Р Е Ш Е Н И Е
№382/17.11.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ КАМЕНСКА |
При участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря В.
САНДЕВА разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева к.адм.д. № 377/2022 год.
по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба
от община Добричка срещу решение № 206/10.06.2022 г., постановено по н.а.х.д. №
128/2022 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено наказателно
постановление № НЯСС-264/07.12.2021 г. на председателя на ДАМТН, с което на
касатора за нарушение на чл. 190а, ал. 2, във вр. чл.190а, ал. 1, т. 3 от Закона
за водите (ЗВ), на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от с.з. е наложена имуществена санкция
в размер на 1000 лева. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Основните
възражения се свеждат до неспазване на чл. 34 от ЗАНН и неправилна правна
квалификация на нарушението. Счита се, че АУАН е съставен извън предвидения в чл.
34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, което е
съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното
постановление. Не се споделя становището на районния съд, че нарушителят е
установен с последващата проверка на контролните органи от 08.04.2021 г. Твърди
се, че както в АУАН, така и в НП е посочена дата на нарушението 01.10.2020 г.,
т.е. към тази дата нарушителят е бил известен на административнонаказващия орган,
докато АУАН е съставен на 10.06.2021 г. Възразява се, че съдът не е обсъдил
наведените от жалбоподателя твърдения за неправилност на правната квалификация
на деянието. Твърди се, че разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ не
съдържа правило за поведение, което може да бъде нарушено. Тя предписва
правомощията на административнонаказващия орган и не поражда задължение за
трети лица. Счита се, че е налице неправилна правна квалификация на деянието,
която не може да бъде изменяна от касационната инстанция и е основание за
отмяна на наказателното постановление. По тези съображения се иска отмяна на
съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление.
Ответникът - ДАМТН, чрез процесуалния си представител,
оспорва основателността на касационната жалба по съображения, подробно изложени
в писмен отговор по делото. Иска решението на ДРС да бъде оставено в сила и да
му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ДОП дава заключение, че решението на ДРС
е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Счита, че е
налице административно нарушение под формата на бездействие, поради което
правилно е ангажирана отговорността на общината за неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните
съображения :
С обжалваното в настоящото производство решение на РС –
Добрич е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-264/07.12.2021 г. на председателя
на ДАМТН, с което на община Добричка за нарушение на чл. 190а, ал. 2, във вр.
чл.190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от с.з. е наложена имуществена санкция
в размер на 1000 лева.
За да постанови този резултат, съдът е приел от
фактическа страна, че при извършена на 08.04.2021 г. проверка на язовир „***“ е
установено, че община Добричка като негов собственик не е изпълнила
задължително предписание, дадено в констативен протокол № 05-02-9/07.04.2020 г.
на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а
именно : да възстанови експлоатационното състояние на каменната броня и насипа
в централен участък на воден откос, със срок на изпълнение 30.09.2020 г. Изразил
е становище, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. Приел е, че правилно извършеното деяние е подведено под
хипотезите на съответните наказващи правни норми. Изложил е доводи, че АУАН е
съставен в законоустановените срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като нарушението
и нарушителят са открити на датата, на която е извършена проверката. Приел е,
че общината в качеството си на собственик на язовирната стена и съоръженията
към нея е задължена да изпълнява предписанията на контролните органи. Неизпълнението
на предписанието в определения за това срок е юридическият факт, пораждащ
административнонаказателната отговорност на неговия адресат. Съдът е изложил
мотиви, че финансовите затруднения на общината не я освобождават от
задължението да изпълни задължителните предписания на контролните органи. Посочил
е, че неизпълнението на конкретното предписание създава реална опасност за
живота и здравето на жителите в близките населени места, поради което няма
оправдание за поведението на собственика на язовира. Преценил е, че наложената в
минимален размер имуществена санкция е законосъобразно определена и би
реализирала целите на административното наказание, предвидени в разпоредбата на
чл. 12 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно като краен правен
резултат.
При извършената касационна проверка не се установяват допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка е правилно
установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната
истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими и относими
доказателства и въз основа на тях е стигнал до законосъобразни фактически и
правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав и не е необходимо
да се преповтарят. Мотивите към решението са правилни и обосновани, поради
което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към
тях.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неспазване на сроковете за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Безспорно е, че срокът за изпълнение на даденото предписание е бил 30.09.2020 г., както и че последващата проверка
от органите на ДАМТН е извършена на 08.04.2021 г., когато е установено и
неизпълнението на предписанието, т.е. нарушението. Доколкото въпросът за
нарушителя възниква едва след установяване на нарушението, то именно от датата
на проверката започва да тече и срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на акта, който към датата на съставяне на процесния акт не е изтекъл.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя
за неправилна правна квалификация на нарушението по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от
ЗВ, защото процесното деяние е подведено под хипотезата на чл. 190а, ал. 2 от
ЗВ, която безспорно съдържа правило за поведение, вменявайки на собствениците на язовирни стени и съоръжения
към тях задължението да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. В случая се касае за неизпълнение на
предписание на органите на ДАМТН, поради което правилно в НП деянието е
квалифицирано като нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, а препращането към
разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ е направено единствено и само за конкретизиране
на вида на неизпълненото предписание.
Вярно е, че районният съд не е обсъдил подробно
това възражение в мотивите към решението си, приемайки единствено, че деянието
е правилно подведено под хипотезите на съответните наказващи норми, но този
пропуск не е съществен, тъй като не води до опорочаване на крайните му правни
изводи.
Ето защо, като е потвърдил наказателното постановление,
районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде оставено в сила на основание на чл. 221, ал.
2 от АПК.
С оглед на изхода от спора и на основание чл.
63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН ответникът има право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определени на основание чл. 27е от НЗПП.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 206/10.06.2022г., постановено по н.а.х.д. № 128/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Община Добричка да заплати на ДАМТН сумата от 80
лева, съставляваща разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: