улицата, на която той живее от 1979 година, е В. № ... Разпитаните трима
свидетели са непосредствени съседи на ищеца и имат преки впечатления от
осъществяваното владение. Според приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, в регулационния план от 1973 г. е нанесен имот с пл. № 316 в кв.
597. Този имот има лице на улица, като в плана не е отбелязано името на
улицата. Лицето на имота е приблизително 12 м. и дълбочина на парцела
около 47 м. Поземлен имот с проектен идентификатор 63427.6.443 няма
„лице“ към проектирана улица, съобразно действащ ПУП на гр. Русе. В
момента и процесният имот, и улицата попадат в УПИ III, предвидено за
жилищно застрояване. Със Заповед № 233/15.05.1981 г. на комитет по
архитектура и благоустройство при МС са одобрени застроителен,
регулационен и кадастрален планове за жилищен район Ч.- Г- С.. Графичната
част на тази заповед е представена по делото и в нея няма нанесени номера на
парцели. В регулационния план са нанесени номера на парцели, ведно с
номерата на заповедите за изменение на застроителния и регулационния
планове, но няма нанесен парцел с номер IV. Парцел с номер IV е нанесен в
графичните части на заповеди за частично изменение на застроителния и
регулационния план, касаещи други имоти в същия район. След сравняване
на регулационния план и графичната част на Заповед № 233/15.05.1981 г.
вещото лице е установило, че процесният имот попада пред училището, което
е предвидено да се построи с посочената заповед и което и до днес не е
построено. В момента е влязла в сила Заповед № 4688/29.07.2002 г. за
изменение план за регулация и застрояване, с която от УПИ IV, предвиден за
училище, са обособени няколко реституирани имота, като останалата част от
УПИ IV се придава към УПИ III. В графичната част на тази заповед
процесният имот е нанесен като съществуващ, заедно с още два имота. Няма
данни след отчуждаването и по-скоро след 01.06.1986 г., след влизане в сила
на Закона за общинска собственост, процесният имот да е бил актуван като
част от имоти III и IV, като общинска собственост, съответно публична или
4
частна. Няма данни за съставени актове от страна на Община Русе. Няма
данни след отчуждаването през 1981 г. да са предприемани действия във
връзка с предвидената цел за отчуждаване на процесния имот, включително и
съседните, а именно изграждане на училище. Няма данни за фактически и
правни действия до 1989 г., освен отчуждителното производство. С влязлата в
сила Заповед № 4688/29.07.2002 г. част от УПИ IV е частично възстановено
на старите собственици, а останалото от него е приобщено към УПИ III.
Вещото лице е проучило въпроса относно местоположението на ул. В. в гр.
Русе и дали тя е идентична с ул. Перчемли бюлюк, ул. Розова долина и ул.
Шипка, както и къде точно процесният имот 63427.6.443 се намира на тази
улица. В регулационния план на гр. Русе са нанесени само основните улици и
булеварди, като малките улички не са отбелязани с техните наименования.
Улица Р. д. е започвала от прелеза на Кооперативния пазар, продължавала е
посока международното шосе /бул. Б./, минавала е покрай завоя за Ча.- С. и
продължавала по посока Касева чешма покрай гробищата. На регулационния
план тази улица е отбелязана както бул. Р. д., така и бул. Ш.. В момента ул. Р.
д. е само в района на прелеза до кооперативния пазар. След това от прелеза
посока Ч.-С. улицата е с наименование Ш., а от бул. Б. посока К.ч. улицата се
нарича И.. Няма данни къде се е намирала ул. П. бюлюк. Вещото лице е
направило справка в РУ МВР- Русе относно наличието на ул. В. в гр. Русе,
като е потвърдено, че такава улица съществува, а на нея са регистрирани
граждани по адресна регистрация. При направен оглед се оказва, че
процесният имот е на тази улица. Видно от представената по делото извадка
от регулационния план на гр. Русе, процесният имот е имал излаз на улица,
като името на улицата не е отбелязано на плана. Тя е била с ширина около
2,00- 2,50 м. В момента на огледа е останала част от тази улица/път/, тъй като
повечето имоти са без граници и не може да се определи до къде са стигали
оградите. На практика само процесният имот се е запазил съществуващ и
ограден. Той е ограден с мрежеста ограда, като лицето към улицата /пътя/ е
13,60 м. Улицата представлява черен път, не е нанесена в кадастралната
карта, но е нанесена в регулационния план на гр.Русе. За нея не са намерени
данни за действащ ПУП. Целият парцел III е отреден за жилищно
строителство. След сравняване на представените по делото графични части,
както и проверка в Община Русе, експертизата счита, че имот с проектен
идентификатор 63427.6.443 е идентичен с имот с пл. № 316 от кв. 597 в ж.к.
5
Ч.- Г- С., гр. Русе по план на града, действал към 1973 г. като форма и
местоположение. В момента на огледа и след сравняване на представените по
делото графични части, както и проверки в Община Русе, експертизата счита,
че процесният имот не е засегнат от предвидени за реализация мероприятия
на държавата.
Районният съд е анализирал събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и е приел, че предявеният иск е допустим, с оглед
наличието на интерес у ищцата, с оглед оспорване правото й на собственост
от ответника, както и че е основателен. Въз основа на приетите по делото
писмени доказателства, неоспореното заключение на съдебно- техническа
експертиза и свидетелските показания, съдът е приел, че ищцата е собственик
по давност на процесния имот. Съдът е счел за неоснователни възраженията
на ответника Община Русе, а именно, че не е изтекла предвидената в закона
придобивна давност, както и че не са изпълнени повелите на чл.200 , ал.1
ЗУТ, забраняващ да се придобиват реални част от имоти, включително и по
давност, когато не са изпълнени изискванията на чл. 19 от ЗУТ, а именно
имота да има излаз или осигурен транспортен достъп към проектирана
улица. По всяко от възраженията са изложени съображения за тяхната
неоснователност. Искът е уважен и на ищцата са присъдени разноски.
Настоящият състав, намира, че обжалваното решение постановено от
първоинстанционния съд е неправилно.
При правилно изяснена и възприета от съда фактическа обстановка,
която се възприема от настоящия състав и към която препраща на основание
чл.272 ГПК, като не намира основание да повтаря, съдът е направил погрешни
правни изводи, поради допуснато нарушение на материалния закон.
Основателно е оплакването във въззивната жалба на Община Русе,
респ. възражението, че изначално имотът не може да бъда придобит по
давност, поради това, че не отговаря на изискванията на чл.200, ал.1 ЗУТ.
Според тази разпоредба реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места и селищни образувания могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност, само ако са спазени
изискванията за минимални размери по чл.19, ал.1, вр. чл.14, ал.3, т.1 ЗУТ.
Според чл.19, ал.1 ЗУТ, при урегулиране на поземлени имоти за ниско
жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват
6
следните размери: т.1 –в градовете-най-малко 14 м. лице и 300 кв.м.
повърхност. Аналогична е и разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗТСУ/ДВ
бр.34/2000г., в сила от 01.01.2001г./, според която реално определени части от
поземлени имоти в границите на населените места и селищни образувания
могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, само ако
отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице,
определените с правилника за прилагане на закона. Преди това, според чл.59
ЗТСУ в първоначалната му редакция /ДВ бр.29/1973г./ реално определени
части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез
правни сделки и или по давност. Изискването за лице на един имот, т.е. за
излаза му на проектирана улица, както и за определена квадратура е
поставено като изискване в законодателството, за да бъде възможно
придобиването му по давност. В случая, изискването за лице към проектирана
улица не е налице, поради което и процесния имот няма как да бъде придобит
по давност, тъй като не съставлява годен обект. Обстоятелството, че е налице
черен път, достигащ до и обслужващ имота, както и че живущите се водят
адресно регистрирани на улица „В.“, т.е. имота има административен адрес,
не изпълва фактическия състав на горепосочената норма, тъй като улица, към
която имота има лице не е налице по регулационния план от 2002г., както и
по предходния от 1981г. От заключението на вещото лице и устните му
обяснения е установено, че процесния имот няма лице към проектирана
улица, а има лице към част от стара улица / „В.“/, която е престанала да
съществува в момента, в който е влязла в сила заповедта, с която са
обезщетени собствениците. Гореизложеното е основание искът да бъде
отхвърлен, тъй като несъмнено е установено, че ищцата е в невъзможност да
придобие собствеността върху процесния имот въз основа на осъществено
давностно владение, доколкото той не е представлява самостоятелен обект на
правото на собственост.
Дори и да се приеме обратното, а именно, че имотът е годен да
бъде придобит по давност, то не е изтекъл изискуемия от разпоредбата на
чл.79 ал.1 ЗС срок от десет години.
От 01.06.1996г., от когато ищцата твърди, че в нейна полза тече
придобивна давност, процесния имот /одържавен през 1986г., с предвиждане
за изграждане на училище, съответно държавна собственост /, по силата на
§7, ал.1, т.6 ЗМСМА е преминал в собственост на Общината и с оглед
7
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.6 ЗОС, вр. чл.3, ал.2, т.2, е със статут на публична
общинска собственост, с оглед предвиждането в плана за изграждане на
обект-училище. Обстоятелството, че за целия имот не е съставен акт за
общинска собственост е ирелевантно в случая, тъй към датата на влизане на
закона в сила, той е засегнат от предвиждане за изграждане на училище, а по
силата на горецитираните норми с оглед предвиждането за изграждане на
обект от общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за
образователно обслужване и по силата на закона придобива статут на
публична общинска собственост. Според чл.86 ЗС не може да се придобива
по давност имот, публична общинска собственост, т.е. налице е абсолютна
забрана, поради което давност не е текла. Със заповед №4688/29.07.2002г.,
процесния имот се придава към УПИ III-за жилищно строителство и
търговия, т.е. същия придобива статут на частна общинска собственост,
поради което може да бъде придобиван по давност. С §1 ЗИД ЗС, давността е
спряна, общо и с последващи изменения, считано от 01.06.2006г. до
04.03.2022г., когато влиза в сила на Решение №3/24.02.2022г. по к.д.
№16/2021г. на Конституционния съд, с което нормата е обявена за
противоконституционна. Обявяването на нормата за противоконституционна
не засяга нейния досегашен ефект. Ето защо предвид гореизложеното, се
налага извод за липсата на възможност ищцата да придобие процесния
недвижим имот въз основа на осъществено давностно владение в периода от
1996г. до подаване на исковата молба-28.06.2023г., поради наличието на
законова забрана и мораториум, извън които не е изтекъл срок от десет
години, през които да е владяла имота.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът намира, че
предявеният установителен иск е неоснователен, поради което следва бъде
отхвърлен.
Поради несъвпадане на изводите на въззивният съд с тези на
първоинстанционният, обжалваното решение следва да бъде отменено като
неправилно, а иска-отхвърлен.
Предвид изхода на спора, в тежест на въззиваемата страна са
направените от въззивника разноски за двете инстанции.
8
По така изложените, съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №280 от 05.03.2024г., постановено по
гр.д.№3416/2023г. по описа на РРС, с което е признато за установено по
отношение на Община Русе, че Г. П. М., ЕГН**********, е собственик по
давностно владение на жилищен имот, находящ се в гр.Русе, ж.к. Ч.-Г-С.
представляващ поземлен имот с площ от 576кв.м., находящ се в източната
част на поземлен имот с идентификатор 63427.6.44, целият с площ от
24695кв.м., с административен адрес: гр.Русе, ж.к. Ч.-Г-С., ул.О., ведно с
построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 97
кв.м., а съгласно Проект за изменение на кадастралната карта и на
кадастралните регистри за поземлен имот с идентификатор 63427.6.44
/поземлен имот с проектен идентификатор 63427.6.443, с проектна площ
576кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на
трайно ползване-ниско застрояване-до 10м. и сграда с идентификатор
63427.6.443.1 със застроена площ 97кв.м., с предназначение-друг вид сграда
за обитаване, а по плана на гр.Русе от 1973г. представляващ имот пл.№316 в
кв.597 и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. П. М., ЕГН **********, от гр.Русе, с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде признато за установено по
отношение на Община Русе, че е собственик по давностно владение на
жилищен имот, находящ се в гр.Русе, ж.к. Ч.-Г-С., представляващ поземлен
имот с площ от 576кв.м., находящ се в източната част на поземлен имот с
идентификатор 63427.6.44, целият с площ от 24695кв.м., с административен
адрес: гр.Русе, ж.к. Ч.-Г-С., ул.О., ведно с построената в имота едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 97 кв.м., а съгласно Проект за
изменение на кадастралната карта и на кадастралните регистри за поземлен
имот с идентификатор 63427.6.44 /поземлен имот с проектен идентификатор
63427.6.443, с проектна площ 576кв.м., трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване-до
10м. и сграда с идентификатор 63427.6.443.1 със застроена площ 97кв.м., с
предназначение-друг вид сграда за обитаване, а по плана на гр.Русе от 1973г.
9
представляващ имот пл.№316 в кв.597, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. П. М., ЕГН **********, от гр.Русе, да заплати на
Община Русе разноски за първата инстанция в размер на 350лв. за експертиза
и 540лв. възнаграждение за юрисконсулт, както и за тази инстанция в размер
на 109.92лв. държавна такса и 540лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС, при наличие на
основания по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10