П Р И С Ъ Д А N
град Стара Загора
12.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
на Дванадесети Декември две хиляди и шестнадесета година
в открито съдебно заседание, в състав:
Председател: Росен
Чиликов
Съдебни заседатели:Д.И.
Ж.Л.
при секретаря Н. Г. в присъствието на прокурора Р. Минчев като разгледа
докладваното от председателя Чиликов наказателно дело ОБЩ характер № 1391 по
описа за 2016 година.
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подс. Б. Д. К. - роден на ***г в гр. Стара Загора, живущ ***, български гражданин,
със средно образование,неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН
в това, че на 24.07.2015г
в гр. Стара
Загора, с цел да
набави за себе
си имотна облага, е възбудил и
поддържал у Й.И.В., заблуждение,
че ще изпробва мобилния
му телефон марка “Samsung” , модел „Galaxy
S6“ със
свое зарядно устройство,
след което ще
му го върне
и с това
причинил на В.
имотна вреда в
размер на 792.00
/седемстотин деветдесет и два/ лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1 НК и
чл. 54 НК НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
На основание
чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание за срок от три
години.
ОСЪЖДА подс.
Б.Д.К. *** направените по делото разноски в размер на 57,96 лева и на РС град
Стара Загора в размер на 70 лева.
Присъдата
подлежи на обжалване в петнадесет дневен срок от днес пред Окръжен Съд град
Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
М О Т И В И
Обвинението
срещу подс. Б.Д.К. чл. 209, ал. 1 от НК за това, че на 24.07.2015г
в гр. Стара
Загора, с цел да
набави за себе
си имотна облага, е възбудил и
поддържал у Й.И.В., заблуждение,
че ще изпробва мобилния му
телефон марка “Samsung” , модел „Galaxy S6“ със свое
зарядно устройство, след
което ще му
го върне и
с това причинил
на В. имотна
вреда в размер
на 792.00 /седемстотин деветдесет и
два/ лева.
Подсъдимият
в с.з. не се признава за виновен.Защитникът му – адв. З. – пледира за
постановяване на оправдателна присъда.
Представителят на Районна прокуратура Стара
Загора в с.з. поддържа обвинението .
Граждански
иск не е предявен.
От събраните
по делото доказателства, установени с доказателствени средства – показанията на
свидетелите, писмени, експертното заключение на оценъчната експертиза, очната
ставка, обясненията на подсъдимия –
преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното
:
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Б. К., св. Й.В. и неговият баща / И.г/
се познавали и през месец Юли 2016 година се срещнали в град Стара Загора.
Бащата на св. В. предложил на подс. К. да закупи от него мобилен телефон марка “Samsung” , модел „Galaxy S6“ , който
бил донесъл от Германия без документи. Не се разбрали за цената, след което се
разделили.
Свидетелят Й.В. и баща му се отказали да продават телефона и бил оставен
за ползване от В. като подарък за рожденния му ден / 18.07./.Той го ползвал със
СИМ карта на своя вуйчо – Н.р / брат на св. И. Т./.
Няколко дни по-късно на 24.07.2015г подс. К.
се срещнал с
пострадалия св. В. пред магазин „ Кауфланд” в град Стара Загора , който търсел
оригинално зарядно
устройство за мобилния си
телефон - м. „Самсунг
Галакси“ С 6,
тъй като имал зарядно, но то не било оригинално. Подс. К. обещал
на св. В.,че ще
му намери зарядно
устройство за телефона. Завел го
до жилищен блок
на ул. „Х.Д. Асенов“
- под VІ ОУ,
където му обяснил,че
живее . Казал на пострадалия да му
даде телефона си и
да го изчака пред
входа на блока, а той ще се качи и изпробва зарядното устройство дали
работи. Свидетелят В. се съгласил и му предал телефона си - м.
„Самсунг Галакси“ С 6 с IMEI 359150060424694, и останал да
го чака пред входа на блока. Подсъдиимят обаче не се върнал при при пострадалия да му върне телефона.
Минало
известно време, но подсъдимият К.
не се появил и тогава св. В., който имал
друг телефон в
себе си, решил
да се обади
, но получил отговор ,че
телефонът на подсъдимия е изключен. Тъй като
вратата на входа
се заключвала, пострадалият В.
не можел да
влезе вътре.
След
като не можел да осъществи контакт
с подсъдимия, св. В. отишъл
до местоработата на
майка си- св. И. Т. Т.
и и обяснил какво
се е случило. Двамата се опитали
да се свържат отново с подс. К.
по телефона, но
никой не им
вдигнал, и на следващия
ден- 25.07.2015г, св. Т.
подала жалба в
02 РУ- Стара Загора.
До приключване на съдебното
следствие телефонът не е върнат и не е заплатено обезщетение на пострадалия.
Описаната фактическа обстановка, която съответства на обстоятелствата
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се установява от показанията
на свидетелите Й.В., И. Т., справки от мобилен оператор за трафични данни,
очната ставка между св. В. и подс. К., които от части кореспондират с
обясненията на подс. К..
Видно
от експертното заключение на оценъчната експертиза стойността на предмета на
престъплението към момента на деянието е 792 лева.
В с.з.
подс. К. твърди, че е платил сумата от 500 лева на св. В. и е закупил мобилния
телефон предмет на престъплението.Съдът не дава вяра на обясненията на подс. К.
в тази част.
Показанията на св. Й.В. са последователни и не съдържат никакви
противоречия. Описва в пълнота къде се е състояла срещата на 24.07.2015 г. с
подсъдимия, по какъв повод са се придвижили до домът на подсъдимия / да се
вземе оригинално зарядно за мобилния телефон / и какво го е мотивирало да
предаде владението на телефона на подсъдимия / да изпробва зарядното устройство, след което ще
го върне/. Тези обстоятелства съответстват и на обстоятелствата свързани след
предаване на владението на телефона – пострадалият е чакал пред домът на
подсъдимия, опитал се е да осъществи контакт с него, но без резултат, уведомил
е за случилото се своята майка, а на следващият ден и полицейските органи.Тази
действия и това поведение на св. В. изключват възможността да е получил парична
сума / 500 лева / от подсъдимия и проджабата да е основание за предаване
владението на телефона.
При проведената в с.з. очна ставка св. В. установява същите факти ,
както и в показанията си.
Показанията на св. В. в с.з. съответстват и на показанията му дадени на
ДП / прочетени в с.з. / . Единственото противоречие е относно посочването на
телефонните номера, което с оглед изминалия период от време е напълно нормално
и не е повод да се поставят под съмнение.
Св. В. в с.з. е разпитан и в присъствието на педагога Ж., която твърди,
че въпросите на непълнолетния са поставяни по разбираем за него начин и
отговорите са адекватни на зададените въпроси.
Показанията на св. Й.В. кореспондират из цяло с показанията на св. И. Т.
/ майка на св. В./ и взаимно се допълват
– относно обстоятелствата от кога пострадалият е ползвал мобилния телефон, с
коя СИМ карта, кога е била уведомена за случилото се и какви последващи
действия са предприели със сина си.
Показанията на свидетелите Т. и В. се подкрепят и от справките за
трафични данни от мобилните оператори относно обстоятелствата, че мобилния
телефон първоначално е ползван от св. В. със СИМ карта на вуйчо си Н. Радев , а
след деянието с друга СИМ карта от подс. К..
Изложеното до тук дава основание на съда да приеме, че показанията на
свидетелите В. и Т. кореспондират из цяло по между си, не съдържат никкаво
противоречие, в това число и вътрешно, косвено се подкрепят от писмените доказателства,
което ги прави убедителни съдът няма никкаво основание да ги игнорира, поради
което ги кредитира с доверие.
От друга страна обясненията на подс. К. се явяват изцолирани и не се
подкрепят от останалия доказателствен материал. Единствен той без да намира опора в останалите доказателста
твърди, че е платил сумата от 500 лева и е получил мобилния телефон в резултат
на продажба. Това прави обясненията на подсъдимия твърде неубедителни, поради
което и съдът не ги кредитира с доверие.
Обясненията на подсъдимия освен докщазателствено средство, което в
случая не съответства с другите доказателствени средства е и средство за
защита. Именно тази защитна позиция, на която безспорно има право се явява опровергана.
Следователно анализът на цитираните до
тук доказателствени средства дава основание на съда да направи единствено
възможният извод относно главният факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор – подс. К. е автор на процесното деяние,
което мотивира съда да приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Имайки предвид установената фактическа
обстановка съдът намира, че подс. К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл. 209, ал. 1 от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Подс. К.
е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението “ Измама” - чл. 209, ал. 1 НК. Той създал у св. В. невярна
представа за действителността, с което е възбудил заблуждение – че има
оригинално зарядно устройство за телефона му и след като го изпробва ще му го
върне. Това обещание обаче не е имал намерение да изпълнява. Тази невярна представа за действителността, в
която е бил въведен пострадалият е поддържана в последствие – придвижили са се
до домът на подсъдимия, пострадалият е бил мотивиран да изчака пред входа на
блока .
В
резултат на измамливите действия от страна на подсъдимия и осъщественото от него
изпълнително деяние св. В. е извършил определени действия - предал е телефона на подсъдимия / акт на
имуществено разпореждане с мобилния телефон предмет на престъплението /, с
което са причинени имуществени щети в размер на 792 лева на пострадалия.
Имуществените щети се изразяват в намаляването на актива на имуществото
на св. В. за сметка на увеличеният актив на имуществото на подс. К..
От установената фактическа
обстановка и от обективираните действия на подсъдимия съдът прави извода, че е имал пряка цел – да набави за себе си имотна
облага. Свидетелят В. е въведен в заблуждение единствено за да го мотивират да
се разпореди с имущество в негова полза.
От установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия
следва и извода, че към момента на деянието са действал с пряк умисъл.
Подс. К. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им.Той е знаел, че е създал невярна представа за действитерлността
у пострадалия, не е имал никакво намарение да връща моблиния телефон, но
въпреки това е въвеждал и поддържал в заблуждение св. В. с цел да реализира
пряката си цел, което е и успял да направи.
Имайки предвид изложените до тук мотиви и на основание цитираните
законови текстове съдът намира, че подс. К. следва да бъде признат за виновен и
наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства – чистото съдебно минало към момента на деянието/ реабилитиран по
чл. 86 , ал. 1 т. 2 НК / ,семейното положение / баща на малолетно дете/,
сравнително добрите характеристични данни,ниската стойност на предметна на
престъплението, а като отегчаващи –високата степен на обществена опасност на
деянието - тези престъпления са широко разпространени в страната и съдебния
район, пострадалият е непълнолетно дете.
Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства и с оглед постигане целите на чл. 36 НК – ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода.
Съдът
като взе предвид посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
намира, че за постигане целите на наложеното наказание и преди всичко за
поправянето на осъдения същото не следва да се изтърпява ефективно, а на
основание чл. 66, ал. 1 НК следва да се отложи за срок от три години.
Не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да
дадат основание за приложение на чл. 55 НК.
РАЗНОСКИ И
ПРИЧИНИ
На основание
чл. 189, ал. 2 НПК направените по делото
разноски в размер на 70 лева следва да се заплатят на РС град Стара Загора, в
размер на 57,96 лева на ОД на МВР Стара Загора.
ПРИЧИНИ –
Стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: